№ 4392
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110149725 по описа за 2024 година
„** ЕАД е предявило срещу Е. С. И. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 4375,74 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до
окончателното изплащане, 570,13 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. –
24.04.2024 г., 63,08 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2021 г. – 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното изплащане и 14,05 лева –
мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 24.04.2024 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. „**, бл. 30, вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № ** за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № ** г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове
като неоснователни. Излага, че не е придобивал правото на собственост върху процесния
1
имот по наследство от ** и **, доколкото не е приемал наследството. Счита, че процесните
вземания са погасени с изтичане на 3-годишна давност. Доколкото не са били издавани общи
фактури намира, че не е изпаднал в забава, тъй като не му е изпращана покана за плащане.
Счита, че ОУ на ищеца не установяват падеж за плащане на задължението за дялово
разпределение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищецът е доставял до имота твърдяното в исковата молба количество топлинна енергия.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „**, бл. 30, вх. А, ет. 2, ап. 3. От представените по
делото доказателства обаче не се установява ответникът да е собственик или вещен
ползвател на процесния имот. Представен е Договор за продажба от 15.04.1971 г., по силата
на който ** и ** собственици на имот в гр. София, ж.к. „**, 1 част, бл. 5, вх. А, ет. 2, ап. 3. В
представено писмо ** район „**“ е удостоверила идентичността на административен адрес
ж.к. „**, 1 част, бл. 5 и ж.к. „**, бл. 30. Представено е удостоверение за наследници на **, от
което е видно, че негови наследници са *** починала на 29.05.2021 г. и Е. С. И.. Представено
е съдебно удостоверение за извършен отказ от наследството на ** от страна на Е. С. И..
Представено е и съдебно удостоверение за извършен отказ от наследството на ** от страна
на Е. С. И.. В мотивите на определение по гр. д. № 46793/2024 г., с което е оставено без
уважение искането на Е. С. И. за вписване на отказ от наследството на **, е посочено, че Е.
С. И. е наследник на *** но не и на **.
При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период
ответникът е бил собственик или ползвател на топлоснабдения имот, посочен в исковата
молба, следва да бъде прието, че същият не притежават качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи
условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид на което и
предявените срещу него искове за заплащане на продажната цена на доставена топлинна
енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Поради нереализиране на основаната предпоставка, необходима за
уважаване на предявените искове, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки,
2
както и релевираното възражение за погасяване на процесните суми по давност, респ.
събраните за установяване на тези обстоятелства доказателства.
При този изход на спора право на разноски имат ответникът. За оказана безплатна
правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да се присъдят 802,30
лева на процесуалния му представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „** ЕАД, ЕИК ** срещу Е. С. И., ЕГН **********,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 4375,74
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното изплащане, 570,13 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2022 г. – 24.04.2024 г., 63,08 лева – сума за дялово разпределение за периода
05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното
изплащане и 14,05 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. – 24.04.2024 г., за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „**, бл. 30, вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № ** за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ** г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „** ЕАД, ЕИК **, да заплати на адв. В. В. Т., личен № ** на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 802,30 лева.
Решението е постановено при участието на „** ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3