Р Е Ш
Е Н И Е № 95
гр.Раднево , 16.10.2018год.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание
на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при
участието на секретаря Живка Манолова, като разгледа докладваното от съдията АН
дело № 184 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 18-0327-000477 от 11.05.2018 г. на Началника на РУП към ОД на
МВР С.З. РУ Р. е наложено на Ц.И. ***, ЕГН ********** административно наказание
на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП – глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24
месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539
на МВР за нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от
постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок и моли да бъде
отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Изтъква, че
издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят
се явява лично. Защитника на жалбоподателя адв.Богомил Вълев изразява
становище, че наказателното постановление следва да се отмени като възразява,
че не е имал качеството на водач, както и че не точно фиксиран часа на
извършване на нарушението. Пледира да бъде отменено наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по
делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя И.Д.И. и свидетелката
Й.М.Ч., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 01.05.2018г. в
9,12ч. в гр.Р. на ул.”З.” - пред Нон
стоп „Г.” /автобусна спирка/ в посока север-юг жалбоподателят Ц.К. управлявал лек автомобил „М. Е.” с рег.№ СТ хххх
ВК, като отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство „ххххххххххххххххх” за установяване употреба на наркотични вещества и
техни аналози.Издаден му е талон за медицинско изследване № 0016352 като
водачът не е дал кръв и урина за химико.-токсикологичен анализ. Поради това, актосъставителя И.Д.И. съставил на жалбоподателя АУАН бланков №
0340883 от 01.05.2018 г., като в него посочил, че като отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, К. нарушил
разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актосъставителя Д. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване
№ 0016352 /л.7/, който талон жалбоподателят също подписал. В талона му било
указано, че следва да се яви до 10,50 часа на същия ден в ЦСМП Р. за даване на
проба за изследване употребата на наркотични
вещества.
Няма данни в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН К. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта
за нарушение и след като се установило, че жалбоподателя К. не е дал проба за
изследване употребата на наркотични вещества, било издадено обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло
била отразена и в него, като в допълнение наказващият орган посочил и
обстоятелството, че К. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Преценил, че с действията си
жалбоподателя нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и му наложил
предвидените в чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП
санкции глоба и лишаване от правото да управлява МПС.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на вътрешните работи /л.8/.
След внимателна
преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното
постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя и процесуалния му представител в този смисъл.
Разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията на тази норма с ДВ, бр.101 от
Анализът на така
цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че субект на нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван
за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози по двата посочени в
наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван с техническо средство и не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване. Точно затова и предвидената за
това нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите предвидени
в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества, което няма как да бъде установено по предвидения
в наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква съдействие на дееца. Не
на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и водачи, които
отказвайки и двата начина за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества, търсят да осуетят реализиране спрямо тях на административнонаказателна или наказателна отговорност,
предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или друго
упойващо вещество. Така че, водачът
следва да е отказал проверката и по двата начина, какъвто е и разглеждания
случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на административнонаказателната
му отговорност.
По делото от
свидетелските показания на Ч. и И. категорично се установи качеството на водач
на жалбоподателя. Обстоятелството, че е спрял колата си на паркинг по никакъв
начин неизключва качеството на водач. Дори напротив- и двамата свидетели
установиха пред съда, че в момента в който К. е напазарувал е натоварил
продуктите си в колата и е имал намерение да тръгне отново. В този смисъл са
били и твърденията му към момента на проверката. Обстоятелсвото, че към момента
на проверката автомобила не е бил в движение не означава, че водачът няма
такова качество. Всъщност всяка проверка за алкохол или каквато и да е тя се осъществява при спрял автомобил. В
движение е обективно невъзможно да се извърши каквато и да е проверка.
Обстоятелството, че нарушителят е бил водач, на МПС- непосредствено преди
потегляне и след паркиране с цел пазаруване се доказва и от факта, че
паркирането е осъществено на автобусна спирка т.е. на място, където е
невъзможно да бъде оставен автомобила за повече от няколко минути. В този
смисъл всеки от водачите може да си твърди, че не е имал намерение да потегля
след като е бил спрян за проверка, както е било и в настоящия случай. Още
повече, че самият водач твърди, че е управлявал автомобила преди да бъде спрян за проверка и единственото
нещо, което е свършил в магазина е да напазарува. Свидетелката Ч. установява,
че след като е напазарувал К. се е качил в колата с намерение да потегли.
Тогава са го
повикали за да му съставят акт за неправилно паркиране на автобусна спирка и
съответно им е направило впечатление , че реакциите му са забавени и са
поискали да му направят проба за употреба на упойващи вещества. Нарушителят си
е признал, че е вземал, макар и миналата седмица и се притеснявал, че ще отчете
теста затова и отказал пробата. И двата свидетели и Ч. и И. познават лично К. и
са категорични, че той е паркирал лично автомобила пред автобусната спирка.
Това обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя. Той по същество не отрича и
това, че е щял да премести автомобила си от автобусната спирка.
Съдът не споделя
възражението на адв.В. че не било обективно възможно в един и същи час
жалбоподателя да е паркирал неправилно и да е отказал да бъде изпробван за
алкохол. Съдът намира, че дори и да е допусната техническа грешка с няколко
минути при изписването на нарушението
това не опорочава наказателното постановление до степен да го прави
незаконосъобразно. Но не е изключено и в
рамките на една минута, която има 60 секунди да се паркира и да се откаже да се даде проба за алкохол. Обективно това е
напълно възможно и изпълнимо. Точно преди да паркира автомобила нарушителят е
бил водач, какъвто е имал намерение да бъде и след това, като се е качил на
шофьорското място и единствено , не е привел МПС- то в движение.
Съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят К. е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, а след като
му бил издаден талон за медицинско изследване, той не е дал проба за
лабораторно изследване. Освен показанията на свидетелите, които съдът кредитира
като обективни и непротиворечиви, това обстоятелство се установява по
категоричен начин и от талона за медицинско изследване /л.7/, а и
жалбоподателят не оспорва тези обстоятелства, нито пък ангажира доказателства,
които да установяват противното. Наведените в жалбата и от процесуалния му
представител аргументи, че полицейските служители са действали тенденциозно са
несъстоятелни и голословни, неподкрепени с доказателства, които макар и косвено
да водят до съмнения за подобно поведение. Полицейските служители са извършили
рутинна проверка и част от правомощията им е да извършват проверка за употреба
на алкохол или наркотични вещества.
С оглед на тези
съображения настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорично установено от обективна
страна.
От субективна
страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил
наясно със задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство или
като даде проба за лабораторно изследване.
По безспорен начин
е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е
идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези
данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от
жалбоподателя К. нарушение на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което
наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно..
Правилно за това
нарушение на жалбоподателя е била наложена санкция „глоба” в размер на
2 000 лева и отнето СУМПС за 24 месеца, тъй като размера им е точно
фиксиран в закона и няма възможност да е по-малък от посочения.
Правилно също така,
за това нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, тъй като в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредбата е
предвидено, че за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на водача се отнемат 12
контролни точки. Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата
не е процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е
административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен
това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна
санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна
установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е
кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Поради тези
съображения съдът намира, че обжалваното НП № 18-0327-000477 от 11.05.2018 г.
на Началника на РУП към ОД на МВР С. З. РУ Р. е законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0327-000477
от 11.05.2018 г. на Началника на РУП към ОД на МВР С. З. РУ Р. с което е
наложено на Ц.И. ***, ЕГН ********** административно наказание на основание
чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на
2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са
му отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и правилно.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд гр.С. З. в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: