Р Е Ш Е Н И Е
260329/31.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №27 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.405, ал.1 от КЗ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със съдебен адрес:***, пл.“***“ №1,
вх.111, ет.1, чрез адв.Н.Т. от ШАК срещу Застрахователна компания „***“ АД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” №67, район „***“,
представлявано от Изпълнителните директори – М. М. Г.и П. Д., действащи чрез
пълномощника юрисконсулт А. Г..
Ищецът твърди, че на 14.06.2019 год. „***“ ЕООД, с
ЕИК*** сключило с ответника застраховка „Каско“ по отношение на товарен
автомобил марка „***“, с рег.№***, във връзка с която била издадена
застрахователна полица №93001910044631. Последвали няколко щети по автомобила,
които били регистрирани при ответника, но на застрахования не били изплатени
изцяло дължимите застрахователни обезщетения.
На 24.12.2019 год. застрахованото дружество
цедирало вземането си на ищеца.
С настоящата искова молба предявява осъдителен иск
за сумата от 2646.55 лева, представляваща незаплатена част от общо дължими
суми, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в
резултат на настъпили застрахователни събития, съответно на 18.07.2019 год.,
07.09.2019 год. и на 01.11.2019 год. по договор за застраховка „Каско“
№93001910044631/14.06.2019 год. по отношение на товарен автомобил марка марка „***“,
с рег.№***, сключен между Застрахователна компания „***“ АД, с ЕИК*** и „***“
ЕООД, с ЕИК***, вземането по които е било цедирано с Договор за цесия от
24.12.2019 год. от „***“ ЕООД, с ЕИК***
на „***“ ЕООД, с ЕИК***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират и направените в производството разноски.
С исковата молба е направено и искане за
конституиране на „***“ ЕООД, с ЕИК***, като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява лично.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника и на третото лице-помагач на страна на
ищеца. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответното дружество е
бил депозиран писмен отговор, в който заявяват, че оспорват предявения иск по
основание и размер, по отношение на всяко едно от посочените застрахователни
събития. Твърдят, че застрахования не е заявил желание да ползва доверен сервиз
при завеждане на щетата.
От страна на третото лице - помагач на страната на
ищеца не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание за ответното дружество не се явява
представител. От тяхно име е депозирана писмена молба, в която излагат
становище по съществото на спора.
За третото лице – помагач на страната на ищеца в
съдебно заседание не се явява представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.06.2019 год. между „***“ ЕООД, с ЕИК*** и
ответното дружество Застрахователна компания „***“ АД, с ЕИК*** била сключена
застраховка „Каско“ по отношение на товарен автомобил марка „***“, с рег.№***,
във връзка с което била издадена застрахователна полица №93001910044631.
След сключване на застрахователния договор били
регистрирани три отделни щети във връзка с различни застрахователни събития.
Щета №0002-1501-19-408122 е била заведена във
връзка със застрахователно събитие, станало на 18.07.2019 год., изразяващо се в
счупено ляво странично огледало в паркирано състояние на автомобила. Автомобилът
бил предаден за ремонт от страна на „***“ ЕООД в сервиз на „***“ ЕООД, като
след отремонтирането му била издадена фактура
№**********/27.08.2019 год. за сумата от 522.19 лева. Посочената сума
била заплатена в брой. На 18.10.2019
год. ответното дружество заплатило по банков път на застрахованото дружество сума
в размер на 471.88 лева.
Щета №0002-1201-19-410389 е била регистрирана във
връзка със застрахователно събитие, станало на 07.08.2019 год. В уведомлението
за щета е било посочено, че в резултат на ПТП на застрахования автомобил са
били причинени следните щети: смачкана предна дясна врата, задна дясна врата и
заден десен калник. В уведомлението застрахованото лице не е избрало начин за
удовлетворяване на претенцията – доверен сервиз или по друг начин, като е
посочил че ще уточни допълнително. Впоследствие било издадено възлагателно
писмо до „***“ ЕООД за отремонтиране на застрахования автомобил във връзка с
щета №0002-1201-19-410389, като в
същото е било посочено, че вложените
оригинални части в ремонта ще бъдат възстановени в размер до 80% от стойността
им.
На 07.01.2020 год. от страна на доверения сервиз „***“
ЕООД била издадена фактура на ЗК „***“ АД, в която били отразени врата и труд
по смяната й на обща стойност 1454.53 лева. Посочената сума била заплатена от
страна на ответното дружество по банков път с платежно нареждане от 25.02.2020
год.
Във връзка със същата щета в полза на
застрахованото дружество била издадена фактура №11/18.12.2019 год., в която
било посочено, че същата касае доплащане по щета №0002-1201-19-410389 на
стойност 290.91 лева. Посочената сума била заплатена от страна на „***“ ЕООД на
„***“ ЕООД на 19.12.2019 год.
Щета
№2701-1301-19-412306 била заведена във връзка със застрахователно събитие,
станало на 01.11.2019 год., като в уведомлението за щета от страна на
застрахованото дружество било посочено, че автомобилът е бил паркиран в гр.***и
са го намерили със счупена предна броня, декоративна решетка, спойлер под
предна броня, лайсна хром и подкалник. В
уведомлението посочили, че желаят щетата да бъде отстранена от доверен сервиз
на застрахователя, като бил посочен именно „***“ ЕООД. След ремонтиране на автомобила
в посочения по-горе сервиз в полза на „***“ ЕООД била издадена фактура №**********/28.11.2019
год. на обща стойност 2302.93 лева. На 28.11.2019 год. „***“ ЕООД заплатило на
„***“ ЕООД сума в размер на 1000 лева, а на 19.12.2019 год. и сумата от 1302.93
лева.
На 21.11.2019 год. от страна на ответното
дружество било изпратено уведомление до „***“ ЕООД изх.№9928, в което ги
информирали, че отказват плащане по щета №2701-1301-19-412306, тъй като липсва
основание за плащане, поради факта, че считат, че същата е причинена при
инсценирано застрахователно събитие, респективно при умишлено премълчаване или даване
на заблуждаваща информация, без да уточнява коя конкретно от изброените
хипотези визира.
На 24.12.2019 год. между застрахованото дружество „***“
ЕООД и ищцовото дружество „***“ ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на
който „***“ ЕООД продало на „***“ ЕООД всички свои вземания от длъжника ЗК „***“
АД, като конкретно били посочени сумата от 50.31 лева – вземане по щета
0002-1501-19, 291.71 лева – вземане по щета 0002-1201-19-410389, 1000.80 лева –
авансово заплатена сума по фактура №**********/28.11.2019 год. и 1303.73 лева –
вземане по фактура №**********/28.11.2019 год.
По делото е приложено Уведомление за извършената
цесия, адресирано до ответното дружество, но по делото липсват доказателства
същото да е било изпратено, респективно получено от ответника.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства
и по-специално от: Пълномощно,
Фактура №**********/27.08.2019 год., ведно с касов бон, Разписка за извършено
плащане от 13.10.2019 год., Фактура №**********/18.12.2019 год., Разписка за
извършено плащане от 19.12.2019 год., Фактура №**********/28.11.2019 год.,
Разписка за извършено плащане от 29.11.2019 год., Разписка за извършено плащане
от 19.12.2019 год., Договор за цесия от 24.12.2019 год., Уведомление за
извършена цесия, Писмо изх.№9928/21.11.2019 год., Застрахователна полица №93001910044631/14.06.2019
год., Извлечения от търговския регистър, Документ за заплатена държавна такса,
Пълномощно, фактура № 11/18.12.2019 год., фактура №
**********/28.11.2019 год., извлечение по сметка за дата 20.12.2019 год.,
извлечение по сметка за дата 29.11.2019 год., Техническа експертиза,
Приемо-предавателен протокол, фактура № **********/04.02.2020 год.,
опис-заключение №L0000026920, пълномощно, опис-заключение № L0000014465,
фактура № **********/27.08.2019 год., поръчка № 056_07_0000827/19.07.2019 год.,
Приемо-предавателен протокол, товарителница, Двустранен констативен протокол за
ПТП, опис-заключение № L0000026920, уведомление за настъпило застрахователно
събитие, възлагателно писмо №*********, Приемо-предавателен протокол, фактура
№23/07.01.2020 год., преводно нареждане, уведомление за настъпило
застрахователно събитие, опис-заключение, удостоверение за техническа изправност
на ППС, свидетелство за регистрация част II, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон №5720598, писмо изх. №9928/21.11.2019 год., уведомление за
настъпило застрахователно събитие, опис-заключение №L0000014465, свидетелство
за регистрация част II, свидетелство за управление на МПС, контролен талон
№5720598, молба изх. №L-001934/04.09.2019 год., писмо изх. №7693/13.09.2019
год., фактура №**********/27.08.2019 год., преводно нареждане и оригинал на
пощенски плик.
Изложената фактическа
обстановка се изяснява и от назначената в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че фактури
с номера **********/27.08.2019 год., 11/18.12.2019 год., **********/28.11.2019
год. са осчетоводени, че на 18.10.2019 год. по сметка на „***“
ЕООД в „Изипей“ е постъпила от ЗК „***“ АД сума в размер на 471.88 лева, а на
25.02.2020 год. по сметка на „***“ ЕООД
е постъпила от ЗК „***“ АД сума в размер на 1454.53 лева.
По отношение заключението
на изготвената съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че същата следва да
бъде кредитирана изцяло, доколкото дава
изчерпателен отговор на конкретно поставените й въпроси. В този смисъл
заключението на експерта кореспондира напълно с останалия събран по делото
доказателствен материал и напълно подкрепя изложената и приета от съда
фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Същото задължение има и застрахователят и
съгласно разпоредбата на чл.394 от КЗ.
В настоящият случай от материалите по делото се доказва, а и не се спори
между страните, че между третото лице-помагач на страната на ищеца - „***“ ЕООД, с ЕИК*** и ответното дружество Застрахователна
компания „***“ АД, с ЕИК*** е имало валидно сключен договор за застраховка
„Каско“ по отношение на товарен автомобил марка „***“, с рег.№***, във връзка с
който била издадена застрахователна полица №93001910044631, както и че след
сключване на застрахователния договор били регистрирани три отделни щети във
връзка с различни застрахователни събития.
Не се спори и че на 24.12.2019
год. между застрахованото дружество „***“ ЕООД и ищцовото дружество „***“ ЕООД
бил сключен договор за цесия, по силата на който „***“ ЕООД продало на „***“
ЕООД всички свои вземания от длъжника ЗК „***“ АД.
По отношение на сключения договор за цесия съдът
намира, че от материалите по делото не се доказа, че има достигнало до
ответника уведомление за извършената цесии преди датата на завеждане на иска. В
същото време обаче с достигане до ответника на исковата молба, заедно с
приложеното към нея уведомление, съдът приема, че е налице надлежно уведомяване,
с оглед на което се налага извода, че цесията е породила действие спрямо
ответника. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано. С оглед горното, съдът намира, че уведомяването е породило
правните си последици и цесията има действие по отношение на ответника
най-късно от момента на получаване с исковата молба на уведомлението.
Независимо от изложеното обаче съдът намира, че от
страна на ищцовото дружество, чиято бе доказателствената тежест да установи в
производството и докаже основателността на претендираните от негова страна
суми, обективирани в договора за цесия, подобно доказване не бе проведено.
Както бе посочено по-горе в договора за цесия конкретно са били посочени
следните суми: 50.31 лева – вземане по
щета 0002-1501-19, 291.71 лева – вземане по щета 0002-1201-19-410389, 1000.80
лева – авансово заплатена сума по фактура №**********/28.11.2019 год. и 1303.73
лева – вземане по фактура №**********/28.11.2019 год.
По отношение на сумата от 50.31 лева съдът намира,
че от материалите по делото не се установява регистрирана щета с номер
0002-1501-19. Възможно е страните да са имали предвид Щета
№0002-1501-19-408122, която е била заведена във връзка със застрахователно
събитие, станало на 18.07.2019 год., изразяващо се в счупено ляво странично
огледало в паркирано състояние на автомобила /въпреки, че в исковата молба се
сочи, че щетата касае дясно огледало/. В този смисъл обаче съдът съобрази
обстоятелството, че по делото липсват доказателства по отношение на тази щета
да е било издадено възлагателно писмо за отремонтиране на автомобила в доверен
сервиз, респективно и доказателства за издадена в този смисъл фактура от страна
на сервиза на ответното дружество. Автомобилът е бил предаден за ремонт от
страна на „***“ ЕООД в сервиз на „***“ ЕООД, като след отремонтирането му била е
била издадена фактура №**********/27.08.2019
год. за сумата от 522.19 лева но на застрахованото дружество, а не на
застрахователя. Именно в тази връзка и дължимата по фактурата сума е била
заплатена от застрахования. На
18.10.2019 год. ответното дружество заплатило по банков път на
застрахованото дружество сума в размер на 471.88 лева именно във връзка с този
ремонт. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че ответното
дружество дължи заплащане на претендираната сума от 50.31 лева във връзка с
посочената щета. Липсват доказателства относно конкретните общи условия по
сключения застрахователен договор, от който да се установят конкретните покрити
рискове, начина за обезщетение по всеки един от тях и начина на изчисления на
обезщетението при конкретния вид застрахователно събитие.
В тази връзка от страна на ищцовото дружество,
въпреки указаната им доказателствена тежест
не е проведено пълно доказване,
от което да се установи, че ответникът е дължал на застрахованото дружество
посочените от тях суми, предмет на договора за цесия.
По отношение на щета №0002-1201-19-410389 е било издадено възлагателно писмо до „***“ ЕООД за
отремонтиране на застрахования автомобил, като в същото е било посочено, че вложените оригинални
части в ремонта ще бъдат възстановени в размер до 80% от стойността им. В този
смисъл издадената от страна на доверения
сервиз „***“ ЕООД фактура на ЗК „***“ АД на обща стойност 1454.53 лева е била
заплатена изцяло от страна на ответното дружество.
Въпреки, че във връзка със същата щета в полза на
застрахованото дружество е била издадена втора фактура №11/18.12.2019 год., в
която било посочено, че същата касае доплащане по щета №0002-1201-19-410389 на
стойност 290.91 лева по делото липсват доказателства за какво точно се дължи
това заплащане и че същото е дължимо от
страна на застрахователя във връзка със сключената застраховка.
С оглед липсата на представени общи условия, както
и липсата на доказателства относно механизма на изчисляване на дължимото
застрахователно обезщетение е невъзможно да бъде преценено дали посочената сума
е била дължима от застрахователя на застрахованото лице, респективно дали
същата се дължи и на цесионера по договора за цесия.
Същото се
отнася и до претенцията по щета №2701-1301-19-412306. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че от страна на ищеца отново не е доказано по категоричен начин, че сочените от тях щети са били покрит риск по
сключената застраховка и че същите следва да бъдат обезщетени, независимо от
отказа на застрахователя. Издадените във връзка с този ремонт фактури са
издадени на застрахованото дружество и същите по никакъв начин не обвързват
застрахователя. Никъде във фактурата не е посочено, че извършеният ремонт е във
връзка с възлагане от застраховател или че касае конкретно образувана щета. В този смисъл в договора за цесия по отношение
на сумите от 1000.80 лева и 1303.73 лева е посочено, че същите са платени във
връзка с издадена фактура в полза на „***“ ЕООД №**********/28.11.2019 год., но
не и че същите касаят някоя от посочените в исковата молба щети.
Липсват каквито и да е доказателства, от които да
се установи, че и тези претендирани от страна ищцовото дружество суми са били
дължими на застрахования, респективно че касаят покрит риск по застрахователния
договор, който не е изключен от общите условия, респективно че същите са
дължими на ищцовото дружество във връзка със сключения договор за цесия.
Следователно с оглед на изложеното се налага
извода, че предявения от страна на „***“ ЕООД, с ЕИК*** осъдителен иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С
оглед изхода на делото на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото
дружество дължи на ответното направените по делото разноски в размер на 150
лева, представляващи възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 от Наредбата
на заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със съдебен адрес:***, пл.“***“ №1, вх.111,
ет.1, чрез адв.Н.Т. от ШАК срещу Застрахователна компания „***“ АД, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” №67, район „***“, представлявано
от Изпълнителните директори – М. М. Г.и П. Д., действащи чрез пълномощника юрисконсулт
А. Г. осъдителен иск с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ за сумата от 2646.55
лева /две хиляди шестстотин
четиридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена
част от общо дължими суми, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени в резултат на настъпили застрахователни събития, съответно на
18.07.2019 год., 07.09.2019 год. и на 01.11.2019 год. по договор за застраховка
„Каско“ №93001910044631/14.06.2019 год. по отношение на товарен автомобил марка
марка „***“, с рег.№***, сключен между Застрахователна компания „***“ АД, с ЕИК***
и „***“ ЕООД, с ЕИК***, вземането, по които е било цедирано с Договор за цесия
от 24.12.2019 год. от „***“ ЕООД, с ЕИК***
на „***“ ЕООД, с ЕИК***, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, с ЕИК***, със съдебен адрес:***, пл.“***“ №1, вх.111, ет.1, чрез адв.Н.Т.
от ШАК ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователна
компания „***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „***” №67, район „***“, представлявано от Изпълнителните директори – М. М.
Г.и П. Д., действащи чрез пълномощника юрисконсулт А. Г. на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 150 лева /сто
и петдесет лева/, представляваща
направени разноски за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 от Наредбата на
заплащането на правната помощ, съгласно представени списък.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страна на ищеца - „***“ ЕООД, с ЕИК***.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: