Решение по дело №1661/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 933
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20221720101661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Перник, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720101661 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Перник, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. М. М., доуточнена с молба с вх. № 7420/12.04.2022 г. срещу К. К. П., с
ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 464.91 лева, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент ****,
находящ се в ****, с абонатен номер ****, от които главница в размер на
409.85 лева за периода от 06.08.2019 г. до 20.12.2021 г. вкл, и 55.06 лева
обезщетение за забава за периода от 11.10.2019 г. до 15.03.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия /приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на
ДКЕВР/, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с
абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите
1
били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил
запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на
формираното към „ВиК" ООД Перник парично задължение за изразходвано
количество вода. За ползването на услугите на посочения адрес е била
създадена отделна партида – абонатен № **** в счетоводните регистри на
доставчика с титуляр – ответникът. Посочва се, че в съответствие с
посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите
от потребеното количество вода. В тази връзка се уточнява, че
претендираната главница се състои от сумите, начислени за доставка на вода,
такса канал и такса пречистване. В сроковете, установени от ОУ обаче,
ответникът не е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски. Иска се
извършването на съдебно-икономическа експертиза.
Представени са: извлечение от сметка и Общи условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД
гр. Перник.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба е връчен на
ответника лично – на 25.05.2022 г.
В срока до първото по делото съдебно заседание от ответника е
постъпила молба с вх. № 15921/02.08.2022 г. с приложено към нея платежно
нареждане от 16.06.2022 г. В същата се твърди, че ответникът е заплатил
изцяло процесните суми. Поради това ответникът счита, че не е станал повод
за завеждане на делото и възразява срещу претендирания адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, проведено на 29.08.2022 г., процесуалният
представител на ищеца претендира разноски. Посочва, че действително
процесните суми са заплатени, но уточнява, че това е станало едва на
16.06.2022 г. т.е. след образуване на делото – от 31.03.2022 г. и след връчване
на препис от исковата молба на ответника. В тази връзка счита, че ответникът
е станал причина за завеждане на делото.
Ответникът, редовно призован – призовката връчена лично, не се явява
в съдебно заседание и не изразява допълнително становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В тази връзка и
същият не е оспорил реалното доставяне на ВиК услуги през процесния
период, че същите са правилното отчитани от дружеството, както и че
претендираните суми са начислени правилно. Ответникът не е оспорил и че
има качеството потребител на ВиК услуги за процесния имот в процесния
период.
Видно от приложено по делото платежно нареждане на 16.06.2022 г.
2
ответникът е заплатил в полза на ищцовото дружество сумата от общо 464.91
лева – която отговаря на сбора на исковите претенции за главница и
обезщетение за забава в размер на съответно 409.85 лева за периода от
06.08.2019 г. до 20.12.2021 г. вкл, и 55.06 лева за периода от 11.10.2019 г. до
15.03.2022 г. Извършеното плащане не се оспорва от ищцовото дружеството.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца стойността на предоставени ВиК услуги за посочения по-горе имот.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и
тяхната стойност. В настоящия случай предвид липсата на отговор на
исковата молба, а и извършеното плащане съдът приема, че по делото липсва
спор, че страните са в облигационни отношения по повод доставката на ВиК
услуги за процесния имот – апаратамент ****, находящ се в ****, както и
относно тяхното количство и стойност.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани за сумата от: 409.85 лева – главница за периода от
06.08.2019 г. до 20.12.2021 г. вкл, и 55.06 лева – обезщетение за забава за
периода от 11.10.2019 г. до 15.03.2022 г. Доколкото посочените суми са
заплатени от ответника преди приключване на устните състезания по делото –
а именно още на 16.06.2022 г., то исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени, поради погасяване на вземанията чрез плащане – което
обстоятелство съдът съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По исканията за разноски на страните:
Разноски по делото претендира единствено ищцовата страна – в размер
на общо 350 лева, от които 50 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Същите са действително извършени, видно от представени
по делото платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие.
В тази връзка и единственият спорен по делото въпрос е дали
ответникът следва да носи отговорност за посочените разноски предвид
извършеното плащане на процесните суми. При формиране на извода си в
тази насока съдът съобразява, че действително ответникът е заплатил
претендираните от него суми. Това плащане обаче е осъществено след
образуване на делото и след получаване на препис от исковата молба. По тези
съображения и съдът приема, че ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 от ГПК. В тази връзка и същият следва да понесе отговорността на
разноските, които е направила ищцовата страна. В случая предвид доказаното
им извършване, същите следва да бъдат присъдени изцяло.
Претендираните разноски за адвокатски хонорар от страна ищеца са в
минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което липсва основание за
3
намаляването им поради прекомерност.
Ответникът не е направил искане за разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 11 срещу К. К. П., с ЕГН: ********** и адрес: ****,
****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 464.91
лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода за имот – апартамент ****, находящ се в ****, с абонатен
номер ****, от които главница в размер на 409.85 лева за периода от
06.08.2019 г. до 20.12.2021 г. вкл, и 55.06 лева – обезщетение за забава за
периода от 11.10.2019 г. до 15.03.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2022 г.
до окончателното плащане на сумата, поради погасяване на претендираните
суми чрез плащане след образуване на делото и връчване на препис от
исковата молба – плащане на 16.06.2022 г.
ОСЪЖДА К. К. П., с ЕГН: ********** и адрес: ****, **** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец № 11 сумата от общо 350 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото исково производство, доколкото с поведението си същият е
станал причина за образуване на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4