РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 679
гр. Пловдив, 23.03. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Д. Й. и участието на
прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ,
като
разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА КНАХД № 131 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от П.П.П., ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.М.У.-К., против
Решение № 2055 от 16.11.2017 г. на Районен съд гр. Пловдив, VІІ н.с.,
постановено по АНД № 1755 по описа на същия съд за 2017 г., потвърждаващо Наказателно постановление
(НП) № 17-1030-000212 от 26.01.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 120 лв. за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Твърди се, че районният съд
неправилно не е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства, както и
събраните такива в хода на производството за допуснати процесуални и
материалноправни нарушения при съставяне на атакуваното наказателно
постановление. Иска се решението на районния съд и НП да бъдат отменени.
3. Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР гр.
Пловдив сектор ПП, не взема конкретно становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба, предявена от П.П.П., ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.М.У.-К.,
срещу НП № 17-1030-000212 от 26.01.2017 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР гр.
Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 120 лв. за
нарушение по чл. 23, ал. 1от ЗДвП.
НП
е издадено въз основа на АУАН № Г914188 от 16.01.2017
г., съставен от Г.П.Д.– младши автоконтрольор при
сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На
16.01.2017 г., около 19.15 часа в гр. П. на бул. “***.
е управлявал товарен автомобил „** 500“ с рег. № *** собственост на П.Т.С., като поради неспазване на необходимото разстояние от
движещият се пред него лек автомобил “О.” с рег. № *** го блъска, в
следствие на удара отскача и се удря в спиращ отпред лек автомобил “Т.” с рег.
№ *** и допуска ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил чл. 23, ал. 1
от ЗДвП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7.
За да потвърди процесното НП районният съд е приел, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му административно нарушение по чл. 23,
ал. 1, вр.
с чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, като при
издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
ІV. За правото:
8. Като
е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни
мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Във връзка с доводите наведени в
касационната жалба, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни, е
необходимо да бъде съобразено следното:
Според
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Наред
с това, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Тълкуването
на цитираните разпоредба налага да се приеме, че скоростта и начина на
движението е въпрос на лична преценка и избор на всеки един водач
на МПС, но при съблюдаване на ограниченията и рамките поставени от Закона за
движение по пътищата (в частност чл. 20 – чл. 24а от закона). При това положение,
в случаи от категорията на процесния, за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача на превозното средство по
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, достатъчно е същият да не е съобразил скоростта си и
начина на движение (с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост, не се е движил
на необходимото разстояние от останалите участници в пътното движение), в резултат на което,
поради невъзможността му да спре пред всяко предвидимо препятствие, е станал
причина за възникване на пътно-транспортно произшествие. В този смисъл какви
конкретно са били атмосферните условия в момента на инцидента са обстоятелства
ирелевантни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Разпоредбата
на чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за лицата, които поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причинят пътнотранспортно произшествие,
освен ако деянието не съставлява престъпление. Наложеното административно
наказание е в предвидените законови параметри, наложено е почти в минималния
предвиден в закона размер (който
е 100 лв., а наложената глоба е в размер на 120 лв.), което се явява достатъчно за
постигане целите на административните наказания съгласно чл. 12 от ЗАНН.
10. При това положение следва да се
приеме, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление
против П., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
11. Изложеното до тук налага да се приеме,
че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не
се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2055 от 16.11.2017
г. на Районен съд гр. Пловдив, VІІ н.с., постановено по АНД № 1755 по описа на
същия съд за 2017 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.