Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........
гр. Д., 25.01.2010 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА П.
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18/2007 г. по описа на ДРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 97 от ГПК /отм./ от П.Н.П. и С.К.Ф. срещу М.В. г., Г.В.И. и Р.В.С.. С Определение на
ВОС №2271/07.07.2009г. по гр.д.№1856 по описа на съда за 2008г. Г.В.И. е
заличен като главна страна и е конституиран правоприемника му В.Г.В. с ЕГН:**********,
представляван от законния му представител В.В.И. с ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че с договор за
наем от 1992г. и анекс към него от 20.03.1997г. ответниците М.В.Г. и Г.В.И.
предоставили на ищците П.Н.П. и С.К.Ф.-П. под наем четири помещения-два склада
и два магазина, изградени в собствен на наемодателите недвижим имот с пл. №286,
в кв.36А по плана на гр.В.д., Варненска област. В
периода от края на 1996г. до подписването на анекса на 20.03.1997г. ищците
преустроили наетите помещения и обособили нов обект „Ресторант с кухня и
тоалетен възел”, състоящ се от ресторант, кухня, санитарен възел и склад.
Съгласно анекса от 20.03.1997г. ответниците се задължили след изтичане на
наемния договор да продадат на ищците цялата сграда, в която се намират
четирите помещения. Ищците твърдят, че с
подписването на анекса се считали за собственици не само на подобренията, но и
на цялата сграда, в която се намират четирите помещения. Твърдят, че от момента
на обособяване на целия обект, ищците владяли
необезпокоявано същия и са станали негови собственици. През 2003г. ответниците
се снабдили с констативен нот.акт№ 361
томІ,рег.№3680,дело №345/03г. на нотариус А.Н.с район
на действие РС-Д., с който били признати за собственици на недвижим имот,
находящ се в гр.В.д.,Варненска област ,представляващ
дворно място с площ от 108.52 кв.м., представляващо част от имот с пл.№286, за
който е отреден парцел Х-286 и парцел Х-893 в кв.36 по плана на гр.В.д., както и на построените в имота помещение №1,
представляващо „Ресторант с кухня и тоалетен възел. Твърди се, че издаденият нот.акт бил неистински документ в частта, в която
удостоверявал, че ответниците били собственици на процесния
обект-ресторант с кухня и тоалетен възел, тъй като не ответниците са
собственици, а ищците.
Иска се, съдът да признае за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
помещение №1, представляващо „Ресторант с кухня и тоалетен възел”, изградено в
дворно място с площ от 108.2 кв.м., представляващо част от имот с пл. №286, за
които е отреден парцел Х-286 и парцел Х-893 в кв.36 по плана на гр.В.д.,
Варненска област, като се претендира съдът да отмени констативен нот.акт№ 36 томІ,рег.№3680, дело №345/03г. на нотариус А.Н.с район на действие РС-Д..
Правният си интерес от така
предявения иск, ищците са обосновали с обстоятелството, че в производството по
гр.д. №2198/2005г. по описа на ВОС, заведено от тях срещу ответниците за
заплащане на извършените подобрения, са пропуснали да оспорят истинността на
документа по реда и в срока по чл.154 от ГПК /отм./.
Ответниците чрез процесуалният си
представител оспорват иска, като поддържат становище, че същия е неоснователен.
Претендират направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С нот.акт за собственост №113,том ІІ,дело №784/92г. на
нотариус при ДРС, ответниците заедно с трето лице са признати за собственици на
недвижим имот-застроено място с площ от 210 кв.м., представляващо имот
пл.№286,в кв.36 А, по плана на гр.В.д., от които 65
кв.м. на един етаж две отделения-бивши складове на зърнени храни и 62
кв.м.-бивши магазини, при граници: от две страни улици и И.С..
От представения
по делото в копие договор да наем от 14.05.92 г. се установява, че ответниците
са отдали под наем на ищците помещение, находящо се на площад “Ленин” в гр.В.д.. С анекс към договора, с нот.заверка
на подписите от 20.03.97г., страните са удължили с 6 години срока на наемното
правоотношение върху 4 помещения с площ от 100 кв.м., намиращи се на ъгъла на
ул. “**********” и площад “**********” в гр.В.д.. В
анекса към договора е предвидено, след изтичане на договорения наемен период,
наемодателя да прехвърли на наемателя собствеността върху сградата, в която се
намират помещенията.
От
договор за доброволна делба от 06.06.2001г./част от приетото по делото нот.д.№345/03г. на нотариус А.Н., с район на действие ДРС/,
се установява, че ответниците са придобили собствеността върху Помещение №1, от
сграда находяща се в поземлен имот №286 в кв.36 по план на гр.В.д.,
с площ от 108.52 кв.м., представляващо “Ресторант с кухня и тоалетен възел”.
С нот.акт за собственост върху недвижим имот № 36,томІ,дело
№345 от 2003г. На нотариус А.Н.с район на действие
ДРС, находящ се в нот.д.№169/2005г., ответниците са
признати за собственици на дворно място с площ от 108.52 кв.м. представляващо
част от имот пл.№286, за които е отреден парцел Х-286 и парцел Х-893 в кв.36 по
плана на гр.В.д., заедно с построената в имота
Помещение №1, представляващо “Ресторант с кухня и тоалетен възел” изградено в
дворно място, при граници:улица, парцел І-892,парцел ХІ-891, парцел ІХ-890.
По
делото са допуснати и разпитани свидетелите Г.Н.Г. и Д.А.Г., които в
показанията си сочат, че подобренията в процесната
сграда-ресторант са извършени от ищците с техни средства.
От назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съдът приема като компетентно дадено и
безпристрастно се установява, че процесната сграда
представлява-обект-Ресторант с кухня и тоалетна и е в ремонт, както и част от
описаните в ИМ подобрения съществуват на място. Вещото лице е посочило, че
въпреки извършеният, към момента на огледа ремонт са налице достатъчно данни
,,от които да се прецени, че в имота е имало изградени и функциониращи
помещения-зала за ресторант, кухня и тоалетна.
С
определение №28/08.02.08г. е открито производство по реда на чл.154 от ГПК за
оспорване истинността на удостоверение
№398/26.05.03г. изд. от Община В.д. и договор за
доброволна делба от 06.06.01г., в частта от дял втори, по отношение, че
помещение №1 представлява ресторант с кухня и тоалетен възел. Доколкото договора
за доброволна делба е правна сделка, то е недопустимо да се атакува по реда на
чл.154 от ГПК /отм./ относно разпределянето на имота. По отношение
представеното удостоверение, то липсват ангажирани доказателства, които да
опровергават автентичността на документа.
С протоколно определение от 29.02.08г. е открито производство по реда на
чл.154 от ГПК /отм./, като е оспорен от ищците НА №144,том VІ,рег.№3724,дело
№1693/05г. на Нотариус А.Н.с район на действие ДРС, в
частта в която е прехвърлена собствеността на ресторант с кухня и тоалетен
възел. Така откритото производство е недопустимо, т.к. документа е представен
от ищеца и е оспорен от него. Освен това
нот.акт е за правна сделка и същия е недопустимо да
се атакува относно сделката по реда за оспорване истинността на документ.
С протоколно определение от 11.04.08г. е открито производство по
оспорване истинността на Удостоверение с
изх.№ 465/28.05.01г. изд. от младши експерт в отдел УС и ТРБ. Така откритото
производство е недопустимо, т.к. документа е представен от ищеца и оспорен от
него.
С оглед изложеното, горецитираните документи не следва да бъдат
изключени от доказателствения материал. Съдът не кредитира представените
удостоверения, тъй като същите не са титул за собственост.
Между страните не се спори, че ответниците в
съсобственост с трето лице са притежавали недвижим имот-застроено място с площ
от 210 кв.м., представляващо имот пл.№286, в кв. 36А, по плана на гр.В.д., от които 65 кв.м. на един етаж две отделения-бивши
складове на зърнени храни и 62 кв.м.-бивши магазини, при граници: от две страни
улици и И.С.. Ищците по силата на договор за наем от 92г. са ползвали имота,
като с анекс от 97г.е уговорено изрично наемането на процесните
помещения.
Съобразно разпоредбата на чл.124 от ГПК,
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или не съществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Правният интерес на ищците произтича от обстоятелството, че за претендираните от тях помещения ресторант с кухня и
тоалетен възел ответниците са се снабдили с НА №36,том І,рег.№3680,дело
№345/2003г. на нотариус А.Н.с район на действие ДРС.
В тежест на ответниците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото
си на собственост върху процесния недвижим имот/, а
ищците следва да докажат, фактите които изключват това право.
При спор
за собственост оспореният констативен нотариален акт за собственост не е годно
доказателство за установяване правото на собственост, тъй като същият не
представлява юридически факт, пораждащ правото на собственост, а само
констатира наличието на доказателства, които го установяват. С оглед на това
издаденият констативен нотариален акт за придобиване на процесния
имот по реда на чл.483 от ГПК /отм./ не легитимира ответника като собственик,
тъй като той само удостоверява, отразява права, поради което в тежест на
ответника е да установи, че са налице предпоставките за придобиване на
собствеността. В настоящия случай,
доколкото не е било учредено право на строеж, липсва и валидно сключен
предварителен договор за прехвърляне на собствеността на процесните
имоти, то ответниците се легитимират като техни собственици по силата на приращението съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС. Същите,
легитимирайки се с нот.акт
№113,том ІІ, дело №784/1992г. съставен от нотариус с район на действие ДРС, като
собственици на земята са собственици и на приращенията-постройките
и насажденията върху нея. Ответниците са били собственици до 2005г., когато са
прехвърлили имота с НА №144,том VІ,рег.№3724,дело №1693/2005г. на Нотариус с
район на действие ДРС. Доколкото към датата на завеждане на исковата молба,
ответниците вече са били прехвърлили собствеността върху имота, то предявения
установителен иск е недопустим, но с оглед задължителните указанията на ВОС,
дадени с Решение №679/21.05.2009г. на ВОС, че ДРС следва да разгледа предявения
иск, то настоящия състав следва да го направи.
Ищците
са получили фактическа власт върху имота по силата на наемни правоотношения,
поради което те се явяват държатели на същия и нямат качеството на владелци.
Извършените от тях подобрения са в периода 1996-97 г. /както ищците сами твърдят/
и тогава те не биха могли да придобият собствеността върху тях по силата на
давностно владение, тъй като те на основание сключения наемен договор и анекс
към него са упражнявали фактическа власт като са държали вещта –процесните помещение не като свой, а като собственост на
ответниците. Съществувала е действително уговорка между страните, собствеността
върху съответните помещения да бъде прехвърлена, но то едва след прекратяване
на наемните правоотношения между тях. Владение не е било предавано на ищците
към момента на извършване на СМР по силата на предварителен договор за
покупко-продажба. Съществуващата уговорка за такава, направена на 20.03.97г. е
за един бъдещ момент, едва след изтичане на 6 годишен срок на ползване на
помещенията по силата на наемно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.79
от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно в продължение на 5 години. Съдът счита, че ищците не са владели процесните помещения, непрекъснато и необезпокоявано в
изискуемия законов срок, а същите са били обикновени техни държатели.
Съгласно
разпоредбата на чл.92 ЗС, собственика на земята е и собственик на приращенията-постройките и насажденията върху нея, освен
ако е установено друго. Поради което, до 2005г. ответниците са били собственици
на имота, ведно с построеното в него, след което са го прехвърлили.
Видно
от представените поделото доказателства процесното Помещение №1, представляващо „Ресторант с
кухня и тоалетен възел”, изградено в дворно място с площ от 108.52 кв.м.,
представляващо част от имот с пл. №286, за които е отреден парцел Х-286 и
парцел Х-893 в кв.36 по плана на гр.В.д., Варненска област, по актуалния план на града се
намира в дворно място с площ от 108.52 кв.м., представляващо УПИ Х-893,286 в
кв.36 по плана на града при граници: улица, УПИ ХІ-891 и УПИ ХІІ-892.
На
осн.чл.64 ал.2 от ГПК /отм./, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
сторените от ответниците разноски, като предвид обстоятелството че са
представени доказателства за направени разноски единствено от ответницата Р.С.
в размер на 200 лв. за заплатен адвокатски хонорар, то такива следва да се
присъдят само на нея.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.П. с ЕГН:**********
и С.К.Ф.-П. с ЕГН: **********,***, против М.В. г. с ЕГН: ********** ***, В.Г.В.
с ЕГН: **********, представляван от законния му представител В.В.И. с ЕГН: **********
***-р ************************и Р.В.С. с ЕГН: *********** ***, иск за
установяване, че ответниците не са собственици на Помещение №1,
представляващо „Ресторант с кухня и тоалетен възел”, изградено в дворно място с
площ от 108.52 кв.м., представляващо част от УПИ Х-893,286 в кв.36 по плана на гр.В.д., Варненска област при граници: улица, УПИ ХІ-891 и
УПИ ХІІ-892, както и искането за отмяна на констативен нот.
акт№ 361, том І, рег.№3680, дело №345/03г. на нотариус А.Н.с
район на действие РС-Д..
ОСЪЖДА П.Н.П. с ЕГН:********** и С.К.Ф.-П.
с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.В.С. с ЕГН: *********** ***, сумата от
200 лв. /двеста лв./, на основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му, пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Районен съдия: