Р Е Ш Е Н И Е
№712/21.11.2018г.
21.11.2018 година
град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският районен съд,
ХV граждански състав
На 20.11
2018 година
В публично заседание в състав: Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от
съдията Христова
гражданско дело № 2610 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на Д.Д. И. против Г.Н.С., с която се претендира да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.
В исковата
молба и уточнението се посочва, че страните са били обвързани от устен договор
за *** , по силата на който на 26.01.2018 год. ищецът предал на ответника срещу
разписка сумата от 400 лв. с уговорката да му изработи два броя алуминиеви
врати за баня и тоалетка. Срокът на договора бил един месец, след изтичането на
който и т.к. ищецът не получил уговорената стока , същият предявил настоящия
иск за установяване на съществуването на вземането си за сумата от 400 лв.,
която изплатил като възнаграждение за
изработката.
Отговор на ИМ не е депозиран.
В съдебно исковата
молба се поддържа от процесуален представител на ищеца, който прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът, редовно уведомен, не
изпраща представител, както и не прави
искане за разглеждане на делото в отсъствието на такъв.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай тези предпоставки са
налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според
настоящия съдебен състав е налице и
последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Вероятната
основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, които напълно
кореспондират с показанията на разпитаната свидетелка. Не са релевирани твърдения или ангажирани доказателства сумата да
е заплатена от ответника. Иска е основателен и следва да бъде уважен в пълния
си предявен размер.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК на ВКС - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на
същите. В този смисъл и в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в размер на 325 лв.
Искането
на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и
следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 350 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г. Н. С., ЕГН ********** дължи на Д.Д.И.,
ЕГН **********, сумата от 400 лв. –главница, в едно със законната лихва от
датата на подаването на заявлението в съда – 13.03.2018 год. до изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Г. Н. С.,
ЕГН ********** да заплати на Д.Д.И., ЕГН ********** сумата от 325 лв. - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Н. С., ЕГН ********** да заплати на Д.Д.И.,
ЕГН ********** сумата от 350 лв. -
разноски за настоящата инстанция.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: