Р Е Ш Е Н И Е № 240
гр. Сливен, 26.11.2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на втори ноември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 284 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл. 107, ал.
2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във вр.
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на
Ч.Х.Ч. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1733/01.08.2020 г., издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл.106а, ал. 1, т.1, б.“а“ и
ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и ал. 2, т. 1 от Закона
за автомобилните превози - спиране от движение за срок от 10 месеца, чрез
сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер № …………. и отнемане на
свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 208 ЦДИ“ с рег. № …………., собственост на Ч.Х.Ч..
В жалбата се твърди, че
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
неправилна. Оспорващият решил да пътува с буса си до Г.,
като с останалите пътници се били разбрали да си поделят парите за гориво и
винетки. На 01.08.2020 г. тръгнал за Г. Х. Ч.Х., като заедно с него били и
други пътници. Никой не бил плащал на баща му за извършения превоз. Това било
споделено пътуване. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената
заповед.
В с.з. оспорващият чрез
пълномощника си адв.Х.Х.
поддържа жалбата. Заявява, че ставало въпрос за споделено пътуване..
Административния орган Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Видин към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” в писмено становище заявява, че издадената заповед
е въз основа на съставен АУАН, въз основа на който е издадено НП. Заявява, че
същата е съобразена с материалите и процесуални правила при издаването. Моли
същата да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение претендирано
от оспорващия.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.08.2020 г. при
извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните
превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове, И. Н. Й. – и. в отдел „Контрол" в
РД"АА" гр.Враца приел, че Х. Ч.Х., извършва обществен превоз на
пътници в Р.България с лек автомобил "Мерцедес Спринтер
208 ЦДИ" с peг. № ………… , собственост на Ч.Х.Ч. ***,
за който от направената справка в информационната система на ИА „АА"
гр.София се установило, че не притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване
на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
За констатираното на Х. Ч.Х.
бил съставен AУAH Серия А-2019 № 277110 от 01.08.2020 г. за нарушение на чл.6, ал.1
пр.1 от ЗАП.
Със съставянето на АУАН са
иззети СУМПС, СРМПС и 1 бр. рег. табела № …………...
Въз основа на съставения
АУАН на собственика на автомобила Ч.Х.Ч. е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1733/01.08.2020 г., издадена от
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Видин към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, с която на основание чл. 107, ал. 1 във
връзка с чл.106а, ал. 1, т.1, б.“а“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните
превози е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
1, б.“а“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение
за срок от 10 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер
№ …………….. и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек
автомобил „Мерцедес Спринтер 208 ЦДИ“ с рег. № …………….,
собственост на Ч.Х.Ч.. ЗППАМ е получена
от Х. Ч.Х. на 01.08.2020 г..
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима -
подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от
АПК от лице участвало в производството по издаване на административния акт и
имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.
1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г., на основание чл. 107, ал.
1 от ЗАП и чл. 7, т. 5
от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция
"Автомобилна Администрация", Изпълнителният директор на ИА
"АА" – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл. 106
и 106а от ЗАП
редица длъжностни лица, сред които е и директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" (т. 4 от заповедта, л. 15 от делото).
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2
от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени
материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.
По смисъла на чл. 106а, ал.
1 от ЗАП, принудителните административни мерки се прилагат за
преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената
хипотеза на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗАП се налага принудителна мярка
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗАП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва
с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от
ДР на ЗАП, "превоз на пътници" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната
практика е прието, че анализът на § 1, т. 1
и т. 3,
във вр. с т. 4, б.
"б" от ДР на ЗАП налага извод, че основната предпоставка,
по която се различават "общественият превоз" и "превозът за
собствена сметка" е възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от
21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва
без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв
за собствена сметка.
За да бъде установено
нарушение на разпоредбите на ЗАП за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал.
1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство
не се установява по делото.
Видно от представените по
делото писмени доказателства в хода на административното производство са били
снети по реда на чл. 44 от АПК
писмени сведения от пет физически лица, които обяснения обаче не са оформени
надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2
от АПК. Според този текст от закона сведенията се дават писмено,
подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват
от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не
може да даде сведения писмено, какъвто е случая поради неграмотност, то се
призовава да ги даде устно, но отново пред административния орган или от
определен от него служител. В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ
е началник на ОО "Автомобилна администрация" гр. Видин, но писмените
обяснения дадени от А. М. Ч. не са приподписани от АО
или лица, които са служители на "Автомобилна администрация" гр.
Видин. Допуснатото нарушение е съществено, още повече, че на всички лица дали
сведения по чл. 44, ал. 1
от АПК не им е разяснено по реда на ал. 4, че пред съда могат да
бъдат разпитани като свидетели. (Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 11216/2015 г., VII о.,) Отделно в тези сведения лицата не посочват
конкретно, че са заплатили определена цена за превоза. Такива данни има само в
сведенията на А. М. Ч., но както бе посочено по-горе същите са негодни за
установяване на отразените в тях обстоятелства. Другите лица не посочват изобщо,
че са заплащали каквато и да е парична сума.
Предвид писмените
обяснения на визираните лица, дадени в хода на административното производство и
изложени по горе в настоящото решение, съдът приема за недоказано изложеното в процесната заповед, че с автомобила на жалбоподателят е
осъществен обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на
ЗАП.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК
визира, че индивидуалния административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният
орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните
взаимоотношения между жалбоподателя и посочените лица - пътници, а оттам и
характера на констатирания превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в
АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин
търговския характер на превоза. Следва да се има предвид също, че съставеният
срещу водача АУАН Серия А-2019 № 277110 от 01.08.2020 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1
от ЗАП (л. 16 от делото), не се ползва с презумптивна
доказателствена сила.
При така очертаната
законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал.
1, т. 1 б.“а“ от ЗАП не е доказана. След като не е безспорно
установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу
заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как
обосновано да се приеме, че са налице основаният за налагане на преустановителната ПАМ. По тези съображения оспорваната
заповед следва да се отмени.
Страните по делото не са
претендирали за разноски и съдът не се произнася по дължимостта
им.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Ч.Х.Ч. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1733/01.08.2020 г., издадена от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: