Р Е Ш Е Н И Е № 118
гр.Пловдив,
26.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена
Левашка, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 486 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.274, ал.2 от КЗ /отм/.
ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, адрес: град София, 1407, бул. Черни връх 51Д, твърди, че на 05.10.2014 г. ответникът А.Н. ***, при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № 7127 РС, е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на Н.В.Г.. Вината на водача била установена с влязла в сила присъда № 103/27.11.2015 г. на Окръжен съд Пловдив по НОХД 1995/2015 г. Твърди също, че към момента на настъпване на ПТП отговорността на водача била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“ към ищеца. За претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им, дружеството било осъдено с влязло в сила съдебно решение № 366/10.07.2017 г. по т.д. № 623/2016 г. на ПОС, 23-ти състав, да заплати на родителите на починалия – К.С.Г.и В.Г.Г., обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от тях, ведно с обезщетение за забава от датата на деликта 05.10.2014 г. до окончателното плащане, както и по 7 000 лева разноски за всеки от тях. Решението било потвърдено от въззивната инстанция, която присъдила на наследниците по 7 000 лева разноски във въззивното производство, а касационната инстанция не допуснала касационното му обжалване и им присъдила допълнителни по 8 000 лева за всеки от тях разноски в касационното производство. Твърди още, че с платежни нареждания от 16.01.2018 г. ищецът, в качеството си на длъжник по образуваните изпълнителни дела с взискател К.С.Г.и В.Г.Г., и на основание изпълнителни листове, издадени по така цитираните съдебни решения, е изплатил задължението си към взискателите като им е изплатил съответно 259 522.62 лева и 281 924.73 лева. На 18.09.2019 г. дружеството им изплатило също по 25 228.01 лева разноски пред трите съдебни инстанции.
На основание чл. 274, ал.2 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД предявява регресен иск против причинителия на произшествието А.Н. Т.общо за сумата 591 443.90 лева, от които:
- 400 000 лева – застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца на наследниците на починалия, за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания;
- 147 443.90 лева – изплатена мораторна лихва върху цитираната главница за периода от датата на деликта 05.10.2014 до 16.01.2018 г. /датата на извършеното плащане на главницата/.
- Сумата 44 000 лева, заплатени от ищеца разноски за трите съдебни инстанции.
Ищецът претендира също законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба на 18.06.2019 г. до окончателното плащане, както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът А.Н.Т. ***, съдебен адрес:*** – адв. С.Х., счита исковете за частично основателни. Признава фактите относно настъпване на ПТП, постановените присъда и съдебни решения. Счита, че на основание чл. 274, ал.2 от КЗ /отм/, дължи на ищеца само заплатеното от него обезщетение, както и мораторната лихва от датата на деликта 05.10.2014 г. до датата на завеждане на прекия иск от пострадалите против ищеца – 20.09.2016 г. Като оспорва исковете за заплащане на мораторна лихва след 20.09.2016 г., както и иска за заплащане на разноски в размер на 44 000 лева.
Моли, на основание чл. 237 от ГПК съдът да прекрати съдебното дирене в частите, в които ответника признава исковете, и се произнесе с решение. Твърди, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като ищецът не го е поканил доброволно да изплати посочените суми. Ето защо, моли разноските в настоящото производство да се възложат на ищеца, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа твърденията си и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че в цитираното производство той е бил конституиран като трето лице-помагач, поради което дължи направените разноски в производството. Оспорва твърдението, че е било необходимо отправяне на покана за доброволно плащане към ответника, тъй като се касае до вземане в резултат на непозволено увреждане.
В допълнителен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че на
05.10.2014 г. ответникът А.Н. ***, при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег.
№ 7127 РС, е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на Н.В.Г.. Вината на
водача била установена с влязла в сила присъда № 103/27.11.2015 г. на Окръжен
съд Пловдив по НОХД 1995/2015 г. Не се спори и за това, че към момента на
настъпване на ПТП отговорността на водача била застрахована със
застраховка „Гражданска отговорност“ към
ищеца. За претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на сина им, дружеството било осъдено с влязло в сила съдебно решение
№ 366/10.07.2017 г. по т.д. № 623/2016 г. на ПОС, 23-ти състав, да заплати на
родителите на починалия – К.С.Г.и В.Г.Г., обезщетение в размер на по
200 000 лева за всеки от тях, ведно с обезщетение за забава от датата на
деликта 05.10.2014 г. до окончателното плащане, както и по 7 000 лева
разноски за всеки от тях. Решението било потвърдено от въззивната инстанция,
която присъдила на наследниците по 7 000 лева разноски във въззивното
производство, а касационната инстанция не допуснала касационното му обжалване и
им присъдила допълнителни по 8 000 лева за всеки от тях разноски в
касационното производство. Не се оспорва от ответника, че с платежни нареждания
от 16.01.2018 г. ищецът, в качеството си на длъжник по образуваните изпълнителни
дела с взискател К.С.Г.и В.Г.Г., и на основание изпълнителни листове, издадени
по така цитираните съдебни решения, е изплатил задължението си към взискателите
като им е изплатил съответно 259 522.62 лева и 281 924.73 лева. На
18.09.2019 г. дружеството им изплатило също по 25 228.01 лева разноски
пред трите съдебни инстанции.
При тези безспорни между страните и изрично признати от ответника факти, същият признава основателността на предявения иск за заплащане на сумата 400 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца на наследниците на починалия, за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Предвид направеното признание на
този иск, същият следва да бъде уважен изцяло, без да се излагат допълнителни
мотиви, на основание чл.274,
ал.2 от КЗ /отм/ и чл.237, ал.2 от ГПК.
Вторият предявен от ищеца иск е за заплащане на сумата 147 443.90 лева, изплатена мораторна лихва върху цитираната главница за периода от датата на деликта 05.10.2014 до 16.01.2018 г. /датата на извършеното плащане на главницата/.
Относно факта на плащането и размера на сумата, между страните не е налице спор.
Ответникът изрично признава дължимостта на мораторната лихва от датата на деликта 05.10.2014 г. до 20.09.2016 г. – датата, на която е предявен прекия иск на пострадалите против застрахователното дружество. Предвид направеното признание на този иск, в тази му част, същият следва да бъде уважен изцяло, без да се излагат допълнителни мотиви, на основание чл.274, ал.2 от КЗ /отм/ и чл.237, ал.2 от ГПК.
Въпросът е дължи ли ответника
мораторна лихва върху главницата за периода 20.09.2016 г. до 16.01.2018 г.
/датата на извършеното плащане на главницата/.
В допълнение към отговор на исковата молба вх. №
36036/02.12.2019 г. ответникът поддържа становище, че причината за завеждане на
прекия иск към застрахователя, е именно в него, тъй като дружеството отказало
да изпълни своето задължение да изплати дължимата на пострадалите сума, а това
от своя страна, станало причина върху главницата да се натрупа мораторна лихва.
Това становище не се споделя от
съда.
Безспорен между страните е факта, че ответникът е причинил виновно процесното ПТП. С това за него е възникнало задължението по чл.45 от ЗЗД да обезщети пострадалите за всички причинени им вреди. Казаното означава, че във всеки един момент от момента на настъпване на деликта, ответникът е могъл, но безспорно не е извършил, каквото и да е плащане към пострадалите. Това, че законът е дал възможност на пострадалите да предявят иск срещу застрахователя, съвсем не освобождава от отговорност причинителя на вредата, особено в случаите, при които е предвидено право на регрес. Ето защо, съдът намира, че не застрахователното дружество е станало причина за неплащане на дължимите суми, както твърди ответника, а самия той със своето противоправно поведение и липса на изплатено обезщетение към пострадалите. Предвид изложеното, ответника следва да бъде осъден да заплати изцяло сумата 147 443.90 лв., представляваща пълен размер на изплатена мораторна лихва върху цитираната главница за периода от датата на деликта 05.10.2014 до 16.01.2018 г. /датата на извършеното плащане на главницата/.
Ищецът претендира да се осъди ответника да му заплати и сумата 44 000 лева, представляваща заплатени от ищеца разноски за трите съдебни инстанции. Относно изплащането на посочената сума, както и нейния размер, не е налице спор между страните.
Ответникът е направил възражение, че не дължи същата, тъй като съгласно чл. 274, ал.2 от КЗ /отм/ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление, но не и разноските в производството, както и защото не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът намира така направеното възражение за изцяло неоснователно.
Правото на регрес в полза на застрахователя, включва пълния размер на изплатените от него на пострадалите суми. Това е така, предвид изложеното по-горе относно вината на ответника за настъпилия деликт, както и задължението му да обезщети всички настъпили в резултат от него имуществени и неимуществени вреди. Към това следва да се добави и безспорния между страните факт, че ответникът е бил конституиран като трето лице-помагач на застрахователното дружество в производството пред трите съдебни инстанции, като по този начин той е изцяло обвързан от мотивите на постановените решения. Нещо повече, всички извършени процесуални действия от страна на застрахователното дружество, са били с цел да се намали размера на дължимото обезщетение, т.е. са в полза на извършителя на деликта. Казаното означава, че посочената претенция на ищеца следва да се уважи в пълен размер като възражението е неоснователно.
По разноските:
Няма спор, че за част от исковите претенции, изрично посочени по-горе, ответникът е направил признание на исковете. С този факт, както и с безспорния факт, че не е бил изрично поканен да изплати посочените от ищеца суми, същият мотивира становище, че не е станал причина за завеждане на настоящото дело и моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК като разноските в производството се възложат на ищеца.
Съдът не споделя основателността на тези доводи.
Съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се възложат разноските в тежест на ищеца е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и ако го признае. Признанието на част от исковете, само по себе си, не е достатъчно, тъй като съдът намира, че ответника с поведението си е дал повод за завеждане на исковете.
При задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Казаното означава, че ищецът не е бил длъжен да отправя покана до ответника, а същият е могъл и е бил длъжен да плати всички причинени вреди в резултат на настъпилия деликт. Не се установява, въпреки привличането му като трето лице-помагач по образуваното дело и безспорно известния му факт за размера на присъденото и изплатено от застрахователното дружество обезщетение в полза на пострадалите, ответникът да е платил доброволно каквато и да е част от него. С това той е станал причина за завеждане на настоящото дело.
Предвид изложеното, на ищеца следва да се присъдят в пълен размер направените разноски – държавна такса в размер на 23657.76 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК, представен от ищеца.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 274, ал.2 от КЗ /отм/ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Н.Т. ****** – адв. С.Х., да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, адрес: град София, 1407, бул. Черни връх 51Д, сумата 591 443.90 лева, от които:
400 000 лева – застрахователно обезщетение, изплатено от ЗК ЛЕВ ИНС АД на К.С.Г.и В.Г.Г., за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им Н.В.Г., починал в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.10.2014 г. по вина на А.Н. ***, управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № 7127 РС, което обезщетение е присъдено с решение № 366/10.07.2017 г. по т.д. № 623/2016 г. на ПОС, 23-ти състав;
147 443.90 лева – изплатена мораторна лихва върху цитираната главница за периода от датата на деликта 05.10.2014 до 16.01.2018 г. /датата на извършеното плащане на главницата/.
44 000 лева, заплатени от ЗК ЛЕВ ИНС АД разноски пред всички съдебни инстанции по т.д. № 623/2016 г. на ПОС, 23-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба на 18.06.2019 г. до окончателното плащане, както и направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 23657.76 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: