О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-260304 Година
2020, 03 септември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав,
на трети септември
година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
гражданско дело № 1814 описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.463 ГПК и е образувано по жалба (вх.№ 6309/21.04.2020 г. и №
6803/14.05.2020 г. по описа на БОС), подадена от Е.Т.П. и Г.П.,***, против
действията на ЧСИ Трифон Димитров, рег.№ 801 на КЧСИ, изразяващи се в извършено
разпределение на суми, обективирано в протокол изх. № 1586/20.03.2020 г по
изпълнително дело № 20148010400191 на ЧСИ Тр.Димитров.
Твърди се,
че обжалваното разпределение е незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че по
силата на договор за установяване на вземания и учредяване на особен залог
върху търговско предприятие, сключен на 11.11.2014 г. с нотариална заверка на
подписите, между жалбоподателите като заложни кредитори и „ЕП Комерс“ ООД –
заложен длъжник, е обезпечено вземане на жарлбоподателите в размер на
1 400 000 лв. Твърди се, че договорът за особен залог е вписан в ТР
(рег.№ 2014111751346) и в ЦРОЗ (рег.№ 2014112701928). Сочи се, че залогът е
заличен от ЦРОЗ, тъй като не е подновен по реда на чл.30, ал.2 ЗОЗ в 5-годишен
срок, а впоследствие отново е вписан под № 2020022606498, поради което,
съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3, изр.второ от ЗОЗ, в този случай залогът
има ред от новото вписване. Твърди се, че с молба (вх.№ 1529 от 30.06.2015 г.)
заложните кредитори са поискали да бъдат присъединени по изп.дело до размера на
обезпеченото вземане, но въпреки това, при изготвяне на обжалваното
разпределение ЧСИ не е включил заложните кредитори по особения залог, без дори
да изложи мотиви за това. Сочи се, че съгласно чл.10, ал.3 от ЗОЗ, заложният кредитор е присъединен
взискател по право в изпълнителните производства по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху
заложеното имущество, в които случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до
размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си
на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по
разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и
декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си.
Твърди се, че тази законова норма предпоставя задължение на съдебния изпълнител
служебно да извършва проверка за вписани особени залози в ЦРОЗ, респ.в ТР по
партидата на длъжника-търговец, когато изпълнението е насочено против
заложеното имущество. Твърди се, че в настоящия случай ЧСИ Тр.Димитров не е
изпълнил задължението си за включи жалбоподателите, в качеството им на заложни
кредитори, в разпределението, нито да ги уведоми изобщо за насочване на
изпълнението против заложеното имущество, независимо от това, че още на
30.06.2015 г. жалбоподателите, в качеството си на заложни кредитори, са
депозирали молба за присъединяване към делото. Изложени са съображения за
допустимостта на подадената жалба – а именно, че присъединените ex
lege взискатели, имат право
да обжалват разпределението, в което не са включени.
В законовия
срок против жалбата е постъпил отговор от „ТРАНСВАГОН” АД, ЕИК ********* – взискател и
от „ЕП Комерс“ ООД с ЕИК ********* – длъжник по изпълнителното дело.
Взискателят „ТРАНСВАГОН” АД, оспорва
жалбата като недопустима, а по същество – и като неоснователна.
Твърди се, че жалбата на заложните кредитори е недопустима,
тъй като изхожда от лица, които нямат качеството на присъединени взискатели. Не
се оспорва обстоятелството, че договорът за особен залог е бил вписан в ЦРОЗ
през 2014 г., но се твърди, че след заличаването на вписването (поради липсата
на подновяване на вписването след изтичането на 5-годишния срок), новото
вписване съгласно чл.30, ал.3 от ЗОЗ, не е станало по предвидената в чл.19 от ПУДЦРОЗМП, вр.чл.26, ал.3, т.2, вр.чл.30,
ал.2 З0З процедура - при спазване на реда за първоначално вписване в ТР, ЦРОЗ и ИР. Сочи се,
че в случая не е налице едно от изискванията за вписване на особения залог в
ЦРОЗ – вписване в ТР. Твърди се, че съгласно чл.9, ал.5 ПУДЦРОЗМП, както
и по аргумент от чл.2, ал.1, чл.21, ал.1 и 2, вр.чл.12, ал.3 ЗОЗ и чл.6 ЗОЗ,
заложните кредитори трябва
най-напред да заличат в първичния ТР вписаното обстоятелство „особен залог“,
след което да впишат пак там „наново“ същото обстоятелство. Сочи се, че нормите
на ЗОЗ и ПУДЦРОЗМП са императивни и изключват противопоставимостта на
вписването на особения залог в ЦРОЗ при липса на предходно вписване в ТР.
Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗОЗ е императивна и не
може да се дерогира със споразумение между страните, срокът е законен и с изтичането му служебно се заличава вписаното
обстоятелство в съответния регистър, т.е. ако не бъде подновено
вписването преди изтичането на срока, заложният кредитор не може да противопостави права на третите
добросъвестни лица след това. Твърди се, че в случая, след 17.11.2019 г.
(с изтичането на 5-годишния срок от първоначалното вписване на договора за
особен залог), жалбоподателите са загубили качеството на присъединени
кредитори, поради липсата на ново вписване в ТР, ЦРОЗ и ИР на особения залог, а
оттам правото да противопоставят права на взискателя в принудителното
изпълнение. Сочи се, че въпреки твърденията на жалбоподателите, че на
26.02.2020 г. били вписали „наново“ в ЦРОЗ особения залог върху търговското
предприятие (защото първоначалното вписване било заличено), жалбоподателите не
са представили нито в изпълнителното производство, нито в настоящото
производство, надлежни доказателства за „заличен“ и за „наново“ вписан особен
залог в ТР, ЦРОЗ и в ИР. По отношение на представеното с жалбата Заявление се
твърди, че то не е равнозначно на Удостоверение и няма правното значение на
такова, каквото чл.10, ал.3 ЗОЗ му придава. Изводът от изложеното, според
взискателя, е, че поради неизпълнението на изискването за вписване „наново“ на
особения залог в ТР, в ЦРОЗ и в СлВп, заложните кредитори нямат правото да
участват в разпределението и да се конкурират с първоначалния взискател
„Трансвагон“ АД. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията, че
липсата на заличаване на особения залог в първичния ТР влече
правна невъзможност да се заличи това обстоятелство във вторичните ЦРОЗ и ИР,
съответно, липсата на ново вписване на особения залог в ТР прави недопустимо
новото му вписване в ЦРОЗ и СлВп, понеже е необходимо да се представи
Удостоверение от ТР за извършеното заличаване и ново вписване. Посочено е, че по
аргумент от чл.10, ал.2 ЗТР, чл.30, ал.3, изр.2 ЗОЗ и чл.22а, ал.4 вр.чл.18,
ал.4 от ПВп., невписаните
обстоятелства, каквото е липсата на ново вписване на особения залог след
изтичане на срока на първоначалното вписване, се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
На
следващо място се твърди, че в производството по разпределение, ЧСИ не е
конституирал жалбоподателите като присъединени взискатели, защото служебно е
съобразил законоустановения период на действие на първоначалното вписване на
особения залог в първичния ТР от 17.11.2014 г. до 17.11.2019 г., съответно във
вторичните регистри от датата на вписванията до датата на изтичане на 5 годишния
срок и факта, че до 20.03.2020 г. особеният залог върху търговското предприятие
на „ЕП-Комерс“ ООД, не е вписан в тези регистри – нито чрез „подновяване“, нито
„наново“, съотв.това обстоятелство е непротивопоставимо на незаличеното в
регистрите вписване на особения залог на правата на взискателя.
Твърди се още, че заложните
кредитори, вписали особен залог след вписване на възбрани и налагане на запори
върху включените в предприятието активи нямат качеството на присъединени по
право кредитори и не са привилегировани, а хирографарни кредитори. Посочено е,
че присъединяването на заложните кредитори, които не са присъединени по право,
става с молба, подадена до изготвяне на разпределението и окомплектована с
нормативно определените доказателства (удостоверение от регистъра за вписан залог и
декларации, изходящи от двамата, относно размера на дълга, с нотариално
заверени подписи), като според взискателя, поради липсата на конкретизация в чл.10,
ал.3 ЗОЗ от кой регистър следва да бъде издадено удостоверението за вписан
залог, следва да се приеме, че залогът върху търговско предприятие трябва да
бъде удостоверен с документ от ТР като първичен регистър. Твърди се, че молбата
на жалбоподателите за присъединяване по изп.дело № 191/2014 г., е от 30.06.2015
г., а защитното действие на вписването на особения залог в ТР е прекратено на
17.11.2019 г. при действието на новата редакция на ЗОЗ, приложима към
заварените залози (§49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ, в сила от 31.12.2016г.), т.е. към
датата на изготвяне и предявяване на разпределението - 20.03.2020 г., молбата
за присъединяване не е била вече актуална, понеже се основава на отпаднало
основание - в нея се цитира входящият номер на първоначалното вписване в ЦРОЗ,
чието действие вече е прекратено. Сочи се, че жалбоподателите като заложни кредитори,
е трябвало да подадат нова молба с посочване на входящия номер на новото
вписване на особения залог в ТР, заедно с която да представят и изискуемите по
действащата редакция на ЗОЗ документи, удостоверяващи актуалното състояние на
особения залог и актуалния размер на дълга. Липсата на който и да е от тези
документи лишава кредитора от възможността да се присъедини и да се удовлетвори
при разпределението, тъй като няма изпълнителен титул, предоставящ му право за изпълнение върху
заложеното имущество.
С така изложените аргументи се
твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите нямат право
/правен интерес/ да обжалват разпределението, защото не са негови адресати.
Отделно от изложеното по-горе се твърди, че жалбата изхожда
от лица, които нямат право да участват в разпределението на постъпленията от
приложените изпълнителни способи, по следните съображения: Описаните
в Приложение № 1 към Договора за особен залог активи - недвижими имоти, не са
достатъчно индивидуализирани с посочване на идентификатора, местонахождението,
площта и границите им, за да се счете, че са обхванати от особения залог,
поради което не може да се направи извод за тяхната идентичност с имотите,
които са били изнесени на публична продан по настоящото изп.дело, съотв.
приходите от които се разпределят с оспорения Протокол от 20.03.2020 г.; В
съдържанието на Договора и в Приложение № 1 към него не е описан като отделен
актив вземането на заложния длъжник от банковата му сметка в „СИБАНК“ АД, което
е предмет на оспореното разпределение; Вземането на длъжника за дивидент за
2014 г. е възникнало през 2015 г. и не е изрично описано в Приложение № 1 към
Договора за особен залог, то е възложено на първоначалния взискател
„Трансвагон“ АД вместо плащане по реда на чл.510 ГПК с влязло в сила Постановление
от 06.08.2015 г.; Сумата от 500000 лв не принадлежи на заложния длъжник „ЕП Комерс“
ООД, тъй като е платена от „РТ Комерс“ ЕООД и не е предмет на особения залог,
учреден в полза на двамата жалбоподатели.
Излагат се твърдения и, че жалбоподателите не са
установили актуалния размер на вземането си към датата на разпределението (по арг.от чл.10, ал.3 ЗОЗ, приложим,
съгласно §49 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗ и за
залозите, вписани преди влизането му в сила). Сочи се, че в жалбата дори
не се твърди до 20.03.2020 г. да са представени, нито по делото се намират,
актуално към датата на разпределението Удостоверение за ново вписване на
особения залог в ТР и нотариално заверени 2 бр. декларации за размера на дълга,
подписани от жалбоподателите. Посочва се, че представеното с жалбата Заявление за вписване по договор за залог до ЦРОЗ
не представлява Удостоверение от ЦРОЗ за ново вписване, от което следва извод,
че жалбоподателите не разполагат с такова към този момент. Твърди се, че
жалбоподателите, като управителни на дружеството-длъжник „ЕП-Комерс“ ООД,
съзнателно бездействат, забавят новото вписване на особения залог и протакат
изпълнителното дело като не представят на ЧСИ нотариално заверени декларации по
чл.10, ал.3 от ЗОЗ.
Твърди се, че
са неоснователни и останалите
оплаквания в жалбата. Сочи се, че към момента на вписване на
възбраните и налагане на запорите по процесното изпълнително дело, договорът за
установяване на вземания и за учредяване на особен залог върху търговското
предприятие на „ЕП-Комерс“ ООД не само не е бил вписан, но още не е бил сключен,
съотв.първи и
единствен взискател при насочване на принудителното изпълнение върху
недвижимите имоти и вземания на длъжника чрез вписване на възбрани и налагане
на запори е бил „Трансвагон“ АД. Твърди се, че всеки кредитор, който
впоследствие е вписал възбрани, запори, залози и ипотеки върху предмета на
обезпечението, се явява присъединен не по право, а по негова молба, и в тежест
и интерес на такъв кредитор е да подаде молба за присъединяване по известното
му от регистъра изпълнително дело, като представи доказателство за изпълняемото
си право.
Излагат
се твърдения, че жалбоподателите
нямат качество на присъединени кредитори - нито по право, нито по тяхна молба
по изложените по-горе съображения, поради което липсата на съобщаване на
жалбоподателите за разпределението не опорочава самото разпределение.
На
следващо място се твърди, че договорът за установяване на вземания и учредяване
на особен залог върху търговското предприятие на длъжника „ЕП Комерс“ ООД от
11.11.2014 г. е относително недействителен по отношение на взискателя „Трансвагон“
АД на основание чл.452, ал.2 и чл.453, т.1 ГПК и по тази причина не може да му
се противопостави, и взискателят
може да се позове на относителната недействителност на разпореждането направо в
изпълнителния процес, без да е необходимо да води иск за установяването на това
обстоятелство. Изложени са твърдения, че взискателят „Трансвагон“ АД е
наложил запори върху вземания на длъжника и е вписал възбрани върху негови
недвижими имоти преди още
заложните кредитори да са вписали особения залог в ТР като
първичен регистър, и доколкото обременяването на вещта с „особен залог” представлява действие на
разпореждане с нея, независимо кога особеният залог е вписан в останалите
регистри, залогът не може да се противопостави на взискателя, защото е
относително недействителен. Като извод се сочи, че непротивопоставимостта на
особения залог на първоначалния взискател „Трансвагон“ АД в резултат на
конкуренцията на вписванията върху обезпеченото имущество прави вземането на
заложните кредитори хирографарно (ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС).
На последно място се оспорва изобщо
наличието на вземане на жалбоподателите към „ЕП-Комерс” ООД. Твърди се, че производството
по чл.463 ГПК не е мястото, където жалбоподателите да се обясняват и доказват
дали имат или нямат вземане, което да е обезпечено с особения залог. Но също
така се твърди, че от приложените доказателства не е видно през 2008 г. жалбоподателите
Е. и Г.П., като съдружници и управители на дружеството-длъжник, да са му
какъвто и да било заем.
Претендира се жалбата против Протокола за
разпределение от 20.03.2020 г. по изп.д. № 191/14г. на ЧСИ Тр.Димитров да бъде
оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
По повод
подадената жалба, длъжникът по изпълнителното дело - „ЕП-Комерс“ ООД, е представил
Становище, с което признава жалбата за допустима и основателна. Заявява се, че
дружеството не оспорва вземанията на Е. и Г.П. против него, възникнали през
2008 г. и обезпечени с процесния особен залог, към който момент спорът по който
е образувано изпълнително дело № 191/2014 г. все още не е бил възникнал. Твърди
се, че тези съществуващи вземания са отразени в раздел Капитал и резерви, други
резерви, на баланса, елемент от годишния финансов отчет на дружеството към
31.12.2008 г. Твръди се, че представените към жалбата писмени доказателства
установяват съществуването на вземанията, за които е учреден особеният залог и
са основание за участието на заложните кредитори в разпределението на
осребреното в изпълнителното производство имущество. Твърди се, че след като с
молба вх.№ 1529/30.06.2015 г. Е. и Г.П. са поискали да бъдат присъединени като
взискатели по изп.дело и след като особеният залог е вписан в ЦРОЗ, съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОЗ съдебният изпълнител е бил длъжен след извършване на
служебна проверка в ЦРОЗ, респ.в ТР по партидата на длъжника-търговец, да
констатира, че двамата жалбоподатели, в качеството им на заложни кредитори, са
присъединени по право взискатели по изпълнителното дело. Сочи се, че ЧСИ не
само не е сторил това, но и не е изложил мотиви защо не е включил заложните
кредитори по особения залог в разпределението. Посочва се, че
дружеството-длъжник е наясно със съществуването на вземането на жалбоподателите
към него, за които е учреден особеният залог, и има интерес, със събраните по
изпълнителното дело суми да бъдат удовлетворени всичките му кредитори.
ЧСИ Трифон
Димитров е представил Становище по жалбата, че същата е недопустима. Посочено
е, че жалбоподателите нямат качеството на присъединени взискатели, тъй като
учреденият по ЗОЗ залог не ги прави такива, още повече, че с решение №
150/15.07.2020 г. по гр.д.216/2015 г. на БОС, Договорът за установяване на
вземания и учредяване на особен залог върху търговско предприятие, сключен между
„ЕП Комерс“ ООД и Г.П., е обявен за недействителен.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително
дело № 20148010400191 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, е образувано по молба на
взискателя ,,Трансвагон” АД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 20.08.2014 г. на основание съдебно решение № 54 от 25.07.2014 г. по т.д.154/2014
г. на Апелативен съд – Бургас срещу длъжника ,,Еп Комерс” ООД, ЕИК *********,
за сумата от 2 385 274,59 лв, представляваща главница по фактура № 192 от
11.12.2009 г., мораторната лихва върху главницата в размер на 56 487,94 лв
за периода от 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г. и законната лихва върху главницата
от 21.06.2013 г. до окончателното погасяване на главницата.
По
изпълнителното дело са наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжника,
както и запори върху негови банкови сметки, вземания, акции, плавателни и
моторни превозни средства.
За обезпечаване на вземането на взискателя, по изпълнителното
дело са наложени запори върху банкови сметки, вземания, акции, плавателни и
моторни превозни средства на длъжника и са наложени възбрани върху негови недвижими
имоти, както следва: С постановление изх.№ 2545/16.10.2014 г. е наложена
възбрана върху СОС с идентификатор ***; СОС с идентификатор ***; СОС с
идентификатор ***; СОС с идентификатор ***; СОС с идентификатор ***; СОС с
идентификатор ***; и Поземлен имот с идентификатор ***, като възбраната е
вписана от АВп на 20.10.2014 г. С постановление изх.№ 2546/16.10.2014 г. е
наложена възбрана върху ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор ***, като възбраната
е вписана от АВп на 21.10.2014 г. С постановление изх.№ 2547/16.10.2014 г. е
наложена възбрана върху СОС с идентификатор ***, вписана от АВп на 21.10.2014
г.
В резултат на запор на банковите сметки на
длъжника, са постъпили суми: 261,49 лв от запор на банковата сметка на длъжника
в „Българо-Американска кредитна банка“ АД; 124 359,09 лв и на 06.03.2015
г. и сумата от 8 980,57 лв от запор на банковите сметки на длъжника в
„Райфайзен банк“ АД.
С протокол за извършено погасяване от 07.03.2015
г. постъпилите по делото плащания от 05.03.2015 г. и 06.03.2015 г. в общ размер
от 133 339,66 лв са били погасени, както следва: суми за такси по
изпълнителното дело в размер на 18 181,13 лв; неолихвяема мораторна лихва
в размер на 56 487,94 лв; разноски по изпълнителното дело за банкови такси
и комисиони в размер на 10 лв; разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение в размер на 49 950,00 лв; законна лихва от 21.06.2013 г.
върху 2 385 274, 59 лева в размер на 8 710, 59 лева.
За периода от 06.03.2015 г. до 06.04.2015 г. е
извършена публична продан на недвижим имот с идентификатор ***. Поради
невнасяне в срок на сумата от 116 290 лв от обявения за купувач наддавач Н.М.К.,
е задържан задатък в размер на 4 680 лв. За купувач е обявен следващият
наддавач с най-високо предложение – ЕТ „Зарзаг – Светозар Славов“, за сумата от
90 127 лв. Издадено е постановление от 15.05.2015 г. за възлагане на имота
в полза на ЕТ „Зарзаг – Светозар Славов“ за сумата от 90 127 лева.
За периода от 06.03.2015 г. до 06.04.2015 г. е
извършена публична продан на недвижим имот с идентификатор ***. Поради
невнасяне в срок на цената от 1 357 000 лв от обявения за купувач
наддавач „Емпорио Ком“ ООД, е задържан задатък в размер на 21 450 лв. Поради
невнасяне на цената и от следващия поканен наддавач – Н.М.К., за сумата от
670 053 лева, е задържан задатък в размер на 21 450 лв. Имотът е
възложен на следващият наддавач – ЕТ „Зарзаг
– Светозар Славов“ - за сумата от 524 147 лв. Издадено е постановление от
12.06.2015 г. за възлагане на имота в полза на ЕТ „Зарзаг – Светозар Славов“ за
сумата от 524 147 лева.
За периода от 25.06.2015 г. до 27.07.2015 г. е
извършена публична продан на недвижим имот ***. За купувач е обявен взискателят
„Трансвагон“ АД за сумата от 431 000 лв без ДДС. Издадено е постановление
от 30.07.2015 г. за възлагане имота в полза на взискателя „Трансвагон“ АД за
сумата от 431 000 лева без ДДС.
За периода от 30.06.2015 г. до 30.07.2015 г. са
извършени публични продани на недвижими имоти с идентификатори *** и ***. За
купувач е обявен взискателят „Трансвагон“ АД съответно за сумата от
302 000 лв без ДДС и за сумата от 301 000 лева без ДДС. Издадени са
две постановления от 01.08.2015 г. за възлагане на двата имота в полза на
взискателя „Трансвагон“ АД за сумата от 302 000 лева, съответно
301 000 лева.
С постановление от 11.06.2015 г. са възложени на
взискателя „Трансвагон“ АД вместо плащане вземанията на длъжника „Еп-Комерс“
ООД от „Трансвагон“ АД за дивидент за финансовите 2012 г. в размер на 63 900
лв и за 2013 г. в размер на 63 900 лв. С протокол за извършено погасяване
от 28.10.2015 г. тези суми в общ размер от 127 800 лв са отнесени са
погасяване на такси по изпълнителното дело в размер на 25 073,48 лв и на
законна лихва върху главницата в размер на 102 726,52 лв.
С постановление от 06.08.2015 г. са възложени на
взискателя „Трансвагон“ АД вместо плащане вземанията на длъжника „Еп-Комерс“
ООД от „Трансвагон“ АД за дивидент за финансовата 2014 г. в размер на 63 900
лв.
Видно от е приложено по делото удостоверение от
05.08.2015 г., длъжникът ,,Еп Комерс” ООД има непогасени публични задължения
към ТДНАП – гр. София в размер на 2,67 лв.
На 06.08.2015 г. ЧСИ е изпратил съобщения до
длъжника ,,Еп Комерс” ООД и до взискателите ,,Трансвагон” АД и ТДНАП за
предявяване на разпределение на събраните суми на 19.08.2015 г., от 16:30 часа
в кантората ЧСИ. От приложената по делото разписка е видно, че съобщението,
изпратено до длъжника по пощата, не му е доставено, тъй като пратката не е
потърсена от получателя. С резолюция от 18.08.2015 г. ЧСИ е отменил насроченото
предявяване на разпределението поради нередовното уведомяване на длъжника.
По молба на взискателя от 28.08.2015 г.
изпълнителното производство е спряно с постановление на ЧСИ от 28.08.2015 г. с
оглед на това, че спорът относно изпълняемото вземане е бил допуснат до
касационно обжалване с Определение № 685 от 7.08.2015 г. по т. д. № 39/2014г.
на ВКС.
По молба на длъжника от 18.02.2016 г. ЧСИ отново
е постановил спиране на изпълнителното производство въз основа на решение № 200
от 12.02.2016 г. на ВКС, с което е обезсилено решение № 54 от 25.07.2014 г. по
т. д. № 154/2014 г. на Апелативен съд – Бургас, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист по делото.
По повод молба на взискателя ,,Трансвагон” АД от
01.03.2016 г., като е взел предвид, че за купувач на имоти с идентификатори ***,
*** и *** е обявен взискателят, което налага извършването на разпределение
преди изготвянето на постановления за възлагане на имотите, но насрочването на
разпределение е невъзможно предвид спирането на производството, ЧСИ е издал три
постановления от 21.03.2016 г. за отмяна на трите постановления от 30.07.2015
г. и 01.08.2015 г., с които трите недвижими имота са били възложени на
взискателя.
По молба на взискателя от 26.07.2019 г. и въз
основа Решение № 15 от 20.03.2018 г. по в. т. д. № 16/2018 г. на Апелативен съд
– Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 375 от 15.07.2019
г. по т. д. № 2034/2018 г., изпълнителното производство е възобновено с
постановление на ЧСИ от 29.07.2019 г.
С постановление от 29.07.2019 г. по делото са
присъединени три изпълнителни листа в полза на взискателя ,,Трансвагон” АД срещу длъжника ,,Еп Комерс” ООД, както
следва: 1) изпълнителен лист № 240 от 24.07.2019 г. за сумата от 259 126
лева, представляваща всички съдебно-деловодни разноски, направени от
,,Трансвагон” АД за защитата му по т. д.
№ 322/2013 г. на БОС, по в. т. д. № 154/2014 г. на БАС, по в. т. д № 16/2018 г.
на БАС и по гр. д. № 60339/2016 г. на ВКС, както и сумата от 49 950 лева,
представляваща изплатен хонорар за един адвокат; 2) изпълнителен лист № 108 от
07.04.2016 г. за сумата от 600 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство – адвокатско възнаграждение, и за сумата от
1200 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция; 3) изпълнителен
лист № 290 от 24.09.2015 г. за сумата от 1200 лева, представляваща разноски по
т. д. № 309/2014 г. на БОС.
С молба от 26.07.2019 г. взискателят
,,Трансвагон” АД е заявил, че се отказва от наддавателните си предложения като
взискател-участник в публичните продани, в които е обявен за купувач на имоти с
идентификатори ***, *** и ***, като е помолил по отношение на тези три имота да
се насрочи нова публична продан.
Като е взел предвид, че с трите постановления от
21.03.2016 г. публичните продани на недвижими имоти с идентификатори ***, *** и
*** са обявени за нестанали, тъй като не е спазен редът по ГПК първо да бъде
извършено разпределение и след това да се изготвят постановления за възлагане,
но тези постановления за отмяна от 21.03.2016 г. не са произвели правно
действие, тъй като изпълнителното производство е било спряно, с три
постановления от 31.07.2019 г. ЧСИ е обявил трите публични продани за
нестанали, отменил е (отново) трите постановления за възлагане от 30.07.2015 г. и 01.08.2015 г.
и е намалил вземането на взискателя
,,Трансвагон” АД със сумите от 28 114, 50 лева, 41 175 лева и
28 125 лева, представляващи съответните стойности на внесените задатъци за
участие във всяка от трите публични продани.
На 24.09.2019 г. „РТ Комерс“ ЕООД е внесло по
сметка на взискателя ,,Трансвагон” АД сумата от 500 000 лева с посочване,
че основанието за плащане е главница по решение № 15 от 20.03.2018 г. по в. т.
д. № 16/2018 г. За постъпилото плащане взискателят е уведомил ЧСИ на 27.09.2019
г.
По делото е приложено удостоверение от
05.02.2020 г., от което е видно, че длъжникът ,,Еп Комерс” ООД има непогасени
публични задължения към ТДНАП – гр. Пловдив в размер на 93, 42 лева.
На 20.03.2020 г. ЧСИ е предявил на длъжника ,,Еп
Комерс” ООД и на взискателя ,,Трансвагон” АД протокол за извършено
разпределение, както следва:
Отбелязано е, че са постъпили следните суми: 1)
сумата от 21 450 лв, представляваща един задатък за участие в публична
продан на „Емпорио Ком“ ООД, с която е намалено вземането на взискателя на
основание чл. 493, ал. 1 ГПК; 2) сумата от 4 680 лв, представляваща един
задатък за участие в публична продан на Н.М.К., с която е намалено вземането на
взискателя на основание чл. 493, ал. 1 ГПК; 3) сумата от 90 127 лв, представляваща
заплатена цена от публична продан на имот с идентификатор *** от ЕТ „Зарзаг –
Светозар Славов“; 4) сумата от 21 450 лв, представляваща един задатък за
участие в публична продан на Н.М.К., с която е намалено вземането на взискателя
на основание чл. 493, ал. 1 ГПК; 5) сумата от 527 147 лв, представляваща
заплатена цена от публична продан на имот с идентификатор *** от ЕТ „Зарзаг –
Светозар Славов“; 6) сумата от 261, 49 лева, постъпила от запор на банковата
сметка на длъжника в „Българо-Американска кредитна банка“ АД; 7) сумата от
63 900 лв, представляваща дивидент за 2014 г., който взискателят
,,Трансвагон” АД е овластен да събере вместо плащане с влязло в сила
постановление; 8) сумата от общо 97 414, 50 лв, представляваща стойността
на три задатъка за участие в публична продан на имоти идентификатори ***, *** и
*** на ,,Трансвагон” АД, с която е намалено вземането на взискателя на
основание чл. 493, ал. 1 ГПК; 9) сумата от 500 000 лв, постъпила по сметка
на взискателя ,,Трансвагон” АД.
Посочено е, че взискател по делото е
,,Трансвагон” АД съгласно: 1) изпълнителен лист по т. д. № 154/2014 г. на
Апелативен съд – Бургас за общата сума от 3 907 778,98 лв, от които
2 385 274,59 лв за главница и 1 522 504,39 лв за законна
лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до 20.03.2020 г.; 2) изпълнителен лист
по т. д. № 315/2014 г. на Апелативен съд – Бургас сумата от общо 1 800 лв,
от които 600 лв разноски за първоинстанционното производство и 1 200 лв за
разноски пред въззивната инстанция; 3) изпълнителен лист по т. д. № 309/2014 г.
на Окръжен съд – Бургас за сумата от 1 200 лв за разноски по т. д. №
309/2014 г.; 4) изпълнителен лист по т. д. № 16/2018 г. на Апелативен съд –
Бургас за сумата от общо 309 076 лв, от които 259 126 лв за съдебно
деловодни разноски и 49 950 лв за разноски по изпълнителното дело/адв.
хонорар. Като присъединен кредитор по чл. 458 ГПК е посочена и ТД НАП – Пловдив
съгласно удостоверение вх. № 645/05.02.2020 г. за сумата от 93,42 лв.
С постъпилите суми в общ размер от 665 115,
49 лева са удовлетворени вземанията на взискателите, както следва: 1) първо по
чл. 136, т. 1 ЗЗД са погасени вземанията за такси по изпълнението; 2) после по
чл. 136, т. 6 ЗЗД са погасени изцяло вземанията на взискателя ТД НАП – Пловдив;
3) накрая по чл. 137 ЗЗД са погасени изцяло вземанията на взискателя
,,Трансвагон” АД за съдебно-деловодни разноски по изпълнителни листове по т. д.
№ 16/2018 г. на БАС, по т. д. № 266/2013 г. на БОС, по т. д. № 309/2014 г. на
БОС, както и част от законната лихва по изпълнителния лист по т. д. № 154/2014
г. на БАС.
Вземането на взискателя ,,Трансвагон” АД е
намалено със сумата от общо 661 314, 50 лева, които са отнесени са
погасяване на част от законната лихва по изпълнителен лист по т. д. № 154/2014
г. на БАС.
Отбелязано е, че дължимият след разпределението
остатък от дълга по изпълнителен лист по т. д. № 154/2014 г. на БАС е в размер
на 2 385 274,59 лв за главница и 547 076,54 лева за законна
лихва.
Посочено е, че след влизане в сила на
разпределението следва да бъдат изплатени, както следва: 1) към взискателя ТД
НАП – Пловдив сумата от 93, 42 лева; 2) към съдебния изпълнител сумата от
32 561, 52 лева; 3) към взискателя ,,Трансвагон” АД сумата от 648 550,
23 лева.
С молба вх.№ 1529/30.06.2015 г., Е.Т.П. и Г.П.
са уведомили ЧСИ Тр.Димитров, че с Договор за установяване на вземания и за
учредяване на особен залог върху търговско предприятие с нотариална заверка на
подписите от 11.11.2014 г., в тяхна полза е учреден особен залог върху
търговското предприятие на длъжника „ЕП Комерс“ ООД, който договор е вписан в
ТР – рег.№ 20141117151346 и в ЦРОЗ – рег.№ 2014112701928, който залог
обезпечава вземане в размер на 1 400 000 лв. Поискано е на основание
чл.32, ал.5, изр.2 от ЗОЗ, двамата заложни кредитори да бъдат присъединени по
изпълнителното дело. Към молбата е приложено Удостоверение № 898491/19.06.2015
г., издадено от ЦРОЗ от партидата на „ЕП Комерс“ ООД за вписвания по името на
длъжник в ЦРОЗ, Опис № 898490 на заложено имущество и данъчни дазължения. В
приложения Опис е посочено, че заложеното имущество е „търговското предприятие
като цялост съгласно Договор за особен залог и Приложение № 1 (Счетоводен
амортизационен план) към него“. Приложени са още Договор за установяване на
вземания и за учредяване на особен залог върху търговско предприятие от
11.11.2014 г., подписан между „ЕП Комерс“ ООД като залогодател, представлявано
от Е.П., и Г.П. и Е.П. като залогоприематели, с нотариална заверка на подписите
от 11.11.2014 г. Приложен е още Счетоводен амортизационен план (абсолютно
нечетлив).
С резолюция от 28.07.2015 г. върху молбата, ЧСИ
е посочил, че за присъединяването на молителите като взискатели, следва да
представят изпълнителен титул.
Не е спорно, а се установява и от представените
в настоящата жалба Заявление за вписване на договор за залог № 2020022602498 и
Потвърждение за вписване в ЦРОЗ, че поради липсата на подновяване на вписването
в ЦРОЗ в 5-годишния срок по чл.30, ал.2 от ЗОЗ, залогът е заличен от ЦРОЗ, като
се твърди, че същият е вписан отново под № 2020022602498. Както се посочи
по-горе, към жалбата са приложени Заявление за вписване на договор за залог №
2020022602498 и Потвърждение за вписване в ЦРОЗ, в което е посочено, че
съставлява „извлечение от ЦРОЗ“. Не се представя удостоверение по чл.21, ал.1
от ПУДЦРОЗМП с изискуемото съдържание по чл.22 от същия Правилник.
При извършена служебна справка в ТР по партидата
на длъжника „ЕП Комерс“ ООД, съдът констатира, че в ТР е вписан залог на
предприятие № 20141117151346,
с длъжник „ЕП Комерс“ ООД, заложни кредитори Г.П. и Е.П., основание – договор от
11.11.2014 г., обезпечено вземане – 1 400 000 лв, обезпечение –
търговското предприятие като съвкупност. В ТР не са отразени заличаването на
взисването рег.№ 2014112701928 на залога в ЦРОЗ, нито е извършено ново вписване на вписания
наново залот в ЦРОЗ – рег.№ 2020022602498.
На съда е служебно известно (а препис е
представен и от ЧСИ със становището му по жалбата), че с Решение № 150 от
15.07.2020 г. по гр.д.216/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд, съдът е
обявил на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за относително недействителен по
отношение на „Трансвагон“ АД гр.Бургас, Договор от 11.11.2014 г. за
установяване на вземания и учредяване на особен залог върху търговско
предприятие, сключен между „ЕП Комерс“ ООД, от една страна, и Г. и Е.П. от
друга страна. На съда е служебно известно, че посоченото решение не е влязло в
сила поради обжалването му пред Бургаски апелативен съд.
При така установената фактическа обстановка, и
с оглед доводите на страните, съдът намира от правна страна, че подадената
жалба е недопустима по следните събражения:
За да е допустима, жалбата следва да е подадена от легитимирано лице, в
законовия срок и против акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване.
В настоящия случай съдът приема, че жалбата е подадена от лица, които не
са легитимирани да обжалват извършеното от ЧСИ разпределение на суми.
По аргумент от чл.462 ГПК, разпределението
на суми може да се обжалва от длъжника и от взискателя, вкл.от присъединен
взискател.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОЗ, заложният
кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по ГПК
и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези
случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по
разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен
взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа
на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка
на подписа за актуалния размер на вземането си.
По настоящото дело, както се посочи по-горе, не е представено
удостоверение от регистъра за вписан залог. Не е представена и декларация с нотариална
заверка на подписите за актуалния размер на вземането на жалбоподателите.
Нещо повече, след
измененията на ЗОЗ, в сила от 30.12.2016 г., вписването на договора за особен
залог стана елемент от фактическия състав, като това вписване има
защитно-оповестително и конститутивно действие
по аргумет от чл.12,
ал.1 от ЗОЗ (редакция след изменението на ЗОЗ,
ДВ. Бр. 105, в сила от 30.12.2016 г.). Това означава, че противопоставимостта
на залога настъпва като последица от вписването му и се проявява в няколко
направления: по отношение на лицата, придобиващи права върху заложеното
имущество (чл.13,
ал.1 от ЗОЗ), по отношение на останалите
заложни кредитори (чл.14
от ЗОЗ) и по отношение на всички останали
кредитори на залогодателя (чл.16
от ЗОЗ). Съгласно §49,
ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗ (ДВ, бр.105
от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., изм., бр.65 от 2018 г., в сила от
7.08.2018 г., бр. 102 от 2019 г., в сила от 31.12.2019 г.), вписаните преди
влизането в сила на този
закон залози запазват действието си, а
съгласно ал.2 предвижда, че този
закон се прилага и за залозите, вписани
преди влизането му в сила.
Вписаният в ЦРОЗ под рег.№ 2014112701928 залог, обаче е заличен на основание
чл.30, ал.2 от ЗОЗ, и е заявление за ново вписване е подадено едва на
26.02.2020 г. (под № 2020022602498). Действително, със заличаване на вписването
на особения залог в ЦРОЗ договорът за учредяване на особен залог не губи
действието си между страните, но той е непротивопоставим
на лицата, придобиващи права върху заложеното имущество, на останалите заложни
кредитори както и на всички останали кредитори на залогодателя (чл.16
от ЗОЗ).
При новото
вписване на залога в ЦРОЗ не са представени доказателства залогът да е вписан,
съгласно изискването на чл.12, ал.3 от ЗОЗ, и в Търговския регистър. Вписан и
към настоящия момент в ТР е вече заличеният залог. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗТР,
невписаните обстоятелства
се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
На основание чл.21, ал.2,
вр.чл.12, ал.3 от ЗОЗ, договорът за особен залог на търговско предприятие
подлежи на вписване в Търговския регистър. Разпоредбата на чл.9, ал.5 от ПУДЦРОЗМП, изрично предписва заявлението за вписване на залога върху
търговското предприятие в ЦРОЗ да се придружава от удостоверение за вписване на
залога в търговския регистър.
Поради
липсата на актуално вписване в ТР на особения залог, съдът приема, че не е
изпълнен фактическият състав на вписването, поради което, на основание чл.12,
ал.3 от ЗОЗ (редакция след изменението на ЗОЗ,
ДВ. Бр. 105, в сила от 30.12.2016 г.) следва да се приеме, че то не е породило
действие. От това следва, че към момента на извършване на процесното
разпределение на суми – 20.03.2020 г., жалбоподателите нямат качеството на
присъединени по право на основание чл.10, ал.3 от ЗОЗ взискатели по
изпълнителното дело.
След като
нямат качеството на присъединени по право взискатели, за да имат право да
обжалват разпределението, жалбоподателите е следвало да поискат да бъдат
присъединени като взискатели по изпълнителното дело, което не е сторено. Следва
да се посочи, че до момента те не са представили по изпълнителното дело нито
изпълнителен титул, нито дори (като заложни кредитори, каквито твърдят, че са) декларация
с нотариална заверка на подписите за актуалния размер на вземането си.
С оглед на
изложените съображения, съдът приема, че жалбоподателите Г. и Е.П., към момента
на подаване на жалбата не са страна по изпълнителното дело – взискател, поради
което жалбата им е недопустима като изхождаща от нелегитимирано лице.
Поради недопустимостта
на жалбата на посоченото основание, съдът няма да обсъжда останалите възражения
на взискателя в отговора му на жалбата, касаещи нейната недопустимост и
неоснователност.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба (вх.№ 6309/21.04.2020 г. и № 6803/14.05.2020
г. по описа на БОС), подадена от Е.Т.П. и Г.П.,***, против действията на ЧСИ
Трифон Димитров, рег.№ 801 на КЧСИ, изразяващи се в извършено разпределение на
суми, обективирано в протокол изх. № 1586/20.03.2020 г по изпълнително дело №
20148010400191 на ЧСИ Тр.Димитров.
Прекратява
производството по гр.д.1814/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.