Решение по дело №237/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 918
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20227180700237
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 918

 

гр. Пловдив, 19.05.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и втората година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                          СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно - наказателно дело № 237 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател ТД на НАП Пловдив обжалва чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Решение № 1794 от 27.10.2021 г., постановено по АНД № 5442/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с. С обжалваното решение е било отменено Наказателно постановление № 589188-F618826 от 23.07.2021 г. на Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на П.Г.А. с ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба от 500 лева на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.125, ал.3 от ЗДДС.

С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като  постановено при неправилно приложение на закона и явно несправедливо. Изложени са съображения относно това, че посочените от районния съд обстоятелства не обосновавали приложението на института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН. Моли се постановяване на отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, както и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба П.Г.А. е представил писмен отговор по същата с изложено подробно становище по същество с искане решението на РС Пловдив да бъде оставено в сила. Не се е явил в съдебното заседание, редовно призован.

Прокурорът от ОП – Пловдив Стоянова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е анализирал коректно и задълбочено събраните по делото доказателства, като е достигнал и до законосъобразен извод за доказаност на административното нарушение, за което е било издадено наказателното постановление. Същевременно първоинстанционният съд е приел, че независимо от установеното нарушение, то са били налице основанията по чл.28, б.“а“ от ЗАНН и не е следвало нарушителят да бъде санкциониран, а само предупреден, предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение, поради което е счел, че издаденото наказателно постановление, с което Агов е наказан, е незаконосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че така направеният от районния съд извод е законосъобразен и правилен. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е изложил пространни мотиви в подкрепа на извода си за наличието на маловажен случай на административно нарушение в процесния казус, като е съобразил вида и тежестта на конкретното нарушение, вземайки предвид и основанието за регистрация на нарушителя по ЗДДС, неговото поведение веднага след получаване на поканата за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, изключително краткия данъчен период, за който не са били подадени в срок отчетните регистри, причините за извършване на нарушението и неговите последици. В тази насока и настоящият съдебен състав изцяло препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание чл.221, ал.2, пр. посл. от АПК. В допълнение съдът намира за нужно да посочи че поредността на нарушението винаги следва да се отчита като обстоятелство при преценката дали случаят е маловажен, независимо от това дали е предвидена, или не, санкционна разпоредба за повторно нарушение, доколкото поредността на нарушението е пряко относима към оценката на обществената опасност на същото. Освен това, в случая се касае до нарушение, извършено от физическо лице, като в тази връзка и следва де се отчете допълнително като обстоятелство, което има отношение към тежестта на нарушението и съответно към целите, визирани в чл.12 от ЗАНН и неговата млада възраст, която е вид смекчаващо вината обстоятелство. Ето защо и като е приел незаконосъобразност на наказателното постановление поради неприлагане от наказващия орган на института на маловажния случай на административно нарушение, районният съд е постановил законосъобразен акт.

Иначе неоснователни са възраженията на ответника по жалбата, че е нарушен принципът non bis in idem, доколкото нормата на чл.179, ал.1 от ЗДДС предвижда отделна наказуемост, както за неподаването в срок на справка-декларация по ЗДДС, така и за неподаването в срок на отчетните регистри и не се касае до едно и също нарушение.

С оглед изложеното по-горе, както и предвид извършената и  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, при която също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, то ще следва обжалваното решение да се остави в сила.

От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело, поради което и съдът не дължи произнасяне, а с оглед изхода на спора на жалбоподателя разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1794 от 27.10.2021 г., постановено по АНД № 5442/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ: