РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Видин, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ МЛ.
СЪДИЯ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:И.Т. И.
Членове:В. Д. С.
Р. К. Д.
при участието на секретаря А. АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Р. К. Д. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20211300600194 по описа за 2021 година
С присъда №273, постановена на 13.07.2021 година по н.ч.х.д.№1384 описа
за 2019 година на Районен съд – Видин, подсъдимата АД. ЕВГ. ИВ.,
ЕГН********** от село Иново, община Видин, област Видин е призната за
невинна за това, че в условията на продължавано престъпление с три деяния,
които осъществява поотделно, един състав на едно и също престъпление,
извършени са в непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като
съзнателно не е изпълнила или осуетила изпълнението на определените с
Решение №39 от 19.07.2016г. на Районен съд Кула режим на лични контакти
между бащата ЗЛ. П. К. и малолетния М. З. К., като на 15.06.2019 година, в
определените в съдебното решение дни за контакти детето не е било
предадено, на 20.07.2019 година осуетила осъществяването на личните
контакти с М. З. К., като разстройва детето, внушава му да се страхува от
бащата и отказва да го види и допълнително го манипулира към това
крещейки „Не го давам, не го давам“., на 15.08.2019г., след като е
предупредена чрез писмо, и чрез нотариална покана и доброволно предаде
детето, за да прекара с бащата месец през лятото, както е посочено в
съдебното решение, същата чрез подаване на сигнал, че бащата е „отвлякъл
детето си“ осуетила отново постановеното съдебно решение досежно
1
определените лични контакти за летния период – престъпление по чл.182,
ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на същото основание и
във вр. с чл.304, и чл.301, ал.1, т.1 от НК, съдът я е оправдал по повдигнатото
обвинение и е осъдил частния тъжител З.К. да заплати на подсъдимата А.И.
сумата от 400лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за
един защитник. В законоустановения срок частния тъжител ЗЛ. П. К.,
ЕГН **********, от град Пловдив, чрез неговия защитник - адвокат Ц.Д. Т. от
АК-Пловдив е постъпила лаконична въззивна жалба, в която се сочи, че се
иска да бъде отменена постановената присъда по н.ч.х.д.№1384 по описа за
2019 година на ВРС, поради това, че същата е постановена при неправилно
приложение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.
Сочи се, че подробни съображения към жалбата ще бъдат изложени след
запознаване с мотивите на съда, но видно от делото, такива не са постъпили.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, а
защитникът му е подал молба, с която поддържа атакуваната присъда да бъде
отменена и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд,
поради наличие на съществено процесуално нарушение – липса на мотиви,
като не възразява да се даде ход в нейно отсъствие.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание заедно със защитника
си, който оспорва жалбата и твърди, че атакуваната присъда е правилна,
законосъобразна и поради това моли да бъде потвърдена, а жалбата
съответното неоснователна.
В съдебно заседание подсъдимата чрез защитника си оспорват
въззивната жалба и поддържат, че първоинстанционният съд е преценил
задълбочено, всестранно и пълно събраните по делото доказателства и е
издал правилна, обоснована и законосъобразна присъда, за процесуалните
правила, както и на материалния закон, поради което поддържат да бъде
потвърден атакуваният акт на ВРС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в
съдебно заседание и като провери служебно и изцяло правилността на
обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимата АД. ЕВГ. ИВ. от град Видин и жалбоподателят З.П. К. от град
Пловдив са бивши съпрузи, като от брака си имат родено малолетно дете – М.
З. К.. Бракът е прекратен с решение №39 от 19.07.2016 година по гражданско
дело №141/2016 година на Районен съд – Кула, от което е видно, че двамата
родители са постигнали споразумение относно режима на личните контакти
между малолетното дете и бащата, като съответно упражняването на
родителските права е предоставено на майката – подсъдимата И..
Първостепенният съд подробно е описал установения режим на виждане
2
между детето и бащата, като се посочва, че след развода до 2018 година
бащата рядко е виждал детето, но от началото на 2019 година е идвал във
Видин и е осъществил няколко срещи с детето.
В частната тъжба се сочат два случая, от които се твърди, че въпреки
постановеното съдебно решение и установения чрез споразумение режим на
виждане на бащата с малолетното дете, на 15.06.2019 година, след като
предупредил подсъдимата, че ще пътува от град Пловдив за град Видин, в
дните за контакт отново не се е осъществил същия, тъй като детето не е било
у дома в село Иново, област Видин, тъй като подсъдимата и детето били на
кръщене; вторият случай касае 15.08.2019 година, когато след уговорка с
подсъдимата, че ще вземе детето, той действително го е взел, за да прекарат
цял месец заедно в град Пловдив, наели хотел в град Видин, за да спи детето
следобедния си сън и потеглили за Пловдив. По пътя обаче били спрени от
органи на МВР поради сигнал от подсъдимата, че детето е отвлечено от
жалбоподателя и в крайна сметка детето било прибрано от 8-мо РПУ на
СДВР – София от майката. С оглед на тези два случая, жалбоподателя в
тъжбата си твърди, че е налице осуетяване и неизпълнение на решение за
осъществяване на лични контакти с детето, поради което се е обърнал към
Отдел“Закрила на детето“ към АСП-Видин, по които сигнали има образувани
преписки.
От своя страна подсъдимата твърди, че не е възпрепятствала личните
контакти на детето с баща му, но в някои от случаите като например на
15.06.2019 година са били на кръщене във Вършец, за което жалбоподателят е
бил уведомен с цел да не пътува, друг път поради болест се е налагало детето
да остане във Видин или самото дете не искало да отиде с баща си, както е
станало през юли 2019 година. Същевременно относно случая от 15.08.2019
година подсъдимата твърди, че са имали уговорка жалбоподателя да се види с
детето, но на територията на град Видин, като имали уговорка да се видят
след обяда същия ден, но когато тя звъннала никой не се обадил, поради
което тя подала сигнал в полицията.
Същевременно самия тъжител е посочил в тъжбата, че на 16.02.2019
година е осъществил лични контакти с детето за два дни, както и на
20.07.2019 година е видял детето в село Иново, което е било изведено от
подсъдимата, но самото дете било разплакано, викало и не искало да отиде
при баща си. Поради това му състояние той отстъпил и се прибрал в Пловдив,
без да осъществи личен контакт с детето.
По делото е установено също, че самият жалбоподател не се е явил на
два пъти на уговорени срещи с малолетното дете в присъствието на двамата
родители от Отдел „Закрила на детето“ видно от показанията на свидетелката
С. Д. - социален работник, дадени на л.70 от делото на ВРС.
Тази фактическа обстановка е установена правилно и от първостепенния
съд и кореспондира със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Настоящият състав се запозна в всички събрани писмени и гласни
3
доказателства по делото, и вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от тъжителя ЗЛ. П. К.,
който е страна, която има правен интерес срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания
доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на
присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е правилна и
законосъобразна, а посочените оплаквания в жалбата за това, че атакуваната
присъда е незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила – липса на мотиви, са неоснователни
поради следните съображения, а именно:
І. По служебната проверка:
Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил
правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната
съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се
доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички
обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено
значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и
въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло,
то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до
направения от него извод и е приел, че подсъдимата не е виновна и я е
оправдал. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал
както относно фактическата обстановка, така и относно мотивите да я
оправдае.
II.Неоснователни са и оплакванията в жалбата:
Оплакванията относно атакуваната присъда, че същата е
незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила – липса на мотиви, както и при нарушение на
материалния закон, както и твърдението, че така постановената присъда не
отговоря на събраните по делото доказателства – преки и косвени, доказващи
по категоричен начин вината на подсъдимата И., настоящият състав намира,
че са неоснователни, имайки предвид гореизложените съображения относно
фактическата обстановка. Относно твърдението за датата 15.06.2019 година
се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е бил уведомен, че на
тази дата детето заедно с майка му ще бъдат на кръщене в град Вършец,
каквото твърди и подсъдимата. Това е видно както от показанията на
4
свидетелят И. - баща на подсъдимата/л.81 от делото на ВРС/, така и от
показанията на свидетелката К.а – майка на жалбоподателя, която установява
“На 15.06.2019 г. може да е казала, че няма да бъдат в къщи, може да сме
били предупредени, но ние не й вярваме и за това сме дошли.“/л.69 от делото
на ВРС/.
При служебната проверка на атакувания акт, съдът не намери
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и атакуващата
страна не сочи такива освен посоченото по-горе нарушение – липса на
мотиви, а от друга съдът намира, че от всички събрани доказателства – преки
и косвени, не може да става дума за категоричен и безспорен начин на
установяване на инкриминираното деяние, за което съдът изложи подробни
мотиви в частта относно фактическата страна. В тази връзка,
първостепенният съд е изложил подробни правни мотиви, които въззивния
съд приема изцяло.
С оглед на изложеното по-горе, и оплакванията относно
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната присъда са
неоснователни, тъй като от всички събрани по делото доказателства, може да
се стигне до извода, направен състав на Районен съд – Видин, като не е
допуснато нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон и
същевременно, с оглед на всички събрани доказателства извода на съда е
правилен, който извод е подкрепен със съответните правни и аналитични
мотиви към атакуваната присъда. В този смисъл оплакването за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви е
неоснователно. Доколкото се сочат други имена в мотивите на
първостепенния съд относно приложението на чл.303, ал.1 НПК, съдът
намира, че става дума за явна фактическа грешка, още повече, че посочването
на тези имена с нищо не променят фактическата обстановка и направените
правни изводи, тъй като касаят мотивите в частта за това, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин и присъдата не може да почива на
предположения.
Поради всички изложени по-горе съображения, Видинският окръжен
съд, наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна, а
обжалваната присъда е законосъобразна и правилна, поради което и на
основание чл.335, ал.6, от НПК, съдебният акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно
процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №273, постановена на 13.07.2021 година по
н.ч.х.д.№1384 описа за 2019 година на Районен съд – Видин.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6