Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.02.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на девети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №10645/2019год. и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Предявени са обективно
и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ срещу Върховен
касационен съд и Софийски окръжен съд за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 105 000,00лева и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000лева, настъпили в резултат от нарушаване правото ищеца на справедлив съдебен процес, регламентирано в чл. 6, ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, при постановяване на решение№116/23.03.2018г. по в. гр. дело №
466/2017г. по описа на Окръжен
съд София, с което е отменено
решение №23/10.03.2017г. на РС-Самоков, както и постановеното от състав на ВКС определение №61/13.02.2019г. по т.д.№
2005/2018гг., с което не е допуснато
касационно обжалване на решението на Окръжен съд София.
Ищецът "А.И." ООД излага в исковата молба, че на
04.09.2013г. дружеството сключило
с И.Т.Г.и Б.Х.Т.предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който се задължило да им прехвърли собствеността върху поземлен имот с идентификатор
15285.13.561, находящ се в село Г., м."Будачица"
с площ от 1503 кв.м., заедно
с построените в него
сгради, а именно два броя
хижа-заслон бунгала, всяко
от тях със застроена площ от 30кв.м., хижа-заслон
бунгало с площ от 7 кв.м. за обявена
цена от 7000лева и условие, че наложената от трето лице ипотека ще бъде вдигната преди
да изтече крайната дата на
договора на 26.09.2013г. При нотариалното оформяне на договора при нотариус Б., ипотекарният
кредитор подписал декларация, с която да гарантира изпълнението на това искане, а именно купувачите да погасят дълга към ипотекарния кредитор преди сключване на окончателен
договор.
Дружеството имало задължения
към община Самоков, за погасяване на които била
предназначена сумата от 7000лева, за да бъдат снабдени с всички документи от общината, поради което тази сума била платена в деня на подписване на предвителния
договор от купувачите
по банкова сметка *** "БЛТК"ЕООД в качеството й на заложен кредитор по сключен договор
за залог на търговско предприятие №01/07.01.2013г.
между продавача и заложния
кредитор. Страните по предварителния
договор се задължили да сключат
окончателен договор на 23.09.2013г., но преди изповядване на сделката е установено от купувачите, че е вписана възбрана
в полза на "Ю.Б."АД, което
ги отказало от сделката.
В процесното
гражданско производство бил представен
препис от решение на Общото
събрание на дружеството ищец от 03.09.2013г.,
съгласно което съдружниците и собствениците на
капитала не са дали съгласие сумата от 7000 лева
да бъде преведена на трето лице, както е предвидено в предварителния договор, а даденото
от управителя съгласие за това
не замества решението на общото събрание за продажба на имота за сумата от 7000лева. Твърди, че липсата на такова съгласие е необходимо за уважаване
на иска за обявяване на предварителния
договор за окончателен, като решението
по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ трябва да е налице към момента на постановяване на решението на съда. Счита, че плащането на цената на трето лице е толкова съществено
отклонение от решението на ОС на ООД за продажба на имота, че лишава продажбата от основание и изключва възможността съда да обяви договора за
окончателен при посочените факти.
Излага съображения, че отговорността на Окръжен съд-София за вредите, настъпили в
резултат от процесното
решение, е обусловена от това,
че игнорирал доказателства
и нарушил закона, не разпитал поискани
свидетели, лишил ищеца от справедлив и равнопоставен съдебен процес, не обсъдил съществени факти и доказателства в решението си. По този начин одобрил
незаконосъобразно искане, тъй като ищците
не са платили цената по
договора.
Според ищеца отговорността
на ВКС е обусловена от нарушение на чл.280, ал.2 от ГПК, в която е предвидено, че независимо от предпоставките по ал.1
въззивното решение се допуска до касационна обжалване при вероятна
нищожност или недопустимост,
както и очевидна неправилност.
Излага подробни съображения за неправилност на
извода на ВКС, с който не е допуснато
касационно обжалване по поставения от ищеца въпрос и са игнорирани
сочените от жалбоподателя факти.
Счита, че постановените решения от двете съдилища са неправилни
и незаконосъобразни, постановени
в нарушение на съдебната практика и теория, нанесли неправомерни щети на дружеството в претендираните размери. Посочена е съдебната практика
на ВКС, на която двете
решения противоречат.
Относно претендираното обезщетение за неимуществени
вреди излага, че дружеството
е поставено в тежко финасово състояние, поради което се наложило само да
води делата си
чрез управителя, което за него било изключително напрежение и му коствало усилия, нерви и отговорности. Поради това размерът
на претенцията за неимуществени
вреди определя съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като всеки един ответник дължи на ищеца по 15 855,50лева неимуществени
вреди за оргнизиране на самостоятелно
процесуално предствителство.
Останалата сума представлява
щети, изразяващи се в
нарушена репутация на дружеството, създадена несигурност при вземане на решения, настъпил разрив в управлението му.
С оглед
изложените съображения ищецът счита, че е допуснато нарушение
на чл.47 от Хартата за основните
права на Европейския съюз за осигуряване на ефективни правни средства за
защита и на справедлив съдебен процес,
както и на чл.6, ал. 1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, предвиждащи
право на справедлив съдебен процес
за всяко лице при решаване на правен
спор относно негови
граждански права и задължения. Нарушено е правото на справедливо и публично гледане
на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, което е нарушено поради допусната съдебна грешка, липса на справедливост и безпристрастен съдебен процес.
Ответникът Върховен касационен
съд в писмения отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Възразява, че лиспва причинно-следствена връзка между нарушените права на ищеца, посочени в исковата молба, и процесните решения. Излага доводи за липса на данни за нарушение на разпоредби
от правото на ЕС, които се визират в исковата молба, както и че посочените от ищеца решения са постановени по различни казуси, които са несъвместими
с предмета на настоящото производство. Не се
установява причинно-следствена връзка
между постановеното от ВКС определение и вредите, за които се претендира обезщетение. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение
Ответникът Софийски окръжен
съд в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва постановяване на решение
по въззивно дело №466/2017г., с което
е отменено решение на РС-Самоков и е уважен предявеният иск. Излага, че при разглеждане на делото не са допуснати никакви
нарушения, като при постановяване
на своя акт съдът се е водил от приложимите
към спора материални и процесуални разпоредби. Оспорва да са претърпени
имуществени и неимуществени
вреди от ищеца в причинно-следствена
връзка с постановения съдебен акт. Излага, че правното очакване на страна по делото относно съдържанието на съдебния акт не е основание да се ангажира
отговорността на
съда, както и че в материалния и процесуалния закон
не съществува норма, която
да установи презумпция, че сезиралата съда страна ще получи произнасяне в своя полза, което важи и за насрещната страна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
От доказателствата се установява, че по процесното дело пред РС- Самоков
е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен между "А.И." ООД и И.Т.Г.и Б.Х.Т., с който продавачът се
задължил да им прехвърли собствеността върху имота за сумата от 7000лева. В
чл.3 от договора е предвидено, че купувачите са заплатили продажната цена изцяло и в брой, в размер на 7 000лева, в деня преди подписване
на договора на "БЪЛГАРО-ЛИБИЙСКА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД в качеството й
на заложен кредитор, съобразно с договор за залог на търговско предприятие №
01/07.01.2013г.
С постановеното по делото решение РС-Самоков е отхвърлил предявения иск, като е приел, че продажната
цена по предварителния договор е платена на трето лице без в този смисъл да е
налице решение на ОС на дружеството
продавач. По делото е представено решение на Общото събрание на ООД от
03.09.2013г., в което участват съдружниците и
собственици на капитала Л.П.П.и Л.Л.П.,
на което е взето решение недвижимият имот да бъде продаден за сумата от
7000лева. Съдът е приел, че в решението липсва съгласие цената от продажбата на
имота да бъде преведена на трето лице. Приел е за доказано плащането на цената
в съответствие с точка 3 от предварителния договор, както и че не е доказано
сумата да е платена на продавача в съответствие с решението на ОС. От
установените факти е направен извод, че щом не е платено валидно на продавача,
а на трето лице, липсва съгласие на органа по чл.137, ал.1, т.1 от ТЗ , поради
което цената не се счита за платена, не са налице особените изисквания и
предпоставки за прехвърляне на
собствеността и няма основание за обявяване на предварителния договор за
окончателен. Направен е извод, че плащането на цената на трето лице
представлява толкова съществено отклонение
от решението на ОС на ООД за продажба на имота, че лишава продажбата от
основание и изключва съдът при тези факти да обяви предварителния договор за
окончателен.
По жалба на ищците в исковото производство е образувано
в.гр.дело №466/2017г. на ОС-София, по което, без да се събират допълнителни
доказателства, е постановено решение №116/23.03.2018г., с което е отменено
решение №23 /10.03.2017г., постановено по гр. дело№ 30/2016г. по описа на РС-Самоков, вместо което е постановено друго, с което е
обявен предварителния договор за окончателен. От мотивите на решението се
установява, че съставът на ОС-София е
приел представения предварителен договор за действителен, сключен в изискуемата
от закона форма за валидност и съдържащ уговорки относно всички съществени елементи
на договора за продажба на недвижим имот. Прието е, че "за валидността на
сключения от управителя на ответното дружество предварителен договор не е
необходимо решение на ОС на ООД, както и такова решение не е необходимо условие
за действителността на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на
дружеството, сключена от представляващия дружеството орган-т.1 от ТР
№3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на посоченото ТР е прието, че след
като органният представител е изявил съгласието на ООД
за поемане на задължението за сключване на окончателен договор, решението на ОС
по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не е условие, без което договорът не може да бъде
обявен за окончателен, не е елемент от фактическия състав на сделката, който
заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно действие. " Прието е, че "Няма спор между страните и
се установява от писмените доказателства по делото, че ищците са заплатили
изцяло уговорената продажна цена на трето лице /"Българо-Либийска
търговска компания"ЕООД/, като за заплащането на тази цена на това трето
лице страните са се уговорили в предварителния договор. При наличието на такава
уговорка плащането на цената на третото лице има погасителен ефект относно
задължението на купувачите по договора. В тази връзка следва да се посочи, че
възражения относно изпълнението на задължението на купувачите за плащане на
продажната цена не са направени от ответника с отговора на исковата молба. Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния
съд, че плащането на цената на трето лице е съществено отклонение от решението
на ОС на ООД за продажба на имота, което лишава продажбата от основание. След като решението на ОС на ООД изобщо не е
елемент от фактическия състав на разпоредителната сделка с недвижим имот,
сключена от законния представител на дружеството, по аргумент от по-силното
основание липсата на конкретни уговорки в налично такова решение не може да се
отрази на валидността на сключения предварителен договор."
С определение № 61/13.02.2019г. на ВКС по т.д.№
2005/2018г. не е допуснато касационно обжалване на решение
№116/23.08.2018г. по в.гр.дело№
466/2017г. на Софийски окръжен съд. Изложени са мотиви, че "в защитата си пред двете инстанции
ответникът не се е позовал на привидност на предварителния договор, а съдът,
въпреки липсата на възражение за недействителност на същия, е изложил аргументи
за валидността му. В този смисъл съдържащото се във въпросите твърдение, че с
решението неморално е бил обявен за окончателен един недействителен
предварителен договор, представлява несъответстваща на правното положение
интерпретация на страната, основана на неподкрепени със съответни факти
възражения, които не са били въведени своевременно в предмета на делото."
Поради изложеното е прието, че липсва обуславящ конкретен
правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280,
ал.1 от ГПК, което е прието като основание за отказ да бъде извършена проверка
по същество на обжалвания въззивен акт съгласно т.1
от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г. на
ОСГТК на ВКС.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Правото на ЕС не
урежда изрично иска за ангажиране отговорността на държавите-членки за вреди от
нарушаването му, като материално-правните предпоставки на този иск са изведени
от практиката на Съда на ЕС (СЕС) - делото Francovich
и Köbler, (съединени дела С- 6/90 и С- 9/90 ) и
дело С- 224/01. и те са следните три: 1. нарушение на правна норма на
ПЕС, даваща права на частно-правни субекти; 2. извършеното нарушение да
е достатъчно съществено и явно и 3. да съществува причинна връзка
между претърпените вреди и това нарушение. Доколкото практиката на СЕС има
задължителен характер, то и нейното нарушаване представлява нарушение, за което
би могла да се ангажира отговорността на държава-член за вреди.
Първата предпоставка за уважаване на предявените искове изисква да се установи
нарушение на норма на Общностното право, която има директен
ефект. Директният ефект дава възможност
на частноправните субекти
да се позоват на съответната
норма от правото на ЕС пред националните
съдилища, а те от своя страна са
длъжни да я зачетат и
приложат. Нормата трябва да
е ясна и безусловна и да предоставя права на частноправни субекти. Тя може да се съдържа
в учредителен договор, регламент или директива, т. е.
да е норма на акт с директна приложимост
или не.
В исковата молба
са изложени съображения за допуснати
нарушения на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, в която е регламентирано правото на всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, на ефективни правни средства за
защита пред съд в съответствие
с предвидените в настоящия
член условия, както и неговото дело да бъде гледано справедливо и
публично в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, предварително създаден със закон. Изложени са твърдения
за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на справедлив
съдебен процес, и чл.13 от ЕКЗПЧОС,
който регламентира правото на ефективни правни средства за защита.
Хартата за основните права на Европейския
съюз и ЕКЗПЧОС са част от първичното
право на Европейския съюз и в тях са закрепени общите му принципи, към които
принадлежат и основните права. Следва да се има
предвид, че правото на справедлив
съдебен процес е закрепено в нормите на КРБ и са посочени органите, които го
гарантират, като в чл. 117 е предвидено, че съдебната власт
защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и
държавата. Начинът, по които това задължение на държавата следва да бъде
изпълнено в областта на гражданското
право е подробно развит в разпоредбите на ГПК, в който са регламентирани
процедурите и съответните съдебни инстанции, които гарантират защитата правата и законните интереси на гражданите. В тази връзка е
предвидено, че в производството по граждански дела съдилищата са длъжни да разгледат
и разрешат всяка подадена до тях
молба за защита и съдействие
на лични и имуществени
права.
В глава втора на ГПК са регламентирани основните начала на
гражданския процес, като относими към настоящия
спор са принципите на законност, служебно начало, състезателно начало, равенство на страните и установяване на истината.
В ГПК подробно
са регламентирани способите за реализиране на основните начала
на гражданския процес, чрез подробна регламентация
на правата и задълженията на страните в това производството, начинът за тяхното реализиране,
както и правомощията на съда във
всяко едно от производствата по защита и съдействие
на лични и имуществени
права.
Установява се, че процесното гражданско
производство е образувано по искова молба на купувачите по сключен с ищцовото
дружество предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по които
са платили продажната цена, но поради
неизпълнение задълженията на продавача за сключване на окончателен договор са
се възползвали от регламентираното право
да поискат от съда да обяви сключения предварителен договор за окончателен. Пред
РС-Самоков е реализирано първоинстанционното
производство по този иск, като са изпълнени разпоредбите на ГПК, даващи
възможност за защита правата на ответника. На същия е връчен препис от исковата
молба и е даден срок за писмен отговор, съобразно чл.131 от ГПК. В писмения отговор
не е направено възражение за недействителност на предварителния договор поради липса
на решение на ОС на ООД за продажба на недвижимия имот срещу заплащане на
продажната цена на трето лице. Въпреки липсата на такова възражение първоинстанционният съд
е приел, че липсва съгласие на ОС
и това обстоятелство е прието за решаващо при отхвърляне на иска, независимо
от установеното по делото, че продажната
цена е платена в съответствие с договореното, а самият договор е подписан от
законния представител на дружеството продавач.
С решението на ОС-София, постановено след проведено съобразно
правилата на ГПК въззивно производство, е приет за
неоснователен този решаващ мотив за отхвърляне на иска, като съдът се е позовал
на задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана
в посочено тълкувателно решение, поради което е отменил решението на РС- Самоков и е обявил предварителния договор за окончателен.
В посочените производства двете съдебни инстанции са действали
съобразно регламентираните в ГПК правила, по които се развива гражданския
процес. Спазвайки принципа на състезателно начало и равенство на страните ОС-София е постановил решение съобразно установените и
от първата инстанция факти, но съобразявайки се със задължителната за
съдилищата съдебна практика, приложима към разглеждания случай. В тази връзка са
изложени съображения за това дали при наличие на съгласие на управителя на ООД
за сключване на предварителен договор е необходимо спазването на чл.137, ал.1,
т.7 от ТЗ. Съобразявайки цитирано тълкувателно решение е даден отрицателен отговор
на този въпрос, поради което ОС-София е
приел, че са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Следва да се има предвид, че в гражданския процес, образуван по
иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, има две страни, чиито права и
законни интереси следва да бъдат взети предвид при решаване на спора, поради
което е въведен принципа на състезателност в това производство. В него съдът
има задължение служебно да напътства двете страни, но не и да им указва как да
защитят правата си и какви възражения да направят в защита на своя интерес.
След провеждане на законоустановената процедура,
съдът следва да приложи материалния закон, като вземе предвид доказателствата
по делото, зачитайки основните принципи на гражданския процес и прилагайки точно
разпоредбите на закона. Предпоставките за уважаване на иска с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД са регламентирани в закона и последиците от това. Процедурата,
по която се развива производството е регламентирана в глава 31 от ГПК.
При преценка за наличие на предпоставките за уважаване на иска
съдът се ръководи, както от разпоредбите на закона, така и от задължителните
указания по неговото прилагане в постановените от ВКС тълкувателни решения. В
разглеждания случай ОС-София е преценил,
че са налице предопоставките за обявяване на договора
за окончателен, като се е позовал на относимо към
спора тълкувателно решение, и е постановил на тази база своя акт по същество.
Разпоредбите
на ГПК ясно регламентират правилата за касационно обжалване в чл.280 от ГПК,
като при преценка дали да бъде допуснато до обжалване процесното
решение на ОС-София е взето предвид относимото към
разглеждания въпрос тълкувателно решение.
От
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за нарушаване правото на ищеца на справедлив
съдебен процес, както и в проведеното съдебно производство да не са му осигурени
ефективни средства за защита. Обстоятелството, че решението на въззивната инстанция е постановено в полза на другата
страна, не дава основание да се направи извод за нарушение правата и законните
интереси на ищеца. Съдът е установил наличието на предпоставките за реализиране
правните последици на сключен договор, по който ищецът е поел точно регламентирани
задължения, при условие че другата страна изпълни своите. В българското
гражданско право действа принципът на свобода на договарянето-чл.9 от ЗЗД,
както и са регламентирани правилата относно правоспособността и дееспособността
на лицата, като страни по гражданско-правни сделки. Когато договорите са
сключени от дееспособни физически лица и от съществуващи и надлежно представлявани
юридически лица те пораждат права и задължения за страните. При сключването на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот ищцовото дружество
е надлежно представлявано, поради което договорът е породил съответни правни
последици. При положение, че другата страна е изпълнила своите задължения по него,
уважаването на предявения от нея иск представлява изпълнение на задължението на
съда за защита и съдействие на страните за реализиране на техните граждански
права при зачитане основните начала на гражданския процес за равенство на
страните и установяване на истината. Обстоятелството, че ищцовото дружество е
неизправна страна по договора, е довело до образуване на съдебно производство и
е причина решението да бъде постановено
в полза на другата страна, чиито права са признати от съда, който е обявил
за окончателен сключения предварителен договор.
Предвид
изложеното, не е доказано от ищеца нарушение на посочените в исковата молба
норми на правото на ЕС, както и разпоредбите на българското законодателство, с които се гарантира защитата и реализирането на правата и законните интереси на страните в гражданския процес, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи
на ответника ВКС направените по делото разноски в размер на 450 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А.И." ООД с ЕИК ******срещу
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД и ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД искове
с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 105 000,00лева и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000лева, настъпили в резултат от нарушаване правото ищеца за справедлив съдебен процес, регламентирано в чл. 6,
ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, при постановяване на решение№116/23.03.2018г.
по в. гр. Дело № 466/2017г. по описа на Окръжен съд София, с което е отменено решение №23/.10.03.2017г. на РС Самоков, както и постановеното от състав на ВКС
определение №61 /13.02.2019г. по т.д.№ 2005/2018гг., с което
не е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд София.
ОСЪЖДА "А.И."
ООД с ЕИК ******да заплати на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 450,00лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: