Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 109 10.08.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав
На четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.В. ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1189 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №60 от 8.03.2019г. по
гр.д.№455 по описа за 2018г. на РС-Айтос е отхвърлен иска на Г.Д.Г. с
ЕГН ********** и Д.Д.Г. с ЕГН **********,*** против Н.Д.В. с ЕГН **********,***
и В.В.Н. с EГH ********** *** за признаване за установено, че ищците са
придобили по давност правото на собственост върху 1/4 идеална част от дворно
място, съставляващо поземлен имот № 3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, при
граници: от двете страни- улица и поземлени имоти 3429, 3430 и 3432, с реално
ползване на югозападната част от него, за който поземлен имот е отреден УПИ
VIII-3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 378 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.- придаваемо място, при гpaници на УПИ:
от двете страни- улица, УПИ Х-3429, УПИ VIII-3430 и УПИ IV-3432- за жилищна
сграда и поща, ВЕДНО с 1/2 идеална част от първи жилищен етаж от построената в
имота двуетажна масивна жилищнa сграда със самостоятелни входове за всеки етаж,
с площ от 67,20 кв.м., при граници на целият етаж: от четири страни външни
зидове, както и ведно със съответните идеални части от общите части на
жилищната сграда и от правото на строеж върху терена.
Прогласен е за нищожен на осн. чл. 26, ал.
2, предл. 1 от ЗЗД /поради невъзможен предмет/ договор за дарение, обективиран в НА № 8, т.I, д. №
11 от 26.01.1975 г. на РС-Айтос, с който Д. Г.Д. е дарил на Н.Д.В. стая и кухня в
западната страна на първи етаж със западно изложение, със самостоятелен вход от
източна страна на жилищната сграда за първи етаж, изградени в описания по-горе недвижим
имот.
Прието е за установено по отношение на Н.Д.В. и В.В.Н., че Г.Д.Г. и Н.Д.В. са
съсобственици всеки на по 1/4 ид.ч. от дворно място, съставляващо поземлен имот
№ 3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, при граници: от двете страни- улица и
поземлени имоти 3429, 3430 и 3432, с реално ползване на югозападната част от
него, за който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431 в кв.201 по плана на
гр.Айтос, целият с площ от 378 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 8
кв.м.-придаваемо място, при гpaници на УПИ: от двете страни- улица, УПИ Х-3429,
УПИ VIII-3430 и УПИ IV-3432- за жилищна сграда и поща, ВЕДНО с 1/2
идеална част от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна
жилищнa сграда със самостоятелни входове за всеки етаж, с площ от 67,20 кв.м.,
при граници на целият етаж: от четири страни външни зидове, както и ведно със съответните
идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху
терена, по силата на наследствено правоприемство по чл.5, ал.1 ЗН.
С оглед изхода на делото ответниците
са осъдени да заплатят на ищците разноски в размер на 650 лв., а ищците са осъдени да заплатят на
ответниците разноски в размер на 502,50 лв.
С определение №404 от 10.05.2019г. по
гр.д.№455/18г. на АРС горното решение е изменено в частта за разноските, като
разноските в полза на ищците са намалени от 650 лв. на 530 лв.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба
от ищците, представлявани от адв.Михов. С нея решението е обжалвано в частта, с
която е отхвърлен установителният иск за придобито по силата на давностно
владение право на собственост върху ¼ ид.ч. от процесното дворното
място, ведно с ½ ид.ч. от построената в него двуетажна жилищна сграда,
ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена.
Изложени са оплаквания, че в тази му част
решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според въззивниците-
ищци решението в тази му част е
необосновано, постановено при неправилен анализ на събраните доказателства,
както и при необсъждане на част от тях. Изложени са подробни съображения. Молят
решението да бъде отменено в обжалваната от тях част и вместо него да се
постанови решение, с което този иск бъде
уважен.
В законния срок въззиваемите Н.Д.В. и В.В.Н.,
представлявани от адв.Желка Апостолова, са представили отговор на въззивната
жалба, с който я оспорват като неоснователна. Сочи се, че в обжалваната от
ищците част решението е правилно и законосъобразно. Правилно съдът приел, че не
са налице категорични доказателства за обективния елемент на владението, нито
за субективният такъв, демонстрирани явно и непрекъснато в период на 10 години.
Развити са подборни съображения. Молят в тази му част решението да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Ответниците В. и Н., също в законния
срок, са подали въззивна жалба срещу решението на АРС в частта, с която е
прогласена нищожността на процесния нотариален акт за дарение, както и в
частта, с която е уважен установителният иск за признаване право на собственост
на всеки от ищците върху ¼ ид.ч. от дворното място, ведно с 1/2 ид.ч. от първи жилищен етаж от построената
в имота двуетажна масивна жилищнa сграда, ведно със съответните идеални части
от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху терена, по
силата на наследствено правоприемство по чл.5, ал.1 ЗН.
В
жалбата са изложени няколко групи оплаквания- за недопустимост на съдебния акт
в обжалваните от ответниците части; за неправилност- поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила /липса на доклад по
евентуалните искове, правната квалификация на иска по чл.26 ЗЗД била дадена за
пръв път с решението, без такъв иск да е бил предмет на исковата молба и
търсената защита, нарушени бил принципите на диспозитивното начало, служебното
начало, състезателност и равенство на страните/, в резултат на което
ответниците били лишени от възможността да посочат и представят доказателства,
с които да установят фактите, за които носят доказателствената тежест;
неправилно било кредитирано оспореното заключение на в.л.Димитрина Стоянова; за
неправилност- поради нарушение на материалния закон; както и за неправилност
поради необоснованост. Развити са пространни съображения. Въззивниците-
ответници молят решението на АРС да бъде обезсилено в обжалваните от тях части
като недопустимо, а делото да се върне на РС- Айтос за разглеждане от друг
състав, а при условията на евентуалност- да бъде отменено като неправилно, като
вместо него се постанови ново, с което евентуалните искове бъдат отхвърлени.
Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.
Молят, в
случай, че доводите за липса на изготвен доклад по евентуалните искове, липса
на правна квалификация и неразпределена доказателствена тежест бъдат приети за
основателни, да им бъде дадена възможност да ангажират доказателства съобразно
разпределението на доказателствената тежест и указанията на съда, за
ангажирането на които били лишени поради допуснати съществени процесуални
нарушения от районния съд.
Срещу тази жалба е подаден своевременно отговор от
ищците, представлявани от адв.Михов. Същите я оспорват, като са изложени
конкретни доводи във връзка с всяко от оплакванията в жалбата на ответниците,
които ищците намират за неоснователни. Противопоставят се да бъде дадена
възможност на въззивниците- ответници да ангажират нови доказателства, като
сочат, че съдът е извършил проекто- доклад и е разпределил доказателствената
тежест още с определението си от 5.07.2018г., а по-късно е докладвал делото
съобразно него. Освен това разпоредбата на чл.260, т.6 ГПК изисквала
доказателствените искания на страните да бъдат изчерпени с жалбата, а не
формулирани впоследствие.
По делото е постъпила и частна жалба, подадена от
адв.А. като пълномощник на ответниците, с която е обжалвано определението по
чл.248 ГПК. Сочи се, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Развити са подробни съображения.
Иска се същото да бъде отменено в частта, с която частично е отхвърлено
искането им за намаляване размера на разноските в полза на ищците, както и в
частта за присъдените на ответниците разноски, като последните бъдат увеличени
от 502,50 лв. на 702,50 лв.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от
адв.Димо Г. като пълномощник на ищците. Същите молят частната жалба да се
остави без уважение, тъй като съдът е определил правилно разноските по делото
съобразно чл.78 от ГПК, Наредба №1/2004г. и чл.36 от ЗА.
По допустимостта на производството:
Въззивните жалби са подадени в законния срок, от
лица, които имат правен интерес да обжалват решението в съответните части.
Жалбите са редовни и допустими, поради което спорът следва да се разгледа по
същество.
В исковата молба се твърди, че ищците Г. и Д. Г. са собственици на дворно
място, с административен
адрес: гр.Айтос, ул.“Генерал Гурко“ №33, съставляващо поземлен имот № 3431 в
кв.201 по плана на гр.Айтос, при граници: от двете страни- улица и поземлени
имоти 3429, 3430 и 3432, с реално ползване на югозападната част от него, за
който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос,
целият с площ от 378 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.-
придаваемо място, при гpaници на УПИ: от двете страни- улица, УПИ Х-3429, УПИ
VIII-3430 и УПИ IV-3432- за жилищна сграда и поща, ВЕДНО с построената
в него двуетажна масивна жилищна сграда,
със самостоятелни входове за всеки жилищен етаж.
Предходен собственик на дворното място,
съставляващо УПИ VI-2421, в кв.154 по плана на гр.Айтос бил Д. Г.Д..
С нотариален акт №7, т.I,
н.д.№10 от 26.01.1975г. ищецът Г.Д.Г. придобил ½ ид.ч. от дворното
място, ведно с втория етаж от застроената в него двуетажна жилищна сграда.
С нотариален акт №8, т.I,
н.д.№11 от 26.01.1975г. ответницата Н.Д.В.
/сестра на ищеца/ била надарена от
наследодателя на ищеца- Д. Г.Д., само
със стая и кухня в западната част на първия етаж от същата жилищна сграда-
със западно изложение, със самостоятелен вход от източната страна на сградата.
Половината
от дворното място и останалата част от първия етаж наследодателят на ищеца Г.Д.- Д. Д., оставил за себе си. Съпругата на
Д. Д.- Р. Д., починала на 19.05.1999г. Д. Д. починал на 27.12.2002г.
След смъртта на родителите им, приемайки, че е
налице съсобственост върху първия жилищен етаж и половината от дворното място,
наследниците провели производство по разпределяне на ползването. С влязлото в
сила на 8.05.2002г. решение по гр.д.№597/2003г. по описа на РС-Айтос било
разпределено ползването на УПИ XIII-3431 в кв.201, целият с
пространство 360 кв.м., ведно с първия жилищен етаж от двуетажната сграда, като
на ответницата по настоящото дело- Н.В., било предоставено ползването на
оцветените в зелено на скици №5,6 от СТЕ, части от дворното място и от първия
етаж, а на ищеца по настоящото дело- Г.Г., било предоставено ползването на
оцветените в кафяво на скиците части от дворното място и от първия етаж.
След влизане в сила на решението и неуспешния опит
да се помирят и споразумеят, ищците ограничили достъпа на Н.Д. до имота и
установили цялостна фактическа власт за себе си както по отношение на първия
етаж- изцяло, така и по отношение на дворното място. Така, чрез непрекъснато давностно
владение в периода от 10.05.2008г. до 10.05.2018г. двамата ищци придобили идеалните части на ответницата В.. В този
период те извършвали подобрения, ремонти и др. в имота.
Твърди се още, че без да е установявала фактическа
власт върху този имот и без да е собственик, ответницата Н.В. дарила
своята дъщеря- ответницата В.Н., с ¼ ид.ч. от ПИ №3431 в кв.201 /за
който бил отреден УПИ
VIII-3431 в кв.201/, с реално
ползване на югозападната част от него, ведно
с три четвърти ид.ч. от първия жилищен етаж от построената в него двуетажна
жилищна сграда, с площ на целия етаж 100 кв.м., с реално ползване на стая и
кухня, находящи се в западната част на етажа, ведно със съответните идеални
части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху терена.
Сделката била обективирана в нотариален акт №63, т.III,
рег.№1964, н.д.№285 от 8.04.2016г. на нотариус Г. Георгиев. Този нотариален акт
нямал транслативен ефект, понеже от влизане в сила на решението за
разпределение на реалното ползване във владение на имота били само ищците, които
го владели само за себе си, като по този начин придобили идеалните части на ответницата.
Така, заедно с наследените идеални части, те станали собственици на целия първи
етаж. Заявяват, че първият етаж е с площ от 67,20 кв.м., а не 100 кв.м., както
било записано в нотариалния акт за дарение между ответниците.
Заявяват също, че ответницата Н.В. не е придобила
право на собственост от първия жилищен етаж с нотариален акт №8 от
26.01.1975г., тъй като дарението било нищожно поради липса на предмет. Сочат,
че предмет на разпореждане не може да бъде реална част от неподеляем имот, която
част няма самостоятелно съществуване. Нищожната сделка правело невъзможно
придобиването, а впоследствие разпореждането, извършено с нотариален акт №63,
т.III, рег.№1964, н.д.№285 от 8.04.2016г.
Молят да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по давност на следния имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, съставляващо
ПИ №3431 в кв.201, с реално ползване на югозападната част от него, ведно с ½ идеална част от първия
жилищен етаж.
При условията на евентуалност, ако първият иск
бъде отхвърлен, се иска да се приеме за установено, че ищецът Г.Г. е собственик
по наследство на ½ ид.ч. от
първия жилищен етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, построена в УПИ VIII-3431
кв.201, целият етаж с площ от 67,20 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Претендират разноски. Ангажират доказателства.
С молба от 17.05.2018г. /л.32 от делото/ е
направено следното уточнение: С наследственото правоприемство Г.Г. придобил ¼
ид.ч. от дворното място, а ответницата Н.Д. също придобила ¼ ид.ч. от
дворното място. Останалата ½ ид.ч. от дворното място било придобито от Г.
чрез сделката, обективирана в н.а. №7/1975г. Затова по давност били придобити само наследствените на Н.Д. ¼
ид.ч. от дворното място.
Съобразно изложеното по-горе е променен и петитума
на иска, както следва:
Главният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предл.последно, е с предмет установяване правото на собственост на ищците по отношение на ответниците
върху 1/4 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ №3431 в кв.201, с реално ползване на югозападната част от него
/последният израз е заличен от предмета на иска по молба на ищците – л.68/, ведно
с ½ идеална част от първия жилищен етаж, придобито на основание
давностно владение.
Евентуалният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предл.последно, е с предмет
установяване правото на собственост на ищеца Г.Г. по отношение на ответниците върху ½
идеална част от първия жилищен етаж, ведно със съответните идеални части от
общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху терена, придобито
на основание наследство. Оттеглен е иска за установяване собствеността на
ищците над ¼ ид.ч. от дворното място.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Н.Д.В. и В.В.Н., представлявани от адв.А.. Същите оспорват исковете
като неоснователни.
Заявяват, че цялото дворно място и построената в
него двуетажна жилищна сграда били придобити от общия наследодател Д. Г.Д. с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 1942г. по време на
брака му с Р. М. Д., поради което същият бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. Сочи, че през 1975г. Д. Д. дарил на ищеца Г.Г. ½
ид.ч. от дворното място, ведно с втория жилищен етаж от къщата, а на
ответницата Н.Д.- една стая и кухня от първия жилищен етаж на същата сграда.
Частта на Р. Д. не била предмет на разпоредителни сделки, поради което след
нейната смърт през 1999г. собствената ѝ част била разпределена между
нейните наследници- преживелия съпруг и двете им деца- ищецът Г. и ответницата Д..
След смъртта на Д. Д., ответницата Н.Д. придобила по наследство от родителите
си ¼ ид.ч. от дворното място и ¼ ид.ч. от първия жилищен етаж, от
който преди това по дарение била придобила 2/4 ид.ч., или общо- ¾ ид.ч.
Оспорва като неоснователни твърденията за установяване на пълно владение върху
дворното място и първия жилищен етаж от ищците и придобиването им от тях по давност. Заявява, че през 1997г. временно живяла в
жилището /първия етаж/ за да се грижи за възрастните си и болни родители. След
смъртта на баща си през 2003г. напуснала имота и се върнала в жилището по
постоянния си адрес. Предвид намерението си да прехвърли имота и да се изясни
собствеността, тя инициирала производство за разпределение на реалното
ползване. Изтъква, че дори да не е осъществявала фактическата власт върху
жилището на първия жилищен етаж, тя не била губила правото си на собственост и владението, а
последното не било отблъсквано. Заявява, че фактическа власт върху жилището не
била осъществявана и от ищците, които обитавали само втория етаж на сградата,
което било видно от подавани те декларации, че първия етаж не се ползва.
Оспорва твърденията за извършвани ремонти и подобрения в имота, а ако такива са
били извършения, това станало без нейно знание. Намира, че не са налице
предпоставките за давностно владение, осъществявано от ищците. Изтъква също, че
ищците не са придобили по давност и идеалната част от дворното място, притежавана
от В., тъй като не осъществяват фактическа власт върху него. Предвид
разпределеното право на ползване ищците ползвали само определената им със
съдебното решение част от двора, която имала самостоятелен вход. Отделно,
дворното място, като обслужваща част на сградата, не можело да бъде придобито
по давност отделно от жилището, което обслужвало. Заявява, че дори да се
приемело, че ищците са осъществявали фактическа власт върху целия имот, тя била
установена на основание, което предполагало владението на ответницата, поради
което владеещият собственик бил само държател на идеалните части на останалите
съсобственици. Правата на ответницата върху съответните й части от процесния имот не били отричани.
Оспорено е твърдението, че нотариалният акт е нищожен, като намира твърденията
на ищците за неясни. Сочи се, че на законно основание ответницата В.
прехвърлила притежаваните от нея идеални части на втората ответница, която
упражнявала фактическата власт върху имота чрез своя съпруг- Г. Н.. Водени били
разговори за закупуването на имота и прекратяването на съсобствеността.
Неоснователен бил и евентуалния иск, тъй като
ищецът не можел еднолично да придобие по наследство права, които произтичали от
закона. Правото на наследяване и частта на наследниците върху наследствената
вещ се разпределяли съобразно правилата на ЗН, а в случая нямало обстоятелства,
изключващи правата на ответницата върху наследството. Молят исковете да бъдат
отхвърлени.
В първото по делото заседание процесуалният
представител на ищците е заявил, че правният им интерес от установителните
искове се дължи на наличието на правен спор между страните относно правото на
собственост върху имота, като простото снабдяване с констативен нотариален акт
нямало да разреши този спор. Поддържат, че Р. М. Д. /съпруга на Д. Д.ов/ не е имала
никакви права на собственост върху процесния имот, който бил придобит през 1942
г. при режим на имуществена разделност.
С молба /л.72/ ищците са уточнили възражението си
за нищожност на дарението, извършено с нотариален акт №8 от 1975г.- поради
невъзможен предмет, като са посочили, че описания в нотариалния акт предвет на
договора е реална част от етажа, която няма самостоятелно съществуване и не
може да бъде предмет на договор или прехвърлителна сделка, тъй като не може да
бъде обособена като самостоятелен обект в сграда.
Това възражение е оспорено по принцип от
ответниците в първото по делото заседание / макар, че страната е възприела
възражението като такова за нищожност на нотариалния акт, а не на договора за
дарение/, а във връзка с уточнението му от ищците е депозирано становище
/л.80/. Заявяват, че нотариалният акт е произвел действие, тъй като
прехвърлените реални части от първия етаж имали самостоятелно съществуване,
били фактически обособени и са се ползвали като самостоятелен обект.. Намират,
че е достатъчно да е налице възможност за обособяването им като самостоятелен
обект, съобразно изискванията в действащия
към момента на прехвърлянето устройствен закон. Изтъкват, че към 1975г. не е
съществувала непреодолима правна пречка за обособяването му. Твърдят, че
сградата е била построена преди 1963г., поради което са нея не съществувала
изискване да отговаря на действащите строителни правила и норми. Възможно е
вътрешното преустройство и ползване на такава сграда дори същата да не отговаря
на СПН, поради което части от нея са могли да бъдат самостоятелен обект на
правото на собственост.
На следващо място, при условията на евентуалност,
е направено възражение, че Н.В. е придобила по давност идеалната част на
прехвърления имот в рамките на обема на владяната от нея реална част, дори
обектът да не е отговарял на изискванията за самостоятелен обект. След като е
придобила обекта, ищците са изгубили правата си върху процесната част от имота.
Освен това, в с.з. на 26.09.2018г., във връзка с приетото изменение на доклада
на съда и включване в него на възражението за нищожност на договора за дарение,
обективиран в нотариален акт №8/1975г., процесуалният представител на
ответниците е заявил от името на В.Н., че същата е добросъвестен владелец. Въпреки
възраженията на ищцовата страна и дадената възможност да се уточни периода, за
който е направено позоваването на добросъвестното владение, това не е сторено
от ответната страна в дадения от съда срок.
Районният съд е приел писмени доказателства, разпитал
е свидетели и е приел две еднолични съдебно-технически експертизи- първата
изпълнена от в.л.Димитрина Стоянова и повторна, изпълнена от в.л.Илка Бакалова.
За да отхвърли главния иск като неоснователен
районният съд е приел за недоказано, че ищците са придобили по давност
процесните идеални части от дворното място и първия етаж от къщата, тъй като не
били доказани по категоричен начин нито обективния, нито субективния елемент на
владението.
Относно евентуалният иск съдът е посочил, че
дарението, с което на първата ответницата са били прехвърлени реални части
от първия етаж представлява нищожна
сделка, поради невъзможен предмет, тъй като било установено, че на процесния
етаж няма изграден санитарен възел- тоалетна. Липсвали данни да са били
извършвани преустройства и да е било обособено самостоятелно жилище, отговарящо
на изискванията на закона /чл.54 от Наредба №5 за правила и норми на ЗТСУ
/отм./. По тези съображения е прогласил за нищожно цитираното дарение.
Без да изложи каквито и да било мотиви по
евентуалния иск на Г.Г. за придобиване по наследство на ¼ ид.ч. от
първия етаж на къщата, съдът е разгледал и уважил установителен иск, с който е
признато за установено между страните по делото, че ищецът Г. и ответницата Н.
са съсобственици на по ¼ ид.ч. от дворното място, ведно с ½ ид.ч.
от първия жилищен етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда,
на основание наследствено правоприемство.
С определение №404 от 10.05.2019г., съдът е изменил
решението си в частта за разноските и е осъдил ответниците да заплатят на
ищците, деловодни разноски в размер на 530 лв.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт,
Бургаският окръжен съд намира, че същият е валиден- постановен в пределите на
правораздавателната компетентност на съда, изготвен е в предвидената от закона
форма и е постановен от законен състав.
Въззивната инстанция намира, че обжалваното
решение е изцяло недопустимо.
На първо място следва да се отбележи,
че районният съд се е произнесъл по два иска, които не са били предявени от
ищците.
Първият от тях е за нищожност на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД /поради невъзможен
предмет/ на договор за дарение, обективиран
в НА № 8, т.I, д. № 11 от 26.01.1975 г. на РС-Айтос, с който Д. Г.Д. е дарил на Н.Д.В. стая и кухня в западната страна на първи етаж със
западно изложение, със самостоятелен вход от източна страна на жилищната сграда
за първи етаж, изградени в описания
по-горе недвижим имот.
Действително,
ищците са се позовали на нищожността на този договор поради невъзможен предмет,
но единствено като възражение по делото, изключващо правата, които ответниците
черпят от тази сделка. Ето защо правилно районният съд е разгледал това
възражение в мотивите си, но не е следвало да постановява нарочен диспозитив по
него, тъй като съгласно чл.6 от ГПК
предметът на делото и обемът на търсената защита и съдействие се определя от
страните. Следователно, решението на РС- Айтос в тази му част е недопустимо,
поради което следва да бъде обезсилено.
Вторият
иск, който не е бил предявен от ищците, нито разгледан от съда /липсват каквито
и да било мотиви/ е този по евентуалния
иск.
Вместо
да разгледа действително предявения иск / с ищец Г.Г. и ответници Н.В. и В.Н.,
с предмет установяване право на собственост на ищеца върху ¼ ид.ч. от
процесния първи етаж на къщата, съдът е постановил диспозитив, с който е
признал по отношение на ответниците Н.В. и В.Н., право на собственост на ищеца Г.Г.
и ответницата Н.В. върху ¼ ид.ч. от дворното място за всеки от тях,
както и по ½ ид.ч. от първия жилищен етаж от къщата, какъвто изобщо не е
бил предявяван. И в тази му част
решението на РС- Айтос е постановено по непредявен иск, поради което следва да
бъде обезсилено, а производството по него прекратено. Доколкото районният съд изобщо не е обсъждал
предпоставките за придобиване на идеални части от процесния първи етаж на
сграда по наследство от ищеца Г.Г., нито възраженията срещу него, направени от
ответниците, недопустимо е такъв иск да бъде разгледан за пръв път от
въззивната инстанция.
В останалата част решението на РС- Айтос също се
явява недопустимо.
Районният съд се е произнесъл по първия от
евентуално съединените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, в
последователността, която е заявена в исковата молба, без да съобрази, че двата
иска съдържат противоречиви твърдения относно придобивното основание,
респективно- носителите на правото на собственост, които освен това са взаимно
изключващи се. Това е така, понеже твърдението за придобиването на право на
собственост по наследство от едно лице /Г.Г. за 1/2 ид.ч. от първия етаж, с
оглед смъртта на баща му през 2002г./, заявено като основание на евентуалната
претенция, изключва възможността за алтернативно придобиването на същото право
по давност от ищците. Правото на собственост може да бъде придобито по давност
само когато същото право не е придобито вече по друг начин /право на
собственост може да се придобива само от несобственик/. Т.е. когато се твърди
придобиване на собствеността върху една и съща вещ /както е в случая по
отношение на ищеца Г.Г./, но на различни основания, то придобивната давност
следва да е последното от тях. Недопустимо е собственикът на имота да може да
придобие имота на друго основание /давност/, след като го е придобил /решение
№80 от 25.06.1965г. по гр.д.№58/65г. на ОСГК на ВКС/. Правото на собственост
може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право
на друго основание.
При това положение на първо място е следвало да
бъде разгледан заявения като евентуален иск на Г.Г. /по който няма никакво
произнасяне/ и едва след това да се пристъпи към разглеждането на заявения като
главен иск на Г. и Д. Г.. Както и по-горе се каза, такъв иск, както и
възраженията по него не са разгледани в мотивите, нито е постановен съответен
на заявеното в исковата молба /и
уточненията ѝ/ диспозитива на
решението. При това положение, районният съд е постановил решението си по
т.нар. „главен иск“ на ищците Г. и Д. Г., който според настоящата инстанция има
характер на евентуален, при липса на процесуална предпоставка за разглеждането
му.
Това процесуално нарушение на районния съд не може
да бъде отстранено от въззивната инстанция, доколкото районният съд изобщо не
се е произнесъл по евентуалния иск така, както е бил предявен от ищеца Г.Г. /изобщо
липсват мотиви, а диспозитивът касае различен предмет/.
Ето защо, в тази му част обжалваното решение
следва да бъде обезсилено, а делото следва да се върне на районния съд, който в
нов състав да разгледа предявените евентуални искове в логическата им последователност,
изложена по-горе /като главен- иска на Г.Г. за правото на собственост върху ¼
ид.ч. от първия етаж, придобити по наследство от баща му, а като евентуален-
иска на Г. и Д. Г. за правото на собственост върху ¼ ид.ч. от дворното
място, ведно с ½ идеална част от първия жилищен етаж, придобити по
давност след влизане в сила на решението по чл.32, ал.2 ЗС/.
С оглед резултата по делото, следва да бъде
отменено и определението, с което решението на АРС е допълнено в частта за
разноските. Същите следва да бъдат определени от районния съд при новото
разглеждане на делото в зависимост от изхода му.
За въззивната инстанция разноските следва да
останат за страните така, както са направени.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл.270, ал.3 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №60 от
8.03.2019г. по гр.д.№455 по описа за 2018г. на РС-Айтос, В ЧАСТТА, с която е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД /поради невъзможен
предмет/ договор за дарение, обективиран в НА № 8, т.I, д. № 11 от 26.01.1975 г. на РС-Айтос, с който Д. Г.Д. е дарил на Н.Д.В. стая и кухня в западната страна на първи етаж със
западно изложение, със самостоятелен вход от източна страна на жилищната сграда
за първи етаж, изградени в дворно
място, съставляващо поземлен имот № 3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, при
граници: от двете страни- улица и поземлени имоти 3429, 3430 и 3432, с реално
ползване на югозападната част от него, за който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431
в кв.201 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 378 кв.м.
ОБЕЗСИЛВА решение №60 от 8.03.2019г. по гр.д.№455 по описа за 2018г. на РС-Айтос, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на Н.Д.В. и В.В.Н., че Г.Д.Г. и Н.Д.В.
са съсобственици всеки на по 1/4 ид.ч. от дворно място, съставляващо поземлен
имот № 3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, при граници: от двете страни- улица
и поземлени имоти 3429, 3430 и 3432, с реално ползване на югозападната част от
него, за който поземлен имот е отреден УПИ VIII-3431 в кв.201 по плана на
гр.Айтос, целият с площ от 378 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 8
кв.м.-придаваемо място, при гpaници на УПИ: от двете страни- улица, УПИ Х-3429,
УПИ VIII-3430 и УПИ IV-3432- за жилищна сграда и поща, ВЕДНО с 1/2
идеална част от първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна
жилищнa сграда със самостоятелни входове за всеки етаж, с площ от 67,20 кв.м.,
при граници на целият етаж: от четири страни външни зидове, както и ведно със
съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на
строеж върху терена, по силата на наследствено правоприемство по чл.5, ал.1 ЗН.
ОБЕЗСИЛВА решение №60 от
8.03.2019г. по гр.д.№455 по описа за 2018г. на РС-Айтос, В ЧАСТТА, с която отхвърлен иска на Г.Д.Г. с
ЕГН ********** и Д.Д.Г. с ЕГН **********,*** против Н.Д.В. с ЕГН **********,***
и В.В.Н. с EГH ********** *** за признаване за установено, че ищците са
придобили по давност правото на собственост върху 1/4 идеална част от дворно
място, съставляващо поземлен имот № 3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, при
граници: от двете страни- улица и поземлени имоти 3429, 3430 и 3432, с реално
ползване на югозападната част от него, за който поземлен имот е отреден УПИ
VIII-3431 в кв.201 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 378 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 8 кв.м.- придаваемо място, при гpaници на УПИ:
от двете страни- улица, УПИ Х-3429, УПИ VIII-3430 и УПИ IV-3432- за жилищна
сграда и поща, ВЕДНО с 1/2 идеална част от първи жилищен етаж от построената в
имота двуетажна масивна жилищнa сграда със самостоятелни входове за всеки етаж,
с площ от 67,20 кв.м., при граници на целият етаж: от четири страни външни
зидове, както и ведно със съответните идеални части от общите части на
жилищната сграда и от правото на строеж върху терена, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за разглеждане
ОТ ДРУГ СЪСТАВ на Районен съд- Айтос за разглеждане на евентуално
съединените искове както следва: като главен следва да се разгледа иска на Г.Г. за ¼ ид.ч. от първия етаж,
придобити по наследство от баща му Д. Д.ов, а като евентуален- иска на Г. и Д. Г.
за правото на собственост върху ¼ ид.ч. от дворното място, ведно с
½ идеална част от първия жилищен етаж, придобити по давност след влизане
в сила на решението по чл.32, ал.2 ЗС.
ОТМЕНЯ решение №60 от 8.03.2019г. по гр.д.№455 по описа за 2018г. на РС-Айтос,
изменено с определение №404 от 10.05.2019г. по гр.д.№455/18г. в частта за
разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.