Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 23.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Добрички районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Сибел Бедел
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 3215 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба на „Aгенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощник - юрисконсулт, с която против К.К.А., ЕГН **********,***,
са предявени искове по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за установяване на
вземанията, за които е издадена заповед № 965/03.05.2018 г. по ч.гр.д.
№1733/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 374,71
лева, представляваща дължима сума по договор за паричен заем № 5316363 от
18.11.2016 г., сключен с „Вива кредит”ООД, вземането, по който е прехвърлено на
ищеца с Приложение №1 от 07.09.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземанията от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва считано
от 02.05.2018 г. до окончателното плащане; 41,94
лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 10.02.2017 г.
до 28.07.2017 г.; 148,60 лева,
представляваща неустойка за периода от 10.02.2017 г. до 28.07.2017 г.; 23,48 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода от 11.02.2017 г. до 02.05.2018 г.; 140 лева, представляваща такса за
събиране на просрочени вземания; 70 лева,
представляваща такса разходи за дейност за служител и 148,85 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит, за периода от 10.02.2017 г. до 28.07.2017 г.
Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало
облигационно правоотношение между длъжника и „Вива кредит” ООД въз основа на
сключен между тях договор за паричен заем № 5316363 от 18.11.2016 г.
Заемодателят е изпълнил поетото договорно задължение, като е предоставил в заем
на заемателя сума в размер на 500 лева, при насрещното задължение на ответника
да върне заетата сума, ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на
76,90 лева, на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 32,05
лева. С подписване на договора за заем, ответникът е удостоверил, че е получил
заетата сума. Падежът на първата погасителна вноска е 02.12.2016 г., а крайният
падеж е 28.07.2017 г.
Ищецът сочи, че на основание сключения
договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД относима към договори за паричен
заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне
на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава, заемателят дължи на
кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден
забава, заемателят дължи на кредитора заплащането на 15,00 лв., като
максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за
заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на
400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1500,00 лв.
Горепосочените суми се начисляват за покриване на разходи сторени от страна на
заемодателя, в т.ч. провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания и др. На
ответника е начислена сума в размер на 175 лева.
Страните са постигнали съгласие, че при
забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия
ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в
размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането, като на това
основание, на ответника е начислена такса разходи за дейност на служител в
размер на 70,00 лева.
По силата на процесния договор
ответникът е поел задължението, в 3-дневен срок от подписване на договора, да
предостави на заемодателя обезпечение, а именно - поръчител - физическо лице,
което следва да отговаря на определени от заемодателя изисквания. При
неизпълнение на горното задължение, ответникът дължи неустойка в размер на
206,10 лева, която страните са постигнали съгласие да бъде разсрочена на 18
равни вноски, всяка в размер на 11,45 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Твърди се, че преди подписване на
договора за заем, ответникът доброволно е избрал да се ползва от допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем,
като за същата кредиторът е начислили такса в размер на 206,10 лв., която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка
в размер на 11,45 лева, включени в размера на всяка погасителната вноска и
дължими на падежните дати на погасителните вноски.
Страните са постигнали съгласие, при
забава в плащането на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора,
заемателят дължи законна лихва за забава, за всеки ден забава, поради което, на
ответника е начислена лихва за забава, за периода от 11.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 23,48 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Претендираното вземане е прехвърлено с
Приложение № 1 от 07.09.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 22.01.2013г. на настоящия заявител /преди „Агенция за събиране на
вземанията” ООД/, който е встъпил в правата на удовлетворения кредитор по
силата на цитирания договор и е уведомил длъжника.
Ответникът е извършил частично плащане,
като е заплатил сума в размер на 310,00 лв., с която ищецът твърди, че са
погасени следните задължения: такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит: 57,25 лв., такса разходи за събиране на просрочени
вземания: 35,00 лв., неустойка: 57,50 лв., договорна лихва: 34,96 лв.,
главница: 125,29 лв.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, като не е останал задължен за сума в общ размер на
947,58 лв., от която - главница: 374,71 лв., договорна лихва: 41,94лв.,
неустойка: 148,60 лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит: 148,85 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания: 140,00
лв., такса разходи за дейност на служител: 70,00 лв., какго и лихва за забава
23,48 лв. Въз основа на негово заявление е образувано ч.гр.д. №1733/2018 г. по
описа на ДРС, по което съдът е издал заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си
в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, на
когото е връчен препис от исковата молба, не представя писмен отговор на
същата.
В съдебно заседание, страните не се
явяват, не се представляват. Ищецът, с писмена молба, настоява за уважаване на
предявените искове.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове намират
правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и
чл.99 ЗЗД.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по
предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието,
размера и изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е
задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума на
сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на
ответника.
Въз основа на заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1733/2018
г. по описа на ДРС, като по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 965 от 03.05.2018 г. Със същата е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 374,71 лева, представляваща
дължима сума по договор за паричен заем № 5316363 от 18.11.2016 г., сключен с
„Вива кредит”ООД, прехвърлена с Приложение №1 от 07.09.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 22.01.2013 г. „Агенция за
събиране на вземанията”ООД, с правоприемник - „Aгенция за събиране на вземания“
ЕАД, ведно със законната лихва считано от 02.05.2018 г. до окончателното
плащане; 41,94 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
10.02.2017 г. до 28.07.2017 г.; 148,60 лева, представляваща неустойка за
периода от 10.02.2017 г. до 28.07.2017 г.; 23,48 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода от 11.02.2017 г. до 02.05.2018 г.; 140 лева,
представляваща такса за събиране на просрочени вземания; 70 лева,
представляваща такса разходи за дейност за служител и 148,85 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
за периода от 10.02.2017 г. до 28.07.2017 г.
Съобщението за издаването на заповедта е
връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което заповедният съд
е указал на заявителя да предяви, в едномесечен срок, иск за установяване на
вземанията си. Разпореждането на съда е връчено на заявителя на 06.07.2018 г.,
а исковата молба е подадена на 31.07.2018 г., поради което предявените искове
са допустими.
От представен по делото препис от договор
за предоставяне на паричен заем „Вивакредит План 14 и 30” №5316363 от
18.11.2016 г., се установява, че между „Вива Кредит“ ООД и ответника е
възникнало облигационно правоотношение, като заемодателят е предал на заемателя
сума в размер на 500 лева, срещу задължението на последния да върне заетата
сума, ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на 76,90 лева, на 18
равни двуседмични вноски, всяка в размер на 43,50 лева, в която освен
задължението за главница и договорна лихва е включена и такса за експресно
разглеждане. В договора са вписани падежите на всички погасителни вноски. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е в размер на 40,34 %, а годишният процент на
разходите на заема е 49,39%.
Съгласно чл.2, ал.2 от договора, с
подписването на същия, заемателят удостоверява, че е получил от заемателя
заетата сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получената сума.
На основание чл.8, ал.2 от договора, при
забава в плащането задължения по договора, заемателят заплаща законна лихва върху
дължимата сума, за всеки ден забава.
С подписване на Приложение № 1 от 07.09.2017
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
22.01.2013 г. между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на събиране на
вземания“ ООД /правоприемник, на което
дружество се явява ищецът/, заемодателят прехвърля на ищеца вземането, което
има срещу ответника по договор за заем от 18.11.2016 г. Същото е вписано под № 67
в Приложение №1 – обстоятелство, което се установява от представени от ищеца преписи
от горепосочените договор и приложение.
Ищецът е упълномощен от цедента да
уведоми длъжниците по всички договори, по които вземанията са прехвърлени по
силата на сключения договор за цесия – обстоятелство, което се установява от
представен по делото препис от пълномощно.
По делото са приложени 2 бр. уведомление
за цесия /от дати 12.09.2017 г. и 09.07.2018 г./, изпратени от ищеца, действащ
като пълномощник на цедента до ответника. Същите не са връчени на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то е съобщено на последния от предишния кредитор.
Законът не указва в каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но то
следва да достигне до длъжника. Договорът за цесия, както и уведомленията до
ответника за извършената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, са приложени към исковата
молба и са надлежно връчени на ответника, поради което, най-късно на датата на
връчване на исковата молба, ответникът е уведомен за сключения договор за
цесия. Налице е задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, съгласно, която
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване
дължимостта на прехвърленото вземане, следва да се приеме за валидно извършено.
Съдът намира, че предявените искове
за установяване дължимостта на следните суми: 148,60 лева, представляваща неустойка за периода от 10.02.2017 г.
до 28.07.2017 г.; 140 лева,
представляваща такса за събиране на просрочени вземания; 70 лева, представляваща такса разходи за дейност за служител и 148,85 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, за периода от
10.02.2017 г. до 28.07.2017 г., са неоснователни и като такива същите подлежат
на отхвърляне, като аргументите за това са следните:
Съдът е длъжен служебно и без да е налице
възражение от страна на длъжника /потребител в процесния случай/, да извърши
проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът основава вземането си,
като при установяване на такава, искът следва да бъде отхвърлен. Съгласно
посоченото в чл.4, ал. 1 от процесния договор, заемателят се задължава да
предостави на заемодателя, в 3-дневен срок от подписване на договора,
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: поръчител – физическо
лице, който следва да отговаря на поставени от заемодателя изисквания, а
именно: да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания:
да е навършил 21 години, да работи по
безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател
шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през
последните пет години да няма кредитна история в ЦКР на БНБ или да е със статус
не по-лош от 401 „Редовен”; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем. Предвидено е при непредставяне на обезпечение, на заемателя да
бъде начислена неустойка в размер на 206,10 лева, която се разсрочва на равни
части, като всяка част е платима на падежите на погасителните вноски.
Съдът намира клаузата за неустойка, за
нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото същата е уговорена извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /т.3 от ТР
№1/2009 от 15.06.2010 на ОСТК, ВКС/.
В случая, единствената причина за
включване на неустойка в дължимите от заемателя суми е обстоятелството, че
последният не е предоставил на заемодателя исканото обезпечение, в срок, който
е изключително кратък – само 3 дни. Отделно, срокът започва да тече от
18.11.2016 г. /петък/, поради което изпълнението на това задължение е
практически невъзможно. Изискването за предоставяне на обезпечение не е
поставено като предпоставка за сключване на договора, а е включено в самия
договор, като не е ясно дали заемателят предварително е бил уведомен за
последствията от неизпълнение на това изискване. При твърдение, че заплащането
на неустойка е разрочено на вноски, платими на падежите на погасителните
вноски, то следва извод, че заемодателят изначално е бил с нагласа не да
предостави възможност на заемателя да се освободи от задължението за заплащане
на неустойка, а да събере същата. В подкрепа на този извод са поставените
непосилни изисквания, на които следва да отговарят поръчителят. Същите са
практически невъзможни за изпълнение, поради което заемателят е принуден да се
съгласи с начисляване на неустойка. Обстоятелството, че с договора е предвидено
заемателят да дължи неустойка за предсрочно погасяване на главното задължение,
сочи, че същата няма нито обезпечителна, нито обезщетителна, нито санкционна
функция. Размерът на уговорената неустойка е необосновано висок – същият е 41,22
% от размера на главното задължение, поради което, съдът приема, че е налице
неравноправна клауза, по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Уговорената неустойка
излиза извън присъщите ѝ функции, поради което същата се явява нищожна
поради противоречие с добрите нрави и справедливостта.
Съдът намира, че претендираните от
заявителя такси за разходи за събиране на просрочени вземания, за дейност на
служител и за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит,
противоречат на чл. 10а, ал.4 ЗПК и чл.33, ал.2 ЗПК. Целта на включване на
посочените такси е да компенсира заемодателят за евентуално неизпълнение на
заемателя. По делото не са представени каквито и да е доказателства, които да
обосноват извод, че са били извършени тези разходи и те са в претендирания от
ищеца размер. Сборът на начислените такси е в размер на 90,22 % от главното
задължение, а ако към тези такси се прибави и начислената неустойка, то става
ясно, че същите, вече в размер на 657,20 лева, значително надвишават
предоставената в заем сума – 500 лева.
От изложените в исковата молба
обстоятелства, а и от посоченото в договора, не може да се установи дали
заемателят предварително е бил уведомен за характера на събираните такси и
условията, при които те се начисляват. Нито от исковата молба, нито от
процесния договор може да се установи за каква точно дейност се събират тези
такси и дали дейността на служителя излиза извън изпълняваните от него трудови
функции, та да се налага заемателят да заплаща изпълнението на трудови
задължения, за които работодателят така или иначе дължи трудово възнаграждение.
Претендираните такси се начисляват за забавено изпълнение от страна на
заемателя, което сочи, че под формата на такси за разходи, в т.ч. и за дейност
на служител, заемодателят прикрива второ обезщетение за забава, събирането, на
което е недопустимо, доколкото забавеното изпълнение е санкционирано веднъж с
начисляване на обезщетение за забава. Съгласно нормата на чл.33, ал.2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Отделно, таксата за експресно
разглеждане на искането за кредит също противоречи на добрите нрави, доколкото
същата е в размер, който представлява близо ½ от размера на
предоставения заем, а и заемодателят таксува заемателя с такса за извършването
на дейност, от която и двете страни имат интерес, и в крайна сметка, получава
възнаграждение под формата на договорна възнаградителна лихва. При горните
доводи, съдът намира клаузите за заплащане на претендираните такси са нищожни,
като противоречащи на закона и добрите нрави.
С оглед горното, претенцията на ищеца за
установяване дължимостта на следните суми: 148,60
лева, представляваща неустойка за периода от 10.02.2017 г. до 28.07.2017
г.; 140 лева, представляваща такса
за събиране на просрочени вземания; 70
лева, представляваща такса разходи за дейност за служител и 148,85 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, за периода от
10.02.2017 г. до 28.07.2017 г. се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
По делото не се представиха
доказателства за недължимост на главното задължение или за неговото пълно погасяване,
поради което искът за заплащане на главница и договорна възнаградителна лихва,
след приспадане на извършеното частично плащане, е доказан по своето основание.
Съгласно посоченото от ищеца в исковата молба, ответникът е извършил частично
плащане в размер на 310 лева, като същото е отнесено за погасяване на следните
задължения: 57,25 лв. - такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит; 35,00 лв. - такса разходи за събиране на просрочени вземания; 57,50
лв. – неустойка; 34,96 лв. - договорна лихва и 125,29 лв. – главница. Плащането
е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, образувано в ч.гр.д. №1733 по описа на ДРС за 2018 г. Доколкото
съдът е намерил претенцията за заплащане на неустойка, такса за събиране на
просрочени вземания, такса разходи за дейност за служител и такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит, за изцяло неоснователни, то
извършеното от ответника частично плащане в размер на 310 лева, следва да се
отнесе само към задълженията за главница и договорна лихва. Предоставената в
заем сума е в размер на 500 лева, като същата следва да бъде върната на 18
равни двуседмични вноски, т.е. всяка вноска е в размер на 27,777 лева.
Договорната възнаградителна лихва е определена в размер на 76,90 лева, като
същата следва да бъде заплатена на кредитора отново на 18 равни двуседмични
вноски – т.е. всяка е в размер на 4,272 лева. Така всяка двуседмична
погасителна вноска е в размер на 32,049 лева. При данни, че ищецът е извършил
плащане на сума в размер на 310 лева, то със същата сума са погасени 9,672
двуседмични погасителни вноски, т.е. погасено е задължение за главница в размер
на 268,66 лева и задължение за договорна възнаградителна лихва, в размер на
41,34 лева, поради което искът за заплащане на главница е основателен до
размера от 231,34 лева и за лихва до размера от 35,56 лева, като за горницата
над посочените размери, до пълните претендирани размери от 374,71 лева за
главница и 41,94 лева – за възнаградителна лихва, искът подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира заплащане и на обезщетение за забава. Доколкото
основателността на акцесорното вземане е предпоставено от основателността на
главното задължение, то предвид установената основателност на главния иск, в
уважената част, то основателна се явява и претенцията за установяване
дължимостта на обезщетението за забава. На основание чл.162 ГПК, съдът
изчислява размера на обезщетението за забава, за претендирания период, като
същото възлиза на сумата от 28,66 лева. Доколкото ищецът претендира обезщетение
за забава в по-нисък размер, а именно – 23,48 лева, този иск следва да бъде
уважен в размера, посочен в исковата молба.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Съразмерно на уважената
част от исковете, на ищеца се следват сторените от него разноски в заповедното
производство разноски в общ размер на 22,97 лева.
С оглед изхода от спора, съразмерно на
уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
сторените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, в общ
размер на 84,22 лева, от които: 22,97 лева – държавна такса и 61,25 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че К.К.А., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 965/03.05.2018 г. по
ч.гр.д. №1733/2018 г. по описа на ДРС, а именно:
- 231,34
лева, представляваща дължима сума по договор за паричен заем № 5316363 от
18.11.2016 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземането, по който е прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземанията” ООД, с правоприемник - „Aгенция за
събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение №1 от 07.09.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 22.01.2013 г.;
- 35,36
лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 10.02.2017 г.
до 28.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.05.2018 г. до окончателното плащане и
- 23,48
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
11.02.2017 г. до 02.05.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за
горницата над 290,38 лева до пълния претендиран размер от 374,71 лева и за
договорна възнаградителна лихва, за горницата над сумата от 35,56 лева до
пълния претендиран размер от 41,94 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, против К.К.А., ЕГН **********,***, искове за установяване
вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 965/03.05.2018 г. по ч.гр.д. №1733/2018 г. по описа
на ДРС, а именно: 148,60 лева,
представляваща неустойка за периода от 10.02.2017 г. до 28.07.2017 г.; 140 лева, представляваща такса за
събиране на просрочени вземания; 70 лева,
представляваща такса разходи за дейност за служител и 148,85 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит, за периода от 10.02.2017 г. до 28.07.2017 г.
ОСЪЖДА К.К.А., ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 22,97 лева, представляваща сторените
разноски по ч.гр.д. №1733/2018 г. по описа на ДРС и 84,22 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: