Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1454
гр.Бургас, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII
СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря С.П., като
разгледа НАХД № 2657 по описа за 2019 г., докладвано от съдията Анатоли Бобоков,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на М.И.С. ЕГН**********, против Наказателно постановление №
НП-210 от 28.01.2019г., издадено от Заместник-кмета на Община Бургас, с което
за нарушение на чл.188 ал.1 вр.чл. 94, ал. 3 предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.
12 вр. чл. 188 вр.
чл.178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена "Глоба" в
размер на 50 лева.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, за него се явява адв.П., който поддържа жалбата и моли за
отмяна на атакуваното НП.
Наказващият
орган, редовно уведомен, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено.
Съдът,
след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема, че жалбата е подадена в срок от легитимирано лице пред надлежния съд и
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От
фактическа страна няма спор, и съдът приема за доказано, че на 07.01.2019г. в 13,15
часа л.а. ***, per. № ***, бил паркирано върху тротоара на ул.***, извън
определените за това места. Първоначално бил залепен фиш за налагане на глоба,
но след възражения на жалбоподателя и въз основа на писмени документи св.Д.
съставила АУАН на жалбоподателя в качеството му на собственик на паркираното МПС,
тъй като не е посочил друго лице, което е управлявало автомобила.
Въз
основа на съставения акт, впоследствие било издадено атакуваното наказателно
постановление, при идентичност на фактическото описание и правната квалификация
на нарушението с тези, отразени в акта. С постановлението на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 178е от ЗДвП.
При
описаната фактология, извлечена от свидетелските показания, писмените и
веществените доказателства, представени с административнонаказателната
преписка, съдът прие, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
нарушителя, актът и наказателното постановление, видно от приложените заповеди
на кмета на община Бургас, са издадени от компетентни органи и съдържат всички
реквизити, предвидени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По
същество на спора, от събраните доказателства не се обосновава еднозначен и
категоричен извод, че жалбоподателят М.С. действително е осъществил от
обективна и от субективна страна нарушение на чл. 94, ал. 3 предложение второ от ЗДвП. Тази разпоредба
допуска престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В
конкретния случай, видно от представените като веществени доказателства
фотоснимки - приложение към протокола, автомобилът се е намирал с четирите си
колела изцяло върху тротоара, на място, което не е сред определените от община
Бургас места за паркиране на превозни средства. При условие, че автомобилът е
паркиран на тротоара извън местата, определени от собственика на пътя за
паркиране на МПС, за съда е ненужно и безпредметно да изследва дали при паркирането
е спазено указаното в чл. 94, ал. 3 от ЗДвП разстояние от най-малко 2 метра от
сградата за преминаване на пешеходци. От показанията на свид. П. се установява,
че на изричен въпрос към жалбоподателя, той ли е паркирал автомобила на
мястото, не получил еднозначен отговор. Свидетелят
посочва, че определил жалбоподателя като нарушител след направена справка за
собственост на автомобила в ОД МВР Бургас и отговорността му била ангажирана
като собственик. Видно обаче от представеното в с.з. писмено доказателство –
свидетелство за регистрация на МПС част 1 и 2, собственици на процесния
автомобил са 3 различни лица – М.И.С., И. М. С. и М. М. С.. След като
отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на собственик, за
това, че не е посочил кой е управлявал автомобила, то не става ясно защо
избирателно актосъставителя и в последствие наказващия орган са ангажирали
отговорността точно на М.С..
Безспорно тежестта на доказване в
административно наказателното производство лежи върху наказващия орган. В тази
връзка съдът следва да посочи, че АУАН няма обвързваща доказателствена сила,
т.е. отразеното в него в декларативен стил не се счита за доказано. Това
произтича от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно
чл.16 от НПК обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия
орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.103, ал.1 от НПК), тъй като
именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено
административно нарушение от жалбоподателя и че то е извършено виновно от него
(ППВС № 10/1973г.). Поради недоказване на авторството на нарушението,
обжалваното постановление подлежи на отмяна.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд, 17 наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП-210 от 28.01.2019г., издадено от Заместник-кмета на Община Бургас, с което
за нарушение на чл.188 ал.1 вр.чл. 94,
ал. 3 предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12 вр. чл. 188 вр.
чл.178е от ЗДвП, на М.И.С. ЕГН********** е наложена "Глоба" в размер
на 50 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.