О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 260033
Година, 2020 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
дванадесети август …….………………..........…..… Година две хиляди и двадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
…………………………………..
Съдебни заседатели: ………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...……Р. Калиманова ……………………………. .......
гражданско
дело № ….… 1275....…. по описа за ………. 2020…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Е.Н.М. с ЕГН **********
***, С.Б.И. с ЕГН ********** и М.Б.И. с ЕГН **********, чрез процесуалния им
пълномощник, със съдебен адрес *** - партер против С.Д.Ж. с ЕГН **********, Х.Л.Ж.
с ЕГН **********,*** и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище град Приморско и адрес на управление ул. „Стара планина“ № 38,
представлявано от С.Д.Ж. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищците за претърпените от тях неимуществени вреди - душевни болки и страдания,
в резултат на настъпила смърт на общия им наследодател Бехчет И. Мустафов сума в
размер от по 100000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва върху
претендираните размери главница, считано от датата на деликта - 05.10.2016 година
до окончателно им заплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.
Твърди се от ищците в
исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че наследодателят
им Бехчет И. Мустафов бил починал на 05.10.2016 година в резултат на трудова злополука. Към момента
на злополуката пострадалият бил назначен като строителен работник в ответното
дружество „Стройконсулт Приморско“ ЕООД, чийто едноличен собственик, управляващ
и представляващ била ответницата С.Д.Ж.. Инцидентът настъпил при извършване на
дейности по изграждане на строителен обект на ответното дружество - жилищна
сграда с магазини, находяща се в УПИ XIIXII81, кв. 29 по плана на град Приморско,
ул. „Черно море“, на който като технически ръководител на обекта бил назначен
ответника Х.Л.Ж.. Ищците сочат, че трудовата злополука била настъпила в
резултат на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност от страна на
двамата ответници-физически лица, представляваща източник на повишена опасност -
изпълнение на зидария на пети етаж /четвърти жилищен/, на кота +11,80 м. Изтъкват,
че първите двама ответника причинили по непредпазливост смъртта на техния
наследодател, допускайки го без лични и други предпазни средства на
необезопасена площадка да изпълнява възложената му дейност.
С влязла в сила присъда
по нохд №1273/2019 година по описа на Окръжен съд-Бургас първите двама
ответника били признати за виновни за осъществено от тях непредпазливо деяние от
общ характер при съпричиняване като съдът приел, че ответницата Ж., в
качеството си на собственик, управляващ и представляващ ответното дружество
„Стройконсулт Приморско“ ЕООД извършила престъпление от общ характер по чл.
123, ал. 1 от НК във вр. с чл. 163, ал. 2 от ЗУТ; чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 16,
ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/11.05.1999 година за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл. 16, т. 1, б. „б“,
б. „г“, б. „д“ и т. 5 от Наредба №2 от 22.03.2004 година за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи; чл. 16, ал. 1 и ал. 3; чл. 17, чл. 18, ал. 1 от Наредба №3
от 19.04.2001 година за минималните изисквания за безопасност и опазване на
здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното
място, а ответникът Ж. бил извършил престъпление от общ характер па чл. 123,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 24, ал. 1, чл. 26, т. 9а, чл. 60, ал. 1, чл. 61 от
Наредба №2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Твърди се също така от
ищците, че наследодателят им загинал нелепо, в зряла възраст, в разцвета на
живота си и напълно здрав. Той бил съвестен работник, грижовен баща и съпруг,
който подпомагал децата си и съпругата си материално. Неговата внезапна и
нелепа смърт съкрушила ищците и им причинила неописуеми болки и страдания,
които щели да ги съпътстват през целия им живот.
Препис от исковата молба
е изпратен на ответниците по делото, като в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
по делото писмен отговор от ответниците С.Д.Ж. лично и като управител на
търговското дружество и Х.Л.Ж., с който са изразили становище по така
предявените против тях искови претенции. Сочат в него на първо място, че същите
са допустими, но частично неоснователни.
Изтъква се от
ответниците, че доколкото въпросът за вината им бил решен с присъда от 09.01.2020 година по нохд №1237/2019
година по описа на Бургаския окръжен съд, възраженията им било единствено относно
размера на претендираните обезщетения. Заявяват, че следвало да бъде отчетен
приноса на пострадалия - допусната от него груба небрежност, която била в
причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. В тази връзка се позовават на
свидетелски показания, дадени в досъдебното производство, от които се
установявало, че работодателя бил възложил на пострадалото лице изпълнението на
дейности по вътрешна зидария на процесния обект и именно такива дейности били
изпълнявани от него, като никой от свидетелите нямал обяснение какво се било
случило, за да се стигне до инцидента. Ответниците заявяват, че не били
възлагали външна зидария на сградата и били предупредили работниците да не
излизат на терасите и да работят бавно и внимателно. Какво бил правил пострадалия
на терасата на сградата било въпрос, който оставал неизяснен и до настоящия
момент. Във връзка в посоченото, ответниците считат, че било налице основанието
на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността им, поради допусната от
пострадалия груба небрежност, с която той допринесъл за трудовата злополука.
Сочи се от ответниците,
че нямало спор в теорията и практиката, че не всяко нарушение на правилата за
безопасност на труда от пострадалия съставлявало основание за намаляване на
обезщетението, а само онова, при което било налице виновно допринасяне от
страна на пострадалия за настъпване на увреждането, съответстващо на проявена
груба небрежност - при подчертано субективно отношение, съответстващо на
самонадеяността по терминологията на наказателното право. На следващо място се сочи съдържанието на
термина „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 1 от КТ, съгласно който
такава била налице само в случаите, когато работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Отговорността на
работодателя се намалявала при допусната от пострадалия груба небрежност,
изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. В тази връзка посочва,
че съпричиняването при допусната груба небрежност имало своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
били критерии за намаляване на обезщетението.
Предвид изложените от
тях факти, ответниците считат, че било налице съпричиняване на трудовата
злополука от страна на пострадалия, което било в размер на не по-малко от 75%,
тъй като пострадалият сам и напълно излишно се бил поставил в ситуация на
повишен риск - грубо нарушаване на основните правила за безопасно придвижване
на работната площадка, неспазване на възложената му задача. Твърди се в тази
връзка, че виновното поведение на
пострадалия било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, тъй
като изрично му било казано да не приближава терасата, като включително бил
инструктиран за това по законовия ред, а и обстоятелството, че бил дългогодишен
добър работник сочело, че трябвало да съзнава опасността и да се пази.
Игнорирайки тези правила, пострадалият бил проявил груба небрежност, тъй като
не бил положил грижа, каквато и най-небрежния работник би положил в подобна
ситуация. В допълнение се сочи, че поради знанието от страна на пострадалия на
правилата за безопасност, той бил длъжен
да предвиди последиците от неспазването им и да не излиза на необезопасена
тераса, без да му е възлагана такава работа.
Претенциите за неимуществените
вреди са счетени за силно завишени. Ответниците сочат, че ищците - синове на
починалия, от години живеели в чужбина, прибирали се рядко и като цяло имали
свой живот, а съпругата му не го била виждала с месеци, докато пострадалият
работил с месеци по обекти, извън родното им село. Поради изложеното считат, че
претендираните от ищците неимуществени вреди следвало да бъдат определени в
размер на не повече от 50000 за ищците С.И. и М.И. и не повече от 70000 лева за
ищцата Е.М., като така определените обезщетения следвало да бъдат намалени със
75%, поради допуснатата от техния наследодател груба небрежност при изпълняване
на задълженията му.
Прави се и възражение за
настъпила погасителна давност, на основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, за
част от претендираната законна лихва, а именно - за периода преди 05.06.2017 година.
При съобразяване на така
изложеното, съдът намира, че предявените искови претенции са допустими и не
съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД , както и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира, че следва
да приеме представените с исковата молба от ищцовата страна писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор. Основателно
съдът намира и искането на ищеца да бъде изискано и приложено нохд №1273/2019
година по описа на Бургаския окръжен съд, поради което и като такова същото
следва да бъде уважено. Също основателно е и другото направено с исковата молба
искане да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на посочените от ищците фактически обстоятелства. По представените
от ответната страна с отговора и на исковата молба писмени доказателства съдът
ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след даване възможност
на ищците да изразят становище по тях. С отговора на исковата молба са отправени
от ответниците доказателствени искания и по-специално за допускане до разпит на
трима свидетели, за издаване на два броя съдебни удостоверения, за задължаване
на ищците да представят находяща се у тях медицинска документация и за
допускане на съдебно-техническа експертиза, по
които съдът ще се произнесе също в рамките на откритото съдебно
заседание след изслушване на ищците, на които в тази насока следва да бъде
предоставена възможност за това. Неоснователно съдът счита искането на ищците
да бъде допусната съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на въпросите, формулирани от тях в исковата им молба, тъй като последните са теоретични, предполагат
теоретичен отговор. Наред с това от момента на сочения деликт и до сега е минал
не малък период от време, като същевременно липсва или поне не сочи да е
налична конкретна медицинска документация за ищците.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. С оглед заявените в процеса от страните по него
становища и в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК на същите следва да
бъде посочено, че факта на проведено спрямо ответниците-физически лица
наказателно производство, приключило със присъда, с която същите са били
признати за виновни в извършване на там посочените престъпления и за което им е
било наложено и съответно наказание, както и че по време на инцидента Бехчет И.
Мустафов е бил в трудови отношения с „Стройконсулт
Приморско“ ЕООД са безспорни и не се нуждаят от
доказване. При така дадената от съда правна квалификация, ищцовата страна е
длъжна да установи настъпилите за нея от извършеното от ответниците деяние,
съставляващо престъпление вреди и причинна връзка между същото и вредата, както
и размера им. Ищците следва да установят и настъпването на неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, като всички изложени по-горе от съда и
подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени от тях при условията на
пълно и главно доказване.
Ответниците по делото
следва да установят своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба, включително соченото съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
страна на пострадалия Бехчет И. Мустафов, изразяващо се в проявена от него
груба небрежност, както и всички останали възражения, свързани с оспорените
размери на предявените и поддържани против тях претенции за заплащане на
неимуществени вреди.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, С.Б.И. с ЕГН ********** и М.Б.И. с ЕГН **********,
чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес *** - партер против С.Д.Ж.
с ЕГН **********, Х.Л.Ж. с ЕГН **********,*** и „Стройконсулт Приморско“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище град Приморско и адрес на управление ул. „Стара
планина“ № 38, представлявано от С.Д.Ж. искови претенции за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищците за претърпените от тях неимуществени
вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на общия им
наследодател Бехчет И. Мустафов сума в размер от по 100000 лева на всеки от
тях, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано
от датата на деликта - 05.10.2016 година до окончателно им заплащане, а също и
направените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи нохд
№1273/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ДОПУСКА до разпит при
режим двама свидетели на ищцовата страна за установяване на посочените от нея в
исковата и молба фактически обстоятелства.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ищците да бъде допусната и назначена съдебно-психиатрична
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от тях с
исковата им молба въпроси.
ОБЯВЯВА, че по приемане
на представените от ответниците с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и по направените със същия от тях доказателствени искания за
допускане до разпит на трима свидетели, за
издаване на два броя съдебни удостоверения, за задължаване на ищците де
представят, находяща се у тях медицинска документация и за допускане на съдебно-техническа
експертиза ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 02.09.2020 година - 14.30 часа, за
която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото определение
да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия от ответниците по
делото писмен отговор и приложенията към него да се изпрати на ищците на
посочения от тях съдебен адрес.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: