Р Е Ш
Е Н И
Е
…………../05.08.2020г.
Гр.Шумен
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на девети юли, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Зара Иванова.
при секретаря
А.П., като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. №59 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Депозирана е искова молба от ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК *** срещу Д.А.И. ЕГН **********, в която посочва, че на
26.12.2017 г. в гр. Шумен, бул. „ ***“, до Виенска градина в посока
пл. „Оборище, е реализирано ПТП с участието на МПС “Ауди Q7” с peг. № ***, управлявано от
ответницата А.И. и МПС “Сеат Кордоба” с peг. № Н *** АН, управлявано
от П.Р.П..Според представения Протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Д.А.И.,
която при маневра паркиране блъска паркираното МПС “Сеат Кордоба” с peг. № Н *** АН . МПС “Ауди Q7” с peг. № Н *** ВР е бил
застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със
застрахователна полица № BG/02/117003132927,
която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под №
**********. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 192.36 лв. на увредения автомобил МПС “Сеат Кордоба” с peг. № Н *** АН. Видно от
Протокола за ПТП Д.А.И. е напуснала мястото на ПТП. На основание чл. 500 от КЗ,
ЗД “БУЛ ИНС” АД има право да получи от него платеното застрахователно
обезщетение. С писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но
до момента не е изплатена.За ЗД “БУЛ ИНС” АД възниква правния интерес от
предявяване на претенциите си по съдебен ред. С оглед на изложеното моли след установяване на основателността на
претенциите ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 207.36 лв., представляваща изплатеното от ЗД
“БУЛ ИНС”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15
лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по
делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
Претендира разноски .
В
отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва основателността на иска . Посочва,
че съгласно съгласно текста на чл. 500 ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването за
контрол на движение по пътищата и когато посещаването на мястото от тях е
задължително.За да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква
посещаването на мястото от органите на реда да е задължително. В чл. 125 от
ЗДв.П са предвидени случаите, в които е задължително посещението на ПТП от
службите за контрол на МВР, като съгласно т.7 на цитирания текст с редакцията
си към датата на ПТП, посещението на контролните органи по закон е
задължително, когато между участниците има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него.Тази предпоставка не е доказана по делото, като в тежест на
ищеца е да докаже основанието от което произтича претенцията му. От друга
страна не се установява между участниците да е имало разногласие относно
обстоятелствата около ПТП-то, защото първо не са събрани никакви подобни данни,
нито пък са ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка и второ- от
протокола за ПТП, в които е описан механизма на събитието и причинените щети, е
видно, че разногласие няма. Документът е подписан от двамата водачи, не са
направени възражения от ответника за причинените и условията по ПТП-то, а
протоколът е съставен по данни на участниците, доколкото служител не е
присъствал по време на инцидента.Доколкото представените по делото
доказателства не установяват наличието на други обстоятелства по чл. 125 от
ЗДв.П, обосноваващи задължителност на явяването на службите за контрол на МВР
на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се приеме,
че дори и да е имало напускане на
местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на чл.
500 ал. 1, т. 3 от КЗ, т.е. когато явяването на органите за контрол на движение
по пътищата е задължително по закон. В този смисъл не са налице основания за
ангажиране регресна отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от
застрахователното дружество по силата на сключения договор за застраховка „ГО”.
По тези причини счита, че въобще не е необходимо да се
излагат съображения досежно останалите елементи от фактическия състав на
регресната претенция, свързани с изследване вината на ответника, определяне на
размера на застрахователното обезщетение за вредите, изплащането му и поканата
за плащане, доколкото те биха имали значение само, ако бяха доказани обсъдените
по- горе условия за възникване на регресното вземане на застрахователя. Моли за
отхвърляне на иска и претендира разноски .
Съдът като прецени представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност , прие за установено от
фактическа и правна страна следното :
По делото не е спорно е се доказва от
представения Протокол за ПТП №1666395/29.12.2017г., че на 26.12.2017г. в гр. Шумен, бул. „***“, до
Виенска градина в посока пл. „Оборище“, е реализирано ПТП с участието на МПС
“Ауди Q7” с
peг. № Н ***ВР, управлявано от ответницата и
МПС “Сеат Кордоба” с peг. № Н ***АН, управлявано от П.Р.П.. Причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на Д.А.И., която при маневра паркиране блъска
паркираното МПС “Сеат Кордоба” с peг. № Н ***АН. Описаните по-горе
обстоятелства не се оспорват от ответника, а се потвърждават и от показанията
на разпитания по делото свидетел П.Р.П.. Основният спор по делото е във връзка
с отразеното в Протокола за ПТП относно поведението на ответника, именно
изписаното „напуснал“ мястото на ПТП“. Според чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, с който
нормативен текст ищецът обосновава регресната си претенция застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска
помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач. От
формулировката на тази разпоредба е видно, че въпросът дали ответникът е
напуснал мястото на ПТП е особено съществен. В тази връзка ответникът твърди,
че в чл. 125 от ЗДвП са предвидени случаите, в които е задължително посещението
на ПТП от службите за контрол на МВР, като съгласно т.7 на цитирания текст с
редакцията си към датата на ПТП, посещението на контролните органи по закон е
задължително, когато между участниците има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Счита, че тази предпоставка не е не е доказана по делото, като в тежест на
ищеца е да докаже основанието от което произтича претенцията му. От друга
страна не се установява между участниците да е имало разногласие относно
обстоятелствата около ПТП-то, защото първо не са събрани никакви подобни данни,
нито пък са ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка и второ- от
Протокола за ПТП, в които е описан механизма на събитието и причинените щети, е
видно, че разногласие няма. Документът е подписан от двамата водачи, не са направени
възражения от ответника за причинените и условията по ПТП-то, а протоколът е
съставен по данни на участниците, доколкото служител не е присъствал по време
на инцидента.Доколкото представените по делото доказателства не установяват
наличието на други обстоятелства по чл. 125 от ЗДв.П, обосноваващи
задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на
инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се приеме, че
дори и да е имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то
не е сторено в хипотезата на чл. 500 ал. 1, т. 3 от КЗ, т.е. когато явяването
на органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон.
Съдът не споделя горните възражения. По
същество не се оспорва факта, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, а се
оспорва задължението му да не го напуска, т.к. не са налице предпоставките по
чл.125, т.7 от ЗДвП – твърди се, че между страните не имало разногласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП. В случая съдът намира, че ответникът без
основателна причина, виновно е напуснал местопроизшествието преди да пристигнат
органите на КАТ, въпреки задълженията си по ЗДвП. Същият в изпълнение на закона
е следвало или да подпише с другия участник двустранен протокол или да извика
органите за контрол, като задължително е следвало да остане и ги изчака.
Ответникът не е направил нито едното от двете. В конкретния случай посещението
на органите на службите за контрол е било задължително, т.к. напускането на
местопроизшествието и несъставянето на двустранен протокол между участниците в
ПТП, при причинени само имуществени вреди следва да се приравни на наличие на разногласие и приложи чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
Фактът, че при съставяне и подписване на процесния Протокол за ПТП ответникът
не е заявил възражения, не означава, че към момента на ПТП са отсъствали
разногласия. При настъпване на ПТП водача на МПС, участник в произшествието е
длъжен да спре и да установи какви са последиците от него, като когато
нанесените щети са само имуществени следва да окаже съдействие за установяване
на вредите от произшествието. Предвид, че водачът на другия автомобил не е бил на мястото на инцидента, предизвикан
от ответника, съдът намира, че това е
равнозначно на наличие на разногласие
между участниците, тъй като липсва дадено изрично съгласие на пострадалия и
постигане на договорка между страните относно размера на вредите. Единствено
при ясна и недвусмислено изразена воля на двете страни към момента на ПТП, може
да се възприеме като липса на разногласия.
Относно другите елементи от фактическия състав на чл.500, ал.1,т.3 от КЗ ,
за възникване на регресното право на ищеца не е налице спор, а се доказват и от
събраните по делото доказателства. Видно от Полица BG/02/117001692647, към момента на настъпване на ПТП, между ищеца и ответника
е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС “Ауди
Q7” с
peг. № Н ***ВР. По искане на другия
участник в ПТП – водача на МПС “Сеат Кордоба” с peг. № Н ***АН, при ищеца е образувана
преписка по щета №**********/29.01.2018г.
и на третото лице, на основание чл. 493, ал. 2, т. 1, б. "а"
от КЗ, чрез банков превод е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 192,36 лева. От заключението
по назначената САТЕ , неоспорено от страните и прието по делото се доказва, че
действителния размер на щетите нанесени на МПС “Сеат
Кордоба” с peг. № Н ***АН е в
размер на 192,36 лева или в размера изплатен от застрахователя. От
застрахователя са направени и ликвидационни разноски във връзка с определяне на
застрахователното обезщетение в размер на 15 лева.
В заключение, съдът намира, че са налице
всички елементи пораждащи правото на регрес – ответникът към момента на виновно
причиненото от него ПТП, което е напуснал е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищеца, от ПТП са настъпили имуществени вреди за
трето лице, които са изплатени от застрахователя, поради което искът се явява
изцяло основателен.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски в
размер на 245 лева.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.А.И.
ЕГН **********, адрес:г*** да заплати на ЗД “Бул Инс” АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“***“ №87, представлявано
от С. П. и К. К. сумата 207,36
(двеста и седем лева и тридесет и шест ст.) лева, представляваща изплатено
от ищеца обезщетение на третото лице по щета "ГО" за имуществени вреди на лек автомобил “Сеат Кордоба” с peг. № Н ***АН, настъпили от
пътно-транспортно произшествие в гр.Шумен , на 26.12.2017г., причинено от
ответницата, която напуснала местопроизшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях било задължително по закон, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.А.И. ЕГН ********** ***” АД, ЕИК *** сумата 245 (двеста четиридесет и пет) лева- деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: