РЕШЕНИЕ
№............./.............2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1457 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Алдо луксори” ЕООД, представлявано от управителя Д.С.А.,
срещу ревизионен акт № Р-03000318004001-091-001/08.02.2019 г. на органите по
приходите при ТД на НАП – Варна в потвърдената му с решение № 63/03.05.2019 г. на
директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП част, с която на дружеството
са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. и
за изтекли до издаването на ревизионния акт лихви върху тях, както следва: за
2016 г. – корпоративен данък в размер на 15 727 лв. и мораторна лихва
3 039, 16 лв. и за 2017 г. – корпоративен данък 35 365, 53 лв. и
мораторна лихва 3 171,45 лв. По съображения, че не са били налице
предпоставки за преминаване към особения ред на ревизия по чл. 122 ДОПК и че
незаконосъобразно при определяне на данъчната основа по този ред приходната
администрация е извършила и за двете години намаление на декларираните от
данъчно задълженото лице разходи в годишните данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО с
непризнатите за данъчни цели осчетоводени разходи за външни услуги като за 2017
г. незаконосъобразно е увеличила и размера на приходите чрез установен
извънреден приход в резултат на извършена корекция на разхода за наем, формиран по издадените от „Болкан Ритейл
Холдинг” ЕООД кредитни известия № 118/28.07.2017 г. и № 134/20.09.2017 г., се
иска ревизионният акт да бъде отменен в обжалваната част като на жалбоподателя
се присъдят и сторените по делото съдебни разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се поддържа от пълномощника на„Алдо луксори” ЕООД
адвокат И.С. и се оспорва от ответника - директор на Дирекция „ОДОП” – Варна
при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му юрисконсулт Г.Е., която претендира при
отхвърляне на оспорването в полза на Дирекция „ОДОП” – Варна да се присъдят и съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на процесуалната
допустимост на жалбата съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното по нейната основателност:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318004001-020-001/11.07.2018
г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000318004001-020-002/19.10.2018 г. на ревизиращ екип в състав К. Г. Е.-И. /ръководител на
ревизията/ и З. Н. Ж. е възложено извършването на ревизия на ДЗЛ „Алдо луксори”
ЕООД за установяване на задълженията му за
корпоративен данък по ЗКПО за периода 27.05.2016 г. - 31.12.2017 г. и за данък върху добавената стойност по
ЗДДС за периода
17.11.2016 г. – 31.12.2018 г., със срок за извършване на ревизията - 20.12.2018 г. /л. 1-16/. За извършената ревизия ревизиращият екип е издал ревизионен
доклад № Р-03000318004001-092-001/03.01.2019 г.,
връчен по електронен път на задълженото лице на 11.01.2019 г./л.1087-1173/, срещу който не са подадени възражения
по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизията е приключила с издаден от лицето, възложило ревизията, и от ръководителя на ревизията ревизионен акт № Р-03000318004001-091-001/08.02.2019 г., с който в частта по ЗКПО на ревизираното лице „Алдо луксори” ЕООД са установени задължения, както следва: за 2016 г. – корпоративен данък в размер на 15 727 лв. и мораторна лихва 3 039, 16 лв. и за 2017 г. – корпоративен данък 35 365, 53 лв. и мораторна лихва 3 171,45 лв.
Направените фактически констатации въз основа на приложения по ревизионната преписка доказателствен материал сочат, че ревизионното производство е проведено без допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, от компетентни за това органи и е финализирано с издаването на ревизионен акт също от компетентни органи.
При ревизията е установено, че през 2016 г. и 2017 г. основната икономическа дейност на „Алдо Луксори“ ЕООД е извършване на търговия на дребно с код 4711 - в неспециализирани магазини, предимно за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Според писмените обяснения на ревизираното лице в периода юли 2016 г. – 10.07.2017 г. то е стопанисвало търговски обект супермаркет „Алдо Луксори“ в к.к.”Слънчев бряг” - до автомивка ”Луксор” /л. 104/ като продажбите в него са отчитани чрез шест броя касови апарати.
В резултат на извършените административно-производствени действия ревизиращият екип е констатирал, че в ревизирания период в счетоводството на „Алдо луксори” ЕООД не е извършвано аналитично счетоводно отчитане на придобиването и отписването на стоките и на направените разходи като самото счетоводство не осигурява всеобхватно хронологично регистриране на стопанските операции и не дава възможност за получаване на аналитична информация за тях. Установено е, че представените счетоводни регистри „Журнал на сметка“ /л. 277-319/, месечни оборотни ведомости от 27.05.2016 г. до 31.12.2016 г. /л. 106/, от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. /л. 107/ и от 01.01.2018 до 31.05.2018 г. /л. 108/ и кореспонденции по сметки /л. 109-122/, не осигуряват всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции като от тях не се получава аналитична и обобщена счетоводна информация. Констатирано е, че е извършвано счетоводно отчитане на недостатъчно идентифицирани сделки, каквито са тези за придобитите стоки от съконтрахента „Алдо Ритейл“ ЕООД, както и необосновани разходи по фактури от „Алдо Холдинг“ ЕООД /през 2016 г./ и от „Алдо Супермаркетс“ ЕООД /през 2017 г./, с което е нарушен чл. 9, т. 2 от ЗСч. Установено е, че предоставените от ревизираното лице първични документи /фактури за покупки на стоки през 2016 г. и 2017 г./ не съдържат задължителните реквизити по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСч вр. чл. 4, ал.1 и ал. 2 от ЗСч, за да са в състояние да обосноват документален разход по смисъла на чл. 10, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО. Въз основа на проверените при ревизията документи е изведен извод, че финансовите отчети на ревизираното лице не представят вярно и честно имущественото и финансовото му състояние и финансовите резултати от дейността му. Вследствие на всичко това е обобщено крайно заключение, че в счетоводството на „Алдо луксори” ЕООД са използвани документи, несъответстващи на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСч, като то не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане - предпоставка по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за преминаване на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК, за което на ревизираното лице е било връчено Уведомление по чл. 124 ал.1 от ДОПК № Р-0З000З18004001-113-001/ 28.11.2018 г. /л. 461-463/.
Тези изводи на ревизиращия екип се подкрепят изцяло от приобщеното към доказателствения материал по делото заключение на основната ССчЕ /л.79 – 85/. При проверка в счетоводството на дружеството вещото лице е установило, че складовият софтуер, в които се заприходяват закупените стоки, не е програмно свързан със счетоводния софтуер с директен експорт на данни, а се води отделно. Посочило е в т. на заключението, че изследваните от него фактури № 59/30.12.2016 г.; № 60/30.12.2016 г.; № 87/30.05.2017 г.; № 91/30.06.2017 г.; № 160/31.07.2017 г. и № 267/28.12.2017г. с издател „Алдо Ритейл” ЕООД не съдържат наименование на стоките нито натуралното и стойностното им изражение, а единствено записан предмет „стоки, съгласно опис” като в прикачения към всяка от тях опис са включени много на брой фактури с различни дати на издаване и от различни доставчици. Поради това вещото лице е посочило, че не би могло да се даде еднозначен отговор на въпроса дали са заприходени в складовия софтуер по вид, количество и стойност стоките предмет на горните фактури. При извършената на принципа на случайната извадка детайлна проверка на някой от фактурите, включени в описите към обследваните от експертизата шест броя фактури от издателя „Адо Ритейл” ЕООД, е установено, че в складовия софтуер стоките са отразени по видове, количество, единична цена, стойност и доставчик, но не са обобщени като стоки, доставени по фактури № 59/30.12.2016 г.; № 60/30.12.2016 г.; № 87/30.05.2017 г.; № 91/30.06.2017 г.; № 160/31.07.2017 г. и № 267/28.12.2017г. - всички с издател „Алдо Ритейл” ЕООД. Същевременно на вещото лице не е предоставена информация за стоките точно по тези фактури, от която да е видно, че сборът на всички стоки по вид, количество и стойност формира общата данъчна основа по ДДС и общата стойност на тези фактури. Според вещото лице от представения складов софтуер не се установява наличието на аналитична информация за движение на стоките по отделни артикули от заприхождаването им, изписването им и наличността им към края на периода. Извлечената от складовия софтуер информация е отделно за доставките и отделно за продажбите, а не едновременно покупка на стоки, продажба на стоки и остатък наличност на стоки, така че да може да се проследява цялото им движение от входа до продажбата. Констатацията на вещото лице е подкрепена с Приложение № 1 към заключението /л. 85/. При направените проверки експертизата е установила, че няма съответствие на общите обороти по сметка 304 в счетоводството на дружеството с общите стойности на получените, продадените и наличните стоки по доставна стойност към края на 2016 и 2017 година, отразени в складовия софтуер, като установеното несъответствие за двете години е както по отношение на стойността на доставените стоки, така и по отношение на стойността на продадените стоки, изписани по доставна стойност, и съответно и на крайните остатъци като наличност на стоки към края на годината. Въз основа на направените проверки вещото лице е дало крайно заключение, че в счетоводното отчитане не е спазен принципът за текущо начисляване, изискващ сделките да се признават в момента на възникването им, като счетоводството на ревизираното лице не дава възможност за безспорно определяне на счетоводния резултат за периода, който е основа за определяне на данъчния финансов резултат и за облагането с корпоративен данък. Индикаторите за нарушение на основни счетоводни принципи и изисквания водят според вещото лице до съмнение за наличието на вярно и честно представяне на финансовото и имущественото състояние на дружеството за изследвания период на 2016 г. и 2017 г. В подкрепа на тези изводи експертът се е позовал отново на проверените фактури по т. 1 на заключението, с които не е спазено изискването за хронологично регистриране на стопанските операции като фактурите са с дати от края на годината, а включват покупки на стоки от различни периоди и с широк диапазон от време. Като пример са цитирани фактура № 59/30.12.2016 г., включваща опис на фактури с дати на издаване м.06 и м. 07 на 2016 година и фактура № 60/30.12.2016 г, включваща опис на фактури с дати на издаване м.08; м.09, м. 10 и м.11 на 2016 г. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на „Алдо луксори” ЕООД не е заведена аналитична отчетност на стоките като аналитичността е организирана извънсчетоводно в складов модул при липсата на съответствие на данните между двете системи, което се подкрепя от таблицата за разликите в т. 4 на заключението. Посочило е, че не е спазен принципът за текущо начисляване, който изисква сделките да се признават в момента на тяхното възникване.
При изграждане на фактическите констатации по делото съдът кредитира изцяло основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза като обективно и компетентно дадено и подкрепено от вещото лице при изслушването му в с.з. на 12.05.2020 г. Следва да се отбележи, че в същото заседание заключението е приобщено към доказателствения материал без каквито и да било възражения и от двете страни.
При съобразяване на констатациите на вещото лице в основното заключение на ССчЕ по делото с основание може да се заключи, че законосъобразно приходната администрация е преминала към ревизия по чл. 122 ДОПК,тъй като обосновано е приела, че в случая са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122 ал. 1 т. 4 ДОПК в хипотезата на водено от ревизираното лице счетоводство, недаващо възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
При този ред на провеждане на ревизията, след като наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 ДОПК е подкрепено със събрания доказателствен материал /в случая се има предвид основанието по чл. 122, ал. 1, т 4 от ДОПК/, се размества съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствената тежест като фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, от което следва че изцяло в тежест на жалбоподателя е да ги обори по делото посредством провеждането на пълно доказване.
За да определят дължимия от „Алдо луксори” ЕООД корпоративен данък при условията на извършвана ревизия по реда на чл. 122 – 124 ДОПК, органите по приходите са анализирали всички относими към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 т. 1-16 от ДОПК като резултатите от анализа им за 2016 г. са обективирани от стр. 8 до стр. 27 на ревизионния доклад, а за 2017 г. – от стр. 27 до стр. 40 на ревизионния доклад.
Относно
установеното задължение за корпоративен данък за 2016 г.:
При определяне по реда на чл. 122 от ДОПК на данъчната основа за 2016 г. приходните органи са приели декларирания от ревизираното лице в годишната му данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО размер на приходите от 925 117, 56 лв. от регистрирани чрез ЕКАФП продажби на дребно на хранителни стоки, цигари и стоки за бита в периода 27.05.2016 г. – м. октомври 2016 г. /л. 1159, 1147 и 1148/. Същевременно предвид факта, че от регистър „Журнал на сметка” за сметка 304 „Стоки” не става ясно кои са основанията за дебитните обороти и кои са фактурите от доставчика „Алдо ритейл” ЕООД /което е установява и от основното заключение на ССчЕ/, ревизиращите са приели, че липсват доказателства относно документалното основание за кредитиране на сметката в общ размер на 596 774 лв. /л. 296/. Поради това при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък са съобразили средната надценка, определена като съотношение между декларираните от данъчно задълженото лице данни, отчетната стойност на продадените стоки през 2016 г. /596 774 лв./ и нетните приходи от продажбите за периода /925 117, 56 лв./ - л. 1148.
Като се посочи, за формирането на различни от направените от приходната администрация фактически изводи тежестта за доказване по делото се носи от жалбоподателя, предвид оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК.
Същевременно приходната администрация е извършила корекция в декларираните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО разходи за годината в размер на 901 128, 03 лв., които са намалени с непризнатите за данъчни цели при ревизията осчетоводени разходи за външни услуги в размер на 157 270 лв. като са определени разходи в размер на 743 858, 93 лв. /стр. 27 от ревизионния доклад/. По този начин по реда на чл. 122 – 124 ДОПК ревизиращите са определили за 2016 г. данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 181 258,63 лв., представляваща разликата между декларираните от дружеството приходи в размер на 925117, 56 лв. и установените при ревизията разходи от 743 858,03 лв. След приспадане на реално внесения от лицето корпоративен данък от 2 398, 86 лв., е установен дължим остатък за внасяне в размер на 15 727 лв., върху който са начислени дължимите лихви за просрочие до момента на издаването на ревизионния акт в размер на 3 039,16 лв.
Произходът на непризнатите за данъчни цели при ревизията и осчетоводени от ревизираното лице разходи за външни услуги в размер на 157 270 лв. е от фактурирана сума по фактура № **********/31.12.2016 г. с издател „Алдо Холдинг“ ЕООД и с вписан предмет на доставката „По договор за търговска марка“ /л. 208/. Установено е, че същата е отразена в счетоводството на „Алдо луксори” ЕООД със счетоводен запис от 31.12.2016 г. в с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ /стр. 290/. Във връзка с фактурата ревизираното лице е представило след поискване Лицензионен договор за търговска марка от 14.06.2016 г. със страни „Алдо Холдинг“ ЕООД, лицензодател и „Алдо луксори“ ЕООД, лицензополучател, според т. 1 на който лицензодателят предоставя на лицензополучателя неизключителен лиценз за използването на търговската марка върху или във връзка с продуктите в Република България, както и върху опаковъчни, промоционални и рекламни материали, свързани с това /л. 332 – 337/. За лицензодателя „Алдо Холдинг“ ЕООД договорът е подписан от управителя Д.С.А. /управител съгласно адресната част на жалбата и съгласно актуалното извлечение от Търговския регистър, л. 8 от делото, и на „Алдо луксори” ЕООД/, а за лицензополучателя „Алдо луксори“ ЕООД - от управителя Д. Й. Й.. От извършената в ревизионното производство проверка в информационния масив на НАП на лицензодателя по договора „Алдо Холдинг" ЕООД ревизиращите са установили, че за 2016 г. дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не е декларирало приходи, в т.ч. и от продажба на услуги на лицензополучателя „Алдо луксори“ ЕООД, като тези факти не са опровергани при насрещната проверка на „Алдо Холдинг“ ЕООД /л.605-627/. Същевременно според получената от Патентното ведомство на Република България информация няма вписани лицензионни договори за преотстъпване права за ползване на търговска марка с лицензополучател „Алдо Луксори" ЕООД /л. 534 и 604/. Горните обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на съдебното производство.
При тези данни съдът намира,че съответно на закона в ревизионното производство приходните органи не са признали за данъчни цели осчетоводени от ревизираното лице разходи за външни услуги в размер на 157 270 лв. по фактура № **********/31.12.2016 г. с издател „Алдо Холдинг“ ЕООД.
Подписаният между лицензодателя и лицензополучателя лицензионен договор от 14.06.2016 г. сам по себе си не е в състояние да породи целените в правната сфера на лицензополучателя права върху търговската марка със съдържанието й по чл. 13 от Закона за марките и географските означения /отм. ДВ, бр.98/13.12.2019 г./ и оттук да послужи като основание за оправдаване на извършените от него и осчетоводени разходи по фактура № **********/31.12.2016 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМГО /отм./ правото върху търговската марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявлението за това, от което недвусмислено следва, че макар да възниква със задна дата от момента на подаване на заявката, задължително и необходимо условия за пораждането му в правната сфера на титуляра е неговата регистрация. Тя се осъществява в производство по чл. 32 – 38ж от ЗМГО /отм./ и е резултат от сложен фактически състав, чието начало се поставя със заявката за регистриране и се финализира с взетото по нея решение на специализиран държавен орган по чл. 38ж ал. 1 ЗМГО /отм./. Във вложения по-горе смисъл на разбирането за търговска марка следва да се съобрази и Директива № 89/104/ЕИО, според която регистрацията на търговската марка в рамките на Общността следва да се възприема като единствен способ за придобиването й, както и чл. 6 на приетия Регламент (ЕО) № 207/2009 г. на Съвета. Поради това следва да се прави разлика между понятията фактически притежател на търговската марката и собственик на марката като само във втория случай е налице юридически гарантирана защита при използването й в търговската дейност на носителя.
Относно
установеното задължение за корпоративен данък за 2017 г.:
При определянето по реда на чл. 122 от ДОПК на данъчната основа за 2017 г. приходните органи са приели декларирания от ревизираното лице в годишната му данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО размер на приходите от 880 880, 87 лв., който са увеличили с установения от тях извънреден приход като резултат от извършената корекция на разхода за наем през 2017 г. в размер на 84 540, 86 лв., формиран по кредитно известие № 118/28.07.2017 г. и по кредитно известие № 134/20.09.2017 г. с издател и на двата документа „Болкан Ритейл Холдинг" ЕООД. Установено е, че двете кредитни известия се отнасят за осчетоводения от „Алдо луксори” ЕООД разход за наем от 2016 г. за ползването на търговски обект – супермаркет по сключен с „Праймлайф България” ЕООД /преименуван на „Болкан Ритейл Холдинг" ЕООД/ договор за наем от 01.06.2016 г., по който през 2016 г. на наемателя „Алдо луксори” са издадени и счетоводно отразени при него по сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги” общо шест фактури с данъчна основа 95 926,89 лв. и начислен ДДС в размер на 19185,38 лв. като всички фактури, изключая фактура № 59/01.12.2016 г., са счетоводно отразени в счетоводството на „Алдо луксори” ЕООД в сч.с/ка 602 „Разходи за външни услуги" със стойността на данъчната основа и с начисления по тях ДДС, тъй като едва считано от 17.11.2016 г. „Алдо луксори“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, поради което преди този момент не е имало право на ползване на данъчен кредит за извършените към него доставки на услуги. Предвид момента на регистриране на дружеството по ЗДДС /17.11.2016 г./, единствено фактура № 59/01.12.2016 г. е отразена счетоводно в сч. с/ка 602 „Разходи за външни услуги” само с данъчната основа без начисления по нея ДДС, за който ревизираното лице е имало правото на възстановяване на данъчен кредит. При ревизията е констатирано, че издадените през 2017 г. две кредитни известия некоректно са отнесени през същата година в сч. с/ка 602 „Разходи за външни услуги” само с данъчната основа, без начисления ДДС, въпреки че по фактурите, към които са издадени кредитните известия, ревизираното лице не е имало правото да ползва данъчен кредит и поради това през 2016 г. те са били осчетоводени като разходи с цялата им стойност /данъчна основа плюс ДДС/. Поради това правилно по същия начин /с данъчна основа и ДДС/ сторнирането на разходите на основание двете кредитни известия е отчетено като извънреден приход на дружеството в посочения от ревизиращите размер. В тази част съдът не кредитира заключението на допълнителната ССчЕ по т. 1, тъй като се установява несъответствие между формулирания въпрос и отговора на вещото лице, което обуславя и неговата неяснота, още повече че в с.з. на 16.12.2020 г. вещото лице заявява, че няма спомен какво е основанието за издаване на кредитните известия, които би следвало да е проверило.
Наред с това при ревизията е направена корекция и в декларираните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО разходи за годината като приходните органи са ги намалили и с непризнатите за данъчни цели при ревизията разходи за външни услуги в размер на 320 000 лв., осчетоводени на 12.05.2017 г. по сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги”, без представен за счетоводното записване първичен счетоводен документ. От проверените при ревизията документи е установено, че осчетоводяването на сумата от 320 000 лв. е въз основа на сключен на 11.05.2017 г. лицензионен договор за търговска марка между „Алдо Супермаркетс" ЕООД, лицензодател, и „Алдо луксори" ЕООД, лицензополучател, по силата на който страните са се споразумели лицензодателят да предостави на лицензополучателя неизключителен лиценз за използването на Търговската марка върху или във връзка с продуктите в Република България, както и върху опаковъчни, промоционални и рекламни материали, свързани с това /л.298- 303/. Както и при сключения между „Алдо Холдинг“ ЕООД и „Алдо луксори“ ЕООД лицензионен договор за търговска марка от 14.06.2016 г., и тук Патентното ведомство е предоставило на ревизиращите информация, че не са налични данни за вписани лицензионни договори за преотстъпени права за ползване от лицензополучателя „Алдо Луксори“ ЕООД /л. 534 и 604/, което се явява основно изискване съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗМГО за действието на лицензионния договор спрямо третите лица. Същевременно и тук от проверките в информационния масив на НАП е установено, че лицензодателят „Алдо Супермаркетс“ ЕООД не е подавало за 2017 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО като не е декларирало приходи, в това число и от продажба на услуги на „Алдо луксори“ ЕООД. От данните в Търговския регистър е установено, че за 2017 г. представляващият „Алдо супермаркетс” ЕООД е подал декларация, че през годината дружеството не е извършвало дейност по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР ЗСч /л. 1138/. Поради изложените в предходната част на мотивите съображения съдът намира, че и тук съответно на закона в ревизионното производство не са били признати за данъчни цели осчетоводените от ревизираното лице разходи от 320 000 лв. за външни услуги по сч. сметка 602 по сключения с Алдо Супермаркетс" ЕООД лицензионен договор за търговска марка. И в тази част констатациите на приходната администрация не са оборени от жалбоподателя в хода на съдебното производство.
Предвид изложеното следва да се приеме, че правилно при извършване на горните корекции в декларираните от ревизираното лице приходи и разходи за годината приходната администрация е определила по реда на чл. 122 ДОПК и данъчната основа от 353 655, 30 лв. за облагане с корпоративен данък на „Алдо луксори” ЕООД за 2017 г., представляваща разлика между установените при ревизията приходи от 965 421, 83 лв. и установените разходи от 611 766, 53 лв. като въз основа на това е определила дължимия от дружеството корпоративен данък от 35 365, 53 лв. и е начислила върху него мораторна лихва от 3171, 45 лв.
Поради неоснователността на жалбата тя следва да се отхвърли като съгласно чл. 161 ал 1 ДОПК на Дирекция „ОДОП” – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 249, 09 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алдо луксори” ЕООД, представлявано от управителя Д.С.А., срещу ревизионен акт № Р-03000318004001-091-001/08.02.2019 г. на органите по приходите при ТД на НАП – Варна в потвърдената му с решение № 63/03.05.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП част, с която на „Алдо луксори” ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. и за изтекли до издаването на ревизионния акт лихви върху тях, както следва: за 2016 г. – корпоративен данък в размер на 15 727 лв. и мораторна лихва 3 039, 16 лв. и за 2017 г. – корпоративен данък в размер на 35 365, 53 лв. и мораторна лихва 3 171,45 лв.
ОСЪЖДА„Алдо луксори” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция ”ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 249, 09 лв. за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: