Решение по дело №1885/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1148

 

                                         25.09.2018г, гр.Пловдив

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                             

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове: Фаня Рабчева

                                                               Велина Дублекова

                                                                      

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1885/ 2018г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.437, ал.1 във вр.с чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

                        Делото е образувано по частна жалба вх.№ 25759/ 04.09.2018г. при ПдОС на А.  Д.Б. и К.Г. Б. чрез адв.И.Б.К. – САК, с посочен адрес за съобщения: гр.София, ул.“***“, №14, партер против Разпореждане от 18.05.2018г. , постановено по изп.д.№ 20158250400118 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, район на действие ПдОС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на жалбоподателите. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, с оглед на което се иска неговата отмяна и постановяване на такова, с което се прекрати изпълнителното производство на посоченото основание. Претендира се присъждане на направените за настоящото производство разноски.

                        Постъпил е писмен отговор от ответника по жалбата и взискател в изпълнителното производство, с който отговор се оспорва основателността на жалбата, по мотивирани в отговора съображения за липса на условия за прекратяване на изп.дело.

                        Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от съдебния изпълнител, с които обосновава неоснователност на жалбата поради липса на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на жалбоподателите с мотив, че взискателят не е бездействал в продължение на 2 години.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:

                        Жалбоподателите имат качеството на длъжници в изпълнителното производство, поради което се явяват процесуално легитимирани да обжалват отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изп.дело на основание чл.435, ал.2, 6 ГПК, същите се явяват  уведомени за обжалвания акт на 28.07.2018г., а подадената  по пощата на 05.07.2018г. от тях жалба се явява в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                   Изпълнителното производство е образувано по молба вх.№ 09577/ 01.06.2015г. на „Уникредит Булбанк“ АД  - гр.София против жалбоподателите А.  Д.Б. и К.Г. Б., и двамата от гр.Асеновград, обл.Пловдив за събиране на вземания по изп.лист   от 03.04.2015г.,, издаден по ч.гр.д.№ 472/ 2015г. по описа на Районен съд – Асеновград.

                        С молба вх.№ 10653/116.05.2-18 жалбоподателите са поискали от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК  поради непредприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя в двугодишния законов срок, като са посочени от жалбоподателите последните валидно предприети действия по принудително изпълнение – наложен запор върху МПС – лек автомобил , марка „Пежо“ ,модел „405“, рег.№ **** и възбрана на недвижим имот, находящ се в гр.Асеновград, ул.“***“, №27, за налагането на които е съобщено на длъжниците с поканите за доброволно изпълнение  изх.№№17849 и 17848/ 12.10.2015г.

            Съдебният изпълнител е постановил отказ за прекратяване на принудителното изпълнение, обективиран в разпореждане от 18.05.2018г., предмет на настоящото обжалване.

             С частната жалба жалбоподателите въз основа на идентичните посочени в молбата в изпълнителното производство фактически обстоятелства оспорва правилността и законосъобразността на обжалвания акт на съдебния изпълнител с изтъкване на довода за настъпила по силата на Закона „перемпция“ поради изтичане на двугодишен преклузивен срок съобразно чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В подкрепа на доводите си жалбоподателите се основават на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 48 от 14.07.2016г. по т.д.№ 404/ 2015г. на Второ ТО на ВКС.  

            Ответникът по жалбата оспорва основателността на довода на жалбоподателите с формулиране на насрещни доводи, основани на обстоятелствата, че с оглед на това, че принудителното изпълнение е насочено върху ипотекиран в полза на банката недвижим имот, което обезпечение е изнесено на публична продан 3 пъти в периода от м.април до м.ноември 2017г. по молба на банката и е реализиран на проведената в периода 07.10.2017г. – 07.11.2017г. продан, поради това само на това основание жалбата се явява неоснователна.  

            Жалбата се намери за неоснователна.

            Действително с разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК изчерпателно са изброени  хипотезите, в който се прекратява и приключва изпълнението, като в специалната хипотеза на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК фактическото основание за това се свързва с бездействие на взискателя за иницииране на действия на принудително изпълнение спрямо длъжника в продължение на две години/ с изключение на делата за издръжка/.

             В настоящия случай жалбоподателите в качеството на длъжници по образуваното срещу тях от кредитора „Уникредит Булбанк“ АД принудително изпълнение за събиране на парични вземания са получили ПДИ вх.№№17848 ,17849/ 12.10.2015г. , с което същите са уведомени за образуваното изпълнително производство, вкл. за налагане на обезпечителни действия по налагане на запор на вземания и движими вещи на същите и възбрана върху недвижими имоти, които ПДИ са получени редовно от длъжниците.

                        От преписката по изпълнителното дело се установява, че на основание чл.449 ГПК с Разпореждане от 29.01.2016г. съдебният изпълнител е насрочил опис / за 09.02.2016г./ върху възбранения на длъжниците недвижим имот / находящ се в гр.Асеновград с адм.адрес: гр.Асеновград, ул.“***“, № 27/, за който са били инициирани действия по налагане на възбраната от страна взискателите с молбата за образуване на изпълнителното производство.

                        С Разпореждане от 27.03.2017г. на съдебния изпълнител е била насрочена публична продан на посочения имот с адм.адрес : гр.Асеновград, ул.“***“, № 27 , първоначално за периода 04.04. -  04.05.2017г., като впоследствие е била насрочена публична продан на имота за последващ период – 07.10. – 07.11.2017г. , която видно от Постановление от 17.11.2017г. / л.466 по делото/ е била реализирана на посочената дата, а имотът е възложен на явил се на проданта наддавач и купувач  / С. Г. Б./ .

                        С Разпореждане от 30.01.2017г. на основание чл.449 ГПК  е насрочен опис  / на 08.02.2017г./ по отношение и на друг недвижим имот : / находящ се в гр.Асеновград, ул.“***, № 35, в режим на СИО/, собственост на длъжниците, който опис е бил извършен на определената за това дата, видно от Протокол за опис и оценка на недвижим имот от 08.02.2017г./ л.256 по делото. / , както и видно от Протокол от 15.02.2017г. извършена оценка на този имот / л.272/.

                        Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК  независимо от това дали прилагането  на определено изпълнително действие е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, започналият да тече срок при бездействие на взискателя  се явява прекъснат в случаите на извършване на опис и оценка на недвижим имот, насрочването и извършването на публична продан на такъв.

            В конкретния случай видно дори от част от описаните по-горе процесуални действия , в частност изпълнителните по смисъла на цитираното ТР действия за извършване на опис  и оценка на 08.02.2017г и 15.02.2017г. / относно имота находящ се в гр.Асеновград, ул.“***, № 35/ по изпълнителното дело, дори в периода от посочения от жалбоподателите момент на изпращане на поканите за доброволно изпълнение / 12.10.2015г./ до 12.10.2017г. са били извършвани поредица от изпълнителни действия, които са прекъснали течащия в полза на длъжниците процесуален преклузивен срок, принципно считано от последното валидно изпълнително  действие, като изискваща се предпоставка за перемиране на делото съобразно условието на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно в течение на две години да е налице такова бездействие от страна на взискателя, което да обуславя неговото прекратяване по силата на Закона.

            По гореизложените съображения обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

               Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                                         Р     Е    Ш    И  :

 

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 25759/ 04.09.2018г. при ПдОС на А.  Д.Б. и К.Г. Б. чрез адв.И.Б.К. – САК, с посочен адрес за съобщения: гр.София, ул.“***“, №14, партер против Разпореждане от 18.05.2018г. , постановено по изп.д.№ 20158250400118 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, район на действие ПдОС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

 

 

            Председател:                             Членове: