Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 04.01.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1222 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
ИЩЦАТА Р.М.Н. с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното си дете Е.Д.И. с ЕГН **********,*** твърди, че ответникът е баща на детето Е.Д.И. с ЕГН **********, родено от съжителството му с майката. От 2009г. с родителите били разделени и не живеели заедно. С Решение № 216/04.05.2010г., постановено по гр. дело № 1456/2009г. по описа на Карловски районен съд, ответника И. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лева на детето. Оттогава издръжката не била променяна. Присъдената издръжка от 90.00 лева била крайно недостатъчна за нуждите на детето, отделно – не отговаряла на установената в чл. 142, ал.2 от СК минимално определена издръжка за дете – ¼ от минималната работна заплата. Понастоящем МРЗ била в размер на 420 лева, а от 01.01.2017г. предстояло увеличаването и в размер на 460 лева. Майката имала крайно недостатъчни доходи, работела но получавала малко средства, а участието на бащата в издръжката на детето трябвало да бъде адекватно, предвид настъпилите промени и дългия период от време, през който издръжката не била променяна, а нуждите на детето през този период нараснали. Е. била ученичка в първи клас, имала нужда от ученически пособия, дрехи, храна, и всичко необходимо за дете на нейната възраст, за нормалното му съществуване. Детето боледувало и майката постоянно закупувала лекарства, т.е. правела разходи. Била принудена понякога да търси понякога заеми и помощ от родителите си и други близки, но въпреки трудностите се справяла. Осигурявала на детето най-необходимото за нормалното му съществуване, като у създала много добри условия за живот. Въпреки, че се справяла, счита, че е необходимо по-голямо участие от страна на бащата в издръжката на детето.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени издръжката определената с Решение № 216 от 04.05.2010г. по гр. дело № 1456/2009г. по описа на Районен съд К., като я УВЕЛИЧИ от 90.00 лева на 160.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2016г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д.Х.И. с ЕГН ********** *** признава иска за основателен до размера от 115 лева, считано от 01.01.2017г., представляващ минималния размер на издръжката. Оспорва го за разликата над тази сума. Твърди, че работи като охранител и доходите му едва покривали неговите нужди.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените удостоверение за раждане и заверен препис от съдебно решение, че малолетната ищца е дете на Р.М.Н. и Д.Х.И.. Не се спори, че непосредствените грижи за Е. се полагат от нейната майка. С Решение № 216 от 04.05.2010г. по гр. дело № 1456/2009г. по описа на Районен съд К. ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от 14.12.2009г. Установява се от представеното удостоверение, че Е. понастоящем е ученичка в първи клас. Установява се от представеното удостоверение, че ответникът получава месечно трудово възнаграждение в размер на 420.00 лева, считано от м. май 2016г.
От показанията на св. К. се установява, че познава страните и детето им, за което се грижела майката. Детето било на 7 години, учело, в момента било в първи клас. Разноските по детето като облекло, храна ги посрещала майката, дори взимала от свидетелката пари в заем, когато била в безизходица за лекарства. Ответникът до момента не се интересувал от детето, не плащал издръжката, за която бил осъден, майката я получавала от общината в непълен размер. Детето имало нужда от лекарства, от дрехи, майката била в отпуск за отглеждане на дете – съжителствала с друг мъж и имала второ дете, непосилно било с тези пари да посреща нуждите и на голямото дете. Бащата до момента не търсел Е.. Майката получавала от общината около 90.00 лева. Второто й дете нямало навършена една година. Мъжът, с когото майката живеела работел и участвал в издръжката на детето си, дори помагал за отглеждането на Е.. Майката трудно се справяла с издръжката на двете си деца.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени два довода – увеличена възраст на детето и настъпило нормативно увеличение на минималната работна заплата. Отделно, второ нормативно увеличение настъпва в хода на процеса, считано от 01.01.2017г. Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните седем години. Понастоящем детето е на седем години, възраст в която разходите са високи. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди. По отношение на здравословното състояние на детето не се твърди и не са събрани доказателства да има трайни или хронични заболявания, които изискват ежемесечно отделяне на средства. В производството не са установени доходите на майката, като се твърди че същата към настоящия момент получава средства за отглеждане на дете до една годишна възраст, но същите не са установени по размер, нито е посочено дали майката се подпомага по социалните закони или преди отпуска е работила по трудово правоотношение и получава обезщетение на базата на трудовото си възнаграждение. Доходите на ответника са установени с представеното удостоверение и същият получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната (считано до 31.12.2016г. не се твърди и установява ответникът да има задължение към други ненавършили пълнолетие деца. От свидетелските показания се установи, че майката има друго дете, за което полага грижи и което е задължена да издържа наред с бащата на това дете (писмени доказателства за това не са ангажирани, но свидетелските показания в тази насока не се оспорват от ответната страна). Ответникът е работоспособен, в млада възраст, без данни да е лишен от възможността да полага труд и реализира доходи. При изследване на възможностите на едно лице не се търсят единствено удостоверените доходи, получени по трудово или служебно правоотношение или от собствена търговска или стопанска дейност, а съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи, включително такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени по някакъв начин или в натура. Не се твърди и не са ангажирани доказателства за наличие доходи извън трудовите, за наличие на недвижими имоти и вещи, от които родителите биха могли да си осигуряват допълнителни приходи. В случая, единственото ново обстоятелство е изминалия период от седем години, който сам по себе си предполага, че разходите за детето с оглед възрастта му за облекло и храна са нараснали. Седемгодишният период изисква и повече средства за издръжка, а по отношение доходите на бащата следва да се отчете, че е в трудоспособна възраст, млад, неангажиран с прякото отглеждане на детето или на друго дете, без данни разходите му да изискват плащане на наем, т.е. покриващ в ежедневието само личните си разходи, извън определената му издръжка. Конкретно негово участие с допълнителни средства за детето не беше установено в процеса, отделно се сочи, че същият не е заплащал и издръжката, която е бил осъден да заплаща. Размерът от 160 лева месечно, който се претендира понастоящем е завишен като съдът приема, че най-справедлив е размер на издръжката от 140 лева месечно, който отговаря на възможностите на бащата да я осигурява и на нуждите на ищцата с оглед възрастта й – 7 години.
С оглед изложеното следва да се измени определената издръжка, като се увеличи до размера от 140.00 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния претендиран размер искът се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата напарваните по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 250 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна такса по сметка на ВСС върху увеличената издръжка в размер на 72.00 лева.
На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена с Решение № 294 от 11.07.2014 г. по гр. дело № 595/2014 г. по описа на Карловски районен съд, която Д.Х.И. с ЕГН ********** *** заплаща на малолетното си дете Е.Д.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Р.М.Н. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 90.00 (деветдесет) лева на 140.00 (сто и четиридесет) лева месечно, считано от предявяване на иска – 09.11.2016г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 140 лева до пълния претендиран размер от 160 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.Н. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Д.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС държавна такса върху увеличението в размер на 72.00 (седемдесет и два) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ