Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 8171 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на А.Д.М.
- длъжник по изпълнително дело № 20198440400877 по описа на
частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№ 844
по
описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу постановление от
14.05.2019г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера
на присъдените в полза на взискателя такси и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане. Счита, че в
случая определеното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно предвид
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено
до минимален размер по чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 50
лева. Излагат се съображения за неправилно определяне на дължимата по т. 26 от
Тарифата пропорционална такса, поради което се прави искане за намаляването й
до размер на сумата от 125, 52 лева.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД не изразява
становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата, тъй като същата е
просрочена. На следващо място, счита, че жалбата следва да се остави без
разглеждане, тъй като въпреки надлежното указание, жалбоподателят не е внесъл
дължимите за администрирането такси по т. 5 и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ. По същество
счита депозираната жалба за неоснователна.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20198440400877 на частен съдебен изпълнител С.Я., с
рег.№ 844 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „Т.С.“ ЕАД от
02.04.2019г. срещу А.Д.М., за принудително събиране на присъдените в полза на
взискателя парични суми, както следва: 1 153, 47 лева главница за
доставена от дружеството топлинна енергия пред периода от м.12.2012г. до
м.04.2015г., ведно със законната лихва от 28.01.2016г. до изплащане на
вземането и обезщетение за забава в размер на 165, 48 лева за периода от 31.01.2013г.
до 19.01.2016г. Молбата е депозирана чрез юрк. А.К, като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и
направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 лева. Взискателят е възложил на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да предприеме
действия по проучване имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.
По делото е
изготвено, изпратено и получено от длъжника на 03.05.2019г. съобщение за
образувано изпълнително дело, в което е посочено, че задължението по
изпълнителното дело включва главница в размер на 1 153, 47 лева, ведно със
законна лихва за периода от 28.01.2016г. до 30.04.2019г. в размер на 381, 73 лева;
договорна лихва в размер на 165, 48 лева и разноски по изпълнителното дело, от
които 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 142, 20 лева обикновени такси и
196, 79 лева пропорционална по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТР
към ЗЧСИ/. Изпратено е запорно съобщение до търговска банка „Т.Б.А.Б.“ ЕАД,
извършени били справки за имущественото състояние на длъжника.
По делото е
изготвена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, за следните суми: авансово дължими такси по
т. 1 от Тарифата - за образуване на изпълнително дело /в размер на 24 лева с
ДДС/; по т. 2 от Тарифата – за сумата от 60 лева с ДДС и по т. 3 от Тарифата – за
извършване на справки за длъжника и неговото имущество /в общ размер на 24 лева с ДДС –
за общо 4 справки/.
С постановление от
09.04.2019г. за образуване на изпълнителното дело е прието за събиране и
претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
На 09.05.2019г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за юрисконсултско възнаграждение и
такси по ТТР към ЗЧСИ, тъй като същите са несправедливи и неправилно начислени.
С разпореждане от 14.05.2019г., получено от длъжника на 16.05.2019г., съдебният
изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото такси и разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:
В постановлението /разпореждането/
за разноски от 14.05.2019г. съдебният изпълнител не е посочил, че същото
подлежи на обжалване, какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой орган може
да се подаде жалба. Това е достатъчно основание да се приеме, че депозираната
по настоящото производство жалба е процесуално допустима. Жалбата е депозирана
от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка следва да бъде
посочено още, че в конкретния
случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който
се е произнесъл по възражение на длъжника срещу разноските за юрисконсултско възнаграждение и таксите. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол –
разпореждането, с което се отказва да се намалят разноските и е подадена в
предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално
допустима. Съдът намира за неоснователно становището на ЧСИ, че в частта, в
която се оспорват таксите по
изпълнението, жалбата е подадена извън законния срок. Видно е, че с
възражението срещу разноските, определени със съобщението за образувано изпълнително дело, длъжникът е възразил изцяло – както по
отношение на юрисконсултското
възнаграждение, така и по отношение на
определените такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На следващо място,
съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017г. на
ВКС по тълкувателно дело №
3/2015г., ОСГТК,
съгласно които на обжалване по
реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване
подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за
намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната
прекомерност, какъвто е и разглеждания случай. Ето защо релевираните от
съдебния изпълнител възражения за недопустимост на жалбата поради просрочие са
неоснователни. Жалбата е насочена не срещу разноските, обективирани в поканата
за доброволно изпълнение, а срещу отказът на съдебния изпълнител от 14.05.2019г.
да намали размера на приетите за събиране такси и разноски в изпълнителното
производство.
Неоснователни са
изложените в мотивите на съдебния изпълнител възражения за нередовност на
подадената жалба поради невнасяне на дължимите такси по администриране по т. 5
от ТТР към ЗЧСИ за връчване на преписи от жалбата на страните, както и по т. 8
от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на препис от изпълнителното дело. Настоящият
съдебен състав споделя практиката на съдилищата, в това число и на ВКС /решение № 433 от 09.12.2015г. на ВКС
по гр.д. № 3354/2014г., IV ГО/ съобразно която таксите
за уведомяване за подадена жалба и за препис от изпълнителното дело не са действия по администриране на жалбата на длъжника по смисъла на чл. 436, ал. 4 от ГПК. Такова действие е
събирането на такса по жалбата срещу действия на ЧСИ по сметка на съответния
окръжен съд, а невнасянето на дължимите такси по ТТРЗЧСИ по сметка на
ЧСИ не е основание за връщане на жалбата, тъй като същите могат да бъдат
събрани по реда на чл.
79, ал. 3 ЗЧСИ във вр. с чл. 410 ГПК. В подкрепа на това разбиране са и разпоредбите на чл. 33
и чл.
34 от ТТРЗЧСИ, в които изрично е предвидено, че таксите и разноските по
изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира присъждане
на възнаграждение за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. В случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правната и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните
вземания, поради което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на
разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер.
Осъщественото до настоящия момент от процесуалния представител на взискателя процесуално представителство се изчерпва
с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 02.04.2019г., в която на основание чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител цялостно проучване
на имущественото състояние на длъжника и определяне на подходящ начин на
изпълнението. От предметното съдържание на молбата за образуване на
изпълнителното производство се установява, че взискателят не е посочил изрично
чрез прилагането на кой от уредените в закона принудителни изпълнителни способи
иска да бъде удовлетворено изпълняемото право.
С оглед изложеното взискателят
има право на юрисконсултско възнаграждение за представителство в
изпълнителното производство по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, чиито
размер е посочен в нормата на чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в границите от 50 до 100 лева.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното юрисконсултско
възнаграждение от съдебния изпълнител като прекомерно следва да бъде намалено
до минималния размер от 50 лева по чл.
27 от Наредбата за правната помощ, тъй като процесуалният представител на
взискателя е извършил едно единствено процесуално действие – да подаде молба за
образуване на изпълнително производство, без да посочи изпълнителен способ за
реализиране на процесното изпълняемо право. По тези съображения депозираната
жалба в тази част следва да бъде преценена като основателна. Дължимите от
жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се намалят до
сумата от 50 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 196, 79 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„в“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 1 000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1 000 лева. Следва да се посочи, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата
се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010г.
по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се
събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и
т.н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г. по
гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Породи това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 1 700,
68 лева /дължимата законна лихва върху главницата от 1 153, 47 лева е
изчислена към 30.04.2019г. – датата на изпращане на съобщението за образувано
изпълнително дело и възлиза на сумата от 381, 73 лева/. Дължимата
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в размер
на 156, 05 лева без ДДС или 187, 26 лева с ДДС. Доколкото съдебният изпълнител
е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-висок размер, включвайки в
базата при изчисляването и претендираното от взискателя юрисконсултско
възнаграждение, са налага извод, че жалбата в тази част е основателна и следва
да се уважи за разликата над сумата от 187, 26 лева с ДДС до определения от
съдебния изпълнител размер от 196, 79 лева. Искането за намаляване на таксата
до размер на 125, 52 лева е неоснователно и жалбата в тази част /за разликата
от 125, 52 лева до дължимия размер от 187, 26 лева с ДДС/ следва да се остави
без уважение.
По отношение на
разноските:
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично
уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен
изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника А.Д.М. постановление от 14.05.2019г. по изпълнително дело № 20198440400877
по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№
844 по описа на КЧСИ, в
частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране в
полза на взискателя разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 50
лева до 100 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за юрисконсултско
възнаграждение по изпълнително дело № 20198440400877 по описа
на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№ 844
по описа на КЧСИ,
дължимо от А.Д.М. от 100 лева и определя
размер от 50 лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника А.Д.М. постановление от 14.05.2019г. по изпълнително дело №
20198440400877 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с
рег.№ 844 по описа на КЧСИ, в
частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране такси
по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 187, 26 лева с
ДДС до определения размер от 196, 79 лева, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за
разноски от 14.05.2019г. по изпълнително дело № 20198440400877 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№ 844 по описа
на КЧСИ, като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 196, 79 лева и определя размер
от 187, 26 лева с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника А.Д.М. срещу
постановление от 14.05.2019г. по изпълнително дело № 20198440400877 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№ 844 по описа
на КЧСИ, в
останалата част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на жалбоподателя за присъждане на сторени по настоящото производство съдебни
разноски.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.