РЕШЕНИЕ№335
гр. Видин, 05.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в открито
съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 92 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди и чл. 86 от ЗЗД от
ищеца М.Л.Д. против Прокуратурата на Република България.
В исковата молба се
твърди, че с присъда № 12 от 14.12.2016г. по НОХД № 235/2016г. на РС – Кула
ищецът е бил признат за невинен по повдигнатото му от РП – Кула обвинение по
чл. 343, ал. 3 от НК. С решение по ВНОХД № 2/2017г. на ОС – Видин, образувано
по протест на РП – Кула, постановената от РС – Кула присъда била потвърдена.
Ищецът
твърди, че в резултат на повдигнатото му обвинение и продължилото повече от
година наказателно производство, включително съдебно производство на две
инстанции, е претърпял неимуществени вреди, както следва: бил притеснен,
уплашен, несигурен в бъдещето си, заплашван от затвор, обиден от обвинение в
нещо, което не бил извършил, засегнати били честта и достойнството му,
засегнато било доброто му име в обществото и сред приятелите му, известени за
водения наказателен процес, тъй като по делото били разпитани много свидетели
от родното му с. Чичил. Посочените неимуществени вреди ищецът оценява на сумата
от 20 000 лева.
Ищецът
твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 1000лв. за адвокатско
възнаграждение за защита в съдебното и досъдебното производство.
Иска се
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 21 000 лв., от които 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди
и 1000 лв. – имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва от 01.03.2017г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Сочи се, че срещу ищеца не е било водено наказателно производство за
престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК, както се твърди в исковата молба, а за
деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК. Поддържа се, че не са налице доказателства,
които да установяват действително претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Искът за неимуществени вреди, освен по основание, се оспорва и по размер, като
се твърди, че претенцията е силно завишена с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Ищецът имал предходни осъждания, което сочело на по-нисък интензитет на
търпените вреди.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното НОХД № 235/2016г. на РС
– Кула, ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 39/2016г.
на РУ на МВР - Кула, прокурорска
преписка № 35/2016г. на РП – Кула, на 04.08.2016г. за престъпление по чл. 354а,
ал. 3, предл. II, т.
1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 17.11.2016г.
против ищеца е внесен обвинителен акт в Районен съд – Кула за същото престъпление.
Образувано е НОХД № 235/2016г., по което с присъда № 12/14.12.2016г.
обвиняемият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение –
за това, че на 24.02.2016г. в с. Чичил, общ. Кула, обл. Видин, в имот –
стопанска постройка, находяща се в с. Чичил, на ул. „Осма“ № 2, който имот е
ползван и стопанисван от М.Л.Д., без надлежно разрешително, което се изисква по
чл. 32, ал. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
държал високорискови наркотични вещества – 2 бр. растения от рода на конопа –
конопени храсти, с височина от 150 см. до 190 см., с общо нетно тегло в сухо
състояние 99,87 гр. и с процентно съдържание на тетрахидрокарабинол 2,5 %, на
стойност 599,22 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. II, т. 1 от НК. Присъдата е протестирана от РП
– Кула и е потвърдена от Окръжен съд – Видин с Решение № 29/13.03.2017г. по
ВНОХД № 2/2017г.
По делото е представена и приета справка за
съдимост на ищеца от 21.02.2019г., от която е видно, че същият е осъждан по
НОХД № 105/2004г. на РС – Кула за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 4 от НК и по НОХД № 351/2009г. на РС – Видин за
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. I, алт. I и предл. II, алт. I, б. „а“, предл. II вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. II вр. чл. 342, ал. 1 и с чл. 129, ал. 1 вр.
ал. 2 от НК. С протоколно определение от 06.10.2015г. по ЧНД № 862/2015г.,
влязло в сила на 13.10.2015г., Видинският районен съд е допуснал реабилитация
на осъдения М.Л.Д. по присъди по НОХД № 105/2004г. на РС – Кула и НОХД №
351/2009г. на РС – Видин.
Разпитан е един свидетел на ищеца.
Свидетелят Любомир Красимиров Войков
установява, че ищецът е преживял тежко повдигнатото му обвинение. След делото
се променил, страхувал се и казвал, че не е направил нищо и го изкарват
престъпник. Когато се срещали, говорел само за присъда. След приключване на
делото работил като охранител. В края на м. май 2019г. напуснал работа и
тръгнал за чужбина. Казвал, че заминава, защото хората го мислят за престъпник
и не искал да живее в България.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съобразно цитираната
разпоредба отговорността на държавата е ангажирана за вреди, които са причинени
на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За възникване на
отговорността са необходими две предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца
за извършване на престъпление и оправдаването му по повдигнатото обвинение с
влязла в сила присъда. Тази отговорност е следствие от отговорността на
Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обвинението по наказателни дела,
както и от задължението да доказва и установява пред съда виновността на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Съдът намира, че са налице всички елементи на
фактическия състав. От една страна, налице е повдигане на обвинение и
поддържането му с внесения обвинителен акт, с който е ангажирана наказателната
отговорност на ищеца за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. II, т. 1 от НК. От друга страна, налице е
оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда 12/14.12.2016г. по НОХД № 235/2016 на РС – Кула. Предвид
обстоятелството, че по повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил
оправдателна присъда, същото следва да се прецени за незаконно.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. С исковата молба се претендират както имуществени, така и
неимуществени вреди.
По имуществените вреди:
Относно претендираните имуществени вреди в
размер на 1 000,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение:
Видно от приложения договор за правна защита
и съдействие от 04.08.2016г. и пълномощно, ищецът е ангажирал защитник по
пълномощие в наказателното производство, на когото е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение,
заплатени във връзка със защитата по воденото наказателно производство не
подлежат на присъждане в неговите рамки при оправдателна присъда по реда на НПК
и съставляват имуществена вреда, претърпяна вследствие незаконното обвинение в
извършване на престъпление. В този смисъл претенцията за обезщетение в размер
на 1 000,00 лева за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за упълномощения защитник в наказателното производство, се явява
частично основателна и следва да бъде уважена за сумата от 500 лева, като искът
в останалата част до пълния претендиран размер от 1000,00 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По неимуществените вреди:
Твърди се от ищеца, че причинените му неимуществени
вреди се изразяват в негативни емоционални преживявания и притеснения в
резултат на повдигнатото обвинение в тежко умишлено престъпление, по което
знаел, че е невинен.
Съдът намира, че в настоящото производство е
налице причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на
ищеца, т.е. между воденото срещу Д. наказателно производство и настъпилите
неимуществени вреди.
Наказателното преследване по обвинение в
извършено престъпление сам по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ
негативно въздействие върху преследвания, свързано обичайно с притеснения от
изхода на производството. В случая, ищецът е ангажирал гласни доказателства,
посредством показанията на свид. Войков, относно наличието на причинно -
следствена връзка между негативните емоционални преживявания и воденото
наказателно производство. Според посочения свидетел, ищецът е преживял тежко
повдигнатото му обвинение.
Не се твърдят от ищеца и не се установяват от
показанията на разпитания свидетел болки и страдания, които да са извън
обичайните за лице в такова положение и които да са специфични с оглед
личността на увредения, неговата среда или обществено положение.
Съдът намира, че ответникът дължи обезщетение
на ищеца, като при определяне размера на същото следва да се изхожда, както от
общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по
справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата
на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до
вредите, „които са пряка и непосредствена последица от увреждането“. В
настоящия случай съдът съобразява продължителността на воденото наказателно
производство срещу ищеца – от 04.08.2016г. - когато е привлечен като обвиняем,
до 13.03.2017г. – датата на влизане в
сила на оправдателната присъда; проведените 3 бр. съдебни заседания;
предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен – лишаване от
свобода от една до шест години; вида и интензивността на търпените от него
страдания от морален характер. Съдът
намира, че сумата от 2 000 лева справедливо обезщетява доказаните
неимуществени вреди, като за разликата до претендираните 20 000 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. От една страна - обвинението е
повдигнато за тежко умишлено престъпление, но от друга страна – производството
е приключило в разумни срокове, наложена е мярка за неотклонение „подписка“,
която не е ограничила правото му на свободно придвижване в такава степен, както
по-тежките мерки „задържане под стража“ и „домашен арест“, търпените страдания
и неудобства не са с висок интензитет, не е увредено физическото и психично
здраве на ищеца, поради което интензивността на отрицателно въздействие на
повдигнатото обвинение по отношение личността на ищеца е била сравнително
ниска.
Съдът намира, че началният момент, от който следва да се определи законната лихва върху присъденото обезщетение е датата на влизане на оправдателната присъда в сила - 13.03.2017г., на която дата е постановено окончателното решение на въззивната инстанция.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
По делото е представен Договор
за правна защита и съдействие от 11.01.2019г., видно от който е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. за образуване и водене
на дело по чл. 2 от ЗОДОВ. Тъй като в договора не е конкретизирано каква сума е
заплатил ищеца за защита по всеки един от предявените два обективно съединени
иска, то съдът приема, че по всеки от исковете е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 250,00 лв. Така, съобразно уважената част от иска за
заплащане на имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение /50 %/,
ищецът има право на разноски в размер на 125,00 лв. Изчислени по същия начин, съобразно
уважената част от иска за заплащане на неимуществени вреди /10%/, ищецът има
право на разноски в размер на 25,00 лв. Или общо дължимите от ответника разноски на ищеца за платено адвокатско
възнаграждение са в размер на 150,00 лв.
Ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10,00 лева – разноски за платена
държавна такса по производството.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
2, да заплати на М.Л.Д.
*** , сумата в размер на 500,00 /петстотин/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
ДП № ЗМ 39/2016г. на РУ - Кула и НОХД № 235/2016г. на РС - Кула, ведно със
законната лихва от 13.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 1000,00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
2, да заплати на М.Л.Д.
*** , сумата в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в претърпени негативни
емоционални преживявания във връзка с воденото наказателно производство по НОХД
№ 235/2016г. на РС – Кула и ВНОХД № 2/2017г. на ОС - Видин, ведно със законната
лихва от 13.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 20 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
2, да заплати на М.Л.Д.
*** сумата в размер на 160,00 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: