№ 12107
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110141885 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.55,ал.1,пр-1 от ГПК за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1516.90леива,представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за потребителски кредит №960846/11.11.2023г.,ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът П. Д. К. твърди, че на 11.11.2023г. е сключил с ответника /фирма/ договор за
заем, по силата на който в заем му е предоставена главница от 2500 лева, при задължението
да я върне до 11.03.2024г., на 4 погасителни вноски, с посочен фиксиран ГЛП 47 %, ГПР
58.25 %, както и че съгласно чл.6,1 от договора следвало в тридневен срок да предостави
обезпечение на кредитора, в противен случай и на основание разпоредбата на чл.18, му се
начислява неустойка от 1171.73 лева. Твърди, че е заплатил сумата на ответното дружество,
като плащането на неустойката е разсрочено на вноски, ведно с лихва и главница. Счита, че
уговорката за плащане на неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, с нея
се постига и заобикаляне на разпоредбата на чл.33,ал.1 ЗПК, както и защото същата сума
следва да се включи в ГПР като общ разход по кредита, което води до нарушение на
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, поради надхвърляне на размера, предвиден в чл.19,ал.4
ЗПК, поради което счита договора и за недействителен. Сочи, че на основание чл.23 ЗПК, е
дължал само чистата стойност на кредита, поради което предявява осъдителен иск за
връщане на сумата от 1516.90 лева – неустойка.
Ответното дружество, в срока за отговор, е упражнило правото си на отговор, в който
оспорва основателността на иска, с доводи, че преди сключване на договора, ищцеца е бил
наясно с клаузите, което обосновава твърдението, че същите са индивидуално уговорени с
него; сочи се, че ГПР не надхвърля предвидения размер в чл.19/4 ЗПК, а неустойката не
следва да бъде включвана в ГПР, защото същата обезпечава вземане на кредитора, което
възниква след сключване на договора, а и е предвидено право на отказ от договора. Твърди
се, че ищеца е сключил с ответника договора с уговорки за заплащане на неустойка, поради
което и потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение, плащането
на неустойка, като е сключил договора с цел да се обогати за сметка на ответника,. Оспорват
1
се доводите за нарушение на ЗПК, защото същите целят потребителят да вземе информирано
решение, което се твърди да е взето.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. От представените
писмени доказателства в т.ч.заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е установено, че на
11.11.2023г., чрез използване на средства от разстояние, страните са сключили договор за
потребителски кредит, по силата на който, на ищеца е предоставена главница от 2500 лева,
при задължение да я върне в срок до 11.03.2024г на четири вноски, при посочен в договора
фиксиран ГЛП от 47 %, при посочен в договора ГПР 58,25 %, при посочен размер на
четирите вноски едно от 97.92 лева и три от по 899,45 лева – главница и възнаградителна
лихва; че в договора е включена клауза, че при непредставяне на посоченото в чл.6,1 от
договора обезпечение, се дължи неустойка, която е в размер 11 71,73 лв, както и че в
уговорения в договора срок, ищецът е заплатил на ответника главница, лихва и неустойка.
Видно от представения писмен договор за кредит, на ищеца е отпуснат заем от 2500 лева,
при ГПР58,25 % / посочен в чл.3,4, че се формира по формулатав Приложение № 1 към ЗПК,
като при изчисляването му са взети общи разходи по кредита, а именно : възнаградителна
лихва, фиксиран годишен лихвен процент 47 %, при краен падеж на договора 11.03.2024г.,
обща сума за връщане 2796.27 лева, посочено обезпечение – поръчител или банкова
гаранция, като съгласно чл.6, заемателят следва да предостави обезпечение в двудневен срок
от сключването на договора, като съгласно чл.18,1 от договора, потребителят декларира, че е
уведомен, че ако не предостави обезпечение, или предоставеното не отговаря на посочените
в чл.6 условия, дължи неустойка от 1171,73 лева. Договорът е сключен при действието на
ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило
заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК,
договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на
договора е, че за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в него следва да
липса информация, така че при сключването на договора както и при неговото изпълнение
от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от месечната
вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането по
главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, те
следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за потребителски
кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и
задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва да бъдат
уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че
кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално
определените срокове. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Т.2. „Обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
2
за потребителя. В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в
общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на
посочените легални дефиниции на ЗПК. Неизпълнението на задължението на потребителя
да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на
кредитора по договора за заем да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Вследствие
на неизпълнението на това задължение от страна на потребителя, кредиторът не получава
реален обезпечителен ефект- не получава обезпечение на задължението си. Следователно,
предвиждането, изначално в договора, на задължение за неустойка за непредоставяне на
обезпечение, е инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за
потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да бъдат отчитани като
разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в
договора ГПР от 658.25% не формиран само от възнаградителна лихва, както е посочено в
разпоредбата на чл.3,4 от договора, като в ГПР следва да се включи освен възнаградителната
лихва, и сочената неустойка. Следователно, вписаният ГПР не е действителен, тъй като в
него не е отчетена неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си
представлява още едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява
част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което
реалният ГПР по договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля
позволения от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната
стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в
противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В
случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да
бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се
счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство
е достатъчно, за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит. Начинът, по който е
установена конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява механизъм за
заобикаляне на нормите за защита на потребителите и допълнително натоварване на
заемателя с допълнителни плащания. Неоснователно е възражението на ответната страна, че
поради сключването на договора за кредит, то конкретните разпоредби са уговорени
индивидуално. На основание чл.154,ал.1 ГПК, страната, която се ползва от този факт, следва
да го докаже, като по делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на това
твърдение, поради което и даденото на основание недействителен договор, освен чистата
стойност на вземането, следва да се върне от страна на ответника, на основание
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. По делото, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е заплатил на ответника както главница и възнаградителна лихва, така и неустойка,
поради което искът е основателен за сумата от 1 516.90 лева, ведно със законната лихва от
предявяването му, до плащането.
По разноските. При този изход на спора, право на присъждане на разноски има само
ищецът, който доказва разноски за 910.68 лева от които 60.68 лева- заплатена държавна
такса, 400 лева-депозит за вещо лице,както и 450 лева адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление /адрес/ да
заплати, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД на П. Д. К., ЕГН ********** с адрес: /адрес/,
сумата 1 516.90 лева – заплатена от ищеца неустойка по договор за потребителски кредит
№960846/11.11.2023г.,ведно със законната лихва от 12.07.2024г.-датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
3
ОСЪЖДА /фирма/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление /адрес/ да
заплати на П. Д. К., ЕГН ********** с адрес: /адрес/, сумата от 910.68 лева направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4