Решение по дело №6686/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2019 г. (в сила от 6 април 2019 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20184430106686
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

***,15.03.2019г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                Плевенският районен съд, ХІ гр.състав, в публичното заседание на  първи март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело №6686 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Пред ПлРС е постъпила искова молба от Г.Л.Ц. *** против О.П. с ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от Кмета. Ищецът твърди, че е собственик на л.а. „***“ модел „***“ с рег.№ ***. Твърди, че на 31.07.2018г. управлявал автомобила си по ул.“***“ в ***. Твърди, че преминал през необезопасена и необозначена деформирана част на пътя с дълбочина 10 см. И последователно спукал предна и задна леви гуми на автомобила. Твърди, че гумите били  ***с размер 225/40 R18. Твърди, че след инцидента се обадил на свой приятел, който имал същия автомобил и поискал да му донесе резервна гума. След като сменил двете спукани гуми, ищецът твърди, че потеглил и на около 200 метра отново преминал през дупка на пътното платно, при което спукал предна и задна десни гуми същия модел и размер. Ищецът сигнализирал на тел.112 за възникналото ПТП и местопроизшествието било посетено от патрул на РУП Плевен, които съставили Протокол и описали механизма и нанесените материални щети. Ищецът твърди, че на следващия ден занесъл четирите повредени гуми в Автоцентър „***“, на ул.***. При прегледа било констатирано, че гумите не могат да бъдат отремонтирани и подлежат на подмяна, а джантите на изправяне. От автоцентъра подготвили оферта за четирите броя гуми, монтаж и демонтаж, заедно с изправяне на джанти на стойност общо 1136 лева, за което била издадена проформа фактура. Твърди, че вредите са нанесени от неравности на пътната настилка, чиито собственик на основание ЗМСМА е О.П. Твърди, че съгласно §7 ал.1 т.4 ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините  и общинските пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги и зелени площи за обществено ползване. Твърди, че съгласно чл.8 ал.3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост и включва всички елементи на пътя. Твърди, че съгласно чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В случая ответната община не е изпълнила задължението си да осигури безопасно преминаване. Твърди, че от гледна точка на деликтната отговорност, се касае за противоправно бездействие, което ангажира отговорността на общината по чл.49 ЗЗД. Твърди, че отговорността се носи от този, който е възложил на друго лице някаква работа. Твърди, че Общината следва да отговаря за бездействието на работници и служители, на които е възложила дейността по поддържането на пътя. Твърди, че съгласно чл.167 ал.2 т.1 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка и пътните съоръжения. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – О.П. да му заплати претърпените имуществени вреди в размер на 1136 лева в резултат от преминаване през неравности на пътното платно в ******.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който О.П. оспорва предявения иск. Навежда доводи, че не е доказано, че увреждането е настъпило именно в резултат на преминаването през пътен участък с неравности, собственост на О.П. Твърди, че не е ясно къде е местоположението на процесната неравност, нито какви са парамертите и. Твърди, че е напълно неизяснен въпросът за причинно следствената връзка между щетите на пострадалия автомобил и неравносттта на пътното платно. Ответникът твърди, че в исковата молба се сочи, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието  в дъждовно време. Твърди, че при внимателно шофиране при съобразяване със скоростта в градски условия, въпросното ПТП не би настъпило. Поради това твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Твърди, че за щетата не са уведоми своевременно, поради което не е установено дали е имало на място съответна маркировка. Прави искане за поставяне на допълнителни въпроси към експертизата.

В хода на съдебното производство ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявената искова молба.

Ответникът поддържа писмения отговор.

Съдът като прецени  събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Безспорно между страните се установи, че ищецът Г.Л.Ц. е собственик на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с ДКН ***. По делото е приложен от ищеца Протокол за ПТП от 31.07.2018г., в който е отразено, че на същата дата, в 18,00 часа, в ***, на ул.***, пред сградата на „***“, служител на ***Плевен е посетил ПТП. В протокола е посочено, че при движение по пътното платно, поради преминаване през деформирана част от платното и дупки, ответникът като водач на автомобил марка „***“ модел „***“ с ДКН *** реализирал ПТП с настъпили материални щети по автомобила.  Видно от протокола, в същия са отразени координатите, които са получени в таблета на служителя на ПП Плевен.

Установява се от представения по делото протокол, че на 01.08.2018г., ищецът е посетил „***“, при което били констатирани повреди по четирите гуми и изкривявания на две джанти. В протокола е отразено, че гумите не подлежат на ремонт. На същата дата е издадена и фактура за закупени 4 броя гуми, изправяне на джанти, монтаж, демонтаж и балансиране, на обща стойност 1136 лева.

Спорно по делото е дали щетите на автомобила са настъпили в резултат от преминаване през неравност на пътното платно, на кое място и какъв е размера на действителните претърпени от ищеца щети.

За изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване като свидетел И.Н., И.Т. и И.Ц. и назначи съдебно-техническа експертиза.

Установява се от показанията на свидетеля И.Н., че ищецът го потърсил по телефона, за да поиска помощ, тъй като автомобилът му претърпял ПТП. Свидетелят твърди, че посетил мястото, което се намирало след пресечката за ***, зад ***. Пътната настилка била мокра, поради което не могло да бъдат видени дупките на платното. Свидетелят видял, че две от гумите на автомобила били спаднали и той му оставил една резервна гума и си тръгнал. Свидетелят заяви, че на пътя не е имало сигнализация за пътните неравности, а скоро при последното минаване в този участък видял, че имало извършвани ремонти на същия пътен участък. Свидетелят заяви, че гумата която занесъл, ищецът монтирал вдясно.

Установява се от показанията на свидетеля И.Т., след работно време, ищецът му се обадил с молба да му занесе резервни гуми с джанти. Свидетелят заяви, че пътят е бил мокър, дупките около 30-40 см били пълни с вода, били дълбоки и след преминаване през тях, няма шанс автомобилът да остане здрав. Свидетелят твърди, че след този случай много от дупките били запълнени, но след последния сняг се появили нови. Заяви, че предупредителни знаци не е имало. Твърди, че предната лява гума е била сцепена отстрани, а другите две гуми – десните били вече подменени. Свидетелят твърди, че предната   лява гума е била сцепена по външния борд, а джантата е била с леко увреждане, но впоследствие след като била свалена било установено, че вътрешния борд на гумата бил засегнат повече.

Показанията на тези двама свидетели кореспондират помежду си. При така изслушаните свидетелски показания, съдът приема за установено, че при преминаването през първите неравности на платното били увредени първо десните гуми, а по-късно и двете леви гуми.

Така събраните свидетелски показания кореспондират и с показанията на свидетеля И.Ц. - служителят на пътна полиция, посетил местопроизшествието. В показанията си твърди, че при посещението на място е констатирал пътните неравности, като дупките са били не една до друга, а на различно разстояние от тротоара – имало е такива на един метър от тротоара и други на два метра от тротоара, но дупките, които е видял са били в платното, в което се е движил ищеца и са били с остри ръбове. Заяви, че в Протокола за ПТП са отразени Джи-Пи-Ес координатите на мястото на ПТП. Свидетелят  заяви, че в близост до автомобила е констатирал две големи дупки, както и четири повредени гуми с джанти.

По делото вещото лице е изслушано в две заседания, между които вещото лице, заедно със страните и свидетеля изготвил протокола за ПТП са посетили мястото на настъпване на процесното ПТП. От заключението на вещото лице се установява, че на място с координати ширина ***и дължина ***е констатирано частично възстановен участък на пътното платно, в пътната лента, по която се е движил ищеца, с размери на прорязваната част дължина около 18 метра и ширина около 2,80 метра. Установява се от заключението, че на около 35 метра разстояние, отново при ширина ***вещото лице е установило наличие на три участъка  с низходяща денивелация спрямо основната асфалтова настилка с дълбочина между два и шест см, в краищата на които съществуват следи от възстановяване с асфалтова смес с дължини между 65 и 90 см, частично запълнени. Заключението съдържа и снимков материал. Приетата по делото експертиза относно състоянието на пътната настилка, мястото на настъпване на ПТП и механизма на причиняване на щетите кореспондира изцяло със свидетелските показания и писмени доказателства. Вещото лице е установило, че в лентата на движение на ищеца, при координати ш.***и д.***има ремонт на пътното платно, извършен с изрязване и възстановяване на асфалта, а 35 метра преди това, при същата ширина има други видими следи от ремонт на платното.

При така събраните доказателства, съдът приема за установено, че на посочената в протокола дата, 31.07.2018г., в дъждовно време, ищецът е управлявал автомобила си. Съдът приема, че ищецът се е движили с позволената за участъка скорост, а именно до 50 км.ч., като от заключението на вещото лице се установи, че при тази разрешена скорост, биха могли да се получат тези увреждания. При преминаването през пътните неравности, ищецът първоначално е спукал предна и задна десни гуми, които сменил, а 35 метра по напред, при преминаване през други пътни неравности е спукал и леви предна и задна гуми. Наличието на пътни неравности в двете части на лентата за движение на автомобила на разстояние около 35 метра е установено при извършения оглед и макар да не се установи кога тези пътни неравности за запълнени, то и към момента има следи от ремонта на пътната настилка, който е правен чрез рязане на асфалта и частично запълване на дупките. При така възприетата от съда фактическа обстановка, съдът приема за доказан механизма на настъпване на ПТП чрез попадане на автомобила последователно първоначално на десните, а след това и на левите предна и задна гуми в низходяща денивелация с широчина повече от 30 см., дължина повече от поливаната от обиколката на гумата и дълбочина по-голяма от 9 см.

Относно стойността на щетата, съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, неоспорено от страните и счита, че размера на претърпяната от ищеца щета на автомобила е на стойност 539,94 лева.

 При установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена, но във всички случаи подлежи на възстановяване, само ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Както бе посочено по-горе, за да получи защита увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо едновременно да се обсъдят като налични и конкретни за случая следните предпоставки:

Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или бездействие. Този елемент е налице в случая под формата на бездействие – неотстраняване на неравност по пътното платно. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно чл.31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В същия закон в §1, т.14 от ДР е дефинирано и понятието „поддържане на пътищата” – дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване и водене на техническа отчетност на пътищата. Разпоредбата на чл.167, ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, за което чл.167, ал.2 от ЗДвП предвижда служби за контрол, определени от кметовете на общините, които да контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка. В случая ответникът е възложил на „***“ ЕООД  извършване на текущ ремонт на отделни участъци на ул.“***“, което се установява от приложеното от ответника писмо на лист 47 от делото. На ищеца са причинени вреди от бездействието на лицата, на които О.П. е възложила дейността по поддържане на пътя, т.к. именно на пътя е имало пътни неравности, през преминаването на които автомобилът е претърпял щети. Не са наведени твърдения, че дупката е била обозначена по някакъв начин, каквато е била другата възможност за изпълнение на задълженията на ответника, така че да е могло да се предотврати настъпването на вредите за ищеца.

Противоправността на бездействието на ответника се състои именно в неизпълнението на посочените по-горе императивни разпоредби на Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата, относно поддържането на общинския път.

Налице е причинна връзка между неизпълнението на задълженията по посочените законови разпоредби от страна на лицата, определени от О.П. и причинените на ищеца щети по автомобила, тъй като ако те бяха изпълнени, не би имало пътни неравности. Причинната връзка е доказана и от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, от която се установява, че щетите по четирите гуми са именно в резултат на преминаване през неравности на пътното платно.

С оглед изводите на съда за наличие на вреда на ищеца, причинена от бездействие от страна на определените от О.П. лица за поддържане на пътищата, причинно-следствена връзка между бездействието и вредата, обективната отговорност по чл.49 от ЗЗД, изключваща изследването на елемента вина, съдът намира, че предявения иск за имуществени вреди е основателен и доказан до сумата от 539,94 лева като за разликата до 1136,00 лева се явява недоказан. Възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца – т.е. виновно и противоправно действие на ищеца, че е управлявал автомобила с неподходящи гуми и причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди, е недоказано, тъй като в заключението си вещото лице установи, че и с този вид гуми може да се управлява процесния автомобил.

По делото ищецът е представил списък с разноски в размер на 430 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение, 50 лева държавна такса, 50 лева за депозит за вещо лице и 30 лева за призоваване на свидетел.

Разноските на ответника са за юрк възнаграждение и експертизи. Като прецени, че делото е разгледано в три съдебни заседания, в които и двете страни са взимали активно участие, то съдът счита, че юрк.възнагаждение на ответника следва да се определи в размер на 300 лева юрк възнаграждение. Разноските на ответника са и за 250 лева за съдебно-автотехнически експертизи.

          Съобразно отхвърлената и уважена част на иска, разноските на ищеца са в размер на 204,37 лева, а на ответника – 288,58 лева.

           Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

           ОСЪЖДА, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, О.П. Булстат: ***, адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ Г.Л.Ц. с ЕГН ********** ***, сумата от  539,94 лв., представляваща причинени имуществени вреди на лек автомобил „***“ модел „***“ с рег.№ ***, собственост на ищеца, претърпени от преминаване през пътна неравност на улица, собственост на О.П. и стопанисвана от нея, ведно  със законната лихва върху тази сума,  считано от 31.07.2018г. до окончателното изплащане като за разликата до 1136 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК О.П. Булстат: ***, адрес: ***, ***  ДА ЗАПЛАТИ Г.Л.Ц. с ЕГН ********** ***,  сумата от 204,37 лв., представляваща деловодни разноски.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК Г.Л.Ц. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на О.П. Булстат: ***, адрес: ***, ***  сумата от 288,58 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.       

 

   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :