№ 3192
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. П.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110102933 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. С. №14, вх.Г, ап.41
срещу О.В., с административен адрес гр. Варна, бул. О.п.п. №43, представлявана от
И.П. в качеството му на К*** за осъждане на ответника да заплати сумата от 1250
лева, като частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15000
лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на
задължението, в следствие на причинени болки и страдания в резултат на увреждане
осъществено на 11.07.2021г., при което в гр. Варна, на велоалея по бул. „Х.С.“ в района
след спирка на градски транспорт „С.“, посока на движение ж.к. „В.“, непосредствено
след намиращия се след спирката автосервиз и на разстояние 10-20 метра преди завоя
за включване в движение по бул. „О.п.п.“, по североизточната част от оградата на ТУ-
В, ищецът пропада с левия си крак в дупка, която се намира на велоалеята, чиято
дълбочина е 1 метър, широчина 0,9 метра и дължина от 2-3 метра, същата
необезопасена и без сигнализация за наличието й, в следствие на което счупва глезенна
става на ляв крак, на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД.
Излагат се твърдения, че в този район липсва обособен тротоар, поради което
ищецът се е движел по велоалеята. Инцидентът е станал в тъмната част на
денонощието – около 23,20 часа, в района на инцидента липсвало осветление. При така
реализираното увреждане ищецът претърпял гипсова имобилизация на лявата
подбедрица и ходилото за срок от 35 дни, който срок за лечение в последствие бил
1
продължен на 45 дни. След премахване на гипсовата имобилизация ищецът
продължавал да усеща болка в областта на счупването. Твърди, че с оглед увреждането
е в невъзможност да движи глезена в равнина сгъване – разгъване, като движението е
ограничено до 30 градуса. Уврежданията допринесли до невъзможността на ищеца да
се обслужва сам, като същия разчитал на чужда помощ. Увреждането допринесло до
развитие на депресивно разстройство у ищеца, чиито проявни форми били безсъние,
раздразнителност, потиснатост и пр.
Твърди, че за тази част от пътното платно, по което е обособена велоалея
отговорност за поддръжка и ремонт носи ответника, който не е положил необходимите
грижи да изпълни законовите си задължения.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с която
предявения иск се оспорва. Релевират се възражения, че в тази част на бул. „Х.С.“ е
наличен тротоар за движение, както и че към момента на осъществяване на инцидента
е работило уличното осветление в района. Счита, че ищецът е нарушил разпоредбата
на чл.108, ал.1 ЗДвП, като не се е движил по обособения тротоар за пешеходци, като
вместо това неправилно се е движил по велоалея, с което действие е спомогнал за
настъпване на вредоностния резултат. При тези възражения намира, че е налице
СЪПРИЧИНЯВАНЕ по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, което следва да бъде взето в
предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.
Излага възражения по отношение продължителността на възстановителния
процес, както и че инцидентът е възпрепятствал възможността на ищеца да полага труд
по ТПО, като посочва, че и към момента на увреждането той е бил безработен. Счита,
че дори и да бъде уважен предявения иск, то намира дължимостта на законната лихва
върху главницата следва да бъде присъдена считано от депозиране на исковата молба в
съда, а не от датата на увреждането.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е фиш за указана спешна медицинска помощ на
11.07.2021г., от който се установява, че обективното състояние на пациента – ищецът
В. Н. се характеризира с травма на левия глезен. Удостоверено е, че екип на спешна
медицинска помощ е пристигнал в 23,50 часа на място на инцидента намиращ се в гр.
Варна, изход от Терапия в посока бул. О.п.п., до завоя на Технически университет.
Представен е лист за преглед на пациент от МБАЛ „С.А.-В.“ АД, в който се
посочва, че на 12.07.2021г. в 00.00 часа е приет ищецът в качеството му на пациент,
като обективното състояние, което е констатирано е свързано с нараняване по левия
глезен и ляво коляно.
В амболаторен лист за медицински преглед от 16.07.2021г. е посочено, че на
2
ищеца е поставена основна диагноза: Счупване на вътрешния малеолус, посочено е, че
е осъществена имобилизация, като пациента е насочен за изследване чрез рентген.
Съдържа се препоръка за осъществяване на оперативно лечение, поради неефективност
на консервативното такова.
Представен по делото е амболаторен лист за извършен медицински преглед на
ищеца от 19.07.2021г., в който отново е посочена основна диагноза: Счупване на
вътрешния малеолус. В частта на препоръчана терапия е изложено, че към момента на
прегледа не се налага извършване на оперативно лечение. Посочено е, че гипсът следва
да бъде свален на 45-тия ден, а т.е. на 26.08.2021г.
От представения амболаторен лист за медицински преглед на ищеца от
26.10.2021г., в който се посочва, че с оглед счупване на ляв глезен е проведена
рехабилитация и физиотерапия, като е снета анамнеза от пациента за епизодични болки
при промяна на времето и при натоварване.
Приета по делото е съдебно – медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-
р. Д. Д.. Експерта при преглед на медицинската документация посочва, че с оглед
претърпян инцидент на 11.07.2021г. при ищеца са настъпили увреждания, които се
изразяват в счупване на вътрешния глезен на лявата глезенна става. Травматичното
увреждане е възможно да бъде получено при пропадане на левия крак в дупка и
последяващо внезапно, форсирано извиване на същия при фиксирано стъпало.
Счупването е обусловило трайно затруднение в движението на левия крайник за
период от 3-4 месеца. Посочва се, че към момента на изготвяне на заключението и с
оглед осъществения преглед функциите на крайника са възстановени, като се
наблюдава болезненост при разгъване на глезенната става. В съдебно заседание при
защита на заключението си, вещото лице допълва, че функциите на долния крайник са
възстановени без дефицит. Изпитваната от ищеца болка се появява при екстремни
натоварвания на крайника.
Приета по делото е съдебно–психологична експертиза на вещото лице А. Ц.. В
заключението си вещото лице посочва, че осъществения инцидент е допринесъл до
отключване на стресогенни фактори, които се обективират във външни проявни форми
на чувство за тревожност, отдръпване от заобикалящата среда, подтиснато настроение,
нарушен сън, кошмари. Състоянието на ищеца към момента на инцидента е било
дезадаптивно, като при същия се е наблюдавала силна фрустрация. При осъществяване
изследването с оглед изготвяне на експертизата се констатира, че при него се
наблюдава разширен диапазон от емоционални преживявания, които са предимно в
негативния емоционален регистър. Установяват се данни за тревожни преживявания,
които са оказали негативен ефект върху психо – емоционалното състояние.
Инцидентът е възприет от ищеца, като травмиращ, в резултат на което се наблюдава
при него разстройство и промяна на социалното и емоционално функциониране. При
3
изследване с оглед изготвяне на заключението, експертът посочва, че при ищеца се
наблюдават високи показатели на стойностите за депресия, които е възможно да се
дължат на преживяна по-висока тревожност. В съдебно заседание при защита на
заключението си, вещото лице посочва, че е констатирал дисхармоничност в личността
на ищеца. Самата личност се характеризира като тревожна, емоционална, емоционално
– лабилна, впечатлителна. Тази характеристика на личността обуславя и начинът на
съответните реакции към травматичното събитие. С оглед особеностите на личността
при ищеца травматичното събитие се преживява по-тежко. Допълнителни фактори,
които са повлияли върху състоянието на ищеца са и неговата зависимост от други
лица, които е следвало да го обгрижват. Експертът посочва, че за период от около 3-4
месеца нанесената психологична травма при ищеца е отшумяла до известна степен,
като той си е възстановил състоянието допреди инцидента.
Разпитана е свидетеля К.П. Н.а – майка на ищеца. В показанията си пред съда
посочва, че към 23,30 часа на 11.07.2021г. ищецът е излязъл от терапевтичния блок,
като се е насочил да се прибира у дома по бул. Х.С. в посока бул. О.п.п.. В района
преди завоя за бул. О.п.п., на велоалеята към момента на инцидента е имало дупка с
широчина от около 2 метра и дълбочина около 90 см. В деня непосредствено след
инцидента свидетелят е посетила мястото, като е заварила там синът си,който лежал в
дупката и се оплаквал от болки в левия крак. Свидетеля изрично посочва, че тротоар в
този район е наличен в район на спирката на градския транспорт, но на мястото на
инцидента тротоара е бил с широчина от около 50-90 см., като за да се осъществи
движение по него е било необходимо преминаване през велоалеята, където се е
намирала дупката. Свидетелят посочва, че в нощта на инцидента мястото е било
неосветено, като същата отначало трудно е забелязала местоположението на свия син.
След инцидента и откарването му в медицинското заведение е осъществено поставяне
на гипс, след което свидетеля и ищеца са се прибрали в домът им.
Свидетелят посочва, че в началните дни след инцидента, ищецът е изпаднал в
депресивно състояние обусловено от очакванията му за оперативна интервенция с
оглед провеждане на лечение. Едва след предоставено второ мнение от друг
медицински специалист, който отхвърлил необходимостта от оперативно лечение се
успокоил. Говорил непрекъснато за инцидента в един продължителен период до
сваляне на гипса. След сваляне на гипса осъществявал рехабилитация и упражнения с
цел да натовари крака. Свидетелят е подпомагала ищеца за период от около 4 месеца,
докато започне стабилно да ходи. Излага, че в началните моменти след инцидента се е
налагало нейния съпруг и баща на ищеца да го подпомага в ежедневното му
обслужване. За период от около 4 месеца ищецът е отказвал да напуска домът, в който
живее, доколкото е изпитвал срам от това, че използва патерици за предвижване. Свел
бил причинете за напускане на дома единствено и само с оглед осъществяване на
медицински прегледи. Необходимостта от използване на патерици е продължила за
4
период от около 4 месеца. Допълнително фактор за депресия при ищеца е била и
невъзможността му да се яви на интервю за работа, съответно да приеме предложение
за работа от досегашен негов работодател. Сочи, че не е могъл да посети музикално
събитие, за което е имал осигурен билет.
Разпитана в хода на съдебното производство е свидетеля Г.И.Г. – леля на ищеца.
Свидетелят в разпитът си посочва, че ищецът след инцидента е бил в повишена
тревожност, изпитвал е притеснения, което му състояние е продължило за период от
време около 4 месеца. През този период от време той почти не излизал от жилището, в
което живеел. Възможността за бъде подложен на оперативно лечение допълнително
притеснявало ищеца.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага
извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за
чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително -
гаранционна функция.
В конкретната хипотеза ищецът твърди наличие на бездействие от страна на
лицата, отговарящи за състоянието на пътната настилка на велосипедната алея, като
част от градската пътна мрежа на гр. Варна, при което и с оглед компроментираната
настилка е допринесло настъпването на инцидент, в следствие на който за ищцата са
настъпили увреждания.
За да се ангажира отговорността на ответника, на това основание, в тежест на
ищеца е да установи наличие на вреди, причинени виновно от лице, на което
ответникът е възложил поддръжката на пътната настилка. Вредите следва да са
причинени при или по повод изпълнението, а вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на
закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване; преминават в
собственост на общините. В чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл.
167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на
К***овете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да
следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. Тези
задължения по поддръжка на пътното платно, част от което е и прилежащия му
тротоар се вменени в тежест на съответната община.
5
По отношение на велосипедните алеи, като част от градската пътна
инфраструктура, съдът намира следното:
В ЗДвП, като и в ППЗДвП липсва легални дефиниция на понятието велосипедна
алея. Нормативните актове използват термина велосипедна инфраструктура, като също
не дефинират това понятие. Дефиниция не може да бъде изведена и от съдържанието
на Наредба за организацията и движението на територията на О.В., приета с Решение
на Общински съвет Варна №1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на
31.01.2018 г., доп. - Решение № 842-7(24)/30.03.2022 г., изм. и доп. - Решение № 972-
3(26)/17.05.2022 г. В чл. 20 от цитираната Наредба е вменено задължението на
велосипедистите да осъществяват движение по уличните плата, а по тротоарите и в
пешеходните зони – само при наличие на велосипедни алеи или ленти, означение по
съответния начин. При анализ на разпоредбата приета с решение на Общински съвет
Варна, може да бъде направен извода, че движението на велосипеди е допустимо от
една страна върху пътното плато за движение, а при наличие на съответната
инфраструктура, движенето се извършва върху велосипедни алеи, респ. тротоари и
пешеходни зони. От изложеното следва, че велосипедна алея може да бъде
разположена на тротоар към пътното платно за движение или да се намира в
пешеходна зона (прим. в градски парк). В подкрепа на изложеното може да бъде
посочено, че в ППЗДвП изрично съдържа нарочен знак – Г16, който обозначава
задължителен път само за велосипедисти и пешеходци. В заключение следва да бъде
посочено, че велосипедните алеи в случай, че не се намират в пешеходни зони
определени за такива с нарочен административен акт, са част от тротоара към пътното
платно за движение, по които е позволено движение, както на велосипедисти, така и на
пешеходци.Поддръжката на експлоатационната годност на велосипедната
инфраструктура също е вменено в задължение на О.В..
От събраните по делото доказателства съдът приема за доказано от фактическа
страна, че на 11.07.2021г., в гр. Варна, на велоалея по бул. „Х.С.“ в района след спирка
на градски транспорт „С.“, посока на движение ж.к. „В.“, непосредствено след
намиращия се след спирката автосервиз и на разстояние 10-20 метра преди завоя за
включване в движение по бул. „О.п.п.“, по североизточната част от оградата на ТУ-В,
ищецът пропада с левия си крак в дупка. Данни за местоположението на инцидента се
разкриват от представените по делото писмени доказателства и в частност от
изготвения от Центъра за спешна медицинска помощ фиш, от която се установява, че
именно от този район на града до медицинското заведение, ищецът е бил придвижен по
спешност в нощта на инцидента. В унисон с писмените доказателства за
местоположението на инцидента са и гласните такива, които се събрани по почин
разпита на свидетеля Н.а, която е посетила мястото на инцидента минути след
неговото осъществявани. При тези съображения съдът не споделя възраженията на
ответника, че мястото на инцидента е неиндивидуализирано.
6
В следствие движение в качеството му на пешеходец по велосипедната
инфраструктура, ищецът пропада в дупка, която е разположена пряко на нея, при което
настъпват увреждания изразяващи се в счупване на вътрешния глезен на лявата глезена
става. Механизмът за настъпване на уврежданията се установява от приетото по делото
и неоспорено от страните заключение по съдебно – медицинската експертиза на в.л. д-
р. Д., в което се посочи, че увреждането е в резултата от падане на левия крак в дупка и
последяващо внезапно, форсирано извиване на същия при фиксирано стъпало.
Наличието на дупка върху посочения участък от пътната инфраструктура се
установява и от показанията на свидетеля Н.а, която има лични впечатления за този
релевантен за спора факт. Свидетелят в разпитът си пред съда посочи, че дупката е с
ширина от около 2 метра и дълбочина от около 90 см.Данни по делото, че намиращата
се там дупка по някакъв начин е обезопасена или е поставена сигнализация за нейното
наличие не се събраха по делото. Тук следва да бъде посочено, че ответникът не
установи и своите възражения досежно осветеността на този участък от пътната
инфраструктура. Доказателства за това, че в района е липсвало осветление се събраха,
като съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н.а, доколкото същата лично, на
място е възприела пътната обстановка към момента на инцидента. Категорична в
показанията си свидетелят посочи, че в процесната вечер, мястото, където се е
намирала дупката е било неосветено, при което тъмнината я е затруднила да открие
мястото на инцидента, където се е намирал ищеца.
При така изложеното следва да бъде направен извод, че с оглед проявено
бездействие от задължените лица по поддръжка на пътното съоръжение, за които
ответната община отговоря, което бездействие е допринесло до наличието на дупка по
пътната инфраструктура (част от която е и велосипедната такава), нейното
необезопасяване, респ. необозначаване, на ищеца са нанесени увреждания под формата
на счупване на вътрешния глезен на лявата глезенна става, което е обусловило
настъпването на болки и страдания у ищеца.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза, съдът приема, че
възстановителния процес при ищеца е отнел период от около 4 месеца. В нощта на
инцидента на последния е поставена гипсова имобилизация, която е свалена след 45
дни. Установява се също така, че функциите на долния крайник са изцяло
възстановени, като болезненост се наблюдава при по-голямо натоварване. От
наличните по делото писмени и гласни показания съдът приема, че след сваляне на
гипса, ищецът е преминал през курс по рехабилитация и физиотерапия с оглед
възстановяване функциите на увредения крайник. От гласните показания на
свидетелите Н.а и Герчева се установи, че за период от време от около 4 месеца,
ищецът е използвал патерици, като помощни придвижването средства. В този период
от време при последния се наблюдава и изпадане в депресивно състояние, което е
обусловено от инцидента. В тази насока съдът назначи съдебно – психологична
7
експертиза, заключение по която даде вещото лице Ц., което заключение напълно се
кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено. В заключението си експерта
посочи, че депресивното състояние при ищеца е предизвикано от осъществения
инцидент с негово участие, но изложи също така, че по-тежкото приемане на
обстоятелствата около него са обусловени и от самата характеристика на личността на
ищеца, която предполага по-трудно осъзнаване и преодоляване на последиците от
инцидента в психологичен аспект. Показанията на свидетелите Н.а и Герчева са в
подкрепа на изложеното от вещото лице. От същите се установява, че след инцидента
ищецът е изпаднал в депресивно състояние, като допълнителен фактор, за което е била
и евентуалната необходимост на същия да бъде провеждано оперативно лечение.В тази
им част показанията напълно се препокриват с писмените доказателства, които са
ангажирани по делото и в частност амболаторен лист за осъществен медицински
преглед на 15.07.2021г., в който на ищеца се препоръчва терапия посредством
осъществяване на оперативна интервенция. Известно успокоение съобразно
показанията е настъпило при следващо посещение при специалист, който след преглед
е отхвърлил възможността за оперативно лечение. В тази връзка от представения
амболаторен лист за медицински преглед от 19.07.2021г., в действителност се посочва,
че след преглед на ищеца не е препоръчана терапия свързана с оперативна намеса. В
показанията си свидетелите еднопосочно излагат пред съда, че времето, през което на
ищеца се е налагало да използва патерици за подпомагане в предвижването му, а
именно за период от около 4 месеца, е обусловило и период от време, през който той се
е изолирал от обществото. В тази времева рамка се установи в производството, че
ищецът е напускал жилището си единствено и само с оглед необходимостта от
извършване на медицински прегледи. Установи се също така, че в един начален
момент, непосредствено след инцидента на ищецът е било необходимо да бъде
указвана помощ с оглед ежедневното му обслужване, което допълнително е
допринесло до депресивното състояние, в което той с е намирал.
Съобразно гореизложеното в следствие на инцидента на ищеца за причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, които съдът прима, че са
продължили за период от около 4 месеца от неговото осъществяване, при което
претенцията за присъждане на обезщетение е основателна.
По отношение на размера на обезщетението:
Неимуществените вреди следва да бъдат репарирани по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Към момента на увреждането ищецът е на 34 години, в работоспособна възраст,
безработен. Възстановителния период, който съдът прие, че е необходим за ищеца е с
8
продължителност от 4 месеца. В този период се включва, както чисто физиологичното
възстановяване на увредения крайник и възвръщане на неговата обичайна и нормална
функция, така и психологичното възстановяване от депресивното състояние, в което се
е намирал ищеца. По отношение продължителността на възстановителния период
съдът намира, че показанията на свидетелите се подкрепят от специалните знания на
вещите лица, които те изложиха в приетите съдебно – медицинска и съдебно –
психологична експертизи. От двете категории доказателствени средства се извлича
еднаква обща продължителност на възстановителния период след инцидента. Няма
данни по делото за факти и обстоятелства, които да обуславят по –голяма
продължителност от приетата такава. През този четири месечен възстановителен
период ищецът се е изолирал от социалната среда, като е напускал по изключение своя
дом. Следва да бъде посочено, че това безспорно го е лишило от възможност
предприеме действия по явяване за кандидатстване на работа, респ. да присъства на
музикално събитие, за което е имал билет. За макар и малък период от време от
16.07.2021г. до 19.07.2021г., ищецът е изпитвал особени притеснения с оглед
лечението си и евентуалната необходимост от осъществяване на оперативна
интервенция. Неудобство е създадено за последния с оглед необходимостта да
получава чужда помощ при осъществяване на личното си обслужване, което
допълнително негативно въздействало върху неговото психо – емоционално
състояние. При така установените вреди, тяхната обща продължителност и последици,
които са указали върху живота на ищеца от една страна, а от друга младата възраст на
ищеца, липсата на усложнения от реализирания с негово участие инцидент, съответно
благоприятния възстановителен процес, който е протекъл за него, съдът намира, че по
справедливост следва да определи обезщетение за причинените неимуществени вреди
в размер на 4000 лева.
По повод направеното възражение за съпричиняване, което се релевира от
ответника с отговора на исковата молба съдът намира следното:
В мотивите си съдът прие, че велосипедната инфраструктура може да бъде
реализирана като част от тротоара към пътното платно за движение на превозни
средства или като част от т.нар. пешеходни зони. Няма данни по делото района, в
който е реализиран инцидента да е пешеходна зона, като такава определена с нарочен
административен акт на административен орган. Инцидентът е осъществен в градската
зона на бул. Х.С., на изградената върху тротоарната част към пътното платно за
движение велосипедна алея. В настоящия случай велосипедната алея е част от
тротоарната зона за движение, по която е разрешено движение на велосипедисти и
пешеходци. Ищецът е изпълнил задължението си, което е вменено в ЗДвП, като се е
движил по тротоара към пътното платно. На самия тротоар ответната община е
обособила велосипедна алея. Обособяването на велосипедна инфраструктура върху
тротоарна зона посредством хоризонтална маркировка, полагане на различен вид и
цвят настилка не предава на велосипедната алея друг, самостоятелен статут. Тя остава
път, част от тротоара, който е предназначен единствено и само за движение на
велосипедисти и пешеходци.
В показанията си свидетеля Н.а посочи, че към момента на инцидента, който се е
състоял в късните часове на нощта, мястото на което ищецът е паднал в дупка е било
неосветено. Ответникът оспори този факт, като изложи възражения в противната
насока, които останаха недоказани от него, въпреки че му бе разпределена тежест в
9
тази насока и му бе указано, че за тези положителни за него факти не сочи
доказателства. При липсата на доказателства в насока възраженията на ответника, че
мястото е било осветено към момента на инцидента, съдът дава вяра на показанията на
свидетеля, които се непосредствени и лични, като приема, че мястото в което е
осъществен инцидента е било неосветено. При липсата на осветление за пешеходеца е
невъзможно или поне трудно осъществимо да осъществи дейността по разграничение,
която част от тротоара е маркирана с вертикална маркировка, като велосипедна алея и
коя не. Изрично свидетелят посочи, че частта от тротоара, която не е била заета от
велосипедната алея е била с ширина от около 50-90 см., като за да бъде осъществено
движение по нея е било необходимо да бъде прекосена обособената велосипедна зона.
Доказателства в оборване на тези фактите досежно широчината на останалата незаета
от велосипедната зона част от тротоара, ответникът не ангажира. От така изложеното
следва извода, че липсата на осветление в района на инцидента и начинът, по който
ответникът е реализирал велосипедната зона за движение върху тротоара към пътното
платно за движение на превозни средства, липсата на обезопасяване на дупката или
маркировка за наличието на същата, е допринесло до невъзможността на ищеца да
възприеме нейното наличие и да пропадне в нея, в резултата на което да настъпят
вреди. Не може да бъде прието при тази фактическа обстановка, че с поведението си
ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Не може ответникът от
собственото си бездействие изразяващо се в неосъществен ремонт и запълване на
наличната дупка, съответно необезопасяване и сигнализация за наличие на същата,
липса на осветеност в градска среда, да черпи изгодни за себе си правни последици,
като се позовава на виновно поведение на увреденото лице в следствие движение на
същото по градската пътна инфраструктура. Съпричиняване ще бъде налице, когато
увреденото лице със свое собствено противоправно поведение допринесе за настъпване
на вредите. Доказателства за такова противоправно поведение, което да е осъществил
ищецът към момента на инцидента по делото липсват. Напълно и в съответствие с
разпоредбата на чл.108, ал.1 ЗДвП, ищецът се е движил по тротоара към пътното
платно в населеното място, при което движение е реализиран инцидента и настъпилите
от него вреди.
По изложените съображения съдът намира, че възражението на ответника за
съпричиняване е неоснователно.
С оглед изложеното предявеният иск, който се явява частично предявен за сумата
от 1250 лева, като част от общо предявената претенция от общо 15000 лева следва да
бъде уважен изцяло. Върху присъденото обезщетение следва да бъде присъдена и
законна лихва считано от датата на деликта – 11.07.2021г. до окончателно заплащане
на задължението.
По отношение на разноските:
Ищецът не претендира разноски, поради което съдът не се произнася в тази част.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което същата следва
да бъде възложена в задължение на ответника с оглед изхода на спора, която държавна
такса в възлиза на 50 лева. Ответникът следва да заплати и сумата от 550 лева
съставляващи заплатени от бюджета на съда разноски по назначените съдебно –
медицинска и съдебно психологична експертизи, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В. с административен адрес гр. Варна, бул. О.п.п. №43,
представлявана от И.П. в качеството му на К*** ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Н., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. С. №14, вх.Г, ап.41 сумата от 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, като частично
предявена претенция от общия размер на задължението от 15000 лева, под формата на
причинени болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на 11.07.2021г.,
при което в гр. Варна, на велоалея по бул. „Х.С.“ в района след спирка на градски
транспорт „С.“, посока на движение ж.к. „В.“, непосредствено след намиращия се след
спирката автосервиз и на разстояние 10-20 метра преди завоя за включване в движение
по бул. „О.п.п.“, по североизточната част от оградата на ТУ-В, ищецът пропада с левия
си крак в дупка, която се намира на велоалеята, в следствие на което счупва глезенна
става на ляв крак, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането -
11.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В. с административен адрес гр. Варна, бул. О.п.п. №43,
представлявана от И.П. в качеството му на К*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 600 (шестстотин)
лева, от които 50 лева дължима държавна такса и 550 лева заплатени от бюджета на
съда съдебно – деловодни разноски, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11