Р Е Ш
Е Н
И Е № 1148
25.09.2018г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1885/ 2018г. по описа
на ПдОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 във вр.с чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Делото
е образувано по частна жалба вх.№ 25759/ 04.09.2018г. при ПдОС на А. Д.Б. и К.Г. Б. чрез адв.И.Б.К. – САК, с
посочен адрес за съобщения: гр.София, ул.“***“, №14, партер против Разпореждане
от 18.05.2018г. , постановено по изп.д.№ 20158250400118 по описа на ЧСИ Стефан
Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, район на действие ПдОС, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК
по отношение на жалбоподателите. Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, с оглед на което се иска
неговата отмяна и постановяване на такова, с което се прекрати изпълнителното
производство на посоченото основание. Претендира се присъждане на направените
за настоящото производство разноски.
Постъпил
е писмен отговор от ответника по жалбата и взискател в изпълнителното
производство, с който отговор се оспорва основателността на жалбата, по
мотивирани в отговора съображения за липса на условия за прекратяване на
изп.дело.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от съдебния изпълнител, с които
обосновава неоснователност на жалбата поради липса на предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на жалбоподателите с мотив, че взискателят не е бездействал в
продължение на 2 години.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите на страните, намери следното:
Жалбоподателите
имат качеството на длъжници в изпълнителното производство, поради което се
явяват процесуално легитимирани да обжалват отказ на съдебния изпълнител за
прекратяване на изп.дело на основание чл.435, ал.2, 6 ГПК, същите се явяват уведомени за обжалвания акт на 28.07.2018г.,
а подадената по пощата на 05.07.2018г.
от тях жалба се явява в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано по молба вх.№ 09577/ 01.06.2015г. на „Уникредит
Булбанк“ АД - гр.София против
жалбоподателите
А. Д.Б. и К.Г. Б., и двамата от
гр.Асеновград, обл.Пловдив за събиране на вземания по изп.лист от 03.04.2015г.,, издаден по ч.гр.д.№ 472/
2015г. по описа на Районен съд – Асеновград.
С
молба вх.№ 10653/116.05.2-18 жалбоподателите са поискали от съдебния изпълнител
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК поради непредприемане на
изпълнителни действия от страна на взискателя в двугодишния законов срок, като
са посочени от жалбоподателите последните валидно предприети действия по
принудително изпълнение – наложен запор върху МПС – лек автомобил , марка
„Пежо“ ,модел „405“, рег.№ **** и възбрана на недвижим имот, находящ се в
гр.Асеновград, ул.“***“, №27, за налагането на които е съобщено на длъжниците с
поканите за доброволно изпълнение
изх.№№17849 и 17848/ 12.10.2015г.
Съдебният
изпълнител е постановил отказ за прекратяване на принудителното изпълнение,
обективиран в разпореждане от 18.05.2018г., предмет на настоящото обжалване.
С частната жалба жалбоподателите въз основа на
идентичните посочени в молбата в изпълнителното производство фактически
обстоятелства оспорва правилността и законосъобразността на обжалвания акт на
съдебния изпълнител с изтъкване на довода за настъпила по силата на Закона
„перемпция“ поради изтичане на двугодишен преклузивен срок съобразно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. В подкрепа на доводите си жалбоподателите се основават на т.10
от Тълкувателно решение №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 48 от
14.07.2016г. по т.д.№ 404/ 2015г. на Второ ТО на ВКС.
Ответникът
по жалбата оспорва основателността на довода на жалбоподателите с формулиране
на насрещни доводи, основани на обстоятелствата, че с оглед на това, че
принудителното изпълнение е насочено върху ипотекиран в полза на банката
недвижим имот, което обезпечение е изнесено на публична продан 3 пъти в периода
от м.април до м.ноември 2017г. по молба на банката и е реализиран на
проведената в периода 07.10.2017г. – 07.11.2017г. продан, поради това само на
това основание жалбата се явява неоснователна.
Жалбата
се намери за неоснователна.
Действително
с разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК изчерпателно са изброени хипотезите, в който се прекратява и приключва
изпълнението, като в специалната хипотеза на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК фактическото основание за това се свързва с бездействие на взискателя за
иницииране на действия на принудително изпълнение спрямо длъжника в продължение
на две години/ с изключение на делата за издръжка/.
В настоящия случай жалбоподателите в
качеството на длъжници по образуваното срещу тях от кредитора „Уникредит
Булбанк“ АД принудително изпълнение за събиране на парични вземания са получили
ПДИ вх.№№17848 ,17849/ 12.10.2015г. , с което същите са уведомени за
образуваното изпълнително производство, вкл. за налагане на обезпечителни
действия по налагане на запор на вземания и движими вещи на същите и възбрана
върху недвижими имоти, които ПДИ са получени редовно от длъжниците.
От
преписката по изпълнителното дело се установява, че на основание чл.449 ГПК с
Разпореждане от 29.01.2016г. съдебният изпълнител е насрочил опис / за
09.02.2016г./ върху възбранения на длъжниците недвижим имот / находящ се в
гр.Асеновград с адм.адрес: гр.Асеновград, ул.“***“, № 27/, за който са били
инициирани действия по налагане на възбраната от страна взискателите с молбата
за образуване на изпълнителното производство.
С
Разпореждане от 27.03.2017г. на съдебния изпълнител е била насрочена публична
продан на посочения имот с адм.адрес : гр.Асеновград, ул.“***“, № 27 ,
първоначално за периода 04.04. -
04.05.2017г., като впоследствие е била насрочена публична продан на
имота за последващ период – 07.10. – 07.11.2017г. , която видно от
Постановление от 17.11.2017г. / л.466 по делото/ е била реализирана на
посочената дата, а имотът е възложен на явил се на проданта наддавач и купувач / С. Г. Б./ .
С
Разпореждане от 30.01.2017г. на основание чл.449 ГПК е насрочен опис / на 08.02.2017г./ по отношение и на друг недвижим
имот : / находящ се в гр.Асеновград, ул.“***, № 35, в режим на СИО/,
собственост на длъжниците, който опис е бил извършен на определената за това дата,
видно от Протокол за опис и оценка на
недвижим имот от 08.02.2017г./ л.256 по делото. / , както и видно от Протокол
от 15.02.2017г. извършена оценка на
този имот / л.272/.
Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГТК независимо от това дали
прилагането на определено изпълнително
действие е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, започналият да тече срок при бездействие на взискателя се явява прекъснат в случаите на извършване на
опис и оценка на недвижим имот, насрочването и извършването на публична продан
на такъв.
В
конкретния случай видно дори от част от описаните по-горе процесуални действия ,
в частност изпълнителните по смисъла на цитираното ТР действия за извършване на
опис и оценка на 08.02.2017г и
15.02.2017г. / относно имота находящ се в гр.Асеновград, ул.“***, № 35/ по
изпълнителното дело, дори в периода от посочения от жалбоподателите момент на
изпращане на поканите за доброволно изпълнение / 12.10.2015г./ до 12.10.2017г.
са били извършвани поредица от изпълнителни действия, които са прекъснали
течащия в полза на длъжниците процесуален преклузивен срок, принципно считано
от последното валидно изпълнително
действие, като изискваща се предпоставка за перемиране на делото съобразно
условието на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно в течение на две години да е
налице такова бездействие от страна на взискателя, което да обуславя неговото
прекратяване по силата на Закона.
По
гореизложените съображения обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното
производство се явява законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да
се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3
и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 25759/
04.09.2018г. при ПдОС на А. Д.Б. и К.Г.
Б. чрез адв.И.Б.К. – САК, с посочен адрес за съобщения: гр.София, ул.“***“,
№14, партер против Разпореждане от 18.05.2018г. , постановено по изп.д.№
20158250400118 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, район на
действие ПдОС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател:
Членове: