Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 184
гр. Русе, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание на двадесет и втори април през
две хиляди и деветнадесета година…в състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян гр. дело № 344 по описа за 2018год., за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е пряк иск за заплащане на
застрахователно безщетение за причинени неимуществени
с правно основание чл.226 от КЗ /отм./.
Ищецът Г.С.Х.-малолетно дете чрез
неговият настойник Ц.И.Х. твърди, че на 05.05.2015
сутринта при ПТП, настъпило с превозно средство – лек автомобил марка Пежо 308
с рег № Р **** ВМ, управлявано от С.Г.Х., движейки се
по посока на гр.Русе, автомобила се удря в крайпътно дърво. В резултат на удара
и двамата пътуващи в автомобила-водача С.Г.Х. и В.А.Х.. получили множество
тежки наранявания, настъпили от директните деформации на купето на автомобила
от съприкосновението с крайпътното платно. От настъпилите увреждания на майката
на малолетното дете- В. Х. е починала.
За настъпилото ПТП е била образувана прокурорска преписка вх.№ 807/15 по
описа на РОП. Водача на лекия автомобил С.Г.Х. е получил множество травми,
както и увреждане и дисфункция на главния мозък,
довели до разстройство на личността му, което се изразило в невъзможността му
да се движи самостоятелно, да извършва дейности по хигиена и обслужване, както
и социалното му функциониране, поради което с Решение № 100 от 14.03.2016 по
гр.д.№ 802/16 по описа на РОС бил поставен под пълно запрещение и му бил
назначен настойник. Заради това воденото досъдебно наказателно производство е
било прекратено. След настъпване на произшествието, респективно смъртта на
майката на малолетното дете, от представител на застрахователя „Лев Инс“АД е определили и предложили обезщетение в размер на
80 000лв, което не е получено към момента, тъй като тази сума е
несъразмерна и несправедлива с оглед ниската възраст на детето. Психическата
травма, нанесена върху психиката на малолетното дете, загубил своята майка,
както и трудно подвижния баща, е изключително тежка. Детето се затворило в себе
си и изключително трудно контактувал с другите деца, както и с баба си, дядо си
и другите баба и дядо. Постоянно търсел майка си и задавал въпроси защо баба му
и дядо му трябва да се грижат за него. Твърди, че към момента на ПТП лекият автомобил
е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „Лев инс“АД.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна
компания“Лев инс“АД
да заплати на малолетния Г.С.Х. обезщетение за неимуществени вреди,
болки и страдания вследствие смъртта на майка му / виж уточнение от 29.06.2018/
в размер на 200 000лв, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателно плащане, както и лихва за забавено плащане върху сумата от деня на деликта до предявяване на иска. Претендира заплащане на
разноските по делото в това число присъждане адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.1,т.1 ЗА.
Ответникът „Застрахователна компания“
Лев инс“АД със седалище и адрес на управление- София
счита предявеният иск за недопустим, тъй като съгласно чл.498, ал.3 КЗ във вр с чл.496 КЗ вр чл.380 КЗ като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на „гражданска отговорност „ на виновния водач
на МПС се предвижда изтичане на тримесечен рекламационен
срок от сезиране на застрахователя. В
случая ищецът не е сезирал застрахователя с редовна застрахователна претенция.
Ищецът е предявил преките си искови претенции по чл.432 КЗ без да са налице
специалните законови предпоставки, поради което искът му е недопустим.
По основателността на иска го оспорва
както по основание, така и по размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба
и счита, че исковете са прекомерно завишени по размер. Вредите от смъртта на
близък родственик са изключително тежки, но същите не могат да бъдат репарирани
с парично обезщетение,т.е не е възможно да бъде възстановено/поправено
състоянието преди събитието. Счита, че претендираният
размер на обезщетение за неимуществени вреди е недължим, прекомерен и в противоречие
с принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. По същите съображения оспорва
и иска за заплащане на лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“ се поражда на договорно основание и не е деликтна по своя характер, поради което относимата
разпоредба е чл.84 ЗЗД. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава, акто
не е определил застрахователното обезщетение и не го е изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати или от изтичане на срока от 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл.106,ал.3 КЗ. Затова иска за изплащане
на законна лихва от деликта до окончателно плащане е
неоснователен и го оспорват изцяло. Правят възражение за намаляване отговорността
на застрахователя на основание чл.51,ал.2 ГПК. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка: От приетите по делото писмени
доказателства- протокол за оглед на ПТП,
констативен протокол за ПТП с пострадали, постановление от 14.12.2016 г.
по прокурорска преписка № 807/2015 г. по описа на РОП, приложена по настоящото
дело, препис на съдебномедицинска експертиза на труп, съдържаща се в същата
преписка, които се ползват с доказателствена сила съгласно чл.179 от ГПК се
установява, че на 05.05.2015 г. на главен път І-2
Русе- Разград при управление на МПС лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № Р ****
ВМ, водачът С.Г.Х. нарушил правилата за движение, в следствие на което причинил
ПТП, довело до смъртта на пътника в автомобила В.А.Х..,***. По повод ПТП било
образувано досъдебно производство като наказателното производство против водача
на лекия автомобил- съпруг на починалата при ПТП Венета Х., е било прекратено
по съображения, че в резултат на получените от него травми, същият изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието- тежък посттравматичен органичен
мозъчен синдром, който по прави недееспособен по смисъла на наказателното
право.
Установено е, че в резултат на ПТП на В.
Х. били причинени множество тежки травми, подробно описани в съдебно
медицинската експертиза на труп №47/2015 г., които довели до нейната смърт.
Смъртта на Х. било пряка последица от получените от нея телесни увреждания при
ПТП.
Същото се установява по безспорен начин
и от назначените в настоящото производство съдебна автотехническа
експертиза и съдебномедицинска експертиза. Първата установява механизма за
настъпване на пътното транспортно произшествие, както и обстоятелството, че предпазният
колан на предната дясна седалка е бил използван по време на произшествието. Съдебно
медицинската експертиза установява по категоричен начин, че смъртта на В. Х. е
настъпила вселдствие установена тежка съчетана травна ма главата, тялото и крайниците, както и че смъртта
и е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Към момента на ПТП за лекият автомобил,
управляван от С. Х. е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № 22114002971631 със застраховател „ „Лев инс“ АД-гр.София и
срок на действие 05.12.2014 - 05.12.2015 г.
Ищецът Г.С.Х.,роден на ***г е дете на
починалата В.А.Х.. и на водача на МПС-С.Г.Х.. Видно от представеното по делото
удостоверение от Община-Русе Ц.И.Х. е назначена за негов настойник.
Видно от представеното удостоверение от
ОУ“Отец Пайсий“-Русе детето Г.Х. е ученик в 3клас за
учебната 2017/2018г.
От събраните по делото гласни
доказателства-св.Г.П.Х. и св. Е.П. се установява, че до смъртта на В. Х.
семейството й било много сплотено. Между детето Г.Х. и неговата майка имало
изградена много силна емоционална връзка, още повече, че бащата С. Х. работел в
„Гранична полиция“ и детето прекарвало повече време с майка си. ПТП-то
настъпило когато В. Х. и съпруга й С. Х. се връщали от екскурзия в Турция. През
това време детето им било оставено на грижите на неговите баба и дядо-
настойникът му Ц.Х. и св.Г.Х.. Детето чакало с нетърпение завръщането на
родителите си, защото му обещали много подаръци, а и за пръв път се отделяло от
тях.Още от сутринта на 05.05.2015 детето настоявало
да стои и да посрещне родителите си. За обяд в дома на св.Х. отишли племенницата
на свидетеля, началника на гранична полиция и началник смяна на сина му С. Х..
Те държали съпругата му, която се свлякла на земята. Детето също било на
вратата и изпаднало в ужас. Св. Х. по знак на племенницата му отклонил разговор
пред детето и то нищо не могло да разбере. Детето постоянно за родителите си,
но св.Х. и съпругата му му казвали, че са останали в командировка в Турция.
Така лъжели детето до началото на м.юли като извършвали това по съвет на
психолог, с който се консултирали. След
това потърсили помощ на друг психолог
/ този на Механотехникума/, с чиято помощ детето разбрало за случилото се
с родителите му и за смъртта на майка му. Детето в началото не искало да
говори. След това изхвърляло много от вещите си от терасата, защото психологът
му казал, че майка му е станала звездичка. От тогава до настоящият момент
детето е консултирано с множество психолози. Разстройвало се при споменаването
на думата „мама“ и учителката в училище се стараела това да не се случва. След
смъртта на майка му детето отказвало да ходи на плуване, защото майка му не
може да го води.Детето много често се мъчи да замести образа на майка си в баба
си. Според свидетелите в него се е загнездил страх, че може да загуби и баба си
и дядо си. Детето станало по-невъздържано, по-неуверено, по-притеснително. Детето
станало по затворено и притеснително.
Съдът кредитира показанията на св.Г.Х.
при условията на чл.172 ГПК и им дава вяра, тъй като същите кореспондират
изцяло с останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.226 от КЗ /
отм/, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя,
който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети
за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е
функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно
обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на претърпени вреди от
виновно поведение на водач на
МПС, който е застраховано лице по
смисъла на чл.257 от КЗ /отм./ при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на
нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се
определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното
увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен юридически факт,
елементите на който са: деяние, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав на
непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени вреди, в процеса следва да се установят
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото е установено по категоричен и
безспорен начин, че на 05.05.2015 г. на главен път
І-2 Русе -Разград при управление на МПС лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № Р ****
ВМ, водачът С.Г.Х. нарушил правилата за движение, в следствие на което причинил
ПТП, довело до смъртта на пътника в автомобила В.А.Х..,***. По повод ПТП било
образувано досъдебно производство като наказателното производство против водача
на лекия автомобил- съпруг на починалата било прекратено по съображения, че в
резултат на получените от него травми, същият изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието- тежък посттравматичен органичен мозъчен синдром,
който по прави недееспособен по смисъла на наказателното право. В резултат на
ПТП на В. Х. били причинени множество тежки травми, подробно описани в приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза, които са довели до нейната смърт.
Смъртта на Х. е пряка последица от получените от нея телесни увреждания при
ПТП.
Ищецът е дете на починалата В. Х.. Същото
изключително тежко е преживяло смъртта на майка си, още повече, че към момента
на смъртта й детето е било на 7 години и е било изключително привързано към
нея. Същото изключително тежко приело, че майка му е починала и се затворило в
себе си. В началото било гневно, че е изоставено от нея. И понастоящем не може
да преодолее загубата й, въпреки усилията на баба му и дядо му в грижите за
него. Детето и до настоящият момент посещава психолози. Смъртта на майка му е
дала отражение във всеки аспект от живота му, още повече, че същото е в ниска
възраст, в която има огромна възраст от майка си и същата не може да бъде
заменена от други роднини, дори и както в настоящият случай същите да полагат
всички необходими грижи за детето.
При тези факти съдът приема, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на
водач на МПС, на ищеца са причинени вреди от неимуществен характер, които
следва да бъдат обезщетени.
Към момента на ПТП за лекият автомобил,
управляван от С.Х., е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица №22114002971631 със застраховател „ „Лев инс“ АД-гр.София и
срок на действие 05.12.2014 г.- 05.12.2015 г.
Този факт дава основание да се приеме,
че към момента на деликта виновният водач е имал
качеството на застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ /отм./, поради
което следва да се приеме, че е настъпил застрахователния риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът приема,
че за ищцовата страна е възникнало субективното право
на застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.226 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент./ В този см.
Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./
Съдът като съобрази, че ищецът е дете на В. Х., починала на 33 години, като
отчита, че детето е в ниска възраст, в която за правилното му психическо и емоционално
развитие същото има нужда от грижите и възпитанието на майка си, а със смъртта
й е лишено от това общуване, като отчита изключително близките отношения между
детето и неговата майка, както и вида,
характера и интензитета на причинените
болки и страдания от загубата на най-близкия за детето човек,
настъпилата промяна в начина му на живот в такава крехка възраст, приема, че
справедливия размер на дължимото обезщетение е в размер на 200 000 лв.
Предявеният иск е основателен и доказан по размер и следва да се уважи изцяло.
Изцяло е неоснователно възражението на
ответника са съпричиняване на вредоносният резултат
от страна на починалата. И от автотехническата и от
съдебно-медицинската експертиза се установява, че същата е пътувала в лекият
автомобил с поставен предпазен колан, съобразно разпоредбите на Закона за
движенията пътищата. По делото не е установено починалата по какъвто и да е
било начин с поведението си да е допринесла за настъпилият вредоносен резултат.
Законната лихва върху обезщетениято се
дължи от датата на увреждането, съгласно
нормата на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Върху
обезщетенията се дължи законната лихва от деня на деликта-
05.05.2015 г. Доводите на ответното дружество за недължимост на мораторна лихва от
датата на деликта за изцяло неоснователни, тъй като
материалните отношения между страните се регламентиран от КЗ / отм./, а не от
сега действащите правни норми.
В тежест на ответника по делото е
адвокатското възнаграждение за упълномощеният от настойника на ищеца адвокат,
на основание чл.38, ал.2 ЗА. Видно от приложеният договор за правна помощ и
съдействие, правната помощ от адв. С.Ц. се
осъществява при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Съдът определя адвокатско
възнаграждение на адв.Ц., при съобразяване на
чл.7,ал.2 от Наредба № 1/04 за минималните адв.възнаграждения,
в размер на 5530лв.
В тежест на ответника са направените от
БС разноски в размер на 200лв, както и държавна такса в размер на 8 000лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД , ЕИК121130788 със
седалище и адрес на управление- р.София, бул.“Черни връх“№ 51Д да заплати на Г.С.Х.,
ЕГН **********, действащ чрез настойника си-Ц.И.Х., ЕГН ********** ***, на
основание чл.226 КЗ/отм/, по банкова сметка *** ***, BIC ***“СЖ
Експрес банк“АД сумата от 200 000лв/ двеста
хиляди лв/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на смъртта на майка му В.А.Х.., починала при ПТП
на 05.05.2015г, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.05.2015 до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД , ЕИК121130788 със
седалище и адрес на управление- р.София, бул.“Черни връх“№ 51Д да заплати на
адвокат С.Ц.-*** възнаграждение на основание чл.38,ал.2 вр
ал.1,т.2 ЗА, в размер на 5 530лв/ пет хиляди петстотин и тридесет лв/.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД , ЕИК121130788 със
седалище и адрес на управление- р.София, бул.“Черни връх“№ 51Д да заплати по
сметка на Окръжен съд-гр.Русе сумата от 200лв, представляваща направени от БС
разноски по делото, както и 8 000лв държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия :