№ 178
гр. Бургас, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501967 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Й. Р., ответник по предявения в
първоинстанционното производство иск за изменение на издръжка, чрез адв.
Ивелина Христова срещу Решение №2442 от 30.10.2024 г., постановено по
гр.д. №3243/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която
- е ИЗМЕНЕН размера на определената с решение № 4202/25.11.2021 г.
по гр. дело № 20211110126132/2021 г. по описа на СРС, в сила от същата дата,
месечна издръжка на детето А. К. Р., ЕГН **********, като същият е
УВЕЛИЧЕН от 300 (триста) лева на 450 (четиристотин и петдесет) лева, като
жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплаща на *** си А. К. Р. по банков път чрез
нейната *** и законен представител С. П. Ж., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, платима до
двадесето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата
молба на 30.05.2023 г. до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
- е РАЗРЕШЕНО да се издаде международен паспорт на А. К. Р. само със
съгласието на нейната *** С. П. Ж., и без съгласието на *** й К. Й. Р..
- е РАЗРЕШЕНО на А. К. Р. да пътува с *** си С. П. Ж., без съгласието
на *** й К. Й. Р., два пъти годишно с продължителност не повече от 10 (десет)
дни, през времето, когато детето не е в режим на лични контакти с *** си
1
извън България, в държавите от Европейския съюз, Великобритания,
Швейцария, Сърбия и Турция до навършване на 10-годишна възраст на детето.
В останалата част решението не е обжалвано, поради което е и влязло в
законна сила.
Неудовлетворен от решението в обжалваната част въззивникът иска
неговата отмяна и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който
претенцията на ищцата А. Р. чрез законен представител С. Ж. по чл. 150 вр. чл.
143, ал. 1 вр. чл. 142 СК за увеличаване размера на месечната издръжка от 300
лв. на 450 лв. да бъде отхвърлена като неоснователна. Искането на *** на
детето по чл. 127а, ал. 2 СК за заместващо съгласие за издаване на
международен паспорт и разрешение за пътуване на детето в чужбина се моли
също бъде отхвърлено.
Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционното решение е
немотивирано, като съдът е увеличил дължимата от *** към детето издръжка
без да е извършил индивидуална оценка на реалните нужди на А. Р.. Твърди,
че детето посещава частен детски център „Патешон“ по еднолично решение
на *** и по-високата месечна такса не следва да бъде отчитана като
обстоятелство, обуславящо увеличаване на издръжката. Оспорва наличието на
настъпили изменения в обстоятелствата относно нуждите на детето или във
неговите възможности като дължащ издръжка родител. Единствен, отразяващ
се на размера на издръжката фактор, намира настъпилите инфлационни
процеси за последните три години, водещи до поскъпване на стоките и
услугите. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че
макар да не е лицето, което полага непосредствените грижи по отглеждане на
детето, е изключително отдаден родител. Участва както финансово, така и с
полагането на грижи, като пътува на всеки две седмици от гр. София до гр.
Бургас, за да се види с А..
По отношение на даденото от първоинстанционния съд заместващо
съгласие за издаване на задграничен паспорт и заместващо съгласие за
пътуване на детето в чужбина оспорва да са налице предпоставките за
постановяването му. Излага, че у него съществуват опасения относно
възможността ищцата да злоупотреби с даденото разрешение и да промени
постоянното местожителство на детето като трайно се установи извън
България. Счита, че с членството на РБ във въздушен Шенген *** ще може да
извежда детето по въздух за колкото време пожелае поради липсата на
граничен контрол на границата. Поддържа, че никога не е имал намерение да
възпрепятства евентуални бъдещи пътувания, но такива не са били никога
заявявани като планове от страна на ***.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите страни С. П. Ж. лично и като законен представител на А. К. Р., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се
становище, че посещаваната частна детска градина предлага високо качество
на предлаганата услуга като съвкупност от материална база, занимания и
2
индивидуално внимание към детето. Счита се, че увеличената издръжка в
размер на 450 лв. месечно е изцяло съобразена както с нуждите на детето, така
и с възможностите на въззивника, доколкото последният получава
средномесечни доходи от 6700 лв. Във връзка с дадените заместващи съгласия
за издаване на международен паспорт, както и за пътуване на детето в
чужбина два пъти годишно с продължителност не повече от 10 дни се твърди,
че изложените от въззивника опасения за промяна на постоянното
местожителство на А. са несъстоятелни. Излага се, че *** изрично е заявявал,
че не би дал разрешение за пътуване на детето в чужбина. При тези
съображения моли решението да бъде потвърдено като правилно.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявени
искове от С. П. Ж. лично и в качеството й на законен представител на А. К. Р.
срещу К. Й. Р. с правно основание чл. 150 СК за изменение на определената
издръжка с влязло в сила Решение №4204/25.11.2021 г. по гр. д. №132/2021 г.
по описа на СГС с молба последната да бъде увеличена от 300 лв. на 450 лв.
месечно и по чл. 127, ал. 2 СК за изменение на режима на лични отношения с
***. Ищцата Ж. е поискала и да бъде постановено заместващо съгласие за
издаване на лични документи за самоличност на малолетната А. Р.-
международен паспорт, както и разрешение да пътува в държавите- членки на
ЕС, Турция, Сърбия, Великобритания и Швейцария два пъти годишно с
продължителност не повече от 10 дни. В исковата молба се твърди, че
определеният режим на лични контакти, осъществяван чрез
комуникационната платформа „Вайбър“ създава затруднения и е на практика
неизпълним. По отношение на искането за увеличение на издръжката се сочи,
че предвид изминалия период от време, нуждите и потребностите на А. са се
изменили. Твърди се, че детето посещава Център за работа с деца „Патешон“,
където месечната такса е в размер на 650 лв., и балет два пъти седмично.
Относно исканите разрешения за издаване на документи и излизане в чужбина
поддържа, че *** изрично се е възпротивил да даде своето съгласие.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът застъпва становище за
неоснователност на претенцията за увеличение на издръжката, тъй като я
намира за съобразена с нуждите на детето. *** твърди, че освен паричната
издръжка, която плаща ежемесечно, постоянно купува за *** си дрехи, обувки
и играчки. Възразява разходите за посещение на детския център да бъдат
възлагани и в негова тежест, тъй като решението детето да го посещава е взет
единствено по усмотрение на ***. По отношение на исканията по чл. 127а СК
3
възразява същите да бъдат удовлетворени, тъй като изпитва основателни
притеснения, че *** желае да отведе детето в чужбина и по този начин да
възпрепятства осъществяването на режим му на лични контакти с него.
В срока за отговор е предявен и насрещен иск за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на А. Р. на *** К. Р., за
определяне на режим на контакти с *** и иск за издръжка в размер на 300 лв.
месечно.
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че *** е
продължава да по-подходящия родител, който да отговори на нужди да детето
и да му осигури спокойствие и грижи, поради което упражняването на
родителските права не следва да бъде изменяно. По отношение на иска за
издръжка е приел, че нуждите на детето са се увеличили, тъй като е пораснало
и вече ходи на детска градина и на балет, като е определил обща издръжка от
900 лв., 450 лв. платими от ***. По исканията за издаване на международен
паспорт и разрешение за излизане в чужбина е счел предвид липсата на
съгласие от страна на *** и с оглед обстоятелството, че става въпрос за
непродължителен период от време, то не е налице риск А. да пътува само с
майка си.
Настоящата съдебна инстанция на база извършен съвкупен анализ на
приетите по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение и с оглед
наведените във въззивната жалба пороци на съдебния акт, очертаващи
предмета на въззивния контрол, намира решението за правилно при следните
фактически и правни изводи.
По отношение на иска по чл. 150 СК за изменение на издръжката чрез
увеличението й от 300 лв. на 450 лв. съдът намира следното:
Видно от представеното от представеното Удостоверение за раждане на
А. Р. към настоящия момент тя е на 4-годишна възраст, а към момента на
сключване на споразумението за прекратяване на брака между С. Ж. и К. Р. е
била на почти две години. От представените от ищцата служебна бележка,
издадена от Център за работа с деца „Патешон“ се установява, че от 18.10.2022
г. А. е на целодневна форма на обучение в заведението, като за месец май 2023
г. таксата възлиза на сума в размер на 653 лв. От издадената от НЧ „Фар- 1946
г.“ бележка се извежда, че детето посещава редовно балет в школа „Сияние“.
От приложения договор за обучение от 24.09.2024 г., сключен между С. Ж. и
образователен център „Британика“ ООД се извежда, че за учебната 2024/2025
г. детето е записано на курс за обучение на английски език. Съдът намира, че
нуждите на детето в действителност са се променили, което обосновава и
твърдението на законния представител, че разходите по удовлетворяването им
са увеличени.
Във връзка с доходите на *** и *** също са събрани писмени
доказателства, от които се прави извод за правилност на определената от
районния съд обща издръжка и възможност от страна на *** да заплаща
половината от нея. Видно от издаденото от „Аксенчър България“ ЕООД
4
удостоверение облагаемият доход на С. Ж. за месец март 2023 г. е бил 6 943,02
лв. От приложената справка от НАП за К. Р. се установява, че същият
получава около 6700 лв. месечна работна заплата. Представената пред
въззивния съд служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта, дирекция
„Бюро по труда“ доказва, че считано от 11.02.2025 г. Р. се е регистрирал като
безработно лице.
Настоящият съдебен състав, ръководейки се от разрешенията на ППВС
№5/30.11.1981 г., и като съобрази, от една страна, възрастта и специфичните
нужди на А., а от друга- възможностите и материалното състояние на нейните
родители; обстоятелството, че *** полага преките грижи за детето, както и
икономическата обстановка в страната, намира, че определената обща
издръжка от 900 лв., 450 лв. от която платими от *** месечно в пълна степен
отговаря на законовите критерии. По-големите материални възможности на
родителите са винаги основание за присъждането на по-големи по размер
издръжки. Съдът намира, че издръжката не е прекомерно висока и няма да
стимулира издържания към обществено неполезен начин на живот, към лукс
или използването й за цели, неприсъщи за предназначението й.
Обстоятелството, че към настоящия момент *** е регистриран към Бюрото по
труда също не разколебава извода за дължимия размер на алиментното му
задължение, доколкото съобразно чл. 54б КСО същият ще получава парично
обезщетение за покрит осигурителен риск „безработица“, което ще е
достатъчно, така щото да не се затруднява да заплаща постановената от съда
издръжка. Определеният дължим размер е съобразен в пълна степен както с
нуждите на детето, така и с възможностите на ***, в това число и с оглед
допълнителните разходи, свързани с пътуването му от гр. София до гр. Бургас,
които последният е изтъкнал като неизследвано от първоинстанционния съд
обстоятелство.
По отношение на исканията по чл. 127а СК съдът изцяло се
солидаризира с мотивите на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Постановеното разрешение за пътуване на детето в
чужбина е за времеви ограничен период от 10 дни, два пъти годишно, който по
никакъв начин не създава риск *** трайно да се установи извън България и
така да осуети осъществяването на режима на лични контакти с ***.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски пред въззивната инстанция:
Предвид изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба в
нейната цялост на въззиваемата страна се следва присъждането на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендирани са такива за заплатено адвокатско
възнаграждение, във връзка с което е представен ДПЗС от 06.12.2024 г. Видно
от представения договор страната е заплатила хонорар в размер на 600 лв. в
брой при подписването му, който следва да бъде възложен в тежест на
5
въззивника.
Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2242/30.10.2024 г., постановено по гр. д.
№3243/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА К. Й. Р. с ЕГН ********** да заплати на С. П. Ж. с ЕГН
********** в качеството й на законен представител на А. К. Р. с ЕГН
********** сумата от 600 лв., представляващи сторените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6