№ 528
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100500206 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Изворово Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“
№ 35 срещу решение № 262686/26.10.2021 год. по гр.дело № 12200/2020 год. на ВРС, 39-ти
състав, В ЧАСТТА, с която „Изворово Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35 е осъден да
заплати на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор, сумата от
15 801.21 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност
на био продукция – люцерна и слънчоглед за стопанските години 2016/2017г., от
обработката на поземлен имот № 048006, нива с площ от 13.500 дка, 4 категория, местност
„Мешето", находяща се в землището на с. Изворово, общ. Антоново с ЕКАТТЕ: 32473 при
граници: имот № 048007, 048025, 048026, 048002, 048003, 048004, 048005 и поземлен имот
№ 052013, представляващ нива с площ от 11.798 дка, 5 категория, м."Турски гробища",
находяща се в землището на с. Изворово, общ. Антоново с ЕКАТТЕ: 32473 при граници:
имоти с № 052014, 052016, 052017, 052017, 051012, 052032, поради неизпълнение на
1
договора за наем 27.02.2013г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 2742, акт № 75, том
3 на Нотариус Петя Ангелова, рег. № 496 на НК, вписан в Службата по вписванията-
Омуртаг под вх.№ 411, Акт № 193 на 06.03.2013г., ном 1, изразяващо се в неосигуряване на
спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат на
незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в Служба по вписванията
– Омуртаг, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.09.2020г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 82 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД,, както и за разноски по делото.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано, както и постановено в противоречие със събрания
доказателствен материал. Излага се, че съдът неправилно е приел, че представените
доказателства договор за контрол и сертификация и сертификати за съответствие
удостоверяват, че ищецът е сертифициран за биологично растениевъдство и че тя е
непрекъсвана. Сочи, че останалите събрани по делото доказателства – решения и други,
както и гласни доказателства, се установява противното като ищцовото дружество е било
лишено да ползва имотите пот пролетта на 2015 год. като самият факт, че същите са били
изорани и изкопани сочи, че ищецът не е могъл да ги ползва и не биха могли да бъдат под
контрола на контролиращото дружество. Излага и че представената от „Кю
Сертификейшън“ АД – Пловдив бележка не съставлява документ по смисъла на чл.29 от
Регламент /ЕО/ № 834/2007 год. във връзка с чл.40 от Наредба № 1.02.2013 на МЗ и не може
да служи като доказателство за производство на биологична продукция. Твърди се и
неотносимост на представения частен договор сот 0.11.2014 год. с лицето Х.К. който не
установява конкретните земеделски култури – негов предмет. Твърди се и че неправилно
съдът е изходил при формиране на фактическите си изводи и от представения по делото
дневник на стопанството, който не е прошноруван и прономерован, нито има заверки от
сертифициращи органи, в който смисъл се оспорват и изводите на вещото лице, който се е
позовал и е изходил от него. Оспорва се и размера на присъдената сума, като се твърди, че
претендирайки пропуснати ползи следва да се извадят разходите по обработка на
процесните площи, стойността на закупените семена за посев, наемното плащане по
договора за аренда и разходите за доставка.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Счита, че правилно е кредитирал представения договор за контрол и
сертификация на биологично производтво, както и останалите представени писмени
доказателства, а по отношение на размера е допуснато съдебно-агротехническа експертиза,
неоспорена от ответника. Позовава се и на останалите събрани по делото доказателства,
които анализира и развивайки подробни правни доводи, моли за потвърждаване на
решението.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощник, поддържа въззивната жалба и
моли за отмяна на първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на решението на ВРС.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Видно от сезиралата районния съд искова молба, предявеният иск черпи правното си
основание в чл.79, ал. 1 вр. чл.82 от ЗЗД като ищецът претендира като обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи изразяващи се в
неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция – люцерна и слънчоглед.
Не е спорно между страните по делото, че ищецът, в качеството му на наемател и
Мария Драганова Костадинова, като наемодател, са сключили договор за наем, вписан в
Служба по вписванията гр. Омуртаг, вх. № 411/06.03.2013г., акт № 193, том 1, имотна
партида № 23582/23583, с нотариална заверка на подписите с рег. № 2742/27.02.2013 тог. На
нотариус Петя Ангелова, по силата на който наемодателят предоставил на ищеца за
временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Изворово,
община Антоново - имот № 052013, представляващ нива с площ от 11.798 дка, 5 категория,
м."Турски гробища", находяща се в землището на с. Изворово, общ. Антоново с ЕКАТТЕ:
32473 при граници: имоти с № 052014, 052016, 052017, 052017, 051012, 052032 и имот №
048006, нива с площ от 13.500 дка, 4 категория, местност „Мешето", находяща се в
землището на с. Изворово, общ. Антоново с ЕКАТТЕ: 32473 при граници: имот № 048007,
048025, 048026, 048002, 048003, 048004, 048005. Договореният между страните срок е 20
години, считано от подписване на договора.
На 26.03.2014 г. с договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт вписан с
№ 97/2014 г., наемодателят е продал на ответното дружество същите имоти, поради което и
на основание чл. 18, ал. 2 от договора за наем и чл. 237, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е заместил
като страна по наемното правоотношение първоначалния наемодател.
Не е спорно и че яма спор и че въз основа на молба на ответника от 15.04.2015г. е
вписано заличаване на договора за наем, под вх. № 411/06.03.2013г., акт № 193, том 1,
3
имотна партида № 23582/23583г.
С влязло в законна сила решение № 2712/01.07.2016г., постановено по гр. дело №
16548/2015г. на ВРС, е прието за установено по иска на „Константинос Анастасиу- 98”
ЕООД срещу „Изворово Агро“ ЕООД, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за наем от 23.02.2013г. с нотариална заверка на подписите №
2742, акт № 75, том 3, на нотариус Петя Ангелова, досежно процесните имоти № 052013 и
№ 048006. Със същото решение е отменено и вписването с акт № 53, том 1 от 15.04.2015г.
на Служба по вписванията гр. Омуртаг на едностранно разваляне на горния договора за
наем от 23.02.2013г., на основание чл. 537, ал.2 ГПК.
При горните безспорни между страните факти, настоящата инстанция приема за
доказано неизпълнението на задължението на приобретателя да не смущава договореното с
вписания наемен договор спокойното и безпрепятствено ползване на наетите имоти от
наемодателя, включващо и правото да извършва земеделско производство, така както е било
уговорено в чл. 1 ал.3 и чл. 4 ал. 2 от договора за наем.
Във въззивната жалба е инвокирано оплакване относно кредитирането на
представения договор за търговска продажба от 14.11.2014 г., което не се споделя от
настоящата инстанция. От съдържанието на договора става ясно, че предметът му е
изкупуване на произведен от въззиваемия за нужди на чуждестранен купувач „био
животински фураж – смес от зърно и детелина”, като преработена продукция от добиви от
подбрани от клиента земеделски площи. Макар и да не са изрично упоменати
монокултурите, съобразявайки обстоятелството, че ищецът е заявил намерението си за
отглеждане на ечемик, царевица и люцерна в процесните имоти, което тълкувано заедно с
аналитичната таблица, приложена към договора за продажба, посочваща одобрените от Й.К.
имоти за биопроизводство, част от които са и процесните, индикира в достатъчна степен
основното съдържание на фуражните смески и категоричната връзка на добивите от
процесните имотите с крайния продукт със сигурно търсене в чужбина. Тук съдът отчита, че
и самият договор за изкупуване на биопродукцията не представлява решаващо
доказателство за размера на пропуснатия доход, а само за установяване на сигурността на
пласмента на очакваните от обработването на наетите имоти количества на земеделска
продукция. Кореспондиращи на събраните писмени доказателства са и показанията на
свидетеля на ищцовата страна Св. Александрова - служител на ищцовото дружество, които
няма основание да не бъдат кредитирани.
Въззивният съд преценява приложената по делото регистрационната карта, издадена
от ОД „Земеделие” - гр. Сливен на 28.02.2012 г., заверена и за 2016 г. и 2017 г., от която е
видно, че въззиваемият „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД не е преустановил
дейността си като регистриран като земеделски производител и е можел да ползва и наетите
имоти като средства за обичайното си производството си. Последното, ведно с
приобщените като доказателство сертификати за съответствие за стопанските 2014 – 2018 г.
и договорът от 30.01.2013 г. за контрол и сертификация съгласно Регламент 834/2007 на
Съвета, сключен между ищцовото дружество като оператор и „КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН”
4
АД, ЕИК ********* като контролен орган, формират положителния извод на съда, че
земеделският производител е поддържал сертифицирането за биологично производство,
което е било прекъснато неоснователно със заличаването на наемния договор от партидата в
Имотния регистър за процесните ниви. След като не се установява друг фактор, който да
изключи биологичното производство, съдът приема, че за получените добиви биха били
приложими продажни цени за биостоки, както правилно е прието и от първоинстанционния
съд.
По отношение на конкретния размер, проведени в хода на първоинстанционното
производство са съдебно агротехническа и допълнителна комплексна
съдебноагротехническа експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните по
надлежния ред. Като кредитира представените в първоинстанционното производство
заключения по проведените съдебна агротехническа и допълнителна комплексна съдебно-
агротехническа експертизи, въззивният съд установява, че без неоснователното вписване на
прекратяване на договора и продължаване на несмущавано дотогава ползване на наетите
ниви, въззиваемото дружество е можело да добие сумарно 14 630,75 кг. био продукция с
усреднена пазарна стойност от 1,08 лв. или общо 15 801.21 лв.
Основателно обаче се явява оплакването на въззивника, че за да получи продукцията
наемателят е следвало да вложи и производствени разходи, с които чистия доход ще се
намали. Затова и пропуснатата полза следва да се остойности само като печалба – остатък,
след приспадане на наемното плащане от 75.89 лв. /в размера, договорен от праводателите
на наемодателя/, което страната следва да заплати, за да получи ползването на имотите,
както и следва да се калкулират и необходимите присъщи на производството разходи по
обработка на терените. В проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание от
09.04.2021 год. е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, че разноските, които ищецът би направил за
производство на продукцията си през стопанската 2016/2017 г. биха били същите като тези,
установени с влязлото в сила решение по т. дело № 90/2018 г. по описа на ОС – гр.
Търговище, а именно 1313 лв.
В заключение, крайният остатък, формиращ пропусната печалба като чист приход без
разходи за получаването му, възлиза на 14 412.32 лв.
До този размер съдът намира претенция на въззиваемата страна за основателна и
крайните изводи съвпадат с обжалвания акт. За разликата над тази сума до присъдените от
първоинстанционния съд 15 801.21 лева искът е неоснователен и обжалваното решение
следва да се отмени, а иска да се отхвърли.
Гореизложеното налага и редуциране на първоинстанциононто решение в частта за
разноските. Така, при общ размер на разходите в размер на 1960.60 лева съразмерно на
уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 1 711
лв. При общ размер на разходите в размер на 1638.09 лева, сторени от ответника пред първа
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска следва да му се присъди сума в размер
на 208.57 лева.
5
Съобразно представените пред настоящата инстанция списъци за разноски и
доказателства за реално сторени разноски, съответно на изхода на спора в полза на ищеца се
следва сумата от 436.35 лева, а на ответника – сумата от 168.06 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262686/26.10.2021 год. по гр.дело № 12200/2020 год. на ВРС,
39-ти състав, В ЧАСТТА, с която е присъдено обезщетение за пропуснати ползи, понесени
като вреди в резултат на неизпълнение на договор за наем от 27.02.2013г. за горница над
14 412.32 лв. до 15 801.21 лева, както и изцяло в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево,
стопански двор срещу „Изворово Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35, иск за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултат на неизпълнение на договор за
наем от 27.02.2013 г., изразяващи се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био
продукция – люцерна и слънчоглед за стопанските години 2016/2017г., от обработката на
поземлен имот № 048006, нива с площ от 13.500 дка, 4 категория, местност „Мешето",
находяща се в землището на с. Изворово, общ. Антоново с ЕКАТТЕ: 32473 и поземлен имот
№ 052013, представляващ нива с площ от 11.798 дка, 5 категория, м."Турски гробища",
находяща се в землището на с. Изворово, общ. Антоново с ЕКАТТЕ: 32473, за
неоснователна горница над 14 412.32 лв. до присъдени 15 801.21 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262686/26.10.2021 год. по гр.дело № 12200/2020 год.
на ВРС, 39-ти състав В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ , с която „ИЗВОРОВО
АГРО“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-
98” ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 14 412.32 лв., обезщетение за претърпени вреди
в резултат на неизпълнение на договор за наем от 27.02.2013 г., изразяващи се в неполучена
и нереализирана чиста стойност на био продукция – люцерна и слънчоглед за стопанските
години 2016/2017г., от обработката на поземлен имот № 048006, нива с площ от 13.500 дка,
4 категория, местност „Мешето", находяща се в землището на с. Изворово, общ. Антоново с
ЕКАТТЕ: 32473 и поземлен имот № 052013, представляващ нива с площ от 11.798 дка, 5
категория, м."Турски гробища", находяща се в землището на с. Изворово, общ. Антоново с
ЕКАТТЕ: 32473.
ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево,
Стопански двор, представлявано от К.А.Г. да заплати на „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев“
№35, представлявано от П.Й.Г.Г. допълнително: сума от 208.57 разноски, направени в
първата инстанция, съразмерно на неоснователна част от иска, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК;
както и сума от 168.06 лв., представляваща разноски през въззивна инстанция, на осн. чл. 81
ГПК.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев“ №35, представлявано от П.Й.Г.Г. да
заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, Стопански двор,
представлявано от К.А.Г. сумата от 1711 лв., представляваща разноски пред първа
инстанция и сумата от 436.35 лева, направени разноски по защита по неоснователна част от
жалбата, на осн. чл. 81 ГПК.
По аргумент от чл.280, ал.3 т.1 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7