Р Е
Ш Е Н
И Е
№
21.08.2020 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на седемнадесети
юни две хиляди
и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 2779
по описа за 2019 г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 22 от ЗПК.
Ищцата Т.Т. твърди, че на 19.07.2017 г. между нея и
„Профи кредит България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който й е предоставена сумата от 3000 лева, а тя се е
задължила да върне същата, ведно с договорна лихва в размер на 41.17 % годишно
или 0.11 % на ден в срок от 36 месеца. Освен това между страните е постигната
договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 2711.88
лева. Общата сума, която е следвало да бъде върната е 7 981.92 лева /на
вноски по 221.72 лв. месечно, с дата на погасяване 26 ден от месеца/.
Твърди, че така сключеният договор е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Ето защо се
дължи връщане само на чистата стойност на заема.
Твърди, че с договорения лихвен процент се
нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва. Това е така, тъй като е налице значителна
нееквивалентност на насрещните престации и злепоставяне на интересите на ищеца
с цел извличане на изгода за кредитора. Това е така, тъй като срокът на заема е
кратък – 36 месеца, като макар и необезпечен, възнаградителна лихва, която е
близо 300% по-висока от стойността му, не е обяснима нито с разходите на
кредитора, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната
от сделката печалба. Следва да се съобрази също така, че рискът, който се носи
от небанкови финансови институции е по-нисък от този на банковите. Освен това
съдебната практика приема, че максималният размер на възнаградителната лихва
при обезпечени заеми е двукратния размер на законната лихва. По аргумент от
същото при необезпечени заеми, размерът й не може да надвишава четирикратния
размер на законната лихва. В случая лихвата е 41.17 % годишно, като към нея
следва да се прибави скритата лихва под формата на такса за допълнителен пакет
услуги. Така уговореното възнаграждение надхвърля 10 пъти размера на законната
лихва. Ето защо тази клауза накърнява договорното равноправие между страните,
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестност при
договарянето. А от това следва, че тя е нищожна.
Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като с уговорката за заплащане на пакет от допълнителни
услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, опредЕ.с ПМС №
426/2014 г. Реално такива услуги не са предоставени, поради което чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва.
Твърди, че са нищожни като противоречащи на добрите
нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗПК клаузите, в които
е посочено, че ГПР е 49.90 %, а действителният такъв е в различен размер.
Поради това потребителят е бил въведен в заблуждение, относно стойността на
разходите, които ще прави. Не е установен механизмът, по който е изчислен този
процент, тъй като не е ясно какво се включва в него освен възнаградителната
лихва.
Нищожността на посочените по-горе клаузи води до
нищожността на целия договор, тъй като те не могат да бъдат заместени от
повелителни разпоредби на закона, а кредиторът не би сключил договор за заем
без определено възнаграждение. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да се прогласи нищожността на целия договор от 19.07.2017 г., евентуално да се обявят за нищожни клаузите в
раздел 6, визиращи пакет от допълнителни услуги, даваща право на ответното
дружество да получи заплащане на такса по пакет от допълнителни услуги по
същия. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД оспорва предявения иск. Признава, че между страните е
сключен договор от 19.07.2017 г., по силата на който на ищцата е предоставена
сумата от 3000 лева, а тя се е задължила да върне същата в срок от 36 месеца
ведно с договорна лихва от 41,17 %, с размер на
месечната вноска 146.39 лв., или общо сумата от 5 270.04 лева. На
същата е предоставена преддоговорна информация, в която е включена възможността
да закупи пакет от допълнителни услуги, съответно дължимото за това
възнаграждение. Тя е пожелала да направи това, поради което е сключила отделно
от договора за кредит споразумение, съгласно което възнаграждението за това е
2 711.88 лева, като заплащането му разсрочено за срока на договора за
кредит или по 30.01 лева месечно. Общият размер на дължимата вноска е 75.33
лева, а общото задължение е 7 981.92 лева. Но следва да се има предвид, че
то произтича от два юридически факта.
Твърди също така, че в обхвата на
общите разходи по кредита се включват само случаите, когато получаването на
допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договор за кредит,
а настоящият не е такъв. Възнаграждението за допълнителен пакет услуги се дължи
отделно и независимо от договора за кредит, поради което не се включва ГПР.
Оспорва твърденията, че е налице
заобикаляне на закона – разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като за да се
стигне до това е необходимо и двете страни да имат съзнание за това, както и да
се постигне резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим
от закона.
Освен това споразумението за
закупуване на пакет от допълнителни услуги е сключено по искане на ищцата.
Оспорва твърденията, че
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителният размер на
разходите. Същата е била наясно с параметрите на споразумението за закупуване
на пакет от допълнителни услуги още преди подписването на договор за кредит,
като същите са описани детайлно и много подробно. В случай, че ищцата е имала
неяснота относно някои от тях, би могла да получи съдействие от кредитния
консултант на ответното дружество.
Твърди също така, че няма
законово изискване в договора да се посочи механизма, по който се изчислява
ГПР.
Твърди, че параметрите на кредита
и на пакета от допълнителни услуги не могат да бъдат подлагани на преценка за
наличие на неравноправна клауза, поради правилото на чл. 145, ал.2 от ЗЗП.
Освен това параметрите в раздел VІ относно заплащането на възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги са индивидуално
уговорени.
По отношение на доводите, че
размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва, счита, че постановената съдебна
практика следва да се преосмисли с оглед изменението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
което въвежда законово ограничение на ГПР. В същото време то позволява размерът
им да достигне 50%, поради което уговорката за заплащане на възнаградителна
лихва в случая няма как да противоречи на добрите нрави (доколкото е позволена
от закона). В случай, че се приеме, че клаузата за възнградителна лихва е
нищожна, моли да се приложи чл. 26, ал.4 от ЗЗД и тя да се замести от
повелителните разпоредби на закона – да се приеме, че се дължи законната лихва.
Оспорва твърденията на ищцата, че
предоставянето на пакета от допълнителни услуги зависи от волята на кредитора,
тъй като закупуването на такъв става единствено и само по волята на ищцата.
По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства, претендира
направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно
между страните, че на 19.07.2017 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който на Т.Т. е предоставена сумата от 3000 лева, а
тя се е задължила да я върне в срок от 36 месеца на месечни вноски от 146.39
лева, в които е включена главница и договорна лихва в размер на 41,17 % годишно,
като общо дължимата сума е 5 270.04 лева, а годишния процент на разходите
– 49.90 %. Освен това е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение за допълнителен
пакет услуги от 2 711.88 лева, като страните са постигнали съгласие да
бъде заплатена на 36 равни вноски по 75.33 лева, дължими заедно с погасителните
вноски. Общият размер на задължението е 7 981.92 лева.
От приетата по делото ССчЕ на
вещото лице Марияна А. – неоспорена от страните, което съдът кредитира като
компетентно изготвено се установява, че по договор за потребителски кредит №
**********/19.07.2017 г. към датата на ИМ
и датата на изготвяне на експертизата са извършени плащания по банков
път, в размер подробно описан в раздел ІІІ на заключението, както следва: Към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – 3463.50
лв., като с тази сума са погасени по пера, задълженията по договора: 782.95 лв.
главница, 1266.51 лв. договорна лихва, 1102.58 лв. пакет допълнителни услуги,
60 лв. такси и 251.46 лв. лихва за забава. Съгласно счетоводните документи,
задължението по договора към датата на подаване на ИМ и датата на експертизата
от ответника Т.Т., съгласно клаузите на същия е: главница 2217.05 лв., 1003.53
лв. договорна лихва, 1609.30 лв. пакет допълнителни услуги – общо 4829.88 лева.
Съгласно чл.2 от ЗПК, ГПР изчислен съгласно формулата, определена по силата на
приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗКП, в договора за кредит от 19.07.2017 г. ГПР
е 49.90 %, а в ГПР при договорна главница от 3000 лв. е включена само договорна
лихва от 2 270.04 лв. За периода от 19.07.2017 г. до 11.12.2019 г. /датата
на подаване на ИМ в съда/ размерът на годишния и дневния процент на законната
лихва /ОЛП + 10 пункта/, съгласно ПМС № 426/18.12.2014 г. е: годишен 10 %,
дневен 0.028 %. За периода от 19.07.2017 г. до 11.12.2019 г. размерът на
годишния и дневен лихвен процент на уговорената договорна лихва в договора за
кредит е: годишен 41.17 %, а дневен 0.114 %. За периода от 19.07.2017 г. до
11.12.2019 г. размерът на лихвата върху сумата от 3000 лв. е: законна лихва
731.67 лв. и договорна лихва 2270.04 лв.
Основанието на
предявения иск е за недействителност на така описания договор на няколко
основания. Безспорно е, че същият е потребителски и следва да отговаря на
изискванията на ЗПК.
При преценката дали договорената между страните
лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат
естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена
лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог,
ипотека и други, съотношението между размера на уговорената лихва и
възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или
други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални
ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът
на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен,
поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд
/решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този
момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а
уговореният – 41,17 %. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки
не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този
смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като
надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с
която е уговорен този размер, е нищожна.
Възражението за
нищожност на споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги също
е основателно, въпреки че в договора се съдържа изрично изявление, че изборът
на такъв не е задължително условие за сключване на договора. Тези услуги, видно от споразумението за
предоставянето им, са свързани с усвояването и
управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение. Настоящият състав намира това споразумение за нищожно на
осн.чл. 21, ал.1
от ЗПК,
тъй като същото е договорено в противоречие на чл.10 а, ал.2 от ЗПК.
Включените в допълнителния пакет услуги по същество представляват действия,
обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не може да се приеме,
че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10 а, ал.1 ЗПК.
Регламентираните в чл.10 а, ал.1 ЗПК
допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче
посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора - конкретно тези
описани по т.2, т.3 и т.4 от Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и на кредитодателя по отношение на описаната по т.1
допълнителна услуга, като по отношение на нея съдът намира, че те по своята
същност е действие по усвояването на кредита. Ето защо възражението за нищожност е основателно.
След като посочените клаузи на договора са нищожни, то следва, че договорът
не отговаря на изискванията на чл 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен. Ето защо предявеният иск за обявяване на недействителността му е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените по делото разноски в общо размер
на 250 лева, от които: 50 лв. внесена държавна такса и 150 лева заплатено
възнаграждение на вещо лице.
При образуване на
делото съдът е определил ДТ в размер на 50 лв., внесена от ищеца, като е
пропуснал да задължи същия да довнесе разликата до пълня дължим размер на ДТ –
319.28 лева, поради което следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка
на РС Асеновград ДТ в размер на 269.28 лева.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че
е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В
случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по
чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в
полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията. Тъй като цената
на иска е стойността на договора или 7 981.92 лева, то минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 729.96 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за недействителен договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт № ********** от 19.07.2017 г., сключен между Т.К.Т., ЕГН **********
*** и „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл.53
Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С.и Я.К.Ч..
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“
№ 9, бл.53 Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С.и Я.К.Ч., да заплати
на Т.К.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 200
лева (двеста) направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“
№ 9, бл.53 Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С.и Я.К.Ч., да
заплати по сметка на Районен съд Асеновград, сумата от 269.28 лева (двеста шестдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки).
ОСЪЖДА „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С.и Я.К.Ч., да заплати на адвокат Елена Г.И.,
личен №********** с адрес ***, сумата от 729.96 лева (седемстотин двадесет и
девет лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Т.К.Т., ЕГН **********
***779/2019 г. по описа на Асеновградския РС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: