Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260022/27.8.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и четвърти август 2020 година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3163/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Молба, с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК.

 

Молба от пълномощник на С.Ю.В., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу А.Н.К., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание.

Излага, че с ответника живеели на съпружески начала, като по време на съжителството им се родило детето В. А. Н. ЕГН : **********. Двамата били във фактическа раздяла от 2011г. и не живеели в България. Считайки, че може да осигури подходящи грижи и възпитание на детето, претендира предоставяне упражняването на родителските права над него и определяне местоживеенето му при нея, определяне на мерки за лични отношения на детето с ответника, осъждането му да заплаща месечна издръжка, в размер от 200 лева, от предявяване на иска, разрешаване на въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина и присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим, не взема становище по същество.

 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявените искания са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

 

Видно от удостоверение за раждане, по акт за раждане № 75/19.01.2005г. на Община Шумен, страните са родители на непълнолетната Виктория, родена по време на съвместното им съжителство. Независимо от липсата на каквито и да е доказателства, за частта от твърденията на страните, съвпадащи с представените социални доклади, може да се приеме, че родителите на детето се разделили през 2017г.. До юли 2019г., непосредствени грижи за детето полагала бабата на детето, по бащина линия. От тогава, то, живеело и непосредствени грижи за него, подпомагана, по всякакъв начин от майката, полагала баба му по майчина линия. Двамата родители живеели извън страната. Бащата, не поддържал контакти с детето, нито докато пребивавал в България нито чрез средства за комуникация от чужбина, не го подпомагал със средства за съществуване, нито морално. Майката, живеела в гр. Хага, където работела. От както пребивавала извън страната редовно изпращала средства за детето на баба му. Двамата родители работят, но без данни за вида правоотношение и размер на възнаграждението за бащата, а майката имала средномесечен доход от 1750 евро, като независим предприемач. Имат родителски капацитет, жилищни условия и могат да задоволяват потребностите на детето с помощта на разширеното семейство, според социалните доклади на ДСП. Писмените доказателства и свидетелските показания, независимо от явната заинтересованост, сочат преимущество на ищцата по отношение комунално-битови условия и основно възможност и желание за полагане непосредствени грижи.

По отношение на социалната среда на детето се установи, че тя по настоящото му местоживеене се свежда до разширеното семейство. Безспорна е силната емоционална връзка между детето и майката, като, била прекъсната тази с бащата.

По отношение на непосредствените родителски грижи, показанията на разпитаните свидетели сочат, че те се полагат от бабата на детето, като баща му по никакъв начин, не присъства в ежедневието.  

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

Преценявайки, че промяната в създаденото фактическо положение, ще има по-малко негативни последици за детето, от оставането в настоящата му среда, този състав счита, че в негов интерес е, да се определи местоживеенето му при майката, като и се предостави упражняването на родителските права, а на бащата се определи режим на лични контакти, съобразен с местоживеенето на малолетната извън страната. Предложеният, е твърде рестриктивен, а подходящ такъв се явява 20 дни през лятото, между 01 юни и 30 август, като детето се взема и връща от адреса на местоживеенето му, когато контактите се осъществяват в чужбина, и от адреса на пребиваване на майката в България, когато се осъществяват в страната.

Местоживеенето на детето следва да се определи на адреса на майката – ***.

Имайки предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща размер на издръжката, съдът счита, че нейният общ такъв, трудно може да се определи, поради предстоящото му пребиваване извън страната, но съобразно искането, поне минимално определения следва да се поеме от бащата, а именно 200 лева. Така определения размер на издръжката се дължи от 22.10.2019г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска.

Описаната фактическа обстановка, посочва обективна невъзможност за получаване на изискуемото от разпоредбите на ЗБЛД нотариално заверено съгласие на родителите за пътуване в чужбина, в случая такова от бащата. Осъществяването на такива, заедно с майката, предвид възрастта в която се намира, даже и само заради възможността от стимулиране на когнитивните му потребности, са в безспорен негов интерес, а предвид определеното местоживеене, наложителни.

Поради изложеното настоящият състав счита че са налице предпоставките за уважаване на молбата, но не в поискания неограничен бъдещ период. Разрешаване пътувания на малолетно дете в посочения, е противно на основния смисъл от съществуване на разпоредбата – при липса на съгласие между родителите, съдът да прецени, за всеки конкретен случай, е ли е в интерес на непълнолетен да осъществи такива. Постановения режим на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права безспорно е обхванат от преценката за интереса, но възможността да се осъществява, не е причина да не се разреши пътуване, даже и в определения период на лични контакти. Иначе казано интересът на непълнолетния да реализира основно свое право – на свободно придвижване, регламентирано в множество международни актове, ратифицирани от Република България, има преимущество пред интереса на родителя да осъществи личен контакт с дете в конкретен период. Несъмнено осъществяването на последните също е основно право, регламентирано в споменатите актове, но в конкретния случай упражняването на първото, няма да попречи на второто, а именно, неоползотворяването на постановения режим на лични контакти, не е пречка за обогатяване познанията на непълнолетната, чрез обучение, пребиваване, или дори само пътуване извън страната.

Тъй като при спорове като настоящия, съдът, не е обвързан с посочения от страните период/Р № 86/13.09.2016г. на ВКС по ГД № 4685/2015г., IVг.о./, този състав счита за подходящ баланс, между интересите на детето и родителите, да се разреши пътуване на малолетната в посочените в исковата молба страни, за период от 2 години.

В останалата и част молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, т. 2 от ГПК,  ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, държавна такса, върху определеният размер на издръжката в размер на 288 лева.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на молителката сумата от 1050 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В. А. Н. ЕГН : ********** на майката С.Ю.В., ЕГН : **********, с адрес *** 1094,2545BG.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на непълнолетното дете В. А. Н. ЕГН : **********, при майката С.Ю.В., ЕГН : **********,*** 1094,2545BG.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата А.Н.К., ЕГН : ********** и непълнолетното дете В. А. Н. ЕГН : **********, както следва : 20 дни през лятото, между 01 юни и 30 август, всяка година, като детето се взема и връща от адреса на местоживеенето му, когато контактите се осъществяват в чужбина, и от адреса на пребиваване на майката в България, когато се осъществяват в страната.

 

ОСЪЖДА бащата А.Н.К., ЕГН : **********, да заплаща месечна издръжка на непълнолетното дете В. А. Н. ЕГН : **********, в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от 22.10.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката.

 

РАЗРЕШАВА на В. А. Н. ЕГН : **********, действаща, чрез своята майка и законен представител С.Ю.В., ЕГН : **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и В. А. Н. ЕГН : **********, придружавана от С.Ю.В., ЕГН : **********, да пътува до и от страните от ЕС, до Република България и обратно, неограничено, за срок от 2 години.

 

ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата и част, за периода след края на 2022г., като неоснователна.

 

ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати, по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 288 лева, държавна такса, върху определения размер на издръжката.

 

ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на С.Ю.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1050 лева разноски в производството.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: