О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
І-740
град Бургас ,25.02. 2020 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................25.02................
през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...ч..гр.д. № 590 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 274 т.1 от ГПК и е образувано по повод
частната жалба на С.Б.Ч. и И.Д.Б. ,чрез процесуалния им представител , против
протоколно определение от 15.01.2020
год.постановено по гр.д. № 4008/2014 г. по описа на Бургаския районен съд ,с
което е спряно производството по делото на осн.чл.229 ал. 1 т. 4 ГПК . В частната жалба се изтъкват съображения за
незаконосъобразност на атакуваното определение ,като се изтъкват доводи за
неоснователност на иска по чл. 270 ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решението на ВКС по гр.д. № 615/2017 г. на
същия съд ,с което е приключила първата фаза на делбата.
В
отговор на частната жалба процесуалния
представител на другия съделител по делото – „Бутед“АД –Бургас настоява за оставянето й без уважение
,като развива тезата си за
преюдициалност на висящото дело ,до приключване на което е постановено
спирането ,за правилното решаване на настоящия спор .
След
преценка на изложението в частната жалба
съображения,Бургаският окръжен съд счита за допустима ,подадена в срока по чл. 275 от ГПК ,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА:
Производството
по гр.д. № 4008/2014 г. по описа на Бургаския районен съд е за делба ,намиращо се във втората й фаза-по
извършване на делбата ,като с решение № 101/03.11.2016 г. по гр.д. №
477/2016 г. на Бургаския окръжен съд е
била допусната съдебната делба на процесния имот и са определени
съсобствениците и правата в съсобствеността ,а с решение№ 147/09.01.2018 г.
постановено по гр.д. № 615/2017 г.
по описа на ВКС е отменено частично въззивното решение в частта ,с която е индивидуализиран допуснатия до делба имот.
В
хода на производството по делото е била
входирана искова молба от ответника по делото –„Бутед“АД против останалите
съделители ,по повод на която е образувано гр.д. № 208/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас ,с която на осн.чл. 270 ал. 2 от ГПКсе иска прогласяване
нищожността на решение № 147/09.01-2018 г. по гр.д. № 615/2017 г. по описа на
ВКС ,с което решение /както стана дума по-горе / е приключила първата фаза на
делбата между страните по отношение на процесния делбен имот.
С
оглед на това и по искане на ищцовата страна първоинстанционният съд е приел
,че е налице преюдициалност на спора по
образуваното гр.д. № 298/2020 год по описа на БРС ,решението по кото ще има съществено значение
за правилното решаване на настоящия спор ,поради което е налице хипотезата на
чл. 229 ал 1 т. 4 от ГПК и производството
по делото е спряло до приключване на спора по гр.д. № 208/2020 г. на БРС
.
Определението
е правилно .
Разяснения
във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са дадени в ТР №
1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК ,в което се сочи :“ В мотивите на ТР № 2/19.11.2014
г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР №
8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че
основанието за спиране по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно
друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката
между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като
съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5
на ТР №7/31.07.2017
г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и
със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие
на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.
От изложеното следва,
че връзката между делата, която има предвид чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага
различия в преценките на съда по двете дела.
Процесуалното значение
на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор
временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело,
доколкото нормата на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови
процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по
съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на
преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното
делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на
процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали
страните са поискали, или са се противопоставили на спирането.
Поради това, наличието на
обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно,
наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът
по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите
на чл.
297 ГПК – чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването
на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело“.
В конкретния случай безспорно е налице пряка зависимост на преюдициалност между спряното производство
и това по чл. 270 ал. 2 ГПК ,доколкото
предмет на производството по гр.д. № 208/2020 г. на БРС е нищожността на решението по гр.д. №
615/2018 г. на ВКС за допускане на делба
на процесния имот .Във втората фаза на делбата безспорно съдът е обвързан с
правните последици от решението по първата фаза по допускане на делба/ с което
се определят отсновните параметри на делбата-за какви имоти ,между кои
съдебители и при какви дялове делбата ще се извършва/Затова и всяко едно
производство ,което касае въпросите ,разглеждани в първата фаза на делбата ,се
явява преюдициално за делбеното производство и е основание за спиране на това
производство за делба .Развитите доводи от частния жалбоподател за неоснователност на исковата претенция
,предмет на производството по гр.д. № 208/2020 г. на БРС ,са абсолютно
ирелевантни за настоящото производство
по реда на чл. 274 и с ГПК ,поради което и не следва да бъдат коментирани .Факт
е че е висящо дело ,което е от значение за правилното решаване на настоящото и тази връзка между делата е обективна,при което
е правилен извода на първоинстанционния съд за наличието на хипотезата на чл.
229 ал. 1 т. 4 ГПК .Затова и определението следва да бъде потвърдено поради
което Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение от 15.01.2020 г. постановено по гр.д. №
4008/2014 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е спряно производството
по делото на осн.чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК
до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 208/2020 г. на БРС .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна
жалба .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.