Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 19. 01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 6440 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
А.Т.Т., ЕГН **********, съдебен адрес ***- А, Търговски дом, вх. „****, тел. ****(въззивник) чрез процесуалния представител адвокат В.В. срещу решение № 55641 от 04. 03. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 159-и състав, по гр. д. № 44058 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло предявения от въззивника отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че той (въззивникът)
не дължи сума в размер на 5246 лева и 24 стотинки на въззиваемото дружество,
начислена при корекция на сметка за потребена електрическа енергия.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение изцяло
като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че в тежест на
въззиваемото дружество е било да докаже съществуването на вземането. То не само че не е успяло да го
докаже, но по делото са били представени достатъчно други доказателства, които
водят до извод, че вземането не съществува. Оспорва верността на изчисляването
на количеството електрическа енергия, както и спазването на процедурата.
Заявява, че с отмяната на чл. 40 – чл.
47 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) не
съществува правна основа за провежданата от въззиваемото дружество корекционна
политика. Допълва, че процедурата е била нарушена, доколкото от експертното
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се е установило,
че начисленото количество електрическа енергия не може да премине през
електрическата мрежа и че реално потребеното количество електрическа енергия е
в значително по-малък размер от начисления. Освен това неоснователно към
коригираната сметка е било добавено перо „задължения към обществото“. Твърди,
че не е присъствал при осъществяването на проверката и че е научил за
извършената корекция едва когато е разбрал, че по партидата му е начислена
съответната сума като корекция за минали периоди. Поддържа, че не са били
представени доказателства средството за търговско измерване да е преминало
метрологична проверка в Българския институт по метрология (БИМ). Твърди, че
корекцията е неправилно начислена по цени. Заявява, че в общите условия на
въззиваемото дружество всъщност не е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка. Поддържа, че изобщо не е бил уведомен за
извършването на корекцията. Твърди, че при липсата на формален ред преценката
на съда винаги е необективна. Посочва, че от констативния протокол не се
установява съставянето му да е било в присъствието на служител на полицията,
същият е изготвен в отсъствието на потребителя и не му е бил връчен по
надлежния ред. Заявява, че ПИКЕЕ са общ административен акт, който обвързва
само контролираните от Комисията за енергийно и водно регулиране лицензианти, а
не и крайните потребители. Тълкувайки Закона за енергетиката (ЗЕ) стига до
извода, че той не съдържа делегация, по силата на която може да бъде уредено
потестативно право на доставчика на електрическа енергия за едностранно
коригиране на сметките на потребителите при обективно установено неточно
измерване и липсата на измерване без съгласието на потребителя. Намира, че
самият ЗЕ не урежда безвиновна отговорност (по аргумент за противното от чл.
81, ал. 1 и чл. 82 от Закона за задълженията и договорите) и подобна не може да
бъде установена с ПИКЕЕ без да се излезе извън законовата делегация от ЗЕ.
Твърди, че ПИКЕЕ противоречат на нормативната уредба за защитата на потребителите.
Поддържа, че въззиваемото дружество (ответникът) претендира сумата без правно
основание, без наличието на измерване посредством годно и сертифицирано по реда
на Закона за измерванията (ЗИ) средство за търговско измерване, без наличието
на доставка в този размер и без наличието на валиден договор за доставка на
електрическа енергия досежно ищеца за
посочения във фактурата имот. Позовава се на практика на Върховния касационен
съд (ВКС). Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление *** Бизнес Център“ (въззиваемо дружество). Твърди, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Заявява, че средството за търговско
измерване има точен измерител на грешката: - 94, 47 %. Поради тази причина
количеството електрическа енергия е доначислено законосъобразно въз основа на
чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Твърди, че в разглеждания случай в
интерес на клиента е било начислено по-малко количество от подлежащото на
преизчисляване по формулата на ПИКЕЕ. Поддържа, че въззивникът е направил за
пръв път твърдения за нови обстоятелства, които са преклудирани по чл. 266, ал.
1 ГПК. Твърди, че ПИКЕЕ не изискват изготвянето на реален отчет за потребената
в периода за преизчисляване електрическа енергия, нито поставят изискване
средството за търговско измерване да е преминало метрологична проверка. Въпреки
това намира, че в първоинстанционното производство е била доказана годността на
средството за търговско измерване преди извършената спрямо него манипулация. Пред първата инстанция е било доказано
публикуването на общите условия. Заявява, че дължимостта на таксата „задължение
към обществото“ е била потвърдена с експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза. Твърди, че за процесния период ПИКЕЕ са били
част от действащото законодателство, приети от държавен орган с необходимите
правомощия и в съответствие с дадената му законова делегация. Заявява, че с чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ е установена обективна отговорност, която не навлиза в
противоречие с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Поддържа,
че ПИКЕЕ не противоречат на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), защото не
представляват договор и не биха могли да съдържат неравноправни клаузи. Твърди,
че общите условия съществува ред за уведомяването на потребителя за
извършването на корекцията: чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2; освен това чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ не съдържал изискване за издаването и публикуването на нови общи
условия. Заявява, че от езиковото тълкуване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ се
налага изводът, че клиентът трябва да бъде уведомен при извършването на
корекцията, а не и в хода на корекцията. Поддържа, че по делото е било доказано
уведомяването на потребителя за извършената корекция. Твърди, че потребителят е
бил потърсен при извършването на проверката, но е отсъствал, както и че на
проверката е присъствал служител на МВР, който е подписал констативния
протокол. Заявява, че посочеите от въззивника решения са постановени при
действието на друга нормативна уредба преди приемането на ПИКЕЕ, както и че
всички съществени разпоредби на Директива 2006/32/ЕО са отменени от 04. 06.
2014 г. Поддържа, че отмяната на ПИКЕЕ действа занапред. Иска от въззивния съд
да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство
(юрисконсултско възнаграждение), прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Прави и
евентуално възражение, че не са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2
или т. 3 от Закона за адвокатурата.
„ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** Бизнес
Център“, трето лице помагач на страната на въззиваемото дружество, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
Въззивният съд, след като прецени становищата на
страните и събраните пред първата инстанция доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно,
както и допустимо в обжалваната част. Относно правилността му намира следното.
Между страните
липсва спор за съществуването на облигационно отношение, по силата на което
въззиваемото дружество предоставя електрическа енергия на въззивника спрямо
следния електрифициран недвижим имот: къща, находяща се на ул. „****в село Кокаляне с клиентски номер
310195571511. На 21. 03. 2018 г. служители на въззиваемото дружество
(„техници“) са осъществили проверка на средството за търговско измерване на
електрическата енергия, потребявана за имота (фабричен номер 03408670) в
присъствието на двама свидетели. Средството за търговско измерване е било
монтирано на стълб извън имота в пластмасово табло заедно с още 6 средства за
търговско измерване. При проверката е било установено, че капачката на клемния
блок на средството за търговско измерване е била нарушена, както и че е бил
поставен допълнителен проводник на клемния блок. С еталонен уред техниците са
установили, че средството за търговско измерване измерва грешно количеството
електрическа енергия, като грешката е била минус
94, 47 %. Били са уведомени органите на Министерството на вътрешните работи
(МВР) и техниците са потърсили потребителя, но той е отсъствал. До 30 минути е
пристигнал служител на МВР. Проводникът е бил премахнат и изхвърлен, а
правилната система на средството за търговско измерване е била възстановена. За
осъществената проверка и възстановяването на системата на средството за
търговско измерване е бил изготвен констативен протокол, който е бил подписан
от техниците, двама свидетели и служител на МВР.
На 28. 11.
2017 г. е било изготвено предложение за корекция на сметката на въззивника въз
основа на раздел IX
от ПИКЕЕ за периода 22. 12. 2017 г. – 21. 03. 2018 г. Посоченото в
предложението количество електрическа енергия за доначисляване е било в размер
на 28 578 KWh,
което се равнява на пропускателните възможности на средството за търговско
измерване (31 298 KWh) минус отчетената като реално потребена
електрическа енергия (2720 KWh). Въззиваемото дружество е съставило
датирано към 22. 03. 2018 г. писмо за уведомяване на въззивника, че на 21. 03.
2018 г. е била извършена проверка на средството за търговско измерване и че въз
основа на ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката му за консумирана
електрическа енергия. Писмото е било изпратено до въззивника по пощата по
адреса на електрифицирания имот на 30. 03. 2018 г., но пратката не е била
потърсена от получателя. С фактура № ********** / 31. 03. 2018 г. въззиваемото
дружество е начислило на въззивника дължима сума в размер на 5 246 лева и
24 стотинки (с ДДС), която математически съответства на предложението за
доначисляване на електрическа енергия и на цените на електрическата енергия за
съответния период.
Тази
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
констативен протокол № 1019710 от 21. 03. 2018 г., свидетелските показания на
свидетелите Б.Т.Т.и В.А.Х., предложение за корекция на сметка, писмо, пощенски
плик и обратна разписка (л. 35 – 38 от делото на районния съд), експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза и данните от изслушването на
вещото лице, както и фактура № ********** / 31. 03. 2018 г. Въззивният съд
правилно не е дал доверие на показанията на свидетелката А.И.З., понеже
изложените в тях обстоятелства не са били непосредствено възприети от нея (а
съобщени от въззивника) и противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. Поради тази причина
възражението на въззивника, че по делото е било установено, че той се е намирал
на адреса на електрифицирания имот по време на проверката, но въпреки това не е
бил потърсен, е неоснователно. Верността на изчисляването на коригираното
количество електрическа енергия се установява от експертното заключение и
изслушването на вещото лице.
Въззивникът е
възразил, че с отмяната на чл. 40 – 47 ПИКЕЕ не съществува правна основа за
провежданата от въззиваемото дружество корекционна политика. В исковата молба е
посочил, че не са налице „и двете“ предпоставки за възникване на правото на
корекция, като твърди, че липсва правно основание за издаването на процесната
фактура предвид решение № 1500 от 06. 02. 2016 г. на Върховния административен
съд, обн. ДВ бр. 15 на 14. 02. 2017 г. Въззивният съд намира, че предвид датата
на осъществяването на проверката на средството за търговско измерване (21. 03.
2018 г.) приложимо право са ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 12. 11. 2013 г.,
окончателно отменени ДВ бр. 35 от 30. 04. 2019 г. Процедурата по осъществяване
на проверка на средствата за търговско измерване е била уредена в чл. 47 във
връзка с чл. 43 и чл. 44 от посочените ПИКЕЕ. Цитираните текстове обаче са били
отменени още с решение № 1500 на Върховния административен съд, обн. ДВ бр. 15
от 2017 г., в сила от 14. 02. 2017 г. Отмяната действа занапред (чл. 195, ал. 1
от Административнопроцесуалния кодекс). Към 21. 03. 2018 г. не е съществувала
нормативна уредба, която да установява ред за извършването на проверката на
средствата за търговско измерване и за съставянето на констативен протокол. При
това положение настоящият състав на Софийския градски съд приема, че фактически
осъществената проверка и фактически съставеният протокол на 21. 03. 2018 г. не
могат да бъдат приети за годно правно основание за коригирането на сметката на
потребителя (макар че към момента на самото коригиране чл. 48 ПИКЕЕ, уреждащ
коригирането на сметката, е бил в сила). Поради тази причина възражението на въззивника
е основателно.
С оглед
изложеното обжалваното решение трябва да бъде отменено като неправилно и
отрицателният установителен иск да бъде уважен.
Разноски. Предвид изхода
на делото и с оглед своевременните претенции в полза на въззивника трябва да
бъдат присъдени разноски.
В
първоинстанционното производство въззивникът е сторил следните разноски:
държавна такса по предявения иск в размер на 210 лева, 4 лева такса за банков
превод, както и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. По делото са
представени доказателства за действителното плащане на разноските. В хода на
устните състезания пред първата инстанция въззиваемото дружество е направило
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд намира, че настоящото дело не
се отличава с правна или фактическа сложност, поради което адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззивника за
първоинстанционното производство трябва да бъде сведено до нормативно
установения минимум. Съобразно приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция е 592 лева и 31
стотинки. Тогава в полза на въззивника трябва да бъдат присъдени общо 806 лева
и 31 стотинки разноски в първоинстанционното производство.
Във въззивното
производство въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер на 104
лева и 92 стотинки, такса за банков превод в размер на 1 лев и 96 стотинки,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. По делото са
представени доказателства за реалното заплащане на посочените разноски.
Въззиваемото дружество е направило своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 150 лева
не превишава нормативно установения минимум. При това положение разноските на
въззивника във въззивното производство възлизат общо на 256 лева и 88 стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
изцяло решение № 55641 от 04. 03. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 159-и състав, по гр. д. № 44058 по описа за 2018 г., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от А.Т.Т., ЕГН **********, съдебен адрес ***- А, Търговски дом, вх. „****, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление *** Бизнес Център“, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, че А.Т.Т. не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД сумата в размер на 5 246
(пет хиляди двеста четиридесет и шест) лева и 24 (двадесет и четири) стотинки,
представляваща едностранно извършена от „Ч.Е.Б.“ АД корекция на сметки за
периода от 22. 12. 2017 г. до 21. 03. 2018 г. въз основа на констативен
протокол № 1019710/21. 03. 2018 г., за която сума е била издадена фактура №
********** / 31. 03. 2018 г.
ОСЪЖДА въз основа на чл. 78, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на А.Т.Т. сумата от 806
(осемстотин и шест) лева и 31 (тридесет и една) стотинки – разноски в
производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА въз основа на чл. 78, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на А.Т.Т. сумата от 256 (двеста
петдесет и шест) лева и 88 (осемдесет и осем) стотинки – разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено
при участието на третото лице помагач „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център“, на страната на въззиваемото
дружество.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1
и/или ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от връчването
на преписа.
Служебно
изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.