Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр. Враца, 5.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024г.
/двадесет и трети януари две хиляди
двадесет и четвърта година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №609 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
по касационна жалба на „Н.Т.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от * И.П.Н.,
депозирана чрез * П.И. против РЕШЕНИЕ №266/25.09.2023г., постановено по АНД
№640/2023г. на Районен съд Враца, с което е изменено НП № 06-2300067/08.06.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-Враца, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като същата е
намалена в размер на 2000 лева. С касационната жалба се навеждат доводи за
постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП.
Касаторът
в с.з. се представлява от * Е.И.. Моли за решение, с което да се отмени
решението на РС-Враца и отмяна на НП. Претендират се разноски и за двете
съдебни инстанции, съгласно приложен списък.
Ответникът- Директор на Дирекция “ИТ”-Враца
в с.з. се представлява от ** М.К., която оспорва изцяло касационната жалба и моли
за решение, с което се остави в сила оспореното решение на РС-Враца, като
правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се оспорва възнаграждението на процесуалния представител на
касатора. Представена е и писмена защита с изложени съображения по съществото
на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура-Враца,
прокурор В.Вътов дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Решението е правилно и следва да остане
в сила. Контролния орган разполага с правомощия да дава предписания и законът е
издигнал в нарушение тяхното неизпълнение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежната страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу
акт подлежащ на обжалване и същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Предмет на делото е РЕШЕНИЕ №266/25.09.2023г.,
постановено по АНД№640/2023г. на Районен съд Враца, с което е изменено НП №
06-2300067/08.06.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-
Враца, с което на „Н.Т.“ ЕООД ***, ЕИК *********,
в качеството на юридическо лице –работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ е
наложена на основание чл.415, ал.1 КТ имуществена санкция в размер на
3 000/три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ,
като размера на наложената санкция е намален
от 3 000 лева на 2 000 лева. За да постанови този резултат въззивния
съд в решението е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни лица, не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП. По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил
състава на адм.нарушение по чл.415,ал.1 от КТ, за което е наложено
адм.наказание, изразяващо се в неизпълнение на принудителна административна
мярка, приложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство. Не
е налице маловажност на случая по чл.415в от КТ, тъй като липсват доказателства нарушението да е
отстранено веднага след констатирането му. Прието е, че наложеното
наказание в размер на 3000 лева е
завишено и е изменено в размер на 2000
лева, което наказание е справедливо и ще окаже своята превантивна роля. С решението
в полза на ответника са присъдени
разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
При разглеждане на делото въззивния съд
е събрал необходимите за правилното му изясняване писмени и гласни
доказателства. В резултат на техния задълбочен анализ е достигнал до
направените от него правни изводи, водещи до потвърждаване на НП, които са
обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящият съдебен състав.
Нарушението, за което дружеството е
санкционирано, се изразява в неизпълнение на предписание на контролен орган №1,
дадено с протокол за извършена проверка № ПР 2305094/15.02.2023г., касаещо
изплащане на уговорено и начислено трудово възнаграждение по ведомост на
работника В.Г., като са посочени месеците за които се дължи и съответния
размер, като предписанието е със срок на изпълнение 02.03.2023г. От данните по делото е видно и е доказано по безспорен начин,
че от страна на дружеството - касатор
към датата на последващата проверка 09.05.2023г.
не е изпълнено дадено задължително предписание на контролен орган №1, дадено с
протокол за извършена проверка № ПР 2305094/15.02.2023г., връчен на дружеството
на същата дата и със срок на изпълнение 02.03.2023г., поради което правилно с
издаденото НП е ангажирана административно наказателната отговорност на
дружеството по чл.415, ал.1 КТ. По делото няма данни протоколът за извършена
проверка, с който е дадено задължителното предписание да е обжалван по реда на
чл.405 от КТ, няма данни това предписание да е оспорено, поради
което същото е влязло в сила, като е породило за работодателя, описаното в него
задължение. Няма данни в срока за изпълнение да е искано и удължаване на срока
за изпълнение на даденото предписание от страна на дружеството, поради което също е подлежало на изпълнение. То
е задължително за неговия адресат и
неизпълнението му е обявено от закона за наказуемо с административно наказание,
съгласно нормата на чл.415,ал.1 КТ, както е приел и РС в своето решение. В
действителност по преписката е приложена изпратена от дружеството молба за
удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание и постъпила при
органа на 07.03.2023г., но същата е изпратена на 02.03.2023г. след 18.00 часа,
тоест след влизане на предписанието в сила. Видно е, от доказателствата по
преписката, че този срок не е удължаван.
Видно от доказателствата, до датата на извършване на последващата проверка
/09.05.2023г./, съгласно Протокол за извършена проверка изх. № ПР2315724/,
работодателят не е изпълнил така даденото
предписание.
Възраженията на касатора развити в
касационната жалба, за наличието на трудов спор са неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните
органи на Дирекция"Инспекция по труда" са компетентни да дават
предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да изплащат точно и
своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на
работа работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите
правоотношения.Тоест контролния орган разполага с правомощия да дава такива
предписания и тяхното неизпълнение е нарушение на чл.415,ал.1 от КТ, както е
приел и РС в решението. В тази връзка не се споделят и възраженията в жалбата.
В случая не са налице предпоставките
за приложението на чл.
415в, ал. 1 от КТ, както е приел и РС, тъй като до съставянето и връчването
на АУАН, а и до издаването на процесното наказателно постановление, от страна
на дружеството –касатор не са
представени никакви доказателства за отстраняване на извършеното нарушение,
респ. за изпълнение на даденото задължително предписание по т.1 с протокола от
проверката от 15.02.2023г., като същото е отразено и в самото наказателно постановление. В тази
насока възраженията на касатора, че възнагражденията са изплатени са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Съобразно чл.27 ЗАНН определената
санкция от съда е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, поради което
наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение,
същото е правилно определено от РС над минималния предвиден размер в чл.415,ал.1 КТ, а именно в
размер на 2000 лева. Не е налице и маловажност на случая по чл.415в от КТ,
както е приел РС в решението.
Пред настоящата инстанция не се
доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни
изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.
С оглед горното и доколкото АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, не са налице допуснати нарушения на
императивните разпоредби на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след
като е стигнал до същия извод районният съд е постановил един законосъобразен и
обоснован съдебен акт. Ето защо и на основание чл.
218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, обжалваното решение за валидно, допустимо, постановено при правилна и
обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния
закон, поради което и същото следва да бъде оставено в сила, а подробно
изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение са неоснователни.
При този изход на спора и своевременно
направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител
на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в размер
от 100.00/сто/ лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Враца
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила РЕШЕНИЕ №266/25.09.2023г.,
постановено по АНД № 640/2023г. по
описа на Районен съд –Враца.
ОСЪЖДА „Н.Т.“
ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от * И.П.Н. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ - Враца разноски по
делото в размер на 100.00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.