Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 15.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII въззивен състав, в публично заседание на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Красимира Динева и в присъствието на прокурор И.
Арменова, като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНОХД № 4949/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
глава XXI НПК.
Присъда от 17.03.2015 г., постановена по НОХД №
6824/2010 г., СРС, НО, 107 състав признал подсъдимия Ц.П.К. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на
25.05.2008 г., около 19.30 часа, в село Доброславци, улица „********, от
вътрешната страна до входната врата, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта
на главата на Р.К.Й., е причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се
в закрита черепно-мозъчна травма, което е причинило на пострадалия Р.Й.
разстройство на здравето, временно опасно за живота му, като на основание чл.54
от НК му наложил наказание 8 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на
което отложил за срок от 3 години. В диспозитива на горната Присъда е уважен гр.
иск за сумата от 6000 лв., като в мотивите е прието, че разликата „до пълния
предявен размер от 12000 лв.“ искът се отхвърля. Съдът на основание чл. 189,
ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Недоволен
от този съд.акт е останал подсъдимият, който депозирал Въззивна Жалба /ВЖ/ с
допълнение към нея. В последната се развиват пространни доводи за неправилност
и незаконосъобразност на постановения съд. акт. Твърди се още недоказаност на
обвинението и съществени процесуални нарушения. От въззивния съд се иска отмяна
на осъдителната Присъда и постановяване на нова такава или алтернативно - отмяна
на Присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на нов състав на СРС.
Делото
е било разпределено на 6-ти въззивен състав на СГС, като са уважени доказателствените
искания в съд. заседание пред този състав на въззивния съд. Допуснати са
Графологическа и СМЕ /със задача формулирана в т.2 от ВЖ/. Вещи лица са
назначени по-късно-7 дни преди следващото СЗ /което било на 18.06.2018г./. В
това СЗ на 18.06.2018г. вещите лица от назначената СМЕ докладвали на съда
невъзможност да изготвят Заключение поради обективни причини, посочени в
Протокола от това СЗ. След оттегляне на съвещание съдията-докладчик се е отвел
от по-нататъшното си участие във въззивното производство по делото поради
предубеденост, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Делото е докладвано на Зам.-предс.
на СГС за определяне на нов съдия-докладчик.
След
новото разпределение е определен не само нов докладчик, но и нов въззивен състав,
което довело до промяна на целия въззивен състав. Делото е възложено на 7-ми
въззивен състав на СГС, поради което делото е започнало в изцяло нов състав на
въззивния съд.
Въззивният
съд, по реда на чл. 327 от НПК, счете, че новият въззивен състав не е обвързан
от преценката на предишния по повод допуснатите доказателствени искания. Видно
от досегашния ход на делото, наказателното производство е продължило над 10
години, по делото има изготвени и приложени редица експертни заключения по
въпросите, които изискват специални знания, поради което и настоящият състав
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на нови доказателства както гласни, така и Заключения на вещи лица,
а направените такива искания във ВЖ са неоснователни, тъй като не биха
допринесли за разкриване на обективната истина и изясняване на обстоятелствата
по делото.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – неговата
майка Д.К., поддържа въззивната жалба и допълненията към нея. По същество
изтъква противоречия в свидетелските показания относно мястото, на което се е
случил инцидента, както и противоречия между заявеното от пострадалия и
медицинската документация относно механизма на причиняване на телесното
увреждане. Намира, че в хода на производството не са събрани категорични
доказателства, сочещи, че уврежданията на пострадалия са причинени именно на
твърдяната в обвинителния акт дата. Моли съда да признае подсъдимия за
невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
поддържа казаното от защитника си.
Представителят
на СГП оспорва жалбата. Счита, че изложените от подсъдимия и защитата мотиви не
кореспондират със събраните по делото доказателствени материали, а описаните
противоречия не са по същество. Моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Повереникът
на частния обвинител и граждански ищец – адв. П., моли съда да потвърди
присъдата изцяло и да остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия.
Намира, че първоинстанционният съд подробно е обсъдил противоречията в
показанията на разпитаните свидетели и е дал изчерпателен отговор на
възраженията на подсъдимия. Повереникът намира, че наказанието за правилно
определено, а гражданският иск за справедлив, поради което присъдата следва да
бъде потвърдена.
Защитата
на подсъдимия /в реплика/ счита, че изтъкнатите противоречия в показанията на
свидетелите в досъдебната и в съдебната фаза разкриват тенденция към нагаждане
с цел доказване на измислена информация за събитието, а гражданският иск е
непредявен в срок.
В
последната си дума подсъдимият заявява, че не е виновен за престъплението, за
което му е повдигнато обвинение и моли да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи за
доказване – експертизи и е приобщил по реда на чл. 283 от НПК събраните на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. Р.Й., св. Д.К., св. В. Б., св. П. К., св. И. К., св.
Р.Й., св. Т. Т., св. А. П., св. Х. Х., св. Г. Т., св. Б. С., св. Г. М., св. Д.К.,
св. Н. В., св. Х. Й., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от
досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК; писмените и
веществени доказателствени материали - медицинска документация и образно
изследване, протоколи за разпознаване, справка за съдимост, както и способите
на доказване - заключенията на изготвените по делото съдебномедицински
експертизи, заключенията на изготвените по делото съдебнопсихиатрични
експертизи. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първата съдебна инстанция, като към обуславящите фактическите му изводи включи
и допълненията към въззивната жалба и молбата уточнение от подсъдимия като
писмени материали.
Настоящия
съдебен състав, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства намира, за установена следната фактическа обстановка, тъждествена
с тази приета от районния съд, която счита за обоснована и почиваща на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност:
Подсъдимият
Ц.П.К., ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. София, неосъждан, българин,
български гражданин, средно техническо образование, не работи, неженен, живущ ***,
находяща се на ул. „********, живеели св. Д.К., св. П. К., св. Д.К., св. И. К.
и подс. Ц.К.. Св. Д.К. е баща на св. П. К., а св. П. К. и св. Д. К. са родители
на св. И. К. и подсъдимия Ц.К.. Св. Р.Й. и брат му – Р. Й. са внуци на св. Д.К..
На 25.05.2008 г., около 19.00 часа те двамата отишли в къщата в с. Доброславци,
за да видят дядо си и да оставят една косачка. В двора на къщата, пред бараката
в която стои косачката, възникнал конфликт между св. И. К. и св. Р.Й.. Този
конфликт прераснал в сбиване, в което се включили от една страна св. И.К., св.
П. К. св. Д.К., а от другата св. Р.Й. и св. Р. Й.. В един момент в боя се
включва и подсъдимия Ц.К.. По време на сбиването, участниците в него взаимно си
разменят удари, а св. Д.К. ги молел да престанат, тъй като са роднини. Около
19.30 часа подс. Ц.К. и пострадалият Р.Й. се отдалечават от другите участници в
сбиването близо до входната врата на двора. По време на възникналата между двамата
схватка св. Р.Й. паднал на земята, която било насипана със ситни камъчета.
Тогава подс. Ц.К. седнал върху гърдите на св. Р.Й. и му нанесъл удари с юмруци
в областта на главата, като в следствие нанесените удари св. Р.Й. си удрял
главата в настилката. Сбиването било прекратено след намесата на св. Х. Х.,
който междувременно пристигнал в двора. Непосредствено след като пристигнал св.
Х. Х. в двора на къщата, дошли и св. Я.С. и св. Б. С. и обстановката се
успокоила. Св. Р.Й. бил закаран в МБАЛСМ „Пирогов”, където му била оказана
медицинска помощ.
В
резултат от нанесените му от подс. К. удари св. Р.Й. получил в закрита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка и травматична
субарахноидна хеморагия, която му причинила разстройство на здравето временно
опасно за живота му. Освен това в хода на сбиването той получил множество
контузии с кръвонасядания и охлузвания по лицето, главата, тялото и крайниците.
В
хода на сбиването на подс. Ц.К. били причинени травматични увреждания -
множество контузии с кръвонасядания и охлузвания по главата, гърба и
крайниците, рана от ухапване, на втори пръст на лявата ръка, мозъчна контузия,
хемурагия, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота му.
В
хода на сбиването на св. Р. Й. били причинени травматични увреждания -
множество контузии по главата, лицето, гърба, и крайниците с разкъсно-контузни
рани в дясната челна област, хематом под периоста на черепа в дясно слепоочно,
причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В
хода на сбиването на св. И. К. били причинени травматични увреждания -
кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвонасядане и охлузване на
венечната лигавица на горна челюст в ляво, кръвонасядане на брадичката вляво,
охлузване на двете ходила, причинили му болка и страдание.
В
хода на сбиването на св. П. Д. К. били причинени травматични увреждания -
кръвонасядане на клепачите на дясното око, охлузвания на гърба, кръста и
седалището двустранно, кръвонасядания на гръдния кош, охлузвания на дясната
ръка, оток на трети пръст на десния крак, причинили му болка и страдание.
Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Съставът
на Софийски районен съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал
достатъчно задълбочено и прецизно целия доказателствен материал по делото, излагайки
подробни съображения защо кредитира едни и не дава вяра на други доказателствени
източници. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ, даден в
мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно
цялостното му обсъждане, преповтаряне и допълване в настоящото решение.
Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че показанията на всички свидетели са
еднопосочни досежно влошените роднински взаимоотношения. Верни са и изводите на
първоинстанционния съд и относно обстоятелството, че на инкриминираната дата
свидетелите Р. и Р.Й.отишли до къщата в с. Доброславци и там възникнала
конфликтна ситуация между двамата и техните роднини, от което по несъмнен начин
се установяват времето и мястото на извършване на деянието. За тези
обстоятелства липсват противоречия в заявеното от всички свидетели, поради
което въззивният състав намира за неоснователни възраженията на защитата за
неустановеност на времето на извършване на инкриминираното деяние.
Настоящият
състав, подобно на първоинстанционния, кредитира заключенията на изготвените по
делото съдебномедицински експертизи като обективно изготвени от компетентни
вещи лица, безпристрастни и в пълнота отговарящи на поставените въпроси. Обстоятелството,
че същите са били изготвени извън указания в постановлението за назначаване
срок не нарушава правата на обвиняемия, защитника му или пострадалия, доколкото
са изготвени в рамките на срока на разследването и страните в производството са
могли да се запознаят с тях, респ. да отправят въпроси към вещите лица в
съдебната фаза на производството. В тази връзка недопускането на поредна
съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор на същите задачи, не
представлява съществено процесуално нарушение, доколкото вещите лица
категорично са установили обстоятелствата, за които се изискват специални
знания. От тях се установява, че в хода на възникналия конфликт, на подсъдимия
в настоящото производство и на свидетелите П. и И. К. и Р. и Р. Й. са били
причинени различни по вид и степен телесни увреждания, подробно описани в
съдебно-медицинските експертизи. Доколкото предмет на настоящото производство
са единствено причинените на пострадалия Р.Й. увреждания и в тази насока
защитата е изложила възражения, на по-подробно обсъждане следва да бъдат
подложени единствено заключенията на експертизите, отнасящи се до него.
Видно
от приложената медицинска документация на Р.Й. и заключенията на изготвените в
хода на досъдебното производство СМЕ и тройна СМЕ, на Р.К.Й. са причинени
следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се
в контузия и охлузване в дясна теменна област на главата, кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка, сътресение на мозъка, кръвонасядане и оток на лявата ушна
мида, кръвонасядане и лек оток на клепачите на ляво око, охлузване на челото в
дясно и охлузване на лява скула и лява буза, реализираща медико-биологичния
признак разстройство на здравето временно опасно за живота, както и множество
мекотъканни травми, изразени морфологично с охлузвания и кръвонасядания по шията
и крайниците, представляващи в своята съвкупност временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съгласно заключенията на експертизите тези
травматични увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удари с или върху такива, както и тяхното тангенциално (косо)
действие и могат да са получени при побой, по начина, описан в свидетелските
показания.
Неоснователни
са възраженията на подсъдимия, че липсват доказателства подсъдимият да е
получил подобни увреждания. При изготвяне на заключенията, вещите лица са
изследвали данните от наличната медицинска документация, вкл. и заключението в
съдебномедицинско удостоверение № АП 165/2008 г., дадено след извършен личен
преглед на лицето и съобразено с резултатите от извършените изследвания, от
които по категоричен начин са установили наличието на посочените травматични
увреждания. Заключенията на приетите СМЕ безспорно установяват и механизма на
получаването им, който съвпада с посочения в показанията на разпитаните
свидетели. Противно на твърденията на подсъдимия в допълнението към въззивната
жалба, медицинските документи, по които са работили вещите лица, са приобщени
по реда на НПК и са относими към предмета на делото. Въззивният съд не споделя
доводите на подсъдимия за некоректност на справката-извлечение от регистърната
книга на УМБАЛСМ „Пирогов“, доколкото същата е била изискана с изрично писмо от
първоинстанционния съдебен състав и предоставена доброволно от лечебното
заведение, за
което липсват каквито и да е признаци на заинтересованост от изхода на делото.
Предвид гореизложеното за въззивния съд не остава никакво съмнение, че
пострадалият Р.Й. е получил посочените травматични увреждания.
Основният
спорен момент по делото касае поведението на участниците в конфликта, за което
се оформят две противоположни групи твърдения в свидетелските показания, както
правилно е отбелязал СРС в мотивите си. Въззивният състав изцяло споделя
проведения от първоинстанционния съд анализ на свидетелските показания и
противоречията в тях, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
Неоснователни
се явяват възраженията на подсъдимия във въззивната жалба, както и тези в
пледоарията на защитата му, че първостепенния съд в мотивите си едностранчиво
се е доверил на показанията на едната група свидетели като не е взел предвид
противоречията в заявеното от тях. Макар да не са обсъждани самостоятелно, от
мотивите към атакуваната присъда става ясно, че показанията на свидетелите са
били обект на задълбочен анализ от страна на контролирания съд, доколкото съдът
подробно е обсъдил несъответствията на заявеното от тези, започнали конфликта,
с другите доказателствени източници. Правилно първоинстанционният съд е
отбелязал, че показанията на свидетелите от семейство К.и Р. и Р.Й.относно
нанесените удари целят минимизиране на участието им в конфликта и разкриват
пристрастия, предвид обстоятелството, че самите те са нанасяли удари. Вярна е и
преценката на първоинстанционния съд, че свидетелят Х.излага непредубедени, макар
и лишени от детайли данни за нанесените на пострадалия Р.Й. от подсъдимия
удари, които са предмет на текущото дело. Същите се подкрепят от показанията на
свидетеля Д.К., който дава информация за това как подсъдимият е нанасял удари
на пострадалия докато последният се е намирал на земята. Изложеното от двамата
свидетели, които не са взели пряко участие в конфликта, кореспондира с
показанията на самия пострадал за нанесените му удари, както и с приложената
медицинска документация и изготвените СМЕ относно начина, по който биха могли
да бъдат причинени констатираните у пострадалия увреждания. Различията между
заявеното от свидетелите Х.и Й. по отношение на мястото, където подсъдимият е
притиснал пострадалия и му е нанасял удари, въззивният съд намира за
несъществени и дължащи се на обективните различия в начина на изразяване на
всеки човек. Макар всеки от тях да е използвал собствени изразни средства,
липсват разминавания както в описаното от двамата свидетели местоположение както
помежду им, така и с приетото в обвинителния акт.
От
друга страна, както правилно е изложил първоинстанционният съд в мотивите си,
показанията на групата свидетели, поддържащи защитната версия, че единствено
братята Й. са нанасяли удари, не намира подкрепа в другите доказателствени
източници. На първо място от заключенията на изготвените съдебномедицински
експертизи се установяват увреждания по свидетелите Р.и Р. Й., които не биха
могли да бъдат получени при изложената от свидетелите К.обстановка. Твърденията
им, че единствено братята Й. са нанасяли удари не намират подкрепа в
показанията на свидетелите Я.С., Х., и Т., които непосредствено са възприели
агресивно поведение именно от страна на семейство К.. Техните показания
въззивният съд намира за незаинтересовани и обективно отразяващи възприетото от
тях, поради което и ги ползва при формиране на изводите си. С оглед
констатираните противоречия изводите на първоинстанционния съд кои
доказателствени материали следва да бъдат кредитирани, се явяват правилни и
почиващи на задълбочен съвкупен анализ
на доказателствените източници, като въззивният съд не намира, че същите са
превратно тълкувани.
Обстоятелството,
че именно при инцидента на 25.05.2008 г. са били причинени уврежданията на
пострадалия се потвърждава и от показанията на свидетелите Х.Й.и Г.Т., които са
възприели състоянието му в по-късен момент на инкриминираната дата. В тази
връзка са неоснователни възраженията на защитата, че липсват доказателства
телесното увреждане да е причинено на посочената в обвинителния акт дата. Независимо,
че в СМУ и медицинско направление от болница „Пирогов“ от 25.05.2008 г. няма
описани такива удари на главата, въззивният съд намира, че същите не биха могли
да бъдат диагностицирани без съответното образно изследване, както е посочило
вещото лице Х.в разпита си пред първоинстанционния съд, поради което е нормално
да не присъстват в заключението от извършения преглед.
Въззивният
съд намира показанията на свидетелите А.П., Б.К., Д.и Г.М.и Н.В.за
незаинтересовани и обективно отразяващи личните им възприятия, но доколкото не допринасят
за разкриване на обективната истина, същите не следва да бъдат подробно
обсъждани. Тъй като поведението на присъстващите след края на инкриминирания
инцидент не е от значение нито за автора и вида на увреждането, нито за
механизма на причиняването му, правилно първоинстанционният съд не го е обсъдил
в мотивите си, като възраженията на подсъдимия в обратна насока следва да бъдат
отхвърлени.
Настоящият
състав кредитира заключенията на комплексните психиатрични и психологични
експертизи като обективни, компетентни и изчерпателни. Подобно на
първоинстанционния, въззивният съд основава изводите си на приложените по
делото писмени доказателства, като намира същите за относими към предмета на
доказване.
Настоящият
състав намира възраженията на подсъдимия и защитата му за множество допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения за неоснователни. По отношение
на твърденията, че обвинителният акт не е бил надлежно връчен, видно от
материалите по делото, първоинстанционното производство е започнало при един
съдебен състав, при който са били извършени редица процесуални действия, като
впоследствие, председателят на състава е бил заменен с нов, даденият ход на
съдебното следствие – отменен и разглеждането на делото е започнало отначало. С
оглед на това, че при първия съдебен състав обвинителният акт е бил връчен на подсъдимия,
последният се е запознал с него и не са настъпили никакви изменения в
съдържанието му и предвид изискването присъдата да бъде постановена от състава,
провел съдебното следствие, законосъобразно при разглеждането на делото от
втория по ред първоинстанционен състав обвинителният акт не е бил връчван на
подсъдимия отново. Относно неприемането
на представеното пред настоящата инстанция лекарско становище, въззивният съд е
изложил изчерпателни аргументи за недопустимостта в процеса на доказателствени
средства, които не са изготвени по реда на НПК, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря. Неоснователно се явява и възражението на
подсъдимия, че не му е бил осигурен своевременен достъп до доказателствата от
болница „Пирогов“, доколкото съдът е положил необходимите усилия за набавянето
в хода на съдебното следствие на всички поискани от подсъдимия и защитата му
доказателства, относими към предмета на доказване по делото, поради което и
настоящият състав намира, че не са били нарушени правата на подсъдимия.
От
правна страна настоящия съдебен състав, също както и контролирания намира, че
подсъдимото лице с действията си описани в приетата за установена фактическа
обстановка е осъществило от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна, на посочените в обвинителния акт
време и място, подсъдимият
К. нанесъл удари с юмруци в областта на главата на св. Й.,
с което причинил на последния разстройство на здравето, временно опасно за живота
му, изразяващо се в закрита черепно-мозъчна травма
и представляващо средна телесна
повреда по см. на чл. 129, ал. 2 от НК.Наличието на опасност за живота и
интензитета на действията на подсъдимия спрямо пострадалия определя случая като
такъв с по-висока степен на обществена опасност спрямо обикновените от този
вид.
От
субективна страна подсъдимият К. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че нанася удар в областта на главата на св. Й.,
както и че деянието му е от естество да увреди здравето на последния, като
същевременно е искал, пряко се е стремял към настъпването на увреждане с
характера на причиненото.
Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая подсъдимият не е действал при условията
на неизбежна отбрана, доколкото не се установи наличието на противоправно
нападение срещу него и неговите близки, срещу което той да се е защитавал.
Обстоятелството, че е нанасял удари на паднало на земята лице, което е
притискал, сядайки върху него, изключват всяко съмнение за осъществяване на
отбранителни действия.
Въззивният
съд намира, че не са налице основания за изменение на първоинстанционната
присъда в частта относно наложеното наказание. Законосъобразно СРС е определил
наказанието на подсъдимия в рамките, предвидени в по-благоприятната за дееца
редакция на закона, действала към момента на извършване на деянието, а именно
до пет години лишаване от свобода. При индивидуализацията на размера на
наказанието правилно първоинстанционният съд е отчел чистото съдебно минало
като смекчаващо отговорността обстоятелство и не е констатирал наличие на отегчаващи
такива. Въззивната инстанция, подобно на първата, намира че в случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват приложението на чл. 55 от НК, доколкото дългият срок през
който е продължило производството не се дължи единствено на поведението на
държавните органи. Поради това наказанието на подсъдимия правилно е определено
при условията на чл. 54 от НК в размер, близък до минималния, а именно осем
месеца лишаване от свобода. Въззивната инстанция намира, че така определеното
наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните
деяние и деец, отговаря пълна степен на изискванията на наказателната репресия
и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна
степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на
специална превенция.
Правилно
при наличие на основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК
първоинстанционният съд е отложил изпълнението на така определеното наказание
за изпитателен срок от три години, като въззивната инстанция споделя изводите,
че за постигане на целите на наказанието в конкретния случай не се налага ефективното
му изтърпяване.
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените в жалбата и в
съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон
За
разлика от първата инстанция, въззивният съд намира, че предявеният от
пострадалия Р.Й. граждански иск за обезщетяване на причинените в следствие на
нанесената средна телесна повреда от подсъдимия неимуществени вреди не следва
да бъде уважен. В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия е направил възражение за изтекла погасителна давност на предявения
граждански иск. Същото се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 3 от ЗЗД и ТР № 5/2006 г. на ОСГКТК на ВКС давността за предявяване на иска
за вреди от непозволено увреждане започва да тече от момента на откриване на
дееца. В конкретния казус този момент се припокрива с датата на извършване на
инкриминираното деяние – 25.05.2008 г. Председателят на съдебния състав, който
първоначално е дал ход на делото на 01.02.2011 г., приел е за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск в размер на
12 000 лв. за причинени неимуществени вреди и е конституирал Р.Й. в качеството
на граждански ищец и частен обвинител, впоследствие е бил заменен от нов
председател, който в с.з. на 27.02.2014 г. е отменил дадения ход на съдебното
следствие, т.е. всички процесуално – релевантни съдебни действия, включително и
допускането за съвместно разглеждане на гражданския иск и конституирането на пострадалото
лице в качеството на частен обвинител и граждански ищец на 01.02.2011 г. от
предходния съдебен състав. Тъй като произнасянето на предходния състав не
обвързва новия такъв - касае се до акт на равен по степен съд, който вече не
участва в разглеждането на делото и преценката в това отношение подлежи на
пререшаване, промяната на персоналния състав на съда следва да намери отражение
и при решаване на въпросите, предмет на разглеждане по действащата към момента
на даване ход на делото разпоредба на чл. 271, ал.6 от НПК (отм.) (искания за
конституиране на нови страни в производството). Така по делото е установено по
несъмнен начин обстоятелството, неоспорено от представителя на гражданския
ищец, че гражданският иск е бил предявен за съвместно разглеждане в
наказателното производство на 27.02.2014 г., след изтичането на петгодишния
срок, в който е могло да бъде упражнено правото да се претендира обезщетение за
претърпени вреди от деянията на подсъдимия. При тези данни предявеният
граждански иск подлежи на отхвърляне поради изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
По
отношение на присъдата в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото разноски, то същата е правилна и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3, и т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
присъда от 17.03.2015 г., постановена по НОХД № 6824/2010 г., СРС, НО, 107
състав като я ОТМЕНЯ в частта, с
която е уважен предявеният граждански иск за сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.05.2008 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата ѝ част
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.