Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-74 28.06
.2019 год. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 667 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от адв.Татяна Патаринска,
в качеството и на процесуален представител на децата Й.Д.К., ЕГН **********, Я.Д.К.,
ЕГН ********** и М.Д.К., ЕГН **********, действащи със съгласие/чрез
майката-законен представител Д.Й.Й., ЕГН ********** срещу решение №
179/22.01.2019 год. по гр.д. № 1750/2018 год. по описа на Бургаския районен съд,
с което е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3, ЗЗД предварителния
договор за покупко-продажба на идеална част от недвижими имоти, сключен на
08.04.2015 год. в гр.Бургас между продавача Д.К.К., ЕГН **********, поч. на
12.09.20** год., заместен от наследниците си - ненавършилите пълнолетие деца Й.Д.К.,
ЕГН **********, Я.Д.К., ЕГН ********** и М.Д.К., ЕГН **********, действащи със
съгласие/чрез майката-законен представител Д.Й.Й., ЕГН **********, и купувача Ф.К.К.-З.,
ЕГН **********, както следва:
Й.Д.К., ЕГН **********,
Я.Д.К., ЕГН **********, и М.Д.К., ЕГН **********, действащи със съгласие/чрез
майката- законен представител Д.Й.Й., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С.
р.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, ПРОДАВАТ на Ф.К.К.-З., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. „Б.“ № *, правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. 1/2
(една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.501.48; адрес
- гр. Созопол, ул. „Б.“ № 2; площ — 98 кв. м.; трайно предназначение на територията
— урбанизирана; съседи: 67800.501.500, 67800.501.47, 67800.501.49, 67800.501.501, и
2. 1/2 (една втора) идеална част от СГРАДА с
идентификатор 67800.501.48.1; адрес - гр. Созопол, ул. „Б.“ № 2; застроена площ
-72 кв. м.; етажи -2; предназначение - еднофамилна жилищна сграда, която е
разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.501.48,
за общата цена от
15 000 (петнадесет хиляди) евро, която сума е платена изцяло от купувача Ф.К.К.-З.
в полза на Д.К.К., продавач по предварителния договор, в брой на 08.04.2015
год.
Общата данъчна
оценка на 1/2 ид. ч. от описаните два недвижими имоти, предмет на
предварителния договор от 08.04.2015 год., възлиза на 78
854,50 лева — съгласно удостоверение изх. № Д0000463/19.01.2018 год. на Община
Созопол, Дирекция „ИДМДТ”.
Осъдена е Ф.К.К.-З., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „Б.“ № *, да заплати на Община Созопол данък за придобиване на имущество по
възмезден начин в размер от 2366,10 (две хиляди триста шестдесет и шест запетая
десет) лева. Осъдена е Ф.К.К.-З., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № *,
да заплати на Бургаския районен съд нотариална такса с ДДС в размер от 794
(седемстотин деветдесет и четири) лева. Наредено е на Службата по вписванията
при БсРС, на основание чл. 364, ал. 1, ГПК и чл. 25 от Правилника за
вписванията, да впише възбрана върху 1/2 ид. ч. от описаните два недвижими
имота, до заплащане на разноските по прехвърлянето им. Разпоредено е да не се
издава препис от съдебното решение до момента на представяне на доказателства
от ищеца, че са платени разноските по чл. 364, ал. 1, ГПК. Указано е
задължението на страните за отбелязване на настоящото съдебно решение в
Службата по вписвания при БсРС, след влизането му в законна сила. Осъдени са Й.Д.К.,
ЕГН **********, Я.Д.К., ЕГН **********, и М.Д.К., ЕГН **********, действащи със
съгласие/чрез майката - законен представител Д.Й.Й., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж. к. С. р. № **, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на Ф.К.К.-З., EГH **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № *
деловодни разноски в размер на 5154 лв.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съобразно
цената на иска компетентен да се произнесе по спора като първа инстанция е
окръжен съд. Твърди се, че като постановено при неспазване на правилата на
родовата подсъдност, за която съдът следи служебно, решението като недопустимо
следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция, а исковата молба следва да
бъде изпратена по компетентност на родово компетентния съд – Бургаския окръжен
съд. Изложени са евентуални възражения за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, в разрез със
събраните по делото доказателства и необосновано. Твърди се, че съдът не е
разпределил доказателствената тежест между страните по отношение на
релевантните факти и обстоятелства, като не е извършен и доклад по делото.
Твърди се, че по отношение тежестта на доказване на верността на договора са
изложени противоречиви мотиви, а изводите на районния съд са в противоречие с
установените по делото обстоятелства. Оспорени са изводите на съда, с които е прието, че предварителният договор
е действителен и по него е извършено реално плащане. Оспорени са изводите на
съда относно липсата на нарушение на добрите нрави, като се поддържа
възражението, че между действителната пазарна стойност на процесните имоти и
посочената в договора цена е налице съществена разлика, която обосновава такова
нарушение. Твърди се, че сделката е симулативна, а реално плащане на цена не е
извършено, като единствената цел е увреждане на интересите на майката и децата.
Изложени са възражения и срещу присъдените в полза на ищцата разноски. Твърди
се, че до приключване на устните състезания ищцовата страна не е представила
списък за разноските и ответниците не са имали възможност да направят
възражение за прекомерност. Твърди се, че поради непредставяне на списък за
разноските такива не следва да се присъждат в полза на ищцата, евентуално –
направено е възражение за прекомерност на разноските в частта за заплатеното
адвокатско възнаграждение. Направено е евентуално искане за отмяна на
обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
разноските по делото.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от адв. Атанасова в качеството и на процесуален представител на насрещната
страна Ф.К.К.-З.. Твърди се, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
съгласно правилата на чл.69, т.4 от ГПК искът е родово подсъден на районен съд.
Твърди се, че оплакванията по въззивната жалба са неоснователни, а обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – надлежно
упълномощен процесуален представител след отстраняване на нередовности по
упълномощаването съгласно указания на въззивния съд, срещу акт на съда, който
подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Пред Бургаския
районен съд е подадена искова молба от Ф.К.К.-З., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „Б.“ № * против Й.Д.К., ЕГН ********** – непълнолетен действащ лично и със
съгласието на майка си Д.Й.Й., ЕГН **********, Я.Д.К., ЕГН **********, и М.Д.К.,
ЕГН ********** - малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Д.Й.Й.,
ЕГН ********** за обявяване за окончателен,
на основание чл. 19, ал. 3, ЗЗД предварителния договор за покупко-продажба на
идеална част от недвижим имот, сключен на 08.04.2015 год. в гр.Бургас между
продавача Д.К.К., ЕГН **********, поч. на 12.09.20** год., с наследници по
закон - ненавършилите пълнолетие деца Й.Д.К., ЕГН **********, Я.Д.К., ЕГН **********
и М.Д.К., ЕГН **********, действащи със съгласие/чрез майката-законен
представител Д.Й.Й., ЕГН **********, и купувача Ф.К.К.-З., ЕГН ********** за
продажба от продавача Д.К. К., ЕГН **********, поч. на 12.09.20** год. на купувача Ф.К.К.-З., ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. „Б.“ № *, на недвижим имот описан в предварителния договор като 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 67800.501.48; адрес - гр.
Созопол, ул. „Б.“ № 2, ведно с построената в имота къща с идентификатор 67800.501.48.1
, за цена от 15 000 (петнадесет хиляди) евро.
Районният съд е
приел, че предявеният иск му е родово подсъден, разгледал го е по същество и е
постановил обжалваното решение.
Въззивният съд
извършва служебна проверка за допустимост на обжалваното решение – правомощие
съгласно чл.269 от ГПК. При извършване на служебна проверка на обжалваното
решение настоящият съд констатира, че същото е недопустимо поради нарушаване на правилата на родовата
подсъдност, като споделя възраженията по въззивната жалба в този смисъл.
Съгласно
разпоредбата на чл.68 от ГПК паричната оценка на предмета на делото е цена на
иска. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, вр.т.2 от ГПК, по предявения
иск за сключване на окончателен договор за описания в договора недвижим имот
цената на иска се определя от данъчната оценка. Данъчната оценка на процесния
недвижим имот описан в договора като 1/2 ид.ч. от поземлен имот ведно с
построената в него къща къща, е 78 854,7
лв. /л.12/, което в случая е цената на предявения иск. По правилата на чл.104,
т.4 от ГПК исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв. с
изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове
за начет са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Въпреки, че в случая
предмет на договора са два имуществени обекта – ПИ и построена в него сграда, а
ответници по делото са трима наследници на предварителния продавач, при
отчитане на спецификата на производството по предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД съгласно чл.362 и сл. от ГПК, и въз основа на клаузите на процесния договор
става ясно, че задължението за прехвърляне на двата обекта е договорено като
обща престация за продавача, срещу което задължение е договорена обща престация
за купувача да плати една обща цена. Ето защо в случая следва да се приеме, че
цената на иска се определя от данъчната оценка на цялото имущество договорено
като предмет на договора, а не отделно за всеки от имотите или отделно, спрямо
всеки от ответниците. Доколкото не е договорено заплащане на отделна цена за
отделните обекти, а купувачът е поел задължеине за заплащане на една цена,
предметът на договора представлява едно цяло и съгласно правилата на чл.362 от ГПК не може да бъде разделян. В този смисъл е трайната практика на ВКС. С Определение № 826 от13.12.2013 г. по т.дело № 441 /2012 г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че когато страните са договорили обща продажна цена
за всички имоти, е изключена процесуална
възможност за решаващия съдебен състав да намалява същата тази цена, или да я
изменя с оглед настъпило след сключване на предварителния договор отчуждаване
на един от тях. Определението е постановено при съблюдаване на предходна практика на ВКС
- решение
№ 30/73 год., по гр.д.№ 13/73 год. на ОСГК на ВС и решение № 533/99 год., по
гр.д.№ 125/99 год. на ІІ гр.о., която сочи, че конститутивното решение по
чл.19, ал.3 ЗЗД замества несключения окончателен договор, затова в диспозитива
на това решение съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор, а
това означава, че той не може да внася каквато и да било промяна в неговото
съдържание както по своя инициатива, така и по искане на една от страните по
същия.
В
разпоредбата на чл.270, ал.3 от ГПК е посочено, че когато обжалваното решение е
недопустимо поради неподсъдност на спора, въззивният съд следва да обезсили
постановеното от първоинстанционния съд решение, като делото следва да се
изпрати на компетентния съд. В аналогична хипотеза относно правомощията на въззивния съд е постановено Решение № 121 от
14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 977/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Веска Райчева.
Ето
защо настоящият съд следва да обезсили
обжалваното решение като недопустимо – постановено в противоречие с правилата
на родовата подсъдност по чл.104, т.4 от ГПК, а делото следва да бъде изпратено на родово и местно компетентния
съд по чл. 109 от ГПК, по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД
– Бургаския окръжен съд.
Отговорността
за направените съдебни разноски следва да се разпредели с оглед разрешаването
на спора по същество, поради което към момента е налице невъзможност за
произнасяне на настоящия съд по този въпрос.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение № 179/22.01.2019 год. по гр.д. № 1750/2018 год.
по описа на Бургаския районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Бургаския окръжен съд, който е компетентен да се
произнесе по предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.