Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр.
София, 15.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Калина
Станчева
при секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13046 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 128539/22.06.2020
г. на СРС, 141 с-в, по гр. д. № 67067/2019 г., на основание чл. 422 ГПК, е признато за установено, че „Ч.Е.Б."
АД, ЕИК ********, дължи на „У.“ ЕООД, ЕИК********, сумата 40, 63 лв., представляваща вземане за връщане на заплатена на
09.07.2014 г. без основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
начислена за м. 03.2013 г., по фактура № **********/ 05.04.2013 г., въз основа
на договор за цесия от 07.09.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 37716/19
г. по описа на СРС, 141 - ви с-в.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ ЕАД, чрез представителя му, с доводи за допуснати
нарушения на материалния и
процесуален закон и необоснованост. Изразява
се несъгласие с изводите на
СРС, че начислената и фактурирана от ответното дружество цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, не се дължи и заплащането й
представлява неоснователно обогатяване. Поддържа се, че ищецът е лице, което
неоснователно завежда дела за малки суми срещу ответника, като в тежест на цедента
на вземането „Т.“ ЕООД са издавани ежемесечни фактури за цена на достъп до ел.
преносната мрежа. Сочи, че задълженията на цедента „Т.“ ЕООД не са заплатени от
него и фактът, че е заплатено задължението не създава право за възстановяване
на сумата в полза на цедента на основание неоснователно обогатяване. След т. н.
плащане, множеството вземания са прехвърлени на дружества, с един и същи
собственик, като са заведени множество дела за малки суми с цел генериране на
разноски. Оспорва се, че фактурата в размер на 40, 63 лв. е заплатена от
цедента на вземането „Т.“ ЕООД, както и че прехвърлянето на това вземане чрез
цесия в полза на ищеца „У.“ ЕООД е съобщено на ответника преди предявяване на
иска. Сочи още, че до обекта, за който е
начислена таксата е имало съоръжения за присъединяване. Таксата е начислена за
ползване на мрежовата услуга, като е без значение дали в случая е потребявана
ел. енергия или не. СТИ не са съоръжения за присъединяване. Поддържа, че в
производството не е спорно наличието на договорни отношения с „Т.“ ЕООД за
доставка на ел. енергия и цедента отговаря за задълженията за цената за достъп
до мрежата, определена съгласно решенията на ДКЕВР (КЕВР) в периода. Такава
цена се дължи от всички потребители на ел. енергия, присъединени на средно и
ниско напрежение, като за стопански потребители цената е определена на ден.
Неправилен е извода на съда, че при преустановена доставка, клиентът е лишен от
възможност да ползва мощност. Излага множество съображения относно действието
на цесията спрямо длъжника, както и че смяната на кредитора не може да влошава
положението му. Сочи, че цедирането на вземането на части не означава, че
вземанията стават няколко и за всяко от тях следва да се определят разноски. По
тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и
да се отхвърли иска изцяло. Претендира разноски за двете инстанции съгласно
списък.
Въззиваемата
страна - ищецът „У.“ ЕООД (в
ликвидация), оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор в
срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. По
делото е установено, че средствата за търговско измерване (СТИ) на дружеството
цедент „Т.“ ЕООД са
демонтирани. Неоснователно се твърди в жалбата, че достъпът на дружеството до
ел. преносната мрежа не е бил ограничен, както и че цедирането на вземането не
е съобщено на ответника. Уведомяването за цесията преди подаване на заявлението
е установено с неоспорените от ответника доказателства - известие за доставяне и
телепоща. По делото е установено безспорно, че сумата е заплатена в полза на ищеца, като е без правно значение
кое физическо лице е извършило плащането реално. Правилно СРС е достигнал до
извод, че е прекъснато ел. захранването на обекта в исковия период и не са
дължи такса за достъп и за мрежова услуга. Съгласно Правилата за търговия с ел.
енергия, през периода м. 03.2013 г., цената за достъп до мрежата се заплаща
само при условие, че услугите се ползват, а в случая не е спорно, че ел.
захранването в имота е прекъснато на 15.03.2013 г. и СТИ са демонтирани. По
този начин е преустановена възможността за използване на договорената мощност.
Сочи, че договорът за цесия между „У.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД не е нищожен по смисъла на чл. 26 ЗЗД, породил е
действие, като престациите на отделните фактурирани от ответника суми
съставляват отделни искове. Без правно значение е дали кредиторът ще прехвърли
вземанията общо или по отделните фактури, което не влияе на действителността на
цесията. По тези и допълнителни съображения моли решението да се потвърди.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ищецът „У.“ ЕООД (в ликвидация) е
оспорил с частна жалба определение № 178255/17.08.2020 г. по същото дело на СРС, с което е оставена без уважение
молбата му за изменение на решението в частта по разноските, по чл. 248 ГПК.
Твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че искът е
изцяло уважен, поради което, в полза на ищеца е следвало да се присъдят
разноските за заповедното и исковото производство за адвокатски хонорар, за
които има данни, че са реално заплатени. Неоснователно СРС е приел, че става
въпрос за злоупотреба с права, тъй като разноските за двете производства са в
минимален размер. Поради това се твърди, че неправилно съдът не е присъдил
разноските за адвокат в полза на ищеца за исковото и заповедно производства.
Моли да се отмени определението и да се измени решението с присъждането на
такива разноски, както и на разноски за държавна такса. Претендира разноски.
Ответникът „Ч.Е.Б.“ ЕАД, чрез
представителя си, оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че
определението на СРС по реда на чл. 248 ГПК е законосъобразно постановено и моли
да се потвърди.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното:
Районният съд
се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи
на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено,
като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивните
материалноправни норми.
За разглеждане е предявен иск по чл. 422, ал 1 ГПК,
вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД - за установяване на вземане в полза на
ищеца, прехвърлено с договор за цесия.
Във връзка с
доводите по въззивната жалба за неправилност на съдебното решение, въззивният
съд намира следното :
В случая, по
общите правила на чл. 154 ГПК, ищцовото дружество
е следвало да установи, пълно и главно, че спорното право е възникнало - т. е.,
че е съществувало вземане за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в
полза на цедента „Т.“ ЕООД, размерът на това вземане, както и валидното му
прехвърляне (като стойност) към ищеца посредством договор за цесия. От своя
страна ответникът е следвало да ангажира доказателства за установяване на
правоизключващи или правопогасяващи си възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу неговата изискуемост.
Следва да се
посочи, че с договора за цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на трето
лице. Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на
сключване на договора и да е
прехвърлимо. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие,
вземането преминава от цедента върху цесионера. Към този момент цедентът
престава да бъде кредитор във вътрешните отношения с цесионера.
За да породи действие спрямо длъжника
обаче, цесията следва да
му се съобщи от цедента (стария
кредитор) според изричното изискване на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Този извод произтича от факта, че длъжникът не участвува в цесионния договор и
съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да
изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като
сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на
цесионера - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
От своя страна фактическият състав на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, от който ищецът поддържа, че произтича вземането му, изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.,
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва
да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване
на претенцията за реституция на даденото.
В
случая, с окончателния доклад по делото са приети за безспорни обстоятелствата,
че „Т." ЕООД и „Ч.Е.Б." АД са страни по договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност за обект с кл. номер ********,
че в срока на изпълнение на договора ответникът е начислил за м. 03.2013 г. по
фактура № **********/05.04.2013 г. цена за достъп на обекта до
електроразпределителната мрежа в размер на 40, 63 лв., която е заплатена на
09.07.2014 г., както и че през месец м. 03.2013 г. е било прекъснато електрическото
захранване на обекта на потребителя, за който е сключен договорът.
За безспорно е прието
и обстоятелството, че на 07.09.2017 г. между „Т.“ ЕООД, като цедент и ищеца „У.“ ЕООД (в ликвидация към момента), като
цесионер, е сключен договор за цесия с предмет вземане срещу „Ч.Е.Б.“ АД за
сумата от 40. 63 лв. - недължимо платена цена за
достъп, по фактура № **********/05.04.2013 г.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
доказателства, въззивният съд също приема за установено, че през 2013 год.
между ответното дружество и цедента „Т.“ ЕООД е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за стопанска
дейност, сключен при общи условия, за обект „Хижа Бели брези“ в природен парк
„Витоша“, който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа –
клиентски № ********, абонатен № 94113011.
Основният спорен въпрос между
страните въпрос, пренесен и във въззивното производство, се отнася до това дължи
ли се процесната сума, начислена от ответното дружество с процесната фактура
като цена на услугата достъп до електроразпределителната мрежа и има ли вземане
цедента за тази сума, която се твърди, че е недължимо платена.
По този въпрос съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 94 а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата
на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР /сега
КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител –
чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
С нормата на чл. 29 от Правилата
за търговия с електрическа енергия е въведено изричното задължение за
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на
крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят
от ДКЕВР /сега КЕВР/. Съгласно чл. 29, ал. 1 от правилата, мрежовите услуги се
заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
При определянето на цените за битови
и небитови клиенти е възприет различен подход, като при ползване на обекта за
битови нужди цената за достъп се заплаща върху количествата действително
изразходвана електрическа енергия, докато при потребление за небитови нужди,
каквото е било налице в случая, цената за достъп е определена на ден съобразно
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се
дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от
количеството потребена електрическа енергия.
Според дефиницията, съдържаща се
в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, „достъп“ е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с
наредба, т. е. цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и
принципната готовност за престиране на електрическа енергия. Разходите за
поддръжка и управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки
отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него
мощност.
Следователно всеки небитов клиент,
какъвто безспорно в случая е цедента на вземането „Т.“ ЕООД, заплаща цена за
поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от
моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата. Стойността
на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената мощност,
заявена от конкретния стопански потребител - според чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, предоставената мощност се заявява от клиента и може да бъде увеличавана
или намалявана до изтичане на срока на договора за присъединяване отново по
негово искане /виж и клаузата на чл. 33 от процесния договор/.
В този смисъл, съдът споделя
възраженията на ответника поддържани в жалбата, че цената за достъп до
разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия,
а от договорената за обекта на клиента предоставена мощност и не зависи от това
дали на потребителя е била доставяна електрическа енергия или не. В заключение
от изложеното следва да се приеме, че освобождаване от задължението за
заплащането на тази мрежова услуга, след присъединяването към
електроразпределителната мрежа, сключването на договор за продажба на
електрическа енергия и предоставянето на заявената от потребителя и договорена
между страните по този договор мощност, може да настъпи само при прекратяване
на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа.
В разглеждания случай, за
процесния обект, от цедента „Т.“ ЕООД, е заявена и договорена с ответното
дружество предоставена мощност, като нито се твърди, нито се установява
сключеният между страните договор за продажба на електрическа енергия да е бил
прекратен или да е бил преустановен достъпа до електроразпределителната мрежа
на обекта през м. 03.2013 год. При това не се установява услугата за достъп до
електроразпределителната мрежа за процесния период, възлизаща на 40, 63 лв., да
е платена без правно основание. Налага се извод, че заплащането й е извършено с
правно основание и не се дължи връщане на сумата на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както твърди ищеца.
Предвид изложеното не може да се
приеме, че е възникнало валидно вземане за възстановяване на таксата за достъп,
по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в полза на цедента „Т.“ ЕООД, което от своя
страна е предмет на процесния договор за цесия с ищеца.
Съдът
намира, че за да е налице валидно прехвърляне на вземането, на първо място
следва да се докаже, че такова вземане изобщо е било в патримониума на цедента
„Т.“ ЕООД, за да е налице основание, той от своя страна да го прехвърли на
ищеца с процесния договор за цесия от 07.09.2017 г. При липса на доказване на
посочения релевантен за спора факт, настоящият състав приема, за разлика от
СРС, че не се установява ищецът да е носител на вземане срещу ответника „Ч.Е.Б.“
ЕООД в претендирания в производството размер, поради което претенция е изцяло
неоснователна. Предвид изложеното до момента за решаването на спора е без
правно значение дали цесията е била редовно съобщена на ответника преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Доколкото изводите на въззивният
съд не съвпадат с тези на СРС, решението
е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а
искът - отхвърлен.
Предвид промяна в изхода от
спора, разноски на ищеца за производството не се дължат.
По тази причина неоснователна е и
частната жалба на ищеца „У.“ ЕООД (в ликвидация) срещу определение
№ 178255/17.08.2020 г. по същото дело на СРС, с което е оставена без уважение
молбата му за изменение на решението в частта по разноските, по чл. 248 ГПК.
Определението следва да се потвърди.
Само
за пълнота и във връзка с доводите във въззивното производство относно
разноските за адвокатско възнаграждение, съдът намира за необходимо да отбележи,
че споделя като цяло доводите на СРС относно неприсъждането на разноски за
адвокатски хонорари в полза на представителите на ищеца за исковото и заповедното
производства. Завеждането на множество дела с минимален интерес и със сходен
предмет, което е служебно известно на съда, показва че правото
на иск се упражнява превратно, в нарушение на чл. 3 от ГПК. В случая
процесуалните права са упражнени не само, за да се защитят субективните права
на ищеца, но целят да създадат формални основания за увеличаване разноските в
тежест на ответника, като по този начин му причиняват вреди, многократно по - високи
от размера на претенциите. До злоупотреба с право може да се стигне във всички
случаи, когато едно право се упражнява, за да се увредят чужди права и
интереси. Правният ред изрично забранява превратното упражняване на права,
каквото съставлява злоупотребата с права, когато то накърнява правата или
законни интереси на другите правни субекти.
По отношение на разноските пред СГС:
С оглед изхода от настоящия спор
и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, ищецът следва да заплати на жалбоподателя
– ответника 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство и разноски във въззивното производство - 25 лв. държавна такса в
размер и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението № 128539/22.06.2020 г. на СРС, 141 с - в, по
гр. д. № 67067/2019 г., с което, на основание чл. 422 ГПК, е признато за установено, че „Ч.Е.Б."
АД, ЕИК ********, дължи на „У.“ ЕООД, ЕИК********, сумата 40, 63 лв., представляваща вземане за връщане на
заплатена на 09.07.2014 г. без основание цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, начислена за м. 03.2013 г., по фактура №
**********/ 05.04.2013 г., въз основа на договор за цесия от 07.09.2017 г., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 37716/19 г. по описа на СРС, 141 с-в, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, дължи на „У." ЕООД (в ликвидация), ЕИК******** сумата 40, 63 лв., представляваща вземане за връщане на
заплатена на 09.07.2014 г. без основание цена за достъп до електроразпределителната
мрежа за месец м. 03.2013 г., начислена по фактура № **********/ 05.04.2013 г.,
въз основа на договор за цесия от 07.09.2017 г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. №
37716/19 г. по описа на СРС, 141 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
178255/17.08.2020 г. на СРС, 141 с - в, по гр. д. № 67067/2019 г.,
с което е оставена без уважение молбата на „У." ЕООД (в ликвидация)
за изменение на решението по чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА „У.“
ЕООД (в ликвидация), ЕИК********, с адрес на представител : гр. София, ж. к. ********,
офис – партер, чрез адв. Р., да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 и
8 ГПК, разноски както следва : за първоинстанционното производство - 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, а за въззивното производство - държавна такса в
размер на 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.