Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 01.07.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
18.06. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 697 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от К.И.С., ЕГН ********** в качеството му на управител на Етажна собственост с адрес: гр. Дупница, ул. „Княз Борис” 62, ет. 3, ап. 15, адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Николаевска” № 13 срещу Р.Й. Зарева – И., ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 30.09.2014 г. и
съответно на 20.09.2016 г. и 11.04.2017 г., и при спазване на разпоредбите на
ЗУЕС се провели Общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в
сграда, находяща се в гр. Дупница, ул. „Княз Борис” № 62, за което били
съставени протоколи № 5 от 30.09.2014 г., № 7 от 20.09.2016 г. и № 8 от
11.04.2017 г. На събранието, проведено на 30.09.2014 г. било взето решение от
месец януари 2015 г. да се плаща по 10, 00 лева месечно такса „Ремонт и
обновяване”, а по точка втора се взело решение за принудително събиране на
таксата „Ремонт и обновяване“ от собствениците - длъжници. На събранието, проведено
на 20.09.2016 г. било взето решение месечната такса „Ремонт и обновяване“ да
остане в размер на 10, 00 лева. На събранието, проведено на 11.04.2017 г. било
взето решение за направа на топлоизолация и мазилка на външна стена. Твърди, че
ответниците Р.Й.З. и Ц.И.И. са собственици на жилище в същата страда. От месец
октомври на 2014 г. до 14 03.2016 г. двамата не заплащали гласуваните месечни
такси, свързани с управлението на Етажната собственост, за което по реда на чл.
410 от ГПК била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, дължимите
суми били принудително събрани по изпълнително дело № 2077/2017 г. Впоследствие
за 2016 г. и 2017 г. ответниците отново отказали да заплащат дължимите такси.
За провеждане на насроченото за 11.04.2017 г. Общо събрание на Етажната
собственост било залепено уведомление на видно място в сградата и им били
изпратени писма с обратни разписки, които са отказали да получат, съответно не
присъствали на проведеното събрание. До настоящият момент не са заплащали
гласуваната месечна такса от 10, 00 лв., както и сумата от 384, 00 лв.,
представляваща частта им за направената топлоизолация на сградата и мазилка на
външна стена. Предвид горното и издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 160/2018г. по описа на РС – Дупница, моли съда да
постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че дължат следните суми: - 624, 00 –
главница; 30, 67 лв. лихва от 11.04.2017
г. до 22.01.2018 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по посоченото ч.гр.дело по описа на РС – Дупница. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба са депозирани такива от назначените особени представители на ответниците - адв. И.Д. и адв. И.З. ***. Особеният представител на Р. Зарева – И. в депозираният отговор излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове, оспорва законността на реда за провеждане на сочените от ищеца ОС, надлежното уведомяването на ответника Зарева – И. за същите. По отношение твърдението в исковата молба, че ответникът З. като собственик на жилище в сградата от м.октомври 2014г. до 14.03.2016г. не е заплащала гласуваните месечни такси, за което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и сумите били принудително събрани по изп.д. № 2077/2017г. моли съда да има предвид обстоятелството, че същата е осъдена за период от м. октомври 2014г. до 14.03.2016г., а с настоящата искова молба от ответницата се претендират по 10, 00 лева месечно за цялата 2016г.
В депозирания отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника Ц.И. – адв. И.З. се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените претенции. Оспорва се надлежното уведомяване на ответника И. за посочените ОС съобразно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, законността на събранието от 20.09.2016г. и 11.04.2017г. съобразно чл. 15, ал. 2 и 3 ЗУЕС. Оспорва валидността на сключения договор за СМР предвид надлежната представителна власт на К.С. към момента на сключването на договора за СМР му – 25.10.2017г. и избора на С. за управител на 10.11.2017г., предвид изтичане на предходния му мандат на 30.09.2017г., съответно и на контрольора. Оспорва доказателствената стойност на фактурите, приложени към исковата молба, тъй като твърди, че установяват закупуване на материали преди започването и след приключването на ремонта, описан в исковата молба. Оспорва претенцията за топлоизолация като ремонт, твърди, че е това полезна разноска. Оспорва пасивната легитимация на ответника И.. Твърди, че не е налице решение на ОС за одобряване на разходите за топлоизолацията. Твърди, че по отношение този ответник е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Моли съда да има предвид обстоятелството, че ответникът е осъден за период от м. октомври 2014г. до 14.03.2016г., а с настоящата искова молба от него се претендират по 10, 00 лева месечно за цялата 2016г.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
В приетите като писмено доказателство по делото Списък за събиране на такса „Ремонт и обновяване“ 2016г. по 10, 00 лева на месец, Списък за събиране на такса „ Ремонт и обновяване“ 2017г. по 10, 00 лева на месец, Списък за топлоизолация, съгласно решение но ОС по 384, 00 лева, ответниците в настоящото производство не са посочени като лица, платили посочените суми.
Съгласно акт за установяване на извършени СРМ от 25.10.2017г., подписан от ищеца в производството и Й. Галилейски ( „Инженеринг 2014” ЕООД) са извършени и подлежат на разплащане въз основа на това следните натурални видови СМР – монтаж на PVC мрежа – 995, 60 лева без ДДС, циментова шпакловка – 995, 60 лева без ДДС, копане с багер – 83, 33 лева без ДДС и полагане на ламарина – 58, 97 лева без ДДС, обща сума с ДДС – 2560, 20 лева, за която сума е издадена Фактура № **********/26.10.2017г.,
Съгласно акт за установяване на извършени СМР от 25.10.2017г., подписана от ищеца в производството и Й. Галилейски ( „Ник Ив 2012” ЕООД) са извършени и подлежат на разплащане въз основа на това следните натурални видови СМР – монтаж на скеле – 800, 00 лева, демонтаж на скеле – 800, 00 лева, лепене на стиропор ( 5 см.) – 1 080, 00 лева, дюбелиране – 190, 00 лева, лепене на фибран ( 3 см.) – 60, 00 лева, полагане на минерална мазилка – 1 140, 00 лева, общо 4070, 00 лева, за която сума е издадена Фактура № **********/26.10.2017г.;
Приети са като доказателства по делото Фактура № **********/02.10.2017г. ( л. 11 от делото) и Фактура № **********/27.10.2017г. (л. 12 от делото) за закупени материали, платени от ищеца за сумите съответно 1 912, 32 лева и 2 606, 72 лева
Видно от Протокол № 5 от 30.09.2014г. на ОС на собствениците на ЕС гр. Дупница, ул. „Княз Борис I” № 62 било взето решение от месец януари 2015 г. да се плаща по 10, 00 лева месечно такса „Ремонт и обновяване”, а по точка втора се взело решение за принудително събиране на таксата „Ремонт и обновяване“ от собствениците - длъжници.
Видно от Протокол № 7 от 20.09.2016г. на ОС на собствениците на ЕС гр. Дупница, ул. „Княз Борис I” № 62 било взето решение месечната такса „Ремонт и обновяване“ да остане в размер на 10, 00 лева, като видно от списък на присъстващите ответникът Ц.И. не е присъствал, а ответникът Р. Зарева не фигурира в списъка.
Видно от Протокол № 8 от 11.04.2017г. на ОС било взето решение офертата за направа на топлоизолация и мазилка на външна стена, граничеща с недостроена част на сградата от 11 364, 96 лева (след намаляването с 1 000 лева от общата каса на ЕС) да се раздели на всички 27 до момента собственици, като всеки ще дължи по 383, 89 лева до 30.06.2017г. като видно от списъка на присъстващите Ц.И. не е присъствал, а ответникът Р. Зарева не фигурира в списъка.
От приетата Регистрационна карта на сграда/вход и режим на етажна собственост рег. № G 5-015/2 от 13.10.2015г., се установява, че ищецът е избран за управител на ЕС на 30.09.2015г. за срок от две години, а от Регистрационна карта на сграда/вход в режим на етажна собственост рег. № G 5-015/4 от 30.11.2017г. – избран на управител на ЕС на 10.11.2017г. за срок от две години.
Съгласно приетите по делото като доказателство с писмо изх. № 44/12.03.2019г. от Агенция по вписванията – служба по вписванията Дупница справка по лице и Нотариален акт за покупко- продажба № 94, т.ІІ, рег. № 2948, дело № 260 от 2010г., ответникът Ц.И. е закупил през 2010г. чрез пълномощника си – ответника Р. Зарева – И. ателие в процесната сграда с площ от 3 399, 37 кв.м. при условие, че родителите на купувача – ответник Ц.И. – Р. Зарева – И. и Иво Цветанов И. ползват продавания имот пожизнено и безвъзмездно.
Видно от писмо от Началника на РУ – Дупница на МВР ответникът Ц.И. е напуснал пределите на страната през ГКПП Аерогара София на 15.03.2019г. и до 14.05.2019г. няма данни да се е завърнал в страната.
Съгласно приетата извадка от книга на собствениците за процесната сграда в ЕС, заведена на 07.10.2011г., ответникът Ц.И. е собственик на мезонет 5 А с площ 187, 40 кв.м. и дял в общите части 5, 511%, а родителите на ответника Ц.И. – ответницата Р. Зарева – И. и Иво Цветанов И. са посочени в книгата като членове на домакинството, които живеят заедно със собственика. Срещу начална дата на обитаване на обекта в ЕС е посочено – „необитаван”, а срещу настоящ адрес на собственика/собствениците, ако не обитава/т своята собственост е посочено – „Р.,***.
Приложено е към настоящото гр. дело № 697/2018г. по описа на РС – Дупница ч.гр.дело № 160/2018г. по описа на РС – Дупница, по което на 24.01.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 41 ЗС, чл. 51, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС и чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ответникът Р. Зарева – И. прави възражения с правно основание чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, чл. 15, ал. 2 и 3 ЗУЕС.
Ответникът Ц.И. прави възражения с правно основание чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, чл. 15, ал. 2 и 3 ЗУЕС и чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Специалните установителни исковете –
предмет на настоящото производство са допустими - предявени са в срока по чл.
415 ГПК, ал. 4 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже, че ответниците са етажни собственици и основанието за
това, размера на дължимите такси за поддръжка, управление и ремонт, с кои
решения на Общото събрание на етажната собственост е определена таксата/вноската,
начина на нейното определяне за всеки етажен собственик и обстоятелството, че тези
решения на ОС на ЕС са влезли в сила, т.е. че за ответниците е възникнало задължение за заплащане на
сумите, че задълженията по същите са валидни, изискуеми и ликвидни.
Ответниците от своя страна следва да докажат онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Ответникът И. следва да докаже, че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
По основателността претенцията в размер на 384, 00 лева – представляваща частта, припадаща се на ответниците по твърдение на ищеца за направения ремонт по топлоизолация и мазилка на външна стена, съдът намира същата за основателна, но само по отношение ответника И., по следните съображения:
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на етажната собственост собствениците заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване”, съразмерно с притежаваните идеални части. Няма данни по делото (предвид даденото от закона разрешение в разпоредбата на нормата на чл. 6, ал. 2 от ЗУЕС - ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя) да е уговорено друго между собственика – ответник И. и ползвателя – ответник Зарева, тъй както са посочени двамата в книгата на собствениците – собственик – Иво И., ползвател – Р. Зарева – И., поради което искът, предявен срещу ответника Зарева – И. в тази част следва да се отхвърли. Видно от Протокол № 8 от 11.04.2017г. на ОС на собствениците/ползвателите/обитетелите в ЕС било взето решение офертата за направа на топлоизолация и мазилка на външна стена, граничеща с недостроена част на сградата от 11 364, 96 лева (след намаляването с 1 000 лева от общата каса на ЕС) да се раздели на всички 27 до момента собственици, като всеки ще дължи по 383, 89 лева до 30.06.2017г., като видно от списъка на присъстващите Ц.И.И. не е присъствал, а ответникът Р. Зарева не фигурира в списъка. Относно възражението, направено от особения представител на ответника И. за надлежното уведомяване на ответника И. за събранието, на което е взето решение за извършване на топлоизолация и мазилка на външна стена на сградата съобразно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, следва да се посочи, че законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално по възражение на ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост за изпълнение на взетите решения. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, за обжалването на решенията на общото събрание Следователно, в настоящото производство, в което се представят решения на общото събрание на етажната собственост, влезли в сила като необжалвани от заинтересованите лица в указаните от закона срокове, съдът е длъжен да приложи /зачете/ последиците им в отношенията между страните. Само за пълнота следва да се посочи, че видно от протокола – на събранието са били представени 57, 954% идеални части. Възражението за валидността на сключения договор за СМР предвид ненадлежната представителна власт на К.С. към момента на сключването на договора за СМР – 25.10.2017г. и избора на С. за управител на 10.11.2017г., предвид изтичане на предходния му мандат на 30.09.2017г., също съдът намира за неоснователно – съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител). Относно оспорената доказателствената стойност на фактурите, приложени към исковата молба с твърдението, че същите установяват закупуване на материали преди започването и след приключването на ремонта, описан в исковата молба: логично е материалите за плануван ремонт да се закупят преди започването му от една страна, от друга страна–фактурата може да бъде издадена съгласно ЗДДС (доколкото издателят на фактурата е регистрирано лице по ЗДДС – видно от двете фактури за закупени материали) и по – късно от датата на данъчното събитие (не повече от 5 дни). Неоснователно съдът намира и твърдението на ответника И., че извършеният ремонт е полезна разноска - разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни/ аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и /или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие/ наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение, а полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. В случая съдът приема, че се касае за необходими разноски от посочения по – горе вид.
По отношение основателността на претенцията в размер на 240, 00 лева, представляваща такса в размер на по 10, 00 лева месечно за всеки един от ответниците за управление и поддържане на етажната собственост – съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Възраженията и на двамата ответници за незаконосъобразност на проведените ОС и взетите на тях решения, с които се определя размера на таксата, са неоснователни. Законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално по възражение на ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост за изпълнение на взетите решения. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, за обжалването на решенията на общото събрание Следователно, в настоящото производство, в което се представят решения на общото събрание на етажната собственост, влезли в сила като необжалвани от заинтересованите лица в указаните от закона срокове, съдът е длъжен да приложи /зачете/ последиците им в отношенията между страните.
При горното и доколкото в книгата собственици, ответниците са посочени като собственик и ползвател, същите дължат сумата в общ размер от 240, 00 лева, представляваща такса в размер на по 10, 00 лева месечно за две години – 2016 и 2017г. По отношение спорния момент за периода, доколкото претенцията е за пълни две години и соченото от ответниците, че са осъдени за период от м. октомври 2014г. до 14.03.2016г., а с настоящата искова молба от тях се претендират по 10, 00 лева месечно за цялата 2016г. – в проведеното по делото съдебно заседание на 07.05.2018г. процесуалният представител на ищеца уточнява, че претенцията по настоящата искова молба е за 2016г. - 2017г., а на 14.03.2016г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по друго дело.
Неоснователно се явява и възражението на ответника И. относно наличие в случая на хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като действително сочената разпоредба дава право да не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, но съобразно ал. 3 на сочената разпоредба Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1, при условие, че за отсъствието се уведоми писмено председателят на управителния съвет (управителят), което задължение за уведомяване е на отсъстващия собственик, ползвател или обитател и каквито данни, респ., доказателства не са налице по делото.
По разноските:
При горния изход от спора, на ищеца от ответниците се дължат разноски в настоящото и в заповедното производство, а именно в размер на 325, 00 лева по заповедното производство, от които 25, 00 лева за ДТ и 300, 00 лева за адвокатски хонорар и 775, 00 по исковото производство, от които 75, 00 лева за ДТ и 700, 00 лева за възнаграждения за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й. Зарева – И., ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че дължат на К.И.С., ЕГН ********** в качеството му на управител на Етажна собственост с адрес: гр. Дупница, ул. „Княз Борис” 62, ет. 3, ап. 15, адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Николаевска” № 13 сумата в размер на 240, 00 лева, представляваща такса „ремонт и поддръжка” в размер на по 10, 00 лева месечно за две години – 2016 и 2017г., сумата в размер на 30, 67 лева, представляваща лихва за периода 11.04.2017г. – 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 22.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на К.И.С., ЕГН ********** в качеството му на управител на Етажна собственост с адрес: гр. Дупница, ул. „Княз Борис” 62, ет. 3, ап. 15, адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Николаевска” № 13 сумата в размер на 384, 00 лева, представляваща разход за направа на топлоизолация на външна стена на сградата на кооперацията на Етажна собственост с адрес: гр. Дупница, ул. „Княз Борис” 62, ет. 3, ап. 15, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 160/2018г. по описа на РС – Дупница, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 384, 00 лева представляваща разход за направа на топлоизолация на външна стена на сградата на кооперацията Етажна собственост с адрес: гр. Дупница, ул. „Княз Борис” 62, ет. 3, ап. 15, предявен срещу Р.Й. Зарева – И., ЕГН ********** с адрес: ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Р.Й. Зарева – И., ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
да заплатят на К.И.С., ЕГН ********** в качеството му на управител на Етажна
собственост с адрес: гр. Дупница, ул. „Княз Борис” 62, ет. 3, ап. 15
направените в настоящото производство разноски в размер на 775, 00 лева, както и направените разноски по ч.гр.дело №
160/2018г. по описа на РС – Дупница в размер на 325, 00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: