Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на И. И. чрез адв. Г. против решение № ..../24.6.2009г. на ВТРС по гр.д. .../2009г., с което същият е осъден да заплати на "А." гр.С. З. сумата от .... лева , представляваща разноски за обучение в РФ. и .....лева разходи за обучение в гр. Н. , както и разноските по делото в размер на ..... лева. В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на решението: изводите на съда не кореспондират на събраните по делото доказателства, като подробно е изложил аргуменитете си в тази насока. В с.з. поддържа това становище. Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло. Претендира разноски. Ответник жалба " "А. " гр. С. З. чрез своя процесуален представител адв. Н.Г. заема сатновище, че жалбата е неоснователна а постановеното решение правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. В писмената защита изрично е посочено, че ищецът в първата инстанция е извършил пълно доказаване на факта, че ответникът е бил обучаван, както във Финландия, така и в Б., поради което съгласно сключения с него трудов договор, клауза на т. 6.12. следва да заплати тези разходи и второ, налице е определние, какво е това обучение съгалсно т. 6.15 от сключения договор. Претендира разносÛи за въззивната инстанция. Съдът като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства в първата инстанция , приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.Пред ВТРС е бил предявен иск с правно основание чл. 234 ал. 1 от КТ. Съгласно изготвеният докалад от първоинстаницят съд / стр. 20 от делото на ВТРС/ правната квалификация дадена от него при изпълнение на задължението му по чл. 146 от ГПК е, че предявеният иск е по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 т. 15 от трудовият договор между страните и чл. 86 от ЗЗД по отношение са претендираната лихва. Отпаднало е първончално посоченото от ищеца правно основание чл. 234 ал. 1 от КТ, тъй като по тази квалификация, ответникът е заел становище, че в този случай искът се явява процесуално недопустим, тъй като този договор има определени реквизити, друг смисъл и такъв не е сключван. Пред първата иснтация са били доказани следните факти, от значение за спора по делото: Между страните е съществувало трудово правоотношение, съгласно сключен договор от 3.9.2007г. , в чиито клаузи освен нормативно установеното съдържание на трудовите договори, съгласно КТ чл. 66 от КТ, в т. 6.12. е предвидено съгласно чл. 66 ал. 2 от КТ, че страните могат да уговорят и допълнителни условия. В тази т.6.12. е установено задължение на работника ,при настъпването на определени условия да заплати , направените от работодателя разходи за неговото обучение, като е прието и понятието обучение в т. 6.15 от същия договор. Трудовият договор е бил прекратен на 8.7.2008г. / стр.7 от делото пред СтРС/. В тази заповед за прекратяване на трудовото правоотношение изрично е посочено, че работникът следва да възстанови на работодателясумата от .... лева, представляваща разходи за обучение. Не е спорно по делото ,че работникът е посетил РФ. за периода 28.11.2007г-2.12.2007г. въз основа на командировъчна заповед, приложена на стр.15 от делото от СтРС, като за цел на посещението във Ф. е записано обучение, като изрично е записано задължение на работника да представи в 15 дневен срок след приключването й отчетен доклад за изпълнението на задачите, и копие на сключените договори. От изслушаната и неоспорена експертиза пред ВТРС се установява претендираният размер : за 1 нощувка .... лева, за самолетни билети .... лева и дневни пари за .... еввро, съгласно командировъчната заповед .... евро на ден. Представено е писмо от страна на финландският конкрагент за проведено обучение стр. 14 от делото пред СтРС, както и отчет на единият от пътувалите стр.17 от делото пред ВТРС. Разпитан е и този свидетел. Представена е командирочъвната заповед на лицето, ведно с неговият отчет на стр.33 от делото ВТРС За обучението в Н. са представени: сертификат стр.17 от делото на СтРС и списък с присъствали на обучението лица, като в същите е положен подвиса на работника. Размерът на задължението е установен от изслушанта и неоспорена експертиза от ..... лева въз основа на представени фактури и съответни заприходявания в счетовдството на работодателя. При така установената фактическа обстановка, която не е различня от установената от първата инстанция, съдът прави следните правни изводи. ВТРС правилно е променил правната квалификация на предявения иск от чл. 234 ал. 1 от КТ, тъй като следва да се установяват следните специфики на договора по този текст: има характер на трудов, тъй като е обусловен от трудовото правоотношение, но що се касае до въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението и следва да се приложи гражданският закон относно отговорността при неизпълнение. Задължението на работника и служителя по този договор е да работи не на каквато и да било работа при работодателя, а само на работата, за която е придобил квалификацията или за която е повишил квалификацията си. Това е в интерес и на двете страни, а и това са целите, които преследват страните със сключването на този вид договор. След като страните по договора целят придобиване на квалификация от работника или нейното повишаването, тези цели са породени от интересите на работодателя да осигури квалифициран работник за определена длъжност, и точно тази длъжност, изискваща такова ниво на квалификация, да се заеме от вече придобилия работник, а също така и от интересите на работника да работи по-високо квалифицирана работа и да реализира по-висока професионална реализация. Задължението на работника да работи определено време при работодателя, сключил с него договор по чл. 234 от КТ, е насрещно задължение, срещу задължение на работодателя да осигури повишаване на квалификацията му. Придобиването на квалификацията или нейното повишаване и задължението да се престира труд по придобитата или повишена квалификация представляват цели, смисъл и основание на договора по чл. 234, ал. 1 от КТ. Да се твърди, че задължението на работника е да работи каквато и да било работа при работодателя, означава да се приеме, че договорът по чл. 234, ал. 1 от КТ не обвързва задължението на работника със задължението на работодателя да му осигури работата по новопридобитата квалификация, което противоречи на смисъла на чл. 234, ал. 1 от КТ. Явно от така изложената специфика не се касае за договор по чл. 234 ал 1 от КТ, но съдът в настоящата инстаниця намира, че следва да се приложи основният извод от гореизложеното, а именно: че макар клаузата по т.16.2. от сключения тродов договор да е неразделна част от възникналите между страните трудови правоотношения, касае се за възникване на гражданскиправни последици , визирани от гражданският закон, а именно ЗЗД. Правилно ВТРС е посочил правната квалификация на спора пред съда: 79 от ЗЗД във вр с т.6.15 от договора и чл. 86 от ЗЗД за лихви . 1.По предявеният иск за обучение в гр.Н. с цена на иска от .... лева. В този размер и на посоченото основаниее искът се явява доказан по следните съображения: Видно от приложения списък за присъствие, неоспорен от ответника в първата инстанция, същият е присъствал на семинар" Работа в екип" провеждан в гр. Н. за периода от 9.12.2007г. до 11.12.2007г. За това обучение работодателят е израходвал сумата от ..... лева , което се установява от приложените по делото фактури и изслушата и неоспорена СИЕ. Обучението е завършило с получаване на сертификат от работника. Правноирелаевантни са доводите, че същият не е го е получил. Съгасно т. 6.15 от сключения договор, е налице обучение по смисъла на горепосочената норма Осъществила се е хипотезата на т.6.12. от сключения трудов договор, а именно: да е налице прекратявне на трудовото правоотношение на горепосочените основания, да е налице обучение в двугодишен срок преди прекратяването на трудовото правоотношение. Други условия в хипотезата не следва да се осъществяват, за да възникне задължение в тежест на работника да възстанови направените от работодателя разходи за неговото обучение. Следеателно искът на това основание, в посочения размер е основателен и решението в тази част следва да се потвърди. Следва да се уважи и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви, като техният размер е установен екпретизата. За начална дата на изискуемостта на това задължение, правилно ВТРС е приел, че това е датата на връчване на заповедтта за прекратяване на трудовите правоотношения, тъй като към този момент това задължение е станало ликвидно и изискуемо. 2.По отношение на предявният иск в размер на .... лева за обучение в РФ. Съдът в настоящата инстаниця намира искът в тази част за неоснователен и недоказан. Наистина е налице командировъчна заповед за посещение до РФ., закупени и съответно изсислени от експертизата на база счетводството на работодателя, самолетни билети, разходи за 1 нощувка. Приложените документи обаче не са едночначни и не водят до извода, че посещението в РФ. представлява обучение. Наистина съгласно приетото в трудовия договор т. 6.15. е посочено, че това са всякакви служебни посещения при същестуавщи и потенциални контрагенти в чужбина, заплатени от фирмата. Тази норма обече в пряко противоречие с имеративната норма на чл. 121 ал 1 от КТ, а именно, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпъленние на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа. Съгласно нормата на чл. 74 ал 4 от КТ изрично посочва ,че могат да бъдат обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия договор ,като вместо това се прилагат повелителните разпоредби на закона. Няма спор, че не може всяка командировка да се риравни на обучение , както е сторил работодателят в сключения от него трудов договор. Тъй като няма легално понятие за обучение , следва да се придържаме към понятието в глава ХІ от КТ, а именно под обучение следва да се приема както кракотрайно така и дълготрайно такова , което да има съответна програма, с него да се придобива някаква кавилифакицонна степен, удостоверявана с тякакъв докумет / сертифика‗ или друг /. Тази елементи при този иск не са доказани . Напротив съществува противоречие в доказателствата : самата командировъчна заповед невръчена на работника в мотиви се посочва обучение, в останалата част запознаване с работата на трактори, производство на контрагент, сключване на договори за доставка. Съдът не кредитира , полученото писмо от фирма, контрагент, на стр. 13 от делото , тъй като първо това е частен свидетелстващ документ, същият е оспорен. Освен този документ удостоверява, че командировъният е посетил завода , изпълнил е възложенат му работа и е бил инструктиран относно работатата с машини, които се предлагат от неговия работодател в РБ. С оглед горното съдът намира, че цитираната по- горе клазуа, в т.6.15 / само цитирания текст/ като противоречаща на чл. 121 ал 1 от КТ следва да бъде обявена за нищожна, поради което липсва правно основание за връщане на разходваните от предприятието средства за изплатени командировъчни. Но дори и да не се обяви зи нищожна тази клауза ищецът в първата инстанция не е направил пълно, главно доказване, че се касае за обучение, а не за служебна командировка. Досежно размерът на този иск безспорно се установява: стойността на закупените самолетни билети -.... лева и 1 нощувка .... лева или общо за .... лева. Искът следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорният такъв по чл. 86 от ЗЗД за определената дължима лихва. Размерът е, както се посочи по първия иск от датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения до завеждане на исковата молба . 3.По отношение на заплатените дневни пари за ... евро, искът следва да бъде уважен частично Видно от командировъчната заповед, от показанията на свидетелите се установява ,че се дължи заплащане само на два дни дневни , тъй като има една нощувка. Следователно към размера на уважената част по т. 2 следва да се добави сумата от .... лева . Останалата сума / от заключението на вещото лице от .....лева - .... =..... лева следва да бъде присъдена на работодателя, като недължимо платена. Или общо задължението, което следва да се присъди на работодателя е ..... лева По отношение на претенциите за разноски с оглед на изхода на делото: И. Илиева следва да заплати ан "А. ..... лева / .... лева от първата инстанция и адвокатско възнагарждение за вотрата инстнация 200 лева / ,а "А. " следва да му плати .... лева /..... лева адвокатско възнаграждение и .... лева д.т. за обжалване /.След като и двете страни не са представили списък със разноски , същите на основание чл. 80 от ГПК губят правото да обжлават решението в частта за разноските. н Водим от горното, съдът, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № ..../24.6.2009г. на ВТРС по гр.д. ..../2009г., с което И. Г. И. от гр.В.Т., ул. С. № 8 В.А 2 ап 4 с ЕГН * е осъден да заплати на "А." със седалище и адрес на управление гр. С. З., кв."Железник" административен Б. ц. с ЕИК ....сумата от .... лева /... и ....лева и .....стотинки/, представляваща разноски за обучение в РФ. и вместо което ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ иска на "А." със седалище и адрес на управление гр. С. З., кв."Ж." административен Б. ц. с ЕИК ....против И. Г. И. от гр.В.Т., ул. С. № ... В.А ... ап ... с ЕГН * за сумата от ......лева. ОСЪЖДА И. Г. И. от гр.В.Т., ул. С. № .... В.... .. ап ... с ЕГН * да заплати на "А." със седалище и адрес на управление гр. С. З., кв."Ж." административен Б. ц. с ЕИК ...разноски в размер на ..../ ..... / лева . ОСЪЖДА " А." със седалище и адрес на управление гр. С. З., кв."Ж." административен Б. ц. с ЕИК ...да заплати на лко Г. И. от гр.В.Т., ул. С. № 8 В.А 2 ап 4 с ЕГН * разноски в размер на .../ ...../ лева. ПОТВРЪЖДАВА решението в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |