Р Е Ш Е Н И Е
№ 1375/5.7.2017 г. 2017 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:
ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 2418 по описа на ВРС
за 2017 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на В.Б.Н.
ЕГН **********,***.2014г.
на Зам. кмета на Община- Варна, с което
на въз.Н./ към онзи момент- Панайотова/ е наложено административно
наказание, както „Глоба” в размер на 30лв., на основание чл.183 ал.3т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата
се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, оспорва се субективната и обективна страна на нарушението, визира се
липса на доказателства и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява лично, представлява се от адв.И.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата си, ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество
сочи изразява становище, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, приема се че нарушението и неговото авторство не са
доказани, счита се, че АУАН е съставен и НП е издадено без по безспорен начин да е бил установен
нарушителя и без да е била извършена нужната проверка от АНО, визира се липса
на ЗППАМ и се иска отмяна на НП.
Представител на органа
издал НП, при
редовност на уведомяването, не се явява в с.з.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 06.10.2014г., около 10,25ч., служители
на Общинска полиция-Варна, сред които и М.С.извършили проверка в района на
кръстовището между ул.”Бдин” и ул.”Драгоман” в
гр.Варна и установили, че върху тротоар и върху пешеходна пътека е паркиран
л.а. „Хонда” с рег.№ В 5775НС
и по този начин се затруднявало преминаването на останалите участници в
движение, за което на место Станкова съставила КП в
присъствието на други двама полицейски служители.В КП
били посочени като нарушени нормите на чл.94 ал.3 и чл.98 ал.1т.5 и т.6 , без да е било посочено от кой закон са така
визираните норми.След съставяне на КП горепосоченият
л.а. „Хонда” бил репатриран на специално предназначен
за целта паркинг, охраняван от ОП.
На същата дата, преди репатрирането на
процесния автомобил, същият бил паркиран в горепосочения пътен участък от Й.А.Н.-
собственик на автомобила.Същата посетила медицинска лаборатория и след
напускането на лабораторията установила, че автомобилът и липсва от мястото,
където преди това бил паркиран, за което веднага уведомила жалбоподателката-
нейна дъщеря.След извършена допълнителна проверка от жалбоподателката било
установено, че автомобилът не е бил предмет на ПЗО, а
е репатриран, поради което В.Николов била отведена от св.З. до паркингът,
където се намирал процесния автомобил.Там св.С. съставил АУАН
срещу жалбоподателката, въз основа на по-рано съставеният КП
и върнал репатрираният автомобил, без да изследва въпроса кой точно е паркирал
автомобила преди репатрирането му.В АУАН св.С.
визирал като нарушена нормата на чл.94 ал.3 от ЗДвП..АУАН
бил надлежно връчен на приетият за установен нарушител, след което в съответната графа въз.Н. вписала, че има
възражения, които ще изложи на по-късен етап.
Видно от материалите по преписката, допълнителни
писмени възражения не били депозирани в законоустановения срок, поради което въз основа на съставения АУАН и
материалите по преписката, на 31.10.2014г. АНО
издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.С., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви
и кореспондиращи напълно с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира и
показанията на св.З., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, житейски достоверни, непротиворечащи на
показанията на св.С., а и липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаното се установява
от приобщените материали по делото- показанията на св.С. и св.З., НП, АУАН , КП,
свидетелство за регистрация част І и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр
с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до
следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден
от упълномощен за това орган, тъй като видно от представената от въззиваемата
страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП
лице е компетентно.АУАН също е съставен от
компетентен служител, при спазване на сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление
също е издадено в предвидените от чл.34 от ЗАНН срокове.
Срещу АУАН
не са били депозирани конкретни
възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът
намира, че административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН да анализира всички събрани
доказателства и да събере безспорни такива относно авторството на нарушението.
От събраните по делото
гласни доказателства, а и от приетият КП се установи
по категоричен начин, че автомобилът е бил репатриран без да е било установено
точно кой го е паркирал в съответната неразрешена зона.Ангажираха се в
с.з. писмени доказателства- свидетелство
за регистрация част І, от което е видно, че не жалбоподателката, а нейната
майка, която е с трайни увреждания, е собственик на процесния автомобил.Събраха
се и достатъчно гласни доказателства- показанията на св.З., че именно майката
на жалбоподателката е управлявала и паркирала автомобила преди репатрирането му
в нарушение на нормата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, като въз.В.Н. единствено е посетила
паркингът, за да получи обратно репатрирания автомобил и единствено като лице,
което се е явило за да получи автомобила е била приета за нарушител и спрямо
нея е бил съставен АУАН, без да са били ангажирани
каквито и да било доказателства за авторството на нарушението. Доколкото преди
репатрирането на автомобила не е било установено точно кой го е паркирал на
необозначено за целта място, няма как да се оборят твърденията на св.З., че
собственикът е паркирал автомобила.
Предвид горното съдът
намира, че авторството на нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин
от въззиваемата страна, като следва да се отбележи, че в тежест на АНО е да
докаже нарушението и неговият автор, а не на нарушителя да доказва
невиновността си. Налагането на административно наказание за нарушение, което
не е било безспорно доказано, че е
извършено от въз. Н., обуславя неправилно приложение на материалния закон.
Предвид горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р ЕШ И:
ОТМЕНЯ НП 1887/ 31.10.2014г. на Зам. кмета на Община- Варна,
с което на В.Б.Н.-ПАНАЙОТОВА ЕГН **********,***
е наложено административно наказание, както
„Глоба” в размер на 30лв., на основание чл.183
ал.3т.2 от
ЗДвП за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок
от съобщението до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност
на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: