Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр. С., 17.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД №
857 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е
по жалба на „А. Г.” ЕООД гр.С., ЕИК ...., представлявано от Е. М. Д., против
Наказателно постановление № 468592 – F508048/10.10.2019г.,
издадено от Б. Г. – началник-отдел „Оперативни дейности” – В. при ЦУ на НАП, с
което на търговеца-жалбоподател, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 700 (седемстотин) лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите.
В
жалбата е посочено, че не се спори, че ТД е задължен субект по чл.118, ал.1 ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г., както и че към датата на процесната проверка е имало въведено в
експлоатация фискално устройство. Подчертава се, че от констатациите в
протокола за проверка и събраните доказателства, не се установява да е бил
довършен състава на твърдяното нарушение, дали клиентът е напуснал заведението
след като е издаден касов бон. Акцентира се и на обстоятелството, че не е
установено несъответствие между касовата наличност в процесния ден и данните от
фискалното устройство, а е имало издаден касов бон с нанесена поправка от
сервитьорката поради техническа грешка при маркирането на поръчката. Моли се за
отмяна на НП, което искане се поддържа и пред съда чрез упълномощен процесуален
представител.
Последният
изразява позиция и за необходимост от прекратяване на настоящото съдебно
производство по причина, че същите факти, явяващи се в основата на
административното обвинение по настоящото НП, са основа и на издадената Заповед
№ 322 - ФК/02.09.2019г.
за принудителна административна мярка, издадена от началник-отдел „Оперативни
дейности” – В. при ЦУ на НАП, за запечатване на стопанския обект и забрана за
достъп до същия за срок от 14 дни, са били обсъдени от състав на
Административен съд-С., който е приел, че е не налице визираното в заповедта
нарушение и е отменил същата с Решение № 110 27.11.2019г. по АНД № 210/2019г. на АС-С..
В становището
си по съществото на случая визира, че изяснената пред въззивния съд фактическа
обстановка не съответства на състава на вмененото нарушение, като съответно
същият този случай очертава и признаците на маловажност на простъпката.
Административно-наказващият
орган се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, изразяващ становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че
налагането на административна принуда със ЗПАМ касае друг правен институт,
който не следва да се смесва с този по ЗАНН. Счита, че правилно ТД-жалбоподател
е било санкционирано на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, като са налице множество
събрани доказателства от контролните органи за извършеното безвиновно
нарушение, което е намерило израз в неиздаване на касов бон за процесната
покупка. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна
прокуратура гр.С., при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно
заседание и не представя становище.
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна.
След обсъждане и преценка доводите на
страните и събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по
вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното:
На 23.08.2019г., към 18.30ч., св.В. –
инспектор по приходите и св.Ч. – старши инспектор по приходите, двамата
служители при офис Р. към ЦУ на НАП-С., посетили търговски обект бистро „К.” в
гр.С. с цел извършване на проверка по спазване изискванията на Наредба № Н-18/13.12.200 г. Двамата си поръчали напитки,
която поръчка съставлявала контролна покупка. Св.Е.Д., обслужваща заведението
като барман и сервитьор, доставила напитките и им предоставила касов бон за
същите. По време на престоя на визираните свидетели като клиенти, на съседна
маса в заведението клиент поръчал кафе и безалкохолно, които заплатил в брой.
Двамата проверяващи не видели да му се предоставя касов бон при това плащане.
Поради това се легитимирали на св.Д. в качеството им на проверяващи и
пристъпили към извършване на проверката. Установили, че в заведението е монтирано
и функционира ФУ, както и че няма разминаване между касовата наличност и
фактическата такава като парични средства. Разпечатани били дневен и съкратен
отчет за датата 23.08.2019г. На място бил съставен Протокол за извършена
проверка № 0388535/23.08.2019г.,
в който било отразено, че в 19.10 ч. е започнала проверката, като били вписани
констатираните обстоятелства, сред които, че клиент на заведението извършил
покупка в 18.51ч. на 1бр. кафе и
1бр.кола, на обща стойност 2.80 лева, които заплатил в брой и за което не му
бил издаден фискален касов бон. Св.Д. вписала възражение, че вместо кафе и кола
е объркала маркировката и вписала две коли, като при сервирането на поръчката
показала „марката” на клиента и му обяснила грешката си, като той заплатил
това, което поръчал.
Контролните
органи направили преценката, че следва да бъде съставен АУАН и в Протокола било
вписано уведомление до представляващата търговеца Е. Д., че акта ще се състави на
10.09.2019г. в офис на НАП-Р.. На 13.09.2019г. св.В., в присъствието на св.Д. и
св.К., съставил АУАН № F508048/13.09.2019г., за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите. В словесната част на административното обвинение били
отразени констатациите от проверката досежно конкретния клиент с покупката на
стойност 2.80 лева, и за която било възприето, че не издаден фискален касов бон. При получаване на
екземпляр от акта на 18.09.2019г., упълномощеното да представлява управителя
Д.а лице – М. Д., вписал възражение, че за процесната продажба е бил издаден
фискален бон и в протокола от проверката са описани обстоятелствата за това.
Последвалото нарочно писмено възражение от управителя, в установения от закон
тридневен срок, било оставено без уважение. ТД било наказано с имуществена
санкция в размер 700 лева, наложена на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, фиксирана в
атакуваното понастоящем наказателно постановление, в което са възпроизведени
фактическите и правните рамки на административното обвинение.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени
в установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица, съобразно
обхвата на правомощията, фиксирани в чл.193, ал.1 и ал.2 ЗДДС и Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, и при спазване на изискуемите откъм съдържание
реквизити. Зачетено е и правото на защита на наказания правен субект, предвид
уведомяването му за съставянето на акта, неговото предявяване, връчване и
предоставена възможност за възражения.
Необходимо е да се отбележи, че съдебното
производство по настоящото дело следва самостоятелен процесуален ред, изрично
уреден в ЗАНН, чието начало се поставя със съставянето на акт за установяване
на административно нарушение. Независимо от правилно посоченото в позицията на
процесуалния представител на търговеца, че е налице еднаквост на фактите по
настоящия случай и този по издаването на ЗПАМ по чл. 186 ЗДДС за същия
стопански обект, законът изрично е предвидил самостоятелен материално и
процесуалноправен ред за проверка законосъобразността на действията и
произнасянето на органите на НАП. В чл.186, ал.1 ЗДДС, касаещ запечатването на
обекта, точно и ясно е постановено, че принудителната административна мярка
„запечатване на обект за срок до 30 дни”, се прилага в изброените хипотези в
посочената норма, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
При съпоставяне данните от показанията на
св.Д. с приобщените като писмени доказателства заверени копия на фискален бон
от 23.08.2019г., издаден в 18.48ч., данните от протокола за проверка, че
клиентът заплатил напитките си в 18.51 ч. и липсата на разминаване в касовата и
фактическата парична наличност при проверката, започнала в 19.10 ч., се налага
извод, че не е било осъществено вмененото нарушение за неиздаване на фискален
бон за процесната поръчка от кафе и кола. Неправилното отразяване на поръчаните
артикули наложило св.Д. да коригира на ръка единия от тях, както и общата сума
от 3.40 лева на 2.80 лева, дължима от клиента, когото уведомила за грешката, но
без фактически да му предостави касовия бон, който останал на бара. При
проследяване хронологията на установените факти от показанията на всички
свидетели, се изяснява, че св.В. и св.Ч. са възприели момента на заплащането и
тръгването на клиента, без да му е бил фактически предоставен касовия бон,
който вече е бил издаден, но оставен на бара от св.Д.. Този бон е бил приложен
към депозираните против акта за установяване на административно нарушение
възражения, но допълнително изследване на правнозначимите моменти не е било
извършено от страна на наказващия орган, възпроизвел дословно съдържанието на
акта в това на наказателното постановление.
На база анализа на събрания по настоящото
дело доказателствен материал се налага извода, че административно-наказателната
отговорност на ТД-жалбоподател се явява незаконосъобразно ангажирана за
простъпка по чл.25, ал.1, т.1 от 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради което и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
468592 – F508048/10.10.2019г., издадено от Б. Г. –
началник-отдел „Оперативни дейности” – В. при ЦУ на НАП, с което на „А. Г.”
ЕООД гр.С., ЕИК ...., представлявано от Е. М. Д., на основание чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 700 (седемстотин) лева за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред
Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: