Р Е Ш Е Н И Е № 71
Гр. Сливен, 19.12.2018 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното
заседание на …двадесет и втори ноември………… през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател:
СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря ………Пенка Спасова…….. и с участието на прокурора …………Христо
Куков…….…….,като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова……гр.дело 275 по
описа за 2018 год. , за да се произнесе, съобрази:
Предявените искове намират
правното си основание в чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и чл. 2б от ЗОДОВ.
Ищецът П.Х.Г. твърди в исковата
си молба, че с постановление от 03.04. 2008 год. Районна прокуратура - Сливен е
образувала дознание срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.201 ал. 1
от НК, за това че през периода от 2003 - 2007 год. в гр. Сливен, в качеството
си на длъжностно лице, присвоил от чужда сума пари с неустановен размер,
собственост на Кооперация „Стефка Чамурова“ гр. Сливен, поверени му да ги пази
и управлява. Твърди, че въпреки, че производството било образувано срещу
неизвестен извършител, било очевидно, че разследването е насочено срещу него.
Твърди, че на 20.03.2009 год. бил привлечен като обвиняем, а постановлението му
било предявено на 26.03.2009 год. След тази дата били извършени редица действия
по разследването и образувано съдебно производство по НОХД № 196/2010 год. по
описа на СлРС. Твърди, че съдебното производство продължило за продължителен период
от време, като в исковата молба подробно са описани процесуалните действия на
съдилищата - първоинстанционни и въззивни и като краен резултат бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение с Присъда № 169/23.06.2014
год., която била потвърдена с Решение № 120/05.11.2014 год. по ВНОХД № 350/2014
год. по описа на СлОС. Твърди, че общата продължителност на наказателното
производство била 6 години 7 месеца и 2 дни, считано от датата на образуването
му срещу неизвестен извършител до датата на постановяване на окончателен съд
акт, като досъдебната му фаза продължила 2 години 2 месеца и 25 дни, а
съдебното производство във всички инстанции - 4 години 3 месеца и 8 дни.
Твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство претърпял
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на живота му
в личен и професионален план. Живеел в притеснение, че е обвинен в
престъпления, които не е извършил, срамувал се от близки и познати, изпитвал
страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършеното
престъпление. Твърди, че това се отразило на качеството на изпълняваната от
него работа. Притеснявал се от непрекъснатите съдебни заседания, както и
явяванията си в полицията. Преди образуването на досъдебното производство
изпълнявал функциите на председател на Кооперация „Стефка Чамурова“ гр. Сливен
и се ползвал с авторитет и доверие сред контрагентите й. През тези пет години
отношението към него се променило поради повдигнатото обвинение. Преди
повдигането на обвинението участвал в ръководството на различни сдружения,
обществени и стопански организации, изброени подробно в исковата молба, като в
резултат на повдигнатото му обвинение, участието му в тях било прекратено, тъй
като било нарушено доброто му име и не отговарял на критериите за заемане на
тези длъжности. Прекратени били трудовите му правоотношения в част от
изброените организации. Бил освободен като член на борда на директорите на „Бял
бор“ АД също като последица от незаконно повдигнатото му обвинение. Влошено
било материалното му състояние в резултат на предоговаряне на получените от
него кредити. Твърди, че освен претърпените неимуществени вреди, е претърпял
имуществени такива, изразяващи се във:
- възнаграждението, което би
получил като член на борда на директорите на „Бял бор“ АД за периода от м.
август 2011 год. до м. октомври 2014 год. от по 249,25 лв. месечно, или общо
сумата 9 720,75 лв.;
- имуществени вреди от
възнаграждението, което би получил като изпълнителен директор на Фондация
Асоциация за развитие на туризма и занаятите Българско Възраждане, като
месечното възнаграждение възлиза на 745,76 лв. за съответната икономическа
дейност и за периода от м. септември 2009 год. - м. октомври 2014 год. е общо
46 237,12 лв.;
- неимуществени вреди, като е
пропуснал да получи възнаграждение като ръководител и координатор на проект
„Възрожденска столица гр. Котел“ за м. януари 2009 год. - м. октомври 2014 год.
- 30 660 лв. по 438 лв. месечно
- и възнаграждение като член на
изпитната комисия от квотата на Българска търговско промишлена палата Сливен за
периода от м. юни 2011 год. до м. октомври 2014 год., включително в размер на
900 лв.
Твърди, че е претърпял и
неимуществени вреди, изразяващи се в разходите, които е извършил в хода на
досъдебното и съдебното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение
в общ размер 1 700 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което му присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
търпени в резултат на повдигнатото срещу него обвинение, по което е оправдан с
влязла в сила присъда в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва
за забава, считано от 05.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумата;
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за търпени от него такива в
резултат на продължителния процес, воден срещу него, ведно със законната лихва
за забава, считано от 05.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумата и
имуществени вреди в общ размер на 89 517,87 лв., произтичащи от
обстоятелствата, изброени по-горе, ведно със законната лихва за забава от
05.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът е депозирал в срок
писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че липсват
доказателства за търпени неимуществени вреди от страна на ищеца. Твърди, че
претендираните такива са в изключително завишен размер и не съответстват на
обичайната практика на съдилищата за присъждане на обезщетения по ЗОДОВ. Прави
възражение за изтекла погасителна давност спрямо обвиненията по чл. 201 от НК,
като правото на иск е погасено по давност за престъпление по чл. 220 ал. 1 от НК. Твърди в допълнителен писмен отговор, който е депозиран в срок, че
претенциите относно имуществените вреди на ищеца са недоказани, тъй като не са
представени доказателства, че прекратяването на
неговите трудови и граждански правоотношения е непряка последица от
воденото срещу него наказателно производство, не е посочено в кой момент са
прекратени правоотношенията и причините за това, а претенциите за пропуснати
ползи касаят изцяло бъдещи несигурни събития, поради което не може да бъде
преценено, че претендираните суми биха били получени от ищеца ако срещу него не
е било водено наказателно производство. Претендираното обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 30 660 лв. твърди, че е изцяло неоснователно
доколкото правоотношението със СНЦ „Възрожденска столица“ Котел е прекратено
през м. януари 2009 год., т.е. още преди ищеца да бъде привлечен в качеството
му на обвиняем с постановление от 20.03.2009 год., поради което ответникът не
следва да отговаря за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени
възнаграждения. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно размера
на претендираните лихви на основание чл. 111 б. В от ЗЗД.
В с.з, ищецът, лично и чрез своя
пълномощник, поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът поддържа изложеното в
отговора и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Твърди, че продължителността на производството е функция на нормативната
уредба. По отношение на иска за имуществени вреди твърди, че същият е
недоказан, тъй като липсват доказателства, че трудовите правоотношения на ищеца
са прекратени поради воденото срещу него производство, като пряка и
непосредствено последица от това, поради което не следва да се ангажира
отговорността на Прокуратурата за това.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С постановление от 03.04.2008г. е образувано досъдебно производство № 90ИП/2008г.
по описа на ОД на МВР-Сливен, пр.пр. № 805/2008г. по описа на РП-Сливен, срещу неизвестен
извършител за това, че през периода 2003-2007г. в гр.Сливен, в качеството си на
длъжностно лице присвоил чужди пари -сума с неустановен размер, поверени му да
ги пази и управлява, собственост на кооперация „Стефка Чамурова",
гр.Сливен -престъпление по чл.201, ал.1 от НК. С постановление от 14.05.2008г.
на зам.окръжния прокурор при ОП-Сливен срокът за разследване е удължен с 2
месеца, считано от 03.06.2008г. С постановление от 15.07.2008г. на окръжния
прокурор при ОП-Сливен срокът за разследване е удължен с 2 месеца, считано от
03.08.2008г.
С постановление от 20.03.2009г., П.Х.Г. е привлечен като обвиняем за
три престъпления: по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК;
по чл.220, ал.1 от НК и по чл.201, ал. 1, вр.чл.26, ал. 1 от НК.
Постановлението е предявено на обвиняемия на 26.03.2009г.
Определена му е мярка за неотклонение „подписка".
На 14.05.2009г. РП-Сливен е внесла в РС-Сливен обвинителен акт, ведно с
ДП № 90 ИП/2008г. по описа на ОД на МВР-гр.Сливен, пр. № 524/2008г. на
РП-Сливен, против обвиняемия П.Х.Г..
На 14.05.2009г. е образувано НОХД
№ 766/2009г. по описа на РС-гр.Сливен. С разпореждане от 08.06.2009г. по НОХД №
766/2008г. по описа на РС-Сливен съдията-докладчик е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на РП-Сливен за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
На 01.02.2010г. РП-гр.Сливен е внесла в РС-гр.Сливен
обвинителен акт против обвиняемия П.Г., ведно с досъдебно производство №
90ИП/2008г. по описа на ОД на МВР-гр.Сливен.
На 01.02.2010. е образувано НОХД
№ 196/2010г. по описа на Районен съд - гр.Сливен. С разпореждане от
15.02.2010г. на съдията - докладчик делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 01.04.2010г., т.е. в двумесечен срок от постъпване на
делото в съда. В съдебно заседание, проведено на 01.04.2010г., съдът не е дал
ход на делото поради неявяване на подсъдимия, въпреки редовното му призоваване.
На същия е наложена глоба в размер на 100 лева. Проведени са общо още 10
съдебни заседания, като едно от тях е продължено и на следващия ден. Разпитани
са множество свидетели. В едно от заседанията е направено изменение на
обвинението. Назначени са няколко експертизи. Поради оспорването от страна на
ищца на част от заключенията са назначавани експертизи в разширен състав, като
част от тях са по искане на ищеца в настоящото производство. Нито едно от тези
заседания не е било отложено без да се извършват процесуални действия. Заседанията
са били отлагани за срок от около месец, с изключение на съдебната ваканция. На
04.07.2011г. съдът, е постановил присъда № 667 от 04.07.2011г., с която
подсъдимият П.Г. е признат за виновен и по трите повдигнати му обвинения.
Същата е била обжалвана. На 08.08.2011г. цялото производство по НОХД №
196/2010г. по описа на РС-Сливен, ведно с въззивна жалба на П.Г. от
05.07.2011г. срещу постановената на 04.07.2011г. присъда, е изпратено във
Окръжен съд-Сливен за образуване на въззивно производство.
Въззивното производство е
приключило в едно съдебно заседание на 03.10.2011г. С решение № 137 от 19.12.2011г. въззивният съд е отменил
изцяло присъдата на първоинстанционния съд и делото е върнато на Районна
прокуратура - гр.Сливен, т.е. от стадия на досъдебното производство.
С постановление от 06.01.2012г. зам.окръжният прокурор
при РП-Сливен е удължил срока на разследване с 3 месеца, считано от
29.01.2012г. С постановление от 05.04.2012г. на окръжния прокурор при ОП-Сливен,
срокът на разследване е удължен с 1 месец, считано от 29.04.2012г. С
постановление от 19.05.2012г. П.Г. е привлечен като обвиняем. Постановлението
за привличане му е предявено на 28.05.2012г.
С постановление от 14.06.2012г. прокурор при РП-Сливен
е прекратил частично досъдебното производство, водено срещу обвиняемия П.Г. за
извършено престъпление по чл.201, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.202 от НК.
Производството е останало да се води само за престъпление по чл.220, ал.1 от НК.
На 04.07.2012г. РП-Сливен е внесла в РС-Сливен
обвинителен акт против П.Г., ведно с досъдебно производство № 90 ИП/2008г. по
описа на ОД на МВР-Сливен. Обвинението е за престъпление по чл.220, ал.1 от НК.
На 04.07.2012г. е образувано НОХД № 949/2012г. по описа на РС-Сливен. Двама от определените докладчици
последователно са се отвели от разглеждането на делото по различни причини.
На 04.09.2012г. докладчикът
по делото е депозирал молба до
председателя на съда за насрочване на делото съобразно разпоредбата на чл.252,
ал.2 от НПК, като е предложена датата 22.10.2012г. като най-подходяща.
С разпореждане от
04.09.2012г. съдебното заседание е насрочено за 22.10.2012г. Проведени са
четири заседания, като всяко е отлагано за след около месец. Във всяко
заседание са събирани доказателства, делото не е отлагано без даване ход.
С присъда № 382 от 17.04.2013г. съдът е признал подсъдимия П.Г. за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.220, ал.1 от НК.
На 17.05.2013г. делото е
изпратено на Окръжен съд-гр.Сливен ведно с протест на РП-Сливен срещу
оправдателната присъда, постановена от първоинстанционния съд, за образуване на
въззивно производство.
Делото е постъпило в
ОС-Сливен на 17.05.2013г. и на същата дата е образувано ВНОХД № 261/2013г., Наказателно отделение.
В съдебно заседание,
проведено на 10.06.2013г., съдът не е дал ход на делото. Делото е отложено и
насрочено за 24.06.2013г., като е дадена възможност на страните да се запознаят
с допълнителния протест на прокуратурата. В съдебно заседание, проведено на
24.06.2013г., съдът е дал ход на делото и ход по същество. С решение № 85 от 31.07.2013г. е отменена присъда № 382 от 17.04.2013г. по НОХД № 949/2012г. по описа на
РС-Сливен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския
районен съд.
На
07.08.2013г. делото е върнато в РС-Сливен. Образувано е НОХД № 1482/2013г. по описа на
РС-Сливен. Делото е разгледано в шест съдебни заседания, като всяко е отлагано за след около месец.
Във всяко заседание са събирани доказателства, делото не е отлагано без даване
ход. С присъда № 169/23.06.2014г. съдът е признал подсъдимия П.Г. за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл.220, ал.1 от НК.
На
10.09.2014г. е образувано ВНОХД № 350/2014г. по описа на ОС-Сливен, Наказателно отделение. На 27.10.2014г. по
делото е проведено открито съдебно заседание. С решение № 120 от
05.11.2014г. по ВНОХД № 350/2014г. по
описа на Окръжен съд - гр.Сливен,
присъда № 169 от 23.06.2014г. по НОХД № 1482/2013г. по описа на Районен
съд - Сливен е потвърдена.
Общата
продължителност на наказателното производство е 6 години, 7 месеца и 2 дни,
считано от 03.04.2008г. - датата на образуване на досъдебното производство до 05.11.2014г. - датата на постановяване на
окончателен съдебен акт от въззивната съдебна инстанция. По отношение на ищеца
– производството е продължило от 20.03.2009г. до 05.11.2014г. т.е. пет години,
седем месеца и 16 дни.
Досъдебното
производство е продължило 2 години, 2 месеца и 25 дни, считано от 03.04.2008г.
- датата на образуването на същото, до 04.07.2012г. - датата на третото по ред
внасяне на обвинителен акт в Районен съд - гр.Сливен, като от тази
продължителност е изключен периодът, през който делото междувременно е било
внесено с обвинителен акт за разглеждане в съда.
Съдебното
производство, общо във всички инстанции, е продължило 4 години, 3 месеца и 8
дни, считано от 14.05.2009п -датата на образуване на НОХД № 766/2009г. в
Районен съд-гр.Сливен, до 05.11.2014г. - датата на постановяване на окончателен
съдебен акт по ВНОХД № 350/2014г. по описа на Окръжен съд - гр.Сливен. В
посочения период не се включва времето, през което по делото, двукратно връщано
от съда на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, е провеждано
допълнително разследване.
С
поведението си ищецът е станал причина за отлагане само на едно съдебно
заседание. На останалите се е явявал и правените от него доказателствени
искания не са целели неоснователно отлагане на делото.
През
цялото производство ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“.
Със
заявление рег. № РС-15-167/30.05.2015г. ищецът е предявил претенция до
инспектората към ВСС, свързана с прекомерна продължителност на производството.
Била извършана проверка и съставен констативен протокол от 03.07.2015г., с
който било констатирано забава на
разглеждането на делото в досъдебното производство. В съдебната фаза е
констатирано забавен с месец и половина при изготвяне на въззивното решение и
при извършването на отводи от СлРС, което не е повлияло съществено на
продължителността на съдебната фаза. На ищеца е било предложено споразумение от
Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение в размер на
1 100лв., с което той не се е съгласил.
Ищецът
е бил назначен на срочен трудов договор за периода от 01.10.2008г. до 01.09.2009г.
на длъжност „Председател на организация с нестопанска цел“ в „Асоциация за
развитие на туризма и занаятите Българско възраждане“ на пълен работен ден.
Видно от представеното копие от трудова книжка за периода от 01.10.2008г. до
31.12.2008г. месечното му възнаграждение е било в размер на 730,90лв. От
01.01.2009г. до 01.09.2009г. е бил на същата длъжност, при същия работодател с
месечно възнаграждение в размер на 745,76лв. В трудовата му книжка е
отбелязано, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325 т.3
от КТ. т.е. с изтичане на уговорения срок.
В
СНЦ „Възрожденска столица“ ищецът е бил на длъжност „ръководител проекти“,
видно от представеното копие от трудова книжка по трудов договор на пълен
работен ден за периода от 19.12.2007г. до 31.12.2007г. с месечно трудово
възнаграждение от 448,78лв. и от 01.01.2008г. до 01.12.2008г. с месечно
възнаграждение в размер на 437,98лв. Посочено е трудовият му договор е
прекратен на основание чл. 325т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
С
протокол № 12/10.12.2008г. от заседание на Съвета на директорите на „Бял бор“
АД, Брацигово е бил избран за член на съвета на директорите. Видно от
представените справки за осигурявано лице и заключението на вещото лице е
получавал възнаграждение от „Бял бор“ АД, Брацигово за периода от 10.12.2008г.
до м. 07.2011г. Не са представени
доказателства кога е престанала да бъде член на съвета на директорите на това
дружество и на какво основание е станало това. Не са представени доказателства
как е било уговорено заплащането му като такъв. Видно от заключението на вещото
лице за м. 07.2011г. – последния месец той е получил доход в размер на
249,25лв.
С
Частен професионален колеж по мениджмънт ищецът е сключил граждански договор
през м. юни 2010г., като член на изпитна комисия и е получил еднократно възнаграждение в размер
на 225лв., видно от заключението на вещото лице, което е направило извод за
това от декларирания осигурителен доход.
Видно
от представените от самия ищец писмени доказателства през 2011г. той е работил
и е осигуряван от Община Сливен за м. април до м. декември 2011г. на
осигурителен доход 261лв.; от Сдружение „Високо технологичен бизнес инкубатор
знание“ за периода м.януари до м. март
2011г. и за периода м. март до м.
Септември 2011г . от Сдружение „За духовни и социални дейности“ .
Видно
от представения препис от трудова книжка ищецът е работил по трудово правоотношение през 2013г. и 2014г. като психолог в „Дом за стари хора“ с месечно
възнаграждение в размер на 300лв. и от
16.09.2013г. до 30.06.2014г. като училищен психолог с месечно възнаграждение в
размер на 555лв.
По
време на наказателното производство, ищецът е бил защитаван от адв. Ц.Б., с
която е сключил договор за правна помощ и съдействие 23.10.2014 и е заплатил
възнаграждение в размер на 400 лв. (л.22 от ВНОХД 350/14 на СлОС). В ДП има
доказателства само за упълномощаването на адв. Б. без доказателства за сключени
договори и платени възнаграждения. Другият защитник на ищеца – адв. К.Ц. е
представил договор за правна защита, осъществена безплатно.
Видно
от показанията на разпитаните свидетели, близки и приятели на ищеца, по време
на воденото срещу него производство той е бил силно стресиран и изнервен. Притеснявал се от изхода на делото и от това
как то ще се отрази на неговата репутация в обществото. Преди завеждането на
делото имал много широки социални контакти, много пътувал, но след това се
затворил, спрял да общува, не искал да контактува.
Към
момента на привличането му като обвиняем по наказателното производство –
20.03.2009г., ищецът е работил в
длъжност „Председател на организация с нестопанска цел“ в „Асоциация за
развитие на туризма и занаятите Българско възраждане“. До 2011г. е бил и член
на съвета на директорите на „Бял бор“ АД Брацигово. Преди привличането му като
обвиняем – на 01.12.2008г., трудовото му правоотношение със СНЦ „Възрожденска
столица“ е било прекратено по взаимно съгласие на страните.
От
събраните гласни и писмени доказателства не се установи прекратяването на
дейността на ищеца, като член на съвета на директорите на „Бял бор“ АД
Брацигово да е било във връзка с воденото съдебно производство.
От разпита на свидетелите К.,
Г.-Г. и Б.-Т. се установи, че УС на „Асоциация за развитие на туризма и
занаятите „Българско възраждане“ е взел решение да бъде освободен ищеца, като
председател на УС във връзка с воденото срещу него наказателно производство,
тъй като сдружението работело по проекти, по които се изисквало лицата които да
не са осъждани и да няма срещу тях
наказателни производства. Свидетелите не бяха категорични дали изискването е
било да не бъде осъждан или срещу него да не се води наказателно производство,
но от показанията им е видно, че и в
двата случая, дори това да не е строго
формално изискване, се е считало че лицето не е подходящо да участва в
съответните проекти. Трудовото правоотношение на ищеца и „Асоциация за развитие
на туризма и занаятите Българско възраждане“ било прекратено на 01.09.2009г.
поради изтичане срока на договора. Според свид. Г.- Г. проектите са били
ограничени със срок и докато е траел срока, лицата ангажирани по тях са
получавали възнаграждение.
От разпита на свид. Н. се
установява, че през 2010г. ищецът изработил проект по европейска програма, с
който свид. да кандидатства за финансиране, но не могъл да го реализира, тъй
като преценил, че не може да поеме риска ако ищецът бъде осъден да не отговаря
на условията на проекта. От разпита на свид. Ч. се установява, че преди
образуването на наказателното производство срещу ищеца той е консултирал и
участвал в изготвянето на проекти с финансиране по европейски програми, за
което имал съответните компетентности. След
образуването на наказателното производство сдружението, в което участвал свид. Ч.
не го канило като ръководител именно защото срещу него се водило наказателно
производство.
Горните фактически
констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Съдът не
кредитира показанията на разпитаните свидетели в частите, в които същите
противоречат на събраните писмени доказателства. Относно основанието за
прекратяване на трудовите правоотношения на ищеца съдът приема за доказано
основанието посочено в трудовата книжка на ищеца, която е официален
документ.
На базата
на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ:
Искът е основателен и доказан, но е предявен в завишен
размер. Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи. Исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда на Гражданския
процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност
и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Без
значение за уважаването на този иск е изхода на наказателното производство.
В конкретни случай се
събраха доказателства, че делото е продължило над разумния срок за неговото
разглеждане. То не се отличава с изключителна правна или фактическа сложност.
Обвинението е било повдигнато по отношение на един обвиняем и след частичното
прекратяване – по обвинение в едно престъпление. Доказването на обвинението не
се характеризира с изключителна правна или фактическа сложност.
Обстоятелството, че във фазата на разследването е било нарушено правото на
защита на обвиняемия и това е наложило връщането на делото в тази фаза, е
довело до необосновано дългото разследване. Не са били събрани и всички
относими доказателства в тази фаза, което е довело до голямата продължителност
на съдебната фаза, в която са назначавани допълнителни експертизи по инициатива
на страните. Ищецът не е създавал пречки
за разглеждането на делото, съдействал е и процесуалните му искания не са били
с цел отлагане на делото, а за доказване на защитната му теза. Всички извършени процесуални действия,
подробно изброени във фактическата обстановка, са довели до необосновано
продължително ограничаване на правата на ищеца, през целия период на водене на
делото той е изпитвал несигурност, притеснение, срам и безпомощност. Необоснованата
продължителност на делото е причинила вреди на ищеца извън допустимите и
необходимите за развитието на производството.
Съдът намира, с оглед
конкретните обстоятелства, че на ищеца се дължи обезщетение за необоснованата
продължителност на производството в размер на 5 000лв. Искът до пълния
предявена размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Сумата следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва за забава, считано от 05.11.2014г.
Съгласно практиката на ВКС давността по иска по чл. 2б от ЗОДОВ започва да тече
от дата на от постановяване на окончателния съдебен акт, с който са изчерпани
възможностите за институционен контрол по отношение на производството, за което
страната твърди, че е нарушено правото й и за което претендира обезщетение (Определение
№ 1233 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.) т.е. от
05.11.2014г. В случая възражението за погасяване по давност на иска за лихва за
забава е неоснователно, тъй като давността за вземането за обезщетение е
прекъсната с факта, че вземането за обезщетение е признато от Държавата, в
лицето на органа, който се суброгира в нейните задължения към тази фаза на
производството – Министерство на правосъдието. Това е станало с предлагането на
споразумение от 05.05.2015г. , с което е даден на ищеца едномесечен срок за
подписване на същото.
По предявения
иск с правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ:
Същият е
основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.
Налице се
условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на РБългария за неимуществени вреди, тъй като срещу ищеца
незаконосъобразно е било водено наказателно производство и лицето е било
оправдано в влязла в сила присъда. Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко
умишлено престъпление, за което по закон се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
Доказа се
от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от воденото разследване по отношение на ищеца той
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, ограничаване на
социалните контакти, срам, ограничаване на професионалните контакти и негативно
отношение от страна на колеги и приятели. В резултат на тези негативни
преживявания той е станал затворен в себе си, не искал да контактува с близки
приятели, притеснявал се от изхода на делото, срамувал се, изпитвал несигурност
за бъдещето си.
Ищецът е
претърпял и неимуществени изразяващи се в накърняване на доброто му име, като
лице което е участвало в организации с нестопанска цел, за осъществяване на
дейности, чрез участие в проекти които са финансирани с обществени средства.
Независимо, че в нито един момент не е бил осъден с влязла в сила присъда,
видно от показанията на разпитаните свидетели, това е било не само формална, но
и морална пречка той да участва в тези дейности. Това е довело да
освобождаването му от управителните органи на организациите с нестопанска цел.
Размерът
на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде
определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. След преценка на
събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът
намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия,
е сумата 10 000 лева.
Установи
се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по
време на воденото наказателно производство, като това е в пряка
причинно-следствена връзка със същото, ищецът е бил притеснен за изхода му. Ищецът
е ограничил контактите си, затворил се е, странял е от близки и приятели, тъй
като се срамувал че срещу него се води дело. Това продължило за периода на
водене на делото – близо пет години. Към настоящия момент няма данни това
състояние да не е преодоляно. Не са представени доказателства, че тези
преживявания на ищеца се били с интензивност много по-висока от обичайната
реакция в такива случаи.
Следва да
бъде отчетено обстоятелството и че взетата по отношение на него мярка за
неотклонение е била “подписка“, което е ограничило минимално гражданските му
права.
Производството
срещу ищеца не е било оповестявано чрез средства за масова информация, което да
е довело до по-висок размер на вредите.
Определеният
размер на обезщетението за неимуществени
вреди, представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства. При
неговото определяне съдът следва да съобрази, както отражението на
наказателното производство върху психиката и социалното положение на ищеца и
неговото субективно възприемане на фактите, така и да се съобрази със съдебната
практика по делата за определяне на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Последното
гарантира еднакво приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с
конкретно установените факти по делото. Размерът на обезщетението за търпените
от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52
от ЗЗД – по справедливост. Както е прието в трайната и непротиворечива практика
на ВКС по въпроса понятието "справедливост" не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. При определяне на този размер съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени
вреди. Следва да се отбележи, че
действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята
субективна преценка за преживяното, размера на претендираното обезщетение -
паричния еквивалента на неимуществените вреди, но при присъждането на
обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика
критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните отражения
спрямо ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в
страната съответния период.
По
отношение на претендираните имуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение:
Искът е
основателен за сумата 400лв., представляваща изплатено от ищеца възнаграждение
за адвокатска защита. За целия претендиран размер от 1 700лв. липсват
доказателства представени в наказателното или в настоящото производство.
Неоснователен
и недоказан е искът за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи,
изразяващи се във възнаграждението, което ищецът би получил за целия срок на
водене на наказателното производство от „Бял бор“ АД, Брацигово, „Асоциация за развитие на туризма и занаятите
Българско възраждане“ и СНЦ „Възрожденска столица.“ За да бъде присъдено такова
обезщетение следва да бъде доказано по несъмнен начин, че пропуснатата полза е
в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение, по което ищеца е
оправдан. От събраните доказателства не се установява това. По отношение на
трудовото правоотношение със СНЦ
„Възрожденска столица“ се установи, че то е прекратено преди ищеца да бъде
привлечен, като обвиняем т.е. неговото прекратяване не е последица от
наказателното производство. По отношение на участието на ищеца като член на
съвета на директорите на „Бял бор“ АД, Брацигово не са посочени и събрани никакви
доказателства защо е преустановено същото.
По отношение на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с
„Асоциация за развитие на туризма и занаятите Българско възраждане“ следва да
се вземе предвид, че трудовият договор е прекратен с изтичане на срока му. Следва
да се отграничи освобождаването на ищеца, като член на УС на сдружението и
председател (членство в управителните органи на сдружението, за което не се
дължи възнаграждение по принцип) и трудовото му правоотношение със сдружението.
Дори да се приеме, че тази причина е формална, липсват конкретни доказателства
какво възнаграждение би получил ищеца, тъй като от показанията на разпитаните
свидетели се установи, че възнагражденията са били изплащани по време на
действие на конкретни проекти, породи което не е доказано по безспорен начин
каква полза е пропусната от ищеца. Следва да се отбележи също така, че ако се
налице категорични доказателства за неполучено трудово възнаграждение за този
период то следва да се намали с размера на полученото такова от ищеца през
същия период, като единствено разликата между двете би била пропусната полза за
него, тъй като той не може да работи на два трудови договора на пълен работен
ден.
Злепоставянето на ищеца, като лице изготвящо проекти е отчетено от съда
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По отношение на искането за обезщетение, като пропусната полза като член
на изпитна комисия, искането е неоснователно, тъй като не се събраха
доказателства какви са критериите за определяне на член, дали това е процедура
за еднократно участие или за последователни участия в комисия и дали ищеца би
бил участник в такава комисия, ако срещу него не се води наказателно
производство.
Правото
на вземане за обезщетение на ищеца възниква от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 05.11.2014г. Ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на част от иска за лихва. Възражението е основателно.
Искът за лихви се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД, поради
което същият е погасен за периода от 06.11.2014г. до 03.06.2015г., тъй като
исковата молба е предявена на 04.06.2018г.
Законната лихва следва да бъде присъдена върху обезщетението от
04.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Искът до
пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Представителят
на ОП-Сливен е поискал да бъде намален размера на дължимото обезщетение на
основание чл. 5 от ЗОДОВ. Възражението по чл. 5 от ЗОДОВ не било конкретизирано
и във връзка с него не са събирани доказателства, за което доказателствена
тежест носи ответника, поради което съдът намира същото за неоснователно.
На ищеца
се дължат направените разноски за дължима държавна такса в пълен размер – 10
лв. и за възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице, съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 102 лв., или общо 112 лв.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, *********да заплати на П.Х.Г. с ЕГН ********** *** и адрес за призоваване *********,
чрез адв. Ц.Б., сумата
5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото му на
разглеждане и решаване делото в разумен
срок, съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС, образувано по обвинение в престъпление по чл.
220 ал.1 от НК, за което е оправдан, ведно със законната лихва за забава,
считано от 05.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, *********да заплати на П.Х.Г. с ЕГН ********** *** и адрес за призоваване *********,
чрез адв. Ц.Б., сумата
10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата 400 лв.(четиристотин лева),
представляваща имуществени вреди, претърпени в резултат на обвинение в
извършване на престъпление по чл.220 ал.1 от НК, за което е оправдан с Присъда 169/23.06.2014г. по НОХД №
1482/2013г. по описа на Районен съд – Сливен, ведно със
законната лихва за забава, считано от 04.06.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата 112 лв., представляваща направените в
производството разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница и лихви до пълния им размер като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд- Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: