Определение по дело №354/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.419 от ГПК и е образувано по частна жалба на А. К. от Г.К., „К. С.” Е. – К. и С. С. К., всички чрез А. А. – АК-Хасково, против разпореждане за незабавно изпълнение по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на РС-К.. В жалбата се твърди, че не спазили срока за подаване на възражение, тъй като не бил им връчен записа на заповед и заповед за незабавно изпълнение, копие от които се прилага към поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. За това считат за нищожно връчването на поканата за доброволно изпълнение. Освен това първия от тях не владеел български език, и при заповедното производство е следвало съдът да преведе всички документи по делото. Това е следвало да стори и ЧСИ. Развиват и оплаквания, че заявлението по чл.417 от ГПК не било по утвърдения образец по Наредба № 6/20.02.2008 г.за утвърждаване на образци заповед за изпълнение, заявление за издаване заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Записа на заповед бил нищожен поради липса на задължителен реквизит – подпис, тъй като не е подписан от Абдурахман К., лично и като представляващ дружеството. Нищожния менителничен ефект не било основание по чл.417,т.9 от ГПК. Молят съдът да отмени разпореждането за незабавно изпълнение по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и да обезсили изпълнителния лист , издаден по ч.Г.д. № 162/ 2010 г. по описа на КРС.

В писмения отговор на частната жалба А. Б. Ю., от Г. М., твърди, че по изп.д.№ 84/ 2011 г. по описа на ЧСИ Р.Сираков, поканите за доброволно изпълнение на тримата длъжници са връчени на 21.02.2011 г. лично срещу подпис на всеки от тях и това е отбелязано върху поканите и в същото време е станало и връчването на копия от заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На тримата длъжници по изпълнителното дело били връчени и други книжа, с тях били извършвани действия по принудителното изпълнение , които не били обжалвани и са породили правни последици. Счита, че преклузивния срок за обжалване бил изтекъл, при което жалбата била недопустима. Абдурахман К. владеел български език , тъй като бил регистриран по българския закон като собственик на дружество, придобил недвижими имот в страната и по нотариалните актове се подписвал без извършен превод от български на турски език. Неоснователни били твърденията за нередовно връчване на ПДИ и за нищожност на запис на заповед, тъй като по изпълнителното дело е започнало изплащане на задължението в размер на 10000 лв. , което било признание на дълга. Моли съдът да остави частната жалба без уважение.

С определение № 815/ 29.11.2011 г. по ч.т.д. № 762/ 2011 г. ВКС,ТК, Първо г.о. е отменил определение № 719/ 15.09.2011 г. , постановено по в.ч.Г.д. № 294/2011 г. на КОС в частта , с която е оставена без разглеждане частната жалба на Абдурахман К. от Г. К-ли, „К. С.” Е., Г.К-ли и С. С. К. по чл.419 от ГПК и е върнал делото на КОС за разглеждане на частната жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на КРС.

Окръжния съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото са представени писмени доказателства , видно от които се установява, че поканата за доброволно изпълнение на тримата длъжници е връчена от връчител на книжа при ЧСИ на 21.02.2011 г. На тази дата на тримата длъжници е връчено копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Частната жалба е подадена на 13.07.2011 г., т.е. пет месеца след връчването на ПДИ и съответните книжа, които я съпровождат, поради което съдът приема, че е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл.419,ал.1 от ГПК и е процесуално недопустима. По просрочена жалба съдът не дължи произнасяне. Неоснователни сÓ твърденията за нередовно връчени книжа на тримата длъжници. Поканата за доброволно изпълнение, копие от изпълнителния лист и заповед за изпълнение са връчени лично на тримата длъжници. Твърдението, че А. К. не владее български език е несъстоятелно, тъй като от книжата, които са връчвани от ЧСИ, се установява, че са приемани от него без извършен превод е без възражения. С оглед на тези данни съдът следва да остави без разглеждане частната жалба. Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на А. К. гражданин на РТ., роден на 15.10.1975 г. , с ЕГН * с адрес Г.К., Ж. „В.-2”1 В.Г, ., А. „К. С.” Е.,ЕИК , със седалище и адрес на управление Г.К., Б.”Б.” , К..Б.В.А,А.8, и С. С. К. с ЕГН * от Г.К., Ж. „В-2”1, В.Г, .5, А. против разпореждане за незабавно изпълнение по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. № 162/2011 г. по описа на КРС.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: Членове:1. 2.