№ 38
гр. Шумен , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500116 по описа за 2021 година
Производство е образувано по частна жалба с рег. № 262086 от 09.02.2021г.
депозирана от М. М. Г., с ЕГН ********** от гр. Ш... чрез адв. С.Г.-Т. от АК – Б. срещу
разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в Заповед № 106 от 06.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр. д. №282/2020г. на Районен съд –
Шумен на осн. чл. 417, т. 10 от ГПК. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на чл. 418, ал. 2 от ГПК и се иска неговата отмяна. В
представеният запис на заповед се съдържали две отделни изявления на издателя, едно за
приемането й за плащане с дата 26.11.2019г. и второто за предявяване на заповедта, които
сами по себе си съдържали различни правни последици. Първото от тях покривало отчасти
законовите реквизити на запис на заповед, без фиксиран уговорен падеж, платим на
предявяване, но без подпис на издателя, завършващ това изявление. Втората част от
документа, представлявала удостоверено от издателя предявяване на същия документ за
плащане, но и за двете изявления бил положен един единствен подпис. Сочи, че макар и да
се съдържат в един документ, двете изявления били самостоятелни. Излага, че по отношение
на записа на заповед е приет строго формалният режим за валидност, установен в закона,
като в конкретния случай, приложеният запис на заповед не отговарял на задължителните
изисквания на чл. 535, т. 7 от ТЗ, тъй като не съдържал подпис на издател, поради което
счита, че представеният документ по чл. 417, т. 10 от ГПК не е годно изпълнително
основание и първоинстанционният съд не е следвало да уважи подаденото заявление.
Алтернативно, моли съда да отмени издадената заповед, в частта за присъдената законна
лихва от 92.17 лева за периода от 27.11.2019г. до 13.01.2020г., тъй като съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, т. 4а, не можело да се издава заповед за незабавно изпълнение за
законната лихва върху вземането, за периода от датата на падежа до подаване на
1
заявлението и издадената заповед, в тази й част била неправилна. Също така моли за
присъждане на направените разноски за настоящото производство в размер на 515 лева, от
които 500 адвокатски хонорар и 15 лева държавна такса.
Ответната страна по жалбата, заявителя – "Национален дистрибутор“ ООД, с ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. С..., редовно уведомен, не изразява становище по
жалбата.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично
основателна, поради следните съображения:
Производството по ч.гр.дело № 282/2020г. по описа на Районен съд – Шумен, е
образувано по заявление на "Национален дистрибутор“ ООД, с ЕИК ...., представлявано от
Ф.Б.А., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл. 417, т. 10 от ГПК срещу М. М. Г., с ЕГН ********** от гр. Ш... за сумите, както
следва: 6913.04 лева - главница по неизпълнение на дължима парична сума по Запис на
заповед, издаден на 26.11.2019г., предявен на 26.11.2019г.; 92.17лева – законна лихва от
27.11.2019г. до 13.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда (06.02.2020г.), до окончателно изплащане на вземането,
както и направените разноски в размер на 140.11лева – държавна такса. Със заявлението е
представен запис на заповед от 26.11.2019г. и документ за внесена държавна такса в размер
на 140.11лева по сметка на Районен съд - Шумен. С разпореждане от 06.02.2020г. по ч. гр.
д. № 282/2020г. на Районен съд – Шумен, заявлението е уважено изцяло, като въз основа на
същото са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 106/06.02.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.10 от ГПК и изпълнителен лист. За
да постанови разпореждането си за издаване на заповедта за изпълнение, съдът е извършил
проверка относно редовността на документа от външна страна и е приел, че представения
запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа необходимите реквизити
предвидени в чл. 535 от ТЗ.
Съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК по заявление, подадено по реда на чл. 417 от
ГПК заповедният съд дължи формална преценка за съществуването на право на
принудително изпълнение, която налага да провери дали представеният от заявителя
документ е сред предвидените в закона и дали същият е редовен от външна страна, и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу сочения длъжник.
Заявеното притезание се основава на запис на заповед, което е от категорията на
посочените в чл. 417, т. 10 от ГПК документи, въз основа на които е допустимо издаването
2
на заповед за незабавно изпълнение. Записът на заповед е сделка, при която участват две
лица – издател и поемател, като издателят поема задължението да плати сумата посочена в
записа на заповед, като се обвързва пряко за плащането в определен срок. Като формална
сделка той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само,
ако са налице всички елементи, предписани от закона – чл. 535 от ТЗ, с изключение на
посоченото в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, като съдът и сам следи за нищожността на
ценната книга, доколкото нищожната сделка не поражда действие още с извършването си.
В разглежданият случай, след формалната проверка на представения документ, въз
основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист е, че същият е наименован запис на заповед
издаден на 26.11.2019 г., с посочен падеж „при предявяване“, като записа на заповед е
предявен на същата дата 26.11.2019г. и е финализиран от подписа на издателя. Освен, че
документът е озаглавен "запис на заповед", наименованието се съдържа и в контекста му,
между заглавието и подписа на издателя, което обуславя извода на съда, че в случая е
изпълнено изискването за форма по чл. 535 от ТЗ. Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че в случая липсвал подпис в първата част на представеният документ.
Съгласно трайно установената съдебна практика, подписът изразява съгласието на автора с
изявлението, което е материализирано в документа, затова той се полага на място, от което
се вижда това – след изявлението или в случая, подписът на издателя на запис на заповед,
следва да бъде положен на място, от което по недвусмислен начин да може да бъде изведено
съгласието на издателя, с цялото направено волеизявление в него. В представеният запис на
заповед, подписът на издателят е положен в края на цялото изявлението съдържащо се в
него, след поетото менителнично задължение, вкл. и след предявяването му, поради което
настоящия въззивен състав намира, че така представеният запис на заповед е редовен от
външна страна документ, който удостоверява годно за принудително изпълнение
притезание, което е и изискуемо към датата на подаване на заявлението.
Възражението в частта, срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, за присъдената сума в размер на 92.17 лева – представляваща лихва за периода от
27.11.2019г. до 13.01.2020г. съдът намира за основателно. Съгласно т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС /запазило значението си и
при сега действащия ГПК/, издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по
записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист не е допустимо. Възприетото разрешение е аргументирано със
съображения, че в производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание - запис на заповед, съдът следва да провери дали
записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение парично вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. При
тази проверка съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително
основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание,
3
в т.ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист закъснителни лихви. С оглед характера на производството и проверката,
която съдът извършва в него на изпълняемото право, в посоченото Тълкувателно решение е
дадено разяснение, че не е допустимо присъждане на закъснителни /мораторни/ лихви,
защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.
Предвид изложеното, неправилно заповедния съд е разпоредил издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 92.17лева – лихва за периода от 27.11.2019г. до 13.01.2020г.,
поради което в тази част, разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, следва да се отмени. С оглед отмяната, съразмерно следва да бъде
намалена и присъдената държавна такса от 140.11лева на 138.27лева. В останалата
обжалвана част, разпореждането като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноските за настоящото
производство в размер на 515 лева, от които 500 адвокатски хонорар и 15 лева държавна
такса, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
жалбоподателката, следва да се присъдят съобразно уважената част от жалбата, съдебни
разноски за настоящото производство в размер на 6,78 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в Заповед № 106 от
06.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 10 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. №282/2020г. на Районен съд – Шумен, САМО В ЧАСТТА в която М. М. Г., с ЕГН
********** от гр. Ш... е осъдена да заплати на "Национален дистрибутор“ ООД, с ЕИК ....,
представлявано от Ф.Б.А. сумата в размер на 92,17лева – законна лихва от 27.11.2019г. до
13.01.2020г., както и в частта за присъдените разноски за горницата над 138,27лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 260 от 06.02.2020г. издаден по ч. гр. д. №
282/2020г. на Районен съд – Шумен, в частта в която М. М. Г., с ЕГН ********** от гр.
Ш... е осъдена да заплати на "Национален дистрибутор“ ООД, с ЕИК ...., представлявано от
Ф.Б.А. сумата в размер на 92,17лева – законна лихва от 27.11.2019г. до 13.01.2020г., както и
в частта за присъдените разноски за горницата над 138,27лева.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение обективирано в Заповед №
106 от 06.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 10 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. №282/2020г. на Районен съд – Шумен, в останалата част.
ОСЪЖДА "Национален дистрибутор“ ООД, с ЕИК ...., представлявано от Ф.Б.А. да
4
заплати на М. М. Г., с ЕГН ********** от гр. Ш... разноски за настоящото производство в
размер на 6,78лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5