№ 555
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260240/22.12.2021г., постановено от
Районен съд –Несебър по гр. д. № 948/2020г. С това решение, съдът отхвърля исковете на
„Емералд Хоспиталити“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Неофит Рилски“ № 55, ет.1, ап.12, представлявано от В Н А да се приеме за
установено по отношение на ГР. К. Б., БУЛСТАТ: ********* с адрес в с. Равда, община
Несебър, к. к. „Емералд“, сграда „В-Мадрас“, ет.0, ап. М006, че същият дължи на
дружеството сумата от 12 326,75 лева, представляваща неплатени такси за поддръжка, както
следва:
3 636,16 лева – неплатена такса за поддръжка за 2018г., ведно с лихва за забава в
размер на 893,62 лева за периода от 15.02.2018г. до 17.07.2020г.
3 636,16 лева – неплатена такса за поддръжка за 2019г., ведно с лихва за забава в
размер на 524,65 лева за периода от 15.02.2019г. до 17.07.2020г.
3 636,16 лева – неплатена такса за поддръжка за 2020г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване заявлението за издаване на заповед по
чл.417 от ГПК,
които вноски се дължат по договор за поддръжка и управление на курортен
апартаментен комплекс „Емералд Ризорт Равда“ с нотариално удостоверени подписи на
21.02.2013г. и за които е издадена заповед № 263/30.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 564/2020г. по описа на
Районен съд – Несебър.
С решението съдът осъжда „Емералд Хоспиталити“ ООД да заплати на ГР. К. Б.
съдебни разноски в размер на 1 769 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Емералд Хоспиталити“ ООД против решение №
1
260240/22.12.2021г. Жалбоподателят твърди, че на 21.02.2013г. между него и въззиваемия
Б. е сключен договор за управление и поддръжка на курортен апартаментен комплекс
„Емералд Ризорт Равда“ с нотариална заверка на подписите. По силата на този договор, Б. е
възложил на дружеството целогодишна техническа поддръжка, организационно и
административно управление на комплекса срещу заплащане на месечна такса в размер на
1.1. евро без ДДС на кв. м. за площта на собствения му апартамент. Жалбоподателят
твърди, че е изпълнил задълженията си, но Б. не е платил.
Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението на районния съд е неправилно и
необосновано, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Дружеството-въззивник оспорва извода на районния съд, че процесният
договор е такъв за поръчка и твърди, че той не може да бъде прекратен с оттеглянето на
поръчката. Жалбоподателят подчертава, че изпълнението на задълженията по договора се
установява от експертизата по делото и от показанията на свидетеля Александър Добичин.
Поради това, въззивникът оспорва извода на районния съд, че е бил в невъзможност да
изпълнява възложените му по договора задължения в комплекса. Жалбоподателят твърди,
че срокът на действие на договора е продължен по силата на чл.4, т.9 от същия и че този
договор не съдържа неравноправни клаузи. „Емералд Хоспиталити“ ООД иска от въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Ответната страна - ГР. К. Б. представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата. Ответникът анализира подробно клаузите на договора и
посочва неизпълнение на същите от въззивната страна. Б. иска от съда да отхвърли жалбата
и да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
Г.Б. притежава право на собственост върху апартамент № М006 с идентификатор №
61056.502.569.4.5 с площ от 93,42 кв. м., находящ се в жилищна сграда „В - Мадрас“ на
комплекс „Емералд Резорт Бийч и Спа“ в с. Равда, община Несебър, ул. „Македония“ № 61.
На 21.02.2013г. Б. сключва договор за поддръжка и управление на курортен комплекс
„Емералд Резорт Бийч и Спа“ с изпълнител „Емералд хоспиталити“ ООД. По силата на този
договор Б. се задължава да заплаща на дружеството месечна такса в размер на 1,10 евро на
кв. м. до 15 февруари на текущата година срещу задължението на дружеството да извършва
целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление на
комплекса. В продължение на няколко години Б. не заплаща уговорената в договора такса.
На 20.07.2020г. „Емералд хоспиталити“ ООД подава заявление за издаване на
заповед по чл.417, т.3 от ГПК за парично вземане в размер на 12 326,75 лева, от които: 3
636,16 лева – неплатена такса за поддръжка за 2018г., ведно с лихва за забава в размер на
893,62 лева за периода от 15.02.2018г. до 17.07.2020г.; 3 636,16 лева – неплатена такса за
поддръжка за 2019г., ведно с лихва за забава в размер на 524,65 лева за периода от
15.02.2019г. до 17.07.2020г. и 3 636,16 лева – неплатена такса за поддръжка за 2020г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване заявлението за
издаване на заповед по чл.417 от ГПК. На 30.07.2020г. Районен съд – Несебър издава
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за
заявените суми. Белов подава възражение, в резултат на което „Емералд хоспиталити“ ООД
предявява иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В отговор на исковата молба, Г.Б. не оспорва факта, че е сключил договора, но
посочва, че заплаща разходите за поддръжка и управление на комплекса на Етажна
собственост, за учредяването на която узнава впоследствие. Б. твърди, че на 09.10.2018г. е
изпратил покана до ищеца за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на
задълженията му по договора. В отговора, ответникът въвежда следните възражения: за
неизпълнение на задълженията по договора от дружеството-ищец, за разваляне на договора
2
от 12.10.2018г., за липсващи части от договора, за ненастъпил падеж на задълженията за
2018г., 2019г. и 2020г.; за неравноправна клауза на т.7, раздел IV от договора, сключен с
потребител и за неопределеност на задължението. Въз основа на тези твърдения и
възражения, Б. иска от съда да отхвърли иска.
В хода на първоинстанционното производство са представени доказателства за
правото на собственост на ответника, договора, въз основа на който се претендират
задълженията и доказателства за кореспонденция между страните. По делото са събрани
показанията на свидетеля Стоян Стефанов, който твърди, че всяка сграда в комплекса си
има етажна собственост, която се грижи за поддръжката му. Събрани са и показанията на
свидетеля Валерий Добичин, който твърди, че през процесните 2018г., 2019г. и 2020г. не е
имало проблеми в комплекса и същият е бил поддържан от дружеството с малки
изключения на спиране на електричество или вода.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което
разходите на „Емералд хоспиталити“ ООД за поддържане на комплекса през 2018г. са
624 465,47 лева, през 2019г. – 580381,87 лева и през 2020г. – 615 433,39 лева.
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
неоснователност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че процесният
договор представлява такъв за поръчка и се прекратява с оттеглянето й, което е извършено с
изпратената от ответника нотариална покана на 09.10.2018г.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 260240/22.12.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Възражението на въззивното дружество, че договорът за поддръжка и управление на
общите части не е такъв за поръчка, е основателно.
Съгласно трайно установената практика на Окръжен съд – Бургас, процесният
договор има комплексен предмет. Задълженията за поддържане на общите части на
сградата, които включват почистване, дребни ремонти, заплащане на консумативи (ел.
енергия, такса за асансьор и други) се отнасят към договора за изработка, а задълженията за
организиране на административното управление– към предмета на договора за поръчка.
Задълженията за поддържане на общодостъпните съоръжения в комплекса – басейни,
спортни съоръжения, тревни площи и други, които не са собственост на възложителя, се
отнасят към договора за наем. В конкретния случай, решаващият съд е квалифицирал
процесния договор като такъв за поръчка, който извод не се споделя от настоящата
3
инстанция. Неправилната квалификация на договора, обаче не е довела до неправилен краен
резултат. Така е, защото в настоящия случай, възложителят по договора е упражнил
надлежно правото си да го развали – извод, до който е достигнал първоинстанционния съд и
който е обусловил отхвърляне на иска. В тази част, настоящият съдебен състав възприема
изводите на районния съд като правилни и задълбочени и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК. В допълнение към това, въззивната инстанция, намира за необходимо да
добави следното:
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Договорът за управление на общи части в затворен комплекс, сключен по реда на
чл.2 от ЗУЕС е търговска сделка, тъй като инвеститорът е търговец. Договорът е двустранен,
възмезден и има облигационно, а не вещноправно действие. Поради специфичния предмет
на договора, очертан по-горе, страните са предвидили възможност за едностранното му
прекратяване от възложителя в раздел V, т.3.2. от същия. Тази възможност не изключва
правото на възложителя да развали договора поради неизпълнение на общото основание,
разписано в чл.87, ал.1 от ЗЗД. Така е, защото, право да развали двустранен договор има
всеки кредитор съобразно общите разпоредби на чл.87 ЗЗД, а в процесния договор не
съществува клауза, която да предвижда особености при упражняването на това право.
Сделката е търговска и съобразно чл.288 от ТЗ по отношение на развалянето се прилагат
общите правила на чл.87 ЗЗД. В конкретния случай възложителят Б. е упражнил правото си
по чл.87, ал.1 от ЗЗД като е отправил писмена покана, връчена на изпълнителя чрез нотариус
на 09.10.2018г. В поканата е предоставен тридневен, а не тримесечен срок, както твърди
въззивника, с изтичането на който договорът за управление и поддръжка се счита развален.
След като договорът е развален надлежно, то претендираните от „Емералд Хоспиталити“
ООД суми за изпълнение на същия, не се дължат. Като е достигнал до този извод,
районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице
основанията за отмяна, въведени в жалбата. Правилен и обоснован от събраните по делото
доказателства (показания на свидетеля Стоян Стефанов и заключение на съдебно-
счетоводна експертиза) е и изводът на районния съд, че разходите за поддържане на
комплекса не могат да бъдат отнесени към услугите, ползвани от възложителя и че
последният е заплащал разходите, свързани с поддържането и управлението на комплекса на
учредена за целта етажна собственост.
По изложените съображения, жалбата на дружеството е неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, Бургаският окръжен съд, намира, че въззиваемата страна има
право на съдебни разноски. По делото обаче, не са представени доказателства за извършване
на разноски. Поради това, искането трябва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260240/22.12.2021г., постановено от Районен съд –
Несебър по гр. д. № 948/2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГР. К. Б., БУЛСТАТ: ********* с адрес в с.
Равда, община Несебър, к. к. „Емералд“, сграда „В-Мадрас“, ет.0, ап. М006 за присъждане на
съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5