№ 12953
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110174667 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “*****” ЕАД против П. И. П.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 327,75 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. , ведно
със законна лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 40,25 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 14.05.2021 г., сумата от 8,82 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,63 лв. за периода от 31.05.2018 г. до
14.05.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 30.06.2021 г. по гр. д. №
29913/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор.
Подадено е мотивирано възражение от 16.08.2021 г. лично от ответника. В него
се сочи номер на дело и се оспорва дължимостта на сумите. При извършена проверка
се е установило, че дело с такъв номер, който е и нечетлив, не съществува. На осн. чл.
101 ГПК с разпореждане от 14.09.2021 г. на длъжника е дадена възможност да уточни:
- дали възразява срещу вземанията по заповедта или възразява срещу тях; да посочи
правилния номер на гр.д., ако желае. С молба вх. № 74056/21.10.2021 г. по заповедното
дело длъжникът е посочил, че поддържа възражението. Ответникът не оспорва да е
собственик на ¼ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, както и доставката на ТЕ на
твърдяната от ищеца стойност в процесния период. Сочи обаче, че имотът се използва
изцяло от другия съсобственик /чичо на ответника/, във връзка с което по гр. д. №
1
76243/2018 г. по описа на СРС, 113 състав, по иск за делба, е постановена привременна
мярка за осъждане на другия съсобственик да заплаща на ответника обезщетение за
лишаване от ползването.
С молба от 19.08.2022 г. ответникът сочи, че е платил задължението на
11.08.2022 г. С молба от 02.09.2022 г. ищецът не спори, че е получил сумата от 509,48
лв., с която са погасени всички вземания по заповедта срещу този длъжник, както и
разноските. Претендира единствено юрк възнаграждение в исковото пр-во.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С оглед извършеното плащане безспорни в отношенията между страните са
всички обстоятелства от фактическия състав на иска, а именно, че: в исковия период
до топлоснабдения имот с адрес: *******, ищецът е доставял топлинна енергия с
уговореното качество и количество; не оспорва и размера на исковете, както и да е
поставен в забава относно сумата за главница за топлинна енергия; че в процесния
период ответникът е бил собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот, установено с
решение от м. 11.2019 г. по гр. д. № 76243/2018 г. по описа на СРС, 113 състав, по иск
за делба; че в исковия период е съществувало между страните облигационно
отношение; че ответникът е потребител на ТЕ.
Тези факти се установяват и от писмените доказателства. С решение от м.
11.2019 г. по гр. д. № 76243/2018 г. по описа на СРС, 113 състав, по иск за делба е
установено, че ответникът е собственик на ¼ ид.ч. от имота, заедно с чичо си. С. /С./ Й.
Г. /Б. преди прекратяване на брака/, която е подала молба от 2002 г. за откриване на
партида относно имота, е починала през 2004 г.
Ищецът не спори, че на 11.08.2022 г. е получил плащане на всички суми по
заповедта и на разноските в зап. пр-во, както и сумата от 69,72 лв. – заплатена такса по
исковото пр-во. Извършеното плащане в хода на процеса съставлява признание за
осъществяване на фактите, включени в основанието на вземането. Исковете следва да
бъдат отхвърлени поради извършено плащане в хода на процеса.
Не се спори, а и се установява /509,48 лв. - 327,75 лв. главница за ТЕ - 8,82 лв.
главница за дялово разпределение - 40,25 лв. лихва за забава - 1,63 лв. лихва за забава –
41,23 лв. законна лихва = 89,79 лв. остатък – 20,07 лв. разноски на ищеца в зап. пр-во =
69,72 лв., колкото е тд за исковото пр-во -69,72 лв. /, че ответникът е погасил всички
вземания по заповедта, както и разноски в зап. пр-во, както и разноски за дт в исковото
пр-во.
Незаплатено е останало юрк възнаграждение в исковото пр-во в размер на 100
лв.
По разноските. Плащането е извършено след завеждане на исковата молба в
съда. Също така, ответникът е възразил изрично срещу вземанията по заповедта, вкл.
след указания за уточняване дали възразява срещу вземанията по заповедта. На ищеца
се дължат разноски за юрк възнаграждение в настоящото пр-во, които единствени не са
заплатени. Водим от горното съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “*****” ЕАД ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, против П. И. П. ЕГН **********, с адрес: *****, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, както
следва: сумата от 327,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. до имот с адрес: *******,
ведно със законна лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 40,25 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 14.05.2021 г., сумата от 8,82 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1,63 лв. за периода от 31.05.2018 г. до
14.05.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 30.06.2021 г. по гр. д. №
29913/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА П. И. П. ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на *****” ЕАД ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
****, сумата от 100 лв. – разноски за юрк възнаграждение в настоящото
производство.
Делото е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3