Решение по дело №468/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 47
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700468
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 47

 

гр. Враца, 16.02.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори  състав, в публично заседание на 16.01.2023 г., /шестнадесети януари, две хиляди и деветнадесет и трета/, година в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела МОНОВА и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ  адм. дело № 468 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

            Образувано е по ИСКОВА МОЛБА предявена от ** К.Д.И.,***, с последващи уточнения, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ към Министерство на правосъдието /МП/ - гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 128 000 лева, причинени от унизителни и нехуманни условия, описани в исковата молба, при престоя му в ** за периода от 28.09.20** г. до 07.09.20** г., ведно с лихвите, считано от 28.09.20** г. Твърдят се нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

В с.з. ищецът се явява лично и с особен представител * М. М  ***, като се поддържа иска по изложените в исковата молба и  последващи уточнения аргументи. Представя се и лична писмена защита.

Ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, редовно призован, не се представлява в с.з. От процесуалния представител ** Г. Х. е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Участващият в делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за частична основателност на исковата претенция, поради това, че при четири-кратния престой на И. в ** на гр. ***, същите не се били съобразени с изискванията на ППЗИНЗС, свързани с постоянен достъп до санитарни помещения и течаща вода.

Административният съд, анализирайки събраните по делото  доказателства и като се запозна с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената от ответника Справка рег. № 73/06.01.2023 г., изготвена от Началник РСИН – *** е видно, че **   .

Общо в периода 28.09.20** г. – 07.09.20** г., за който **. търси обезщетение е привеждан по делегация в ***   * пъти, като ** , която обитавал при престоя си е с размери 3,15 м на 3,12 м или обща площ от 9,82 кв. м. Единия от прозорците е обърнат към арестния коридор, като е разположен над входната врата на помещението и е с размер 0.80 м. х 0.30 м. Другия прозорец с размери 1.50 м. х 0.70 м. е разположен насрещно на вратата и осигурява достъп на чист въздух и дневна светлина. Във всички килии има монтирани вентилатори, които работят и извеждат мръсния въздух. Обзавеж-дането на килиите е със самостоятелни легла, метална маса и метални столчета или пластмасови такива. Отоплението е осигурено от локална парна инсталация на ОДМВР – ***, а за летните месеци с високи температури са осигурени климатици за охлаждане. В килиите на *** няма самостоятелни санитарни възли и мивки, а ареста разполага с две общи тоалетни и една баня, оборудвана с два бойлера от по 120 и 80 литра, осигуряващи постоянна топла вода. На всички задържани или осъдени настанени в ареста, се осигурява непрекъснат /24 часа в денонощието/ достъп до тоалетна и течаща вода, като това става след подаден от тях сигнал до постовия служител, че имат нужда. Отделно от това три пъти дневно задър-жаните се извеждат задължително за измиване на посудата след хранене. Налично е отделно мокро помещение, в което има две мивки и се ползва от задържаните за пране на дрехи и личен тоалет. Също така има и сервизно помещение, оборудвано с отделна мивка, печка, три броя хладилници и микровълнова фурна, което се използва за храната на задържаните и за измиване на посудата. Ежедневно под контрола на ръководството и дежурния по арест задържани почистват помещенията и местата за общо ползване, като използват необходимите санитарно-хигиенни препарати. Килиите и общите помещения се мият три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати, като контролът върху хигиената в ареста, се извършва от медицинския специалист, който отразява резултатите в специален дневник. Редовно по график външна фирма извършва дератизация и дезинфекция на всички спални помещения в ареста, а материално битовите условия се подобряват с ежегодно извършващи се текущи ремонти. През 2020 г. са подменени вратите на санитарните помещения и тоалетните, измазани са стените и са боядисани с блажна боя. Арестния коридор е боядисан с латекс, измазани са разрушавания по мазилката на стените в спалните помещения на задържаните лица и са боядисани с варов разтвор.

Медицинското обслужване на задържаните се осигурява от медицински специалист през работно време и екип на спешна медицинска помощ в извънработно време. Обвиняемите и подсъдимите са посещавани от медицинско лице веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно. Медицинският фелдшер е преглеждал ** И. при всяко от пребиваванията му в * , като няма данни последния да е предоставял медицински документи за някакви заболявания. В амбулаторния журнал е описано, че лицето няма оплаквания.

 От медицинската справка за здравословното състояние на ищеца, става ясно, че ** .

На 19.12.2019 г. е представен на ТЕЛК, като съгласно експертното решение е налице **  . След обжалване на решението с решение на НЕЛК е потвърдена ** .   На 23.01.2020 г. по повод оплаквания **.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е ДОПУСТИМ, тъй като е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ** . Съдът намира, че ответникът ГДИН - София е легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, с териториални структури – Областни служби „Изпълнение на наказанията“, които обединяват,  ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите, съответните районни служби. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на ** представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение **  не се изразява само с прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на техните задължения съобразно правното им положение и статут.

По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража  от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма  е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко  или унизително отношение. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в това му качество.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона;  настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконо-съобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.  

От събраните по делото доказателства може да се направи катего-ричният извод, че по време на престоя си в ***, ищецът не е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Задължението на администрацията на ** да осигури подходящи битови условия произтича от разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ППЗИНЗС, публ. ДВ, бр.9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.,изм. бр.14/10.02.2017 г., т.е. действащи в периода, в който се твърди, че са претърпени неимущест-вените вреди от ищеца, а именно от 28.09.20** г. до 07.09.20** г. Доказано беше в производството по делото, че помещението, в което е бил настанен ищецът, не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС изрично е посочено, че в арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

За да приеме за доказани тези факти, съдът се основава не само на  изложените в исковата молба, а в последствие и в с.з. аргументи, но и на установеното от Справка  рег. № 73/06.01.2023 г. на Началник РСИН – ***, в която е посочено, че в * на *** няма самостоятелни санитарни възли и мивки, а * разполага с две общи тоалетни и една баня. Обстоятелството, че в * е налично  отделно мокро помещение, в което има две мивки и се ползва от * за пране на дрехи и личен тоалет, както и че на всички ** настанени в * , се осигурява непрекъснат /24 часа в денонощието/ достъп до тоалетна и течаща вода, когато подадат сигнал до постовия служител не удовлетворява изискването на посоченото по-горе правило по чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС.

Също от справката става ясно, че **, в която ** е пребивавал ищеца в процесния период е с обща площ 9,82 кв. м, като на 16.03.2021 г. е бил настанен в същата с още двама **., което не отговаря на изискуемата в закона жилищна площ от 4 кв.м за всеки от тях.

При така изложеното съдът намира, че е налице доказано бездействие от страна на администрацията на ** да изпълни вменени ѝ в нормативен акт задължения, с което искът за настъпили неимуществени вреди от това бездействие, съобразно правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС се явява доказан по основание.

Относно размера иска е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН. Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Като съобрази времето, през което ищецът е търпял неимуществените вреди – общо девет дни, от които два пъти по едно денонощия, веднъж за две денонощия и веднъж за четири денонощия, и един ден, интензитета на страданията, както и това, че не са възникнали трайни увреждания на здравословното му състояние, тъй като не се доказа връзка между престоя му в * и трудоустрояването му с решение на ТЕЛК, съдът намира, че следва да определи обезщетение в размер на 90.00 /деветдесет/ лв. До този размер исковата претенция следва да се уважи, а в останалата  част до пълния размер от 128 000 лева, следва да бъде отхвърлена.

Върху сумата на присъденото обезщетение следва да се начисли и законната лихва, но началният момент не е заявения от ищеца – 28.09.20** г., а съобразно т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, това е 07.09.20** г. – датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие, а крайния момент е изплащане на обезщетението.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 от  ЗИНЗС, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр. София  ДА ЗАПЛАТИ  на ** К.Д.И.,***, сумата  от  90.00 лв. /деветдесет лева/ представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на администрацията на **, да осигури задоволителни санитарно-хигиенни условия и необходимата жилищна площ, при престоя му в *,  в периода 28.09.20** г. – 07.09.20** г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.20** г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния  му размер.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

АДМ. СЪДИЯ: