Р
Е Ш Е Н И Е № 6
Гр.Сливен,
22.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева и с участието
на прокурора …… като изслуша докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д. № 418/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на "В. 96" ООД със седалище г. С. представлявано от Д.Д.Г. чрез адв. Е.П.
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-353-0050420
от 06.11.2020 год. на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в
ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски
обект“ за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна. Дружеството счита, че мотивите на органа издал
акта са бланкетни. Липсвали мотиви относно продължителността на срока на
наложената мярка, както и не било ясно как стойността на покупката се съотнася
към реализирания през деня оборот. Прави се искане съдът да отмени заповедта.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от у. и от адв. П., която поддържа
жалбата на заявените основания. Заявява, че извършеното нарушение не е
умишлено, че е налице маловажен случай, тъй като т. няма установени други
административни нарушения. Твърди, че ако административният орган е бил издал
НП глобата щяла да бъде платена. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание административният
орган началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
чрез п. си п. юриск. Д. Ж. в писмено становище от 03.12.2020 год. оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Сливен като
съобрази данните по делото и становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
На 30.10.2020 год. в 11:10 часа е
била извършена проверка на търговски обект п. за з. находящ се в г.С., у.
"Д.П." срещу ***-то О. у. стопанисван и експлоатиран от "В.
96" ООД. При проверката е установено, че при извършена контролна покупка
от органите по приходите на 1 брой з. на стойност 1,30 лева заплатени в брой в
11.02 часа не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално
устройство, модел "DATECS DP -150" с ИН на ФУ DT ******и ФП № ********,
което било в работен режим, нито ръчна касова бележка от кочан при плащането на
стоката в брой. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващите
заплатена в брой от В. К. Т. – и. по п. в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП. След легитимация на проверяващите служителка на
дружеството е нулирала касовата наличност. В 11.07 часа от фискалното
устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 0026813/30.10.2020 год., който
е нулев.
За установените факти и обстоятелства
е съставен протокол за извършена проверка № 0050420/30.10.2020 год. на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. От
констатацията следва, че "В. 96" ООД не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Горното изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1. т. 1, б. "а" от Закона за
данък върху добавената стойност.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-353-0050420 от 06.11.2020 год. (предмет
на оспорване в настоящото съдебно-административно производство), ответникът
като е възприел изцяло фактите установени и описани в ПИП № 0050420 от 30.10.2020
год. е приложил по отношение на "В. 96" ООД следната ПАМ -
запечатване на търговски обект – п. за з. находящ се в г. С. и стопанисван от
дружеството-жалбоподател и е забранил достъпа до него за срок от 14 дни, тъй
като същото не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба издаден по установения ред за доставка/продажба, което е осъществило
състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Органът е мотивирал определената
продължителност на срока на приложената мярка като е изтъкнал, че същата е
съразмерна на извършеното. При определяне на срока на мярката са взети предвид
средно-дневния оборот на обекта, декларираните финансови резултати от предходни
години и създадената организация на работа в обекта. Заповедта е връчена на дружеството на 09.11.2020
год. като жалбата срещу нея е подадена на 10.11.2020 год. и въз основа на нея е
образувано настоящото производство.
В производството пред настоящата
инстанция е разпитана свидетелката Р. Й. Г. на длъжност „п.“. Същата е и м. на
у. на дружеството. Г. твърди, че на 30.10.2020 год. е продала на служителя на
НАП една з. след приключване на работния ден. Не е издала касова бележка, тъй
като вече била приключила работния ден. Взела е парите, но не е издала бележка.
По делото е приет като доказателство
съкратен отчет на фискалната памет за дата 30.10.2020 год. 11.06 часа, от който
е видно, че дневният оборот на обекта е 90, 80 лева. Отчетът е разпечатан на
13.01.2021 год.
Приети и приложени като доказателства
по делото са цитираните по-горе писмени доказателства, а именно ПИП № 0050420
от 30.10.2020 год., опис на паричните средства в касата, дневен отчет на касата,
справка за задълженията на ДЗЛ, справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок и от активнопроцесуално легитимирано лице - адресат на
заповедта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Оспорената заповед е валиден
административен акт като издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и във вр. с представената по делото заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020 год., с която изпълнителният директор на НАП упълномощава
началниците на отдели "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, каквато е длъжността на издателя на процесната
ПАМ, да издават принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС. Процесната заповед е издадена в писмена форма,
съдържа правни и фактически основания за издаването и вкл. досежно срока на
мярката, поради което е мотивирана. Не се установи в производството по
издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи самостоятелно основание
за отмяната му.
Оспорената заповед е
материалнозаконосъобразна и съответна на целта на закона. Оспореният
административен акт е издаден на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от
с. з. Следователно материалноправни предпоставки за прилагането на процесната
мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на
фискална касова бележка (фискален бон) за извършена продажба във визирания в
заповедта обект – п. за з. стопанисван от жалбоподателя. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Издаването на фискален бон е
задължение на всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е установено, че за
покупка на стойност 1,30 лева не е издаден фискален бон от монтираното в обекта
фискално устройство, нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки. Това обстоятелство не се оспорва от дружеството, но се възразява, че
покупката е извършена след края на работния ден и след издаване на дневния
отчет. Съдът намира възражението за неоснователно. Самото твърдение, че
работният ден е бил приключил, но въпреки това е продадена една з. е
противоречив. Ако работният ден е приключил не би следвало обектът да работи и
да се извършват продажби. След като е извършена продажба същата е следвало да
бъде отчетена чрез издаване на фискален бон от работещото в обекта фискално
устройство. Няма пречка касова бележка да се издаде и след издаването на дневен
фискален отчет. Причините за неиздаване на фискален бон са ирелевантни щом
обектът работи, извършват се продажби, има монтирано фискално устройство и
съответно задължение да се отчитат всички извършени продажби.
Установеното неизпълнение на
задължението за издаване на фискална касова бележка при извършване на продажба
на стока или услуга в съответния търговски обект представлява юридическият факт
пораждащ правомощието на органа по приходите да приложи съответната ПАМ по
запечатване на обекта като органът в тази хипотеза действа в условията на
обвързана компетентност. Заповедта в случая е превантивна и преустановителна и
е приложена в съответствие с целите на специалния закон.
Неоснователни са оплакванията в
жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на
мярката (срока, за който същата е приложена). В мотивите на акта си ответникът
е изтъкнал, че в случая продължителността на срока е определена с оглед начина
и вида на организиране на отчетността довели до извършеното деяние свързано
индиректно със степента на неговата обществена опасност. Определеният срок е
съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта. Предвид изложеното съдът намира, че органът е
изложил конкретни мотиви досежно срока на мярката, които напълно се споделят от
настоящия състав.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски. С оглед изхода на делото съдът намира искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Следва да бъде осъдено
дружеството да заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "В. 96" ООД ЕИК *********
със седалище г. С., у.“С. С.“ № *** представлявано от Д.Д.Г. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-353-0050420 от
06.11.2020 год. на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
като неоснователна.
ОСЪЖДА "В. 96" ООД ЕИК ********* със
седалище г. С., у.“С. С.“ № *** представлявано от Д.Д.Г. да заплати на
Национална агенция за приходите, Централно управление, сумата от 100 (сто) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
на РБългария.
СЪДИЯ