Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 21.04.2017 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 5845 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че „Ч.Р.Б.“ АД е носител на
Лицензия за дейността "Р.на Е.Е." № Л-135- 07/13.08.2004 г.,
осигуряващ Р.и пренос на Е.Е. чрез електроразпределителната мрежа на
дружеството (ЕРМ) и др. за териториите, за които е издадена лицензията.
Сочи,
че има качеството на Производители на Е.Е.
от възобновяеми Е.източници (ВЕИ), съгласно законовото пар.1 т.46 от Закона за енергетиката -
собственик е на ФтЕЦ „М. 3“, находяща се в ПИ 066016 в землището на село М.,
община М., област Видин, въведен надлежно в експлоатация с Разрешение за
ползване в съответствие с установената процедура по Закона за устройство на
територията.
В
качеството си на Производител на Е.Е. от ВЕИ за обекта е сключил с Крайния снабдител за
лицензионната територия - „Ч.Е.Б.“ АД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията под ЕИК ******, Договор за изкупуване на Е.Е. за
съответния енергиен обект.
Преференциалните
цени, които са приложими за обекта, са били
определени в Решения на комисията за енергийно и водно регулиране –
Решение № Ц-018/31.03.2010 г.
Комисията
за енергийно и водно регулиране с Решение № Ц-33 от 14.09.2012 год., считано от
18.09.2012г., е определила временни цени
за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Е.С.О.” ЕАД
на „ЕВН Б.Е.“ЕАД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от
присъединяването към съответната мрежа, от производители на Е.Е. от
възобновяеми източници (ВЕИ), ползващи преференциални цени за количествата
продадена Е.Е..
Съгласно
Решението на КЕВР по отношение на ФтЕЦ „М. 3“, а именно за ЕЦ с фотоволаични
модули над 5 KWp, чиито преференциални цени са определени с решение на №
Ц-018/31.03.2010 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, Ищецът „Б.Е.Т.“
ЕООД, е дължал ежемесечно заплащане на цена за достъп на ответника „Ч.Разпределение
Б.“ АД, в качеството му на разпределително предприятие, към което е
присъединена собствената му фотоволтаична електроцентрала, в размер на - 139,82
лв./МВтч без ДДС за всеки произведен МВтч Е.Е., считано от 18.09.2012 г., видно
от Раздел II, точка 2 от Решението.
Смята,
че Решението на КЕВР пряко и непосредствено е засягало законните интереси на
ищеца, тъй като установява специални цени за достъп до преносната и
разпределителните мрежи на производителите на Е.Е. от ВЕИ, които ползват
преференциални цени, за количествата продадена Е.Е.. Съгласно пар. 1 т. 8 от ДР
на Закона за енергията от възобновяеми източници, електрическата енергия,
добивана от слънце е енергия от ВЕИ. Решението е било оспорено пред Върховния
административен съд. Независимо от оспорването на Решението, цената за достъп е
била дължима ежемесечно от Ищеца поради допуснатото, по силата на Закона за
енергетиката (чл. 13 ал.7), предварително изпълнение на Решението.
С
Решение № 12582/ 01.10.2013 год. по административно дело № 7228/2013 на
петчленен състав на Върховния административен съд е потвърдено окончателно
Решение № 4753/04.04.2013 г. постановено по адм.д.№12424/2012 г. на тричленен
състав на ВАС, с което е отменено
решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за
определяне на цена за достъп до преносна и разпределителни мрежи за
производители на Е.Е. от фотоволтаични електроцентрали - в частта му по раздел
ІІ, т.2
С
Решение № 8733 от 17.06.2013г. на петчленен състав на Върховния административен
съд окончателно е потвърдено Решение № 4659 от 03.04.2013г. на тричленен състав
на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012
г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне на цена за достъп
до преносна и разпределителни мрежи за производители на Е.Е. от фотоволтаични
електроцентрали - в частта му по раздел Ш, т. 10.
С
Решение № 15788 от 28.11.2013г. на петчленен състав на Върховния
административен съд окончателно е потвърдено Решение № 7709 от 05.06.201 Зг. на
тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение №
Ц-33/14.09.2012 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне
на цена за достъп до преносна и разпределителни мрежи за производители на Е.Е.
от фотоволтаични електроцентрали - в частта му по раздел ХІ, т.3.
Твърди,
че тъй като с посочените по-горе решения е било отменено с обратна сила - Решение N Ц-33/14.09.2012 г., дадените
от него суми по следните фактури, както следва:
Фактура №**********/01.10.2012
зам. 09.2012 год. - 4 172,45лв.
Фактура№**********/31.10.2012
зам. 10.2012 год.-7 240,55лв.
Фактура№**********/30.11.2012
зам. 11.2012 год. -2 831,69лв.
Фактура№**********/31.12.2012
зам. 12.2012 год.-2 922,29лв.
Фактура№**********/31.01.2013
зам. 01.2013 год.-3 355,01лв.
Фактура№**********/28.02.2013
зам. 02.2013 год.-2 270,62лв.
Фактура
№**********/31.03.2013 за м. 03.2013 год. - 5 693,75лв.
Или общо 28 486,36лева, са дадени на
отпаднало основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва.
Ответникът
оспорва иска. Не оспорва наличието на договора и извършването на плащането, но
се брани с правни доводи, като счита, че липсва основание за връщането на
даденото. Освен това твърди, че ищецът е ползвал данъчен кредит, т.е. получил е
част от сумата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно твърдяните от
ищеца в ИМ фактически обстоятелства: ищецът е производител на
Е.Е. от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) по см. пар.1 т.46 от Закона за
енергетиката, като собственик на ФтЕЦ „М. 3“, находяща се в ПИ 066016 в
землището на село М., община М., област Видин, въведен в експлоатация с
Разрешение за ползване .
Не
се спори, че в качеството си на производител на Е.Е. от ВЕИ за обекта
ищецът е сключил с крайния снабдител за
лицензионната територия - „Ч.Е.Б.“ АД Договор за изкупуване на Е.Е. № 106/01.12.2010
г. за процесния енергиен обект, изменен
с Допълнително споразумeние от 01.01.2012 г., в
съответствие с Наредба №6 от 2004 г. Тези обстоятелства се установяват и от
представените по делото договор, допълнително споразумение и разрешение за
ползване.
Не
се спори, че преференциалните цени, които са приложими за обекта, са били определени в Решения на комисията за
енергийно и водно регулиране – Решение № Ц-018/31.03.2010 г.
Безспорно е, че Комисията за енергийно и водно регулиране с
Решение № Ц-33 от 14.09.2012 год., считано от 18.09.2012г., е определила временни цени за достъп до електропреносната
и електроразпределителните мрежи на „Е.С.О.” ЕАД на „ЕВН Б.Е.“ЕАД, които да
бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната
мрежа, от производители на Е.Е. от възобновяеми източници (ВЕИ), ползващи
преференциални цени за количествата продадена Е.Е..
Не се спори, че ищецът, във връзка с последното решение, е
заплатил на ответника сума в общ размер на 28 486,36лв.(с ДДС), по посочените в
мотивите фактури.
Между страните не се спори, а и на съда е служебно
известно, че с посочените по горе
решения на ВАС е отменено Решение
№Ц-33/14.09.2012 год. на ДКЕВР.
Спорът е правен и се свежда до последиците от отмяната
на Решение №Ц-33/14.09.2012 год. на КЕВР, във връзка с извършеното плащане.
Съобразно трайната практика на ВКС (Р№212/23.12.2015г.
по т.д.№2956/16г.; Р№155/11.01.2016г. по т.д.№2611/14г. на ІІ ТО;
№157/11.01.2015г. на ІІ ТО по т.д.№3018/14г.), съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2
и чл. 183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица,
независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта.
С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред само на
съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Процесното
решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР няма такъв характер, и по аргумент за
противното от чл. 195, ал. 1 АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му
като индивидуален административен акт има обратно действие и отменя и
последиците от решението на ДКЕВР.
Разпоредбите на чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012
г. предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени
за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на
административно регулиране единствено от ДКЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ.
Определената от регулаторния орган цена за достъп става част от същественото
съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно
основание. Този елемент /клауза/ от договорното отношение, обаче не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на
принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор.
Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на
клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от
подобен вид. Следователно, задължението на производителите на Е.Е. за заплащане
на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от
смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за
достъп /такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е
бил фактически присъединен към мрежата на оператора/ и административноправен -
решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. При
тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса
на основание за начисляване на цена за достъп, тъй като само чрез
административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната
клауза за цената, дължима на ответника. От друга страна за процесната
"цена за достъп" не могат да се приложат критериите по чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като на територията, на която ответникът осъществява дейността си,
липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната
цена за тази услуга.
Следоватено
задължението за ищеца за плащане на цена за достъп,
възникнало с издаването на решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР (съгласно чл.
13, ал. 7 ЗЕ) е отпаднало с влизане в сила от 19.06.2013 г. на решение №
4083/25.03.2013 г. по адм. д. № 12494/2012 г. на ВАС, с което решението на
ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е отменено.
С отмяната на решението на ДКЕВР липсва валидно основание за заплащане на цена за достъп и
даденото подлежи на връщане.
Горното
налага извода за основателност на предявения иск.
Неоснователно
е възражението, че ползвания от страната данъчен кредит има значение за
дължимата суми. Правните последици във връзка с ползването на данъчния кредит
не касаят сделката, а се уреждат по чл.87, ал.1 ЗДДС.
В тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съобразно
списъка по чл.80 ГПК, както следва: 1139,45 лв. ДТ и 1 661,51лв. адв.
възнаграждение или общо 2 800,96лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.Р. Б.“ АД, *** Бизнес Център да
заплати на "Б.Е. Т. "ЕООД,
***, представляван адв.Н.С.,***, р-н С*, ул."**************, сумата 28 486,36лева., на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, представляваща заплатена цена
за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, въз
основа на отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 год. на Комисията за
енергийно и водно регулиране, по посочени в мотивите фактури, ведно със законна
лихва от 17.09.2015 г., както и 2
800,96лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: