МОТИВИ: Образувано е производство по
реда на чл.378 и сл НПК по внесено от РП-гр.Казанлък Постановление,с което се
прави предложение за освобождаване на нарушителя К.А.А.
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.182 ал.1 от НК и налагане на адм.наказание
, на осн.чл.78а НК.
РП-гр.Казанлък, редовно призована, изпраща
представител, който взема становище, че следва на нарушителката А. да се наложи
адм.наказание в минималния размер.
Нарушителката А., нередовно
призована, се явява лично и с адв.И.Н.-Д., като
служебен защитник. Съдът
предвид изричното изявление на нарушителката, че желае да ѝ бъде връчено
постановлението на РП-Казанлък, и й се даде възможност да се запознае с него,
т.к. не желае делото да се отлага за друга дата, връчи на нарушителката К.А.А. постановлението на РП, като даде възможност защитника на
нарушителката да я запознае с обвинението. Адв.Д.
взема становище,че при определяне на наказанието на нарушителката следва да се
имат предвид множество смекчаващи вината обстоятелства и следва да й се
наложи адм.наказание
в минимален размер.
По делото са събрани гласни и
писмени доказателства, от съвкупната преценка на които Съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
На
22.09.2016г. около 12,00 ч. М.Б. пристигнал с екипа си от предаването „Втори
план" на адрес в с.В., общ.М.. В същото село в имот, находящ
се на ул."***, няколко години преди това той настанил безплатно да живее
бедно ромско семейство от гр.Н. - св.А.А.Р. и св.С.Ж.Р.-
родители на нар.К.А.А.. Тъй като А. и съжителстващия
с нея св.М.С. нямали работа в гр.Н., където живеели, решили да се преместят в
дома на родителите ѝ в с.В., общ.М.. През лятото на 2016г. нар.К.А.
заедно със св.М.С. и четирите им деца отишли при родителите ѝ, където
имали намерение да се настанят. Св.А.А.Р. и св.С.Ж.Р.
отказали да ги приемат в дома си и поради тази причина нарушителката и
семейството ѝ се самонастанили в изоставена барака в съседство с къщата
на родителите ѝ.
След време жителите на с.В., общ.М. започнали
да се оплакват от поведението на ромската фамилия и на 19.09.2016г. кметът св.Н.К.
се принудил да направи общоселско събрание в сградата на читалището на селото.
На него присъствали над 150 жители на селото и било взето решение за събиране
на подписка за изгонване на ромите от селото. Св.К. се обадил на журналиста св.М.Б.
(К.) и го уведомил за съставената подписка. Последният заявил, че на
22.09.2016г. ще посети селото, за да се запознае с проблема.
След като на
инкриминираната дата - 22.09.2016г. около 12,00 ч. св.К. пристигнал на адреса в
с.В., общ.М., ул.“***,установил, че в къщата нямало никого.Виждайки журналиста
и екипа му, при тях се събрали множество жители на селото. Около два часа св.К.
разговарял с хората относно проблемите им с ромската фамилия.
Докато
разговаряли,от съседната изоставена барака, където се били самонастанили нар.К.А.
и семейството ѝ, се чул детски плач. Постройката била видимо изоставена -
цялата била обрасла в бурени, нямало мебели и покъщнина, не се виждали детски
дрехи, нямало електричество и вода, а стъклата на прозорците били
счупени.Надниквайки през изпочупените прозорци, св.М. К., колегата му - св.И.Я., св.Н.К. и останалите присъстващи,
видели на пода на бараката,изоставени сами две от децата на обвиняемата - Я.К.А.,с
ЕГН ********** и В.К. А., с ЕГН **********.
Децата били в много лош външен вид - голи,мръсни, видимо недохранени, без
дрехи, без храна и вода. Я. Колев, който бил на четири години, бил парализиран
от кръста надолу и не можел да се движи,като се придвижвал, влачейки се по
циментовия под. Заболяването му не било лекувано.
Веднага бил
подаден сигнал на тел.112 и на място пристигнал полицейски екип от Участък-М. -
свидетелите Г.Г. и Г.Г.,
медицински екип от ФСМП- М. - св.М.А., служител на ДПС при РУМВР-Казанлък - св.
Р.К., и служител на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.М. - св.Н.К.. След около
час на място пристигнала нар.К.А. заедно с трето свое дете и обяснила, че
отишла за малко до магазина и за това оставила децата сами в бараката.
Видно от
свидетелските показания, децата системно били оставяни сами в необитаемата
постройка без грижа и надзор.
Поради
съществуващият реален риск за живота и здравето на децата, за тяхното нормално
физическо и психическо развитие, директорката на Д"СП"-М. Н. И. К.
изготвила три искания за полицейска закрила на децата. На същата дата със Заповед
на началника на РУМВР-Казанлък на малолетните била предоставена полицейска
закрила и децата били придружени до ДМСГД „Мария Луиза" в
с.Бузовград,общ.Казанлък,където били настанени.След изтичане срока на
полицейската закрила, не била установена възможност за предаване на трите деца
на роднини или близки, поради което били
издадени административни заповеди за спешно настаняване на децата в същата
специализирана институция за такива случаи - ДМСГД „Мария Луиза" в
с.Бузовград, общ.Казанлък, за неопределен срок.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства - показанията на св.Н.К., Р.К., Г.Г.,
Г.Г., В.М., Н.К., М.Б., И.Я., М.А., М.М., С.А., Д.В., С.Р., А.Р. и М.С., както и уведомително
писмо за предоставяне на полицейска закрила на дете – 3бр.,Заповед
№2404-ЗДЗД-3213/23.09.2016г. на Директора на АСП-ДСП-М., Социален доклад на
АСП-ДСП-М. за детето В. А. от 03.10.2016г., Заповед
№2404-ЗДЗД-3215/23.09.2016г. на Директора на АСП-ДСП-М., Социален доклад на
АСП-ДСП-М. за детето Е. А. от 03.10.2016г., Заповед
№2404-ЗДЗД-3214/23.09.2016г. на Директора на АСП-ДСП-М., Социален доклад на
АСП-ДСП-М. за детето Я.А. от 03.10.2016г., протокол за предупреждение от
25.10.2016г., протокол за доброволно предаване от 23.02.2017г.
При това положение, Съдът намира, че се
установи по безспорен и несъмнен начин, че както от обективна, така и от
субективна страна, нарушителката А. е осъществила престъпния състав на чл.182
ал.1 от НК, т.е. на на 22.09.2016г. в с.В., общ.М., като родител на Я.К.А. на 3 г. и на В.К. А.
на 1 г., които са се намирали под родителските ѝ грижи, ги е оставила без
надзор и достатъчно грижа, и с това е създала опасност за тяхно физическо
развитие. Поради престъпното ѝ поведение на малолетните е предоставена
полицейска закрила и са били изведени от семейната среда като са настанени в
специализирана институция.
Изпълнителното
деяние се е изразило в бездействие, като двете пострадали деца са оставени без
надзор и достатъчна грижа. Престъплението по чл. 182 ал. 1 от НК е такова на
поставяне в опасност и за съставомерността му не е
поставен критерий за настъпване на други вредни последици. В този смисъл е
Решение № 475 от 20.10.1980 г. по н.д. № 482/1980 г., I Н. О. на ВС ,в което се
казва,че за осъществяване състава на
чл.182 ал.1 НК е достатъчно бездействието на родителите, изразено в
неполагането на грижи и в неупражняването на надзор, да създава само опасност
за физическото, душевно и морално развитие на децата. Не е необходимо
установяване на реално настъпило увреждане.
От субективна страна нар.А. е действала при форма на вината – евентуален
умисъл – съзнавала е , че двете
й деца- Я. и В. се нуждаят от грижите й,предвиждала е,че с поведението си ще ги
постави в опасност и затруднение,но се е отнесла с безразличие към това.
Съдът намира, че са налице всички
предпоставки за прилагането на чл.78а НК, която норма е императивна, поради
което предложението на РП-Казанлък е основателно. Нарушителката А. е пълнолетна.
За престъплението се предвижда наказание до три години лишаване от свобода,
както и обществено порицание. От
деянието на нарушителката не са причинени имуществени вреди. Нарушителката А.
към момента на извършване на деянието не е осъждана и не ѝ е налагано адм.наказание с освобождаване от наказателна отговорност по
реда на раздел IV на гл.VIII от НК.
Поради това Съдът счита,че нарушителката
А. следва да бъде освободена от наказателна отговорност за деянието, като ѝ
се наложи административно наказание – „глоба“.
При определяне размера на адм.наказание на нар.А. за извършеното от нея деяние,Съдът
отчита като отегчаващо вината обстоятелство – лошите характеристични данни,от
които е видно,че същата не полага системни грижи за децата си.Като смекчаващи
вината обстоятелства цени – направените самопризнания, младата ѝ възраст,тежкото
й материално и семейно положение.
При това положение Съдът намира, че
наказанието ѝ следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства
около минималния предвиден в Закона размер, а именно ГЛОБА в размер на 1200
лв./хиляда и двеста лева/.
Вещественото доказателство 1бр. електронен
носител /СД/, съдържащо видеозапис на предаването „Втори план“ следва да бъде
приложено по делото.
По делото не са направени разноски.
В този смисъл е постановеното
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: